РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Девня, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20223120200271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба от Т. С. Й., ЕГН: **********, чрез проц. представител –
адв. И. Г. срещу Наказателно постановление №23-0000367, издадено на
23.06.2022 г. от Директора на РД „АА” – Варна, с което на въззивника за
нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б” от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, на
основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер 2 000 лева.
С жалбата се иска цялостна отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно. Твърди се, че измерването е
извършено неправилно с измервателен уред, негоден да извърши измерване
на ППС с пет оси, каквото е процесното, на който не е посомен фабричен
номер, а посомената марка не съществува в сайта на производителя. Сочи се
субективна несъставомерност на допуснатото нарушение, доколкото
въззивникът не и могъл да знае за претоварването на управляваното от него
ППС. Оспорват се и констатациите на проверяващите инспектори за осово
претоварване на процесното ППС, предвид извършеното контролно
измерване непосредствено след проверката в Пристанище „Варна – Запад”.
Визира се съществено процесуално нарушение касаещо описанието на
нарушението, доколкото същото не е пълно, точно и ясно и не съдържа
квалифициращи факти и обстоятелства на нарушението, за което въззивникът
е санкциониран. При условията на алтернативност се моли за намаляване на
1
санкцията до предвидения в закона минимум. Правят се доказателствени
искания. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответната страна юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – Директорът на РД „АА” – Варна, чрез
процесуален представител в писмено становище оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззивника адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните фактически и правни изводи:
На 04.03.2022 г. в около 11, 20 часа въззивникът Т. С. Й., ЕГН:
********** осъществявал движение като водач на ППС – влекач марка „***“
от кат. №3 с рег. № В *** ВР с прикачено полуремарке с рег. № В *** ЕН по
път III – 2008 с натоварен контейнер в посока гр. Девня. На 50 м. преди
разклона за Пристанище „Варна – запад“ бил спрян за проверка от служители
на РД „АА“ – Варна. При извършено замерване на управляваното от
въззивника ППС било установено пневматично окачване с 3 оси на
полуремаркето, междуосово разстояние над 1, 3 метра и натоварване на трите
оси 28 415 кг., което надвишавало максимално допустимата норма от 24 000
кг. съгласно чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ,
т.е. установено било претоварване на оста с 4 415 кг. Поради констатираното
контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр.
3 от ЗДвП вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. и му
съставили АУАН, който той подписал без възражения. В законоустановения
срок срещу така съставения АУАН постъпило възражение пред АНО, което
било прието от него като неоснователно и издадено атакуваното пред
настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, което било
връчено на въззивника на 11.07.2022 г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Липсва спор по така установената фактическа обстановка,
поради което не се налага допълнителен анализ на доказателствата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
2
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
надлежно оправомощен съгласно представената Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г.
При съставянето на АУАН и НП са спазени процедурата и
сроковете, предвидени в ЗАНН.
Независимо от това, съдът констатира, че в административно -
наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което обуславя отмяна на обжалвания акт. Същото се
изразява в следното:
При описанието на нарушението и на нарушената правна норма,
както актосъставителя, така и административно – наказващия орган са
допуснали нарушение, водещо до невъзможност да се формира по несъмнен
начин извод за правилността на правната квалификация на констатираното
нарушение за приложимата санкционна норма. Допуснато е съществено
нарушение на закона, което е довело до неяснота и невъзможност да се
разбере каква точно е била волята на наказващия орган – за какво нарушение
е санкциониран въззивникът.
От съдържанието на АУАН и НП се установява, че жалбоподателят
е бил санкциониран за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 177 ал.
3 т. 3 б. „б” от ЗДвП, като нарушението е описано по следния начин: за това,
че на посочената дата, час и място е извършвал обществен превоз на товари с
влекач с полуремарке с над максимално допустимото натоварване на ос на
прикаменото полуремарке.
В описанието на нарушението в АУАН и в НП освен
обстоятелствата, свързани с установеното отклонение от допустимото осово
натоварване на полуремаркето, е посочено, че водачът не представя
квитанция от АПИ. Така посочените факти, в тяхната съвкупност изпълват от
обективна страна състава на друго нарушение - това по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а",
вр. чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. Допълнението на фактите с
твърдението, че водачът е „осъществявал обществен превоз на товари” и че
„не представя квитанция от АПИ” създава неяснота относно действителната
воля на административно - наказващия орган, доколкото защитата срещу
констатациите в АУАН и в НП се осъществява срещу изложените факти. Така
даденото описание на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП е
неясно и недвусмислено - не става ясно дали водачът е санкциониран за това,
че е управлявал ППС с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството /нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП/ или за това,
че е извършвал обществен превоз на товари като е управлявал ППС с над
максимално допустимото натоварване на ос без разрешение от АПИ
/нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от ЗП. Този порок на АУАН и НП не
3
може да бъде саниран, тъй като води до ограничаване правото на
санкционираното лице да разбере за кое от двете нарушения е ангажирана
административно - наказателната му отговорност, както и да организира
ефективно защитата си. Освен това препятства съдебния контрол за
законосъобразност на наказателното постановление - включително относно
компетентността на органите, съставили АУАН и издали НП и приложението
на материалния закон.
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че е допуснато съществено
нарушение на закона, довело до незаконосъобразно ангажиране на
отговорността на жалбоподателя, поради което и издаденото постановление
следва да се отмени.
Предвид изхода на спора претенцията на въззивника за присъждане
на сторените по делото разноски също е основателна, като по делото се
претендират и са представени доказателства за реално извършени разноски в
размер на 407 лева, заплатени в брой от въззивника за адвокатско
възнаграждение на един адвокат. Възражението на ответната страна за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се преценява от
съда като неоснователно, тъй като същото дори е под минималния размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0000367, издадено на
23.06.2022 г. от Директора на РД „АА” – Варна, с което на Т. С. Й., ЕГН:
********** за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б” от Наредба №11/03.07.2001 г. на
МРРБ, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер 2 000 лева.
ОСЪЖДА РД“АА“ – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. Й., ЕГН:
********** сумата от 407 лева /четиристотин и седем лв., 00 ст./,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4