Р Е Ш Е Н И Е
243
гр. Пазарджик, 03.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на тридесети юли............…..….…………………………
през две хиляди и деветнадесета година.........................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря Галина
Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова……….в. гр. дело № 330 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 432/10.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 4427/2019 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил предявените от П.С.Г., ЕГН ********** *** против
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство
на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А,
представлявана от главен комисар Н.Н., искове за заплащане на сума в размер на
1 715,76 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 05.11.2016 г. до
05.11.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд
съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и
обезщетение за забава в размер на 207,71 лв., дължимо за периода от първо число
след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното
време до датата на завеждане на исковата молба.
Осъдил е П.С.Г. да заплати на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с
административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен
комисар Н.Н., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от П.Г. чрез неговия процесуален пълномощник с оплаквания за
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че PC-Пазарджик възприел становището,
изложено в представената писмена консултация от ответника, изготвена по нарочно
възложена правна поръчка за обосноваване на становище на страна в процеса.
Според същата положеният от въззивника нощен труд - във времевия интервал от
22.00 ч. - до 06.00 ч. - бил равен на 8 часа, поради което не следвало да се
извършва приравняване с предвидения за това коефициент 1.143. Жалбоподателят
счита, че времето от 22.00 ч. до 06.00 часа е времева рамка, в която полаганият труд се счита за нощен, но не е реално
определена продължителност на същия. Реалната продължителност на
положеният нощен труд не следвало да надвишава границата, предвидена в чл. 140, КТ, според който нормалната продължителност на полаганият труд през нощта е до 7 часа. Нямало как да бъде
дерогирано действието на общата разпоредба - императивната норма на чл. 140 КТ.
При тълкуване нормата на чл. 187, ал.1, ЗМВР било видно, че тя не
установявала разрешена продължителност на труда през нощта - от 8 часа , а имала
в предвид, че работните часове на положеният труд през нощта не следва да
надвишават 8 часа на всеки 24-часов период. Нормата не съдържала допустима продължителност на нощния труд и не
въвеждала различно правило за нормална продължителност на нощния труд от 8 часа.
В нормата на чл. 188, ал.2 от ЗМВР се съдържала изрична препратка към КТ.
Част от тази специална закрила била изричната уредба в чл. 140, ал.1 от КТ, съобразно
която нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до седем часа. Съдът не правел разлика между времевия
интервал, в който полаганият труд се считал за нощен такъв и законово уредената
максимална продължителност.
Предвид изрично уредената закрила, предоставена от КТ, с която се ползват
държавните служители, означавало, че нормалната продължителност на полагания от
тях нощен труд следвало да бъде до 7 часа.
Безспорно било, че въззивникът е полагал труд през нощта от 8 часа, при разрешени 7 часа, като този труд
не бил отчетен и заплатен като извънреден такъв. При сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове труд следвало да се приравняват към дневните
/тъй като това била нормалната продължителност на работното време при
подневното му отчитане - 8 часа /.
Това налагало и съотношението 8:7 и съответно преизчисляването с коефициента
1.143 - за определяне на броя на надвишените работни часове за съответния
отчетен период, от което следвало да се прецени и налице ли е полаган
извънреден труд при превишаване на нормата за триместър. В случая /тъй като
работодателят не е прилагал този коефициент/ работните часове, заложени в
графиците му били в рамките на допустимото. След прилагането на този коефициент
/каквото е нормативното изискване/ броят на отработените часове се увеличавал,
поради което се стигнало до полагане на извънреден труд.
Прецизното тълкуване на нормата на чл. 187, ал.1 и 3 от ЗМВР водело на
извода, че тя не установява нормална продължителност
на труда през нощта, а нормира обща продължителност на работното време
при положен нощен труд. Нормата имала защитна функция по отношение на правото
на служителя да почива в достатъчно дълъг период, след като част от работните
часове на смяната му са отработени през времето от 22.00 до 06.00 часа, като и
в този случай съобразно броя отработени часове не следвало да се надвишава
нормалната продължителност на работното време от 8 часа за всеки 24-часов
период.
Изричната препратка на нормата на чл. 188, ал.2 ЗМВР към КТ водела до
прилагане на императивната норма на чл. 140, ал.1 от КТ.
През процесния период нито в ЗМВР, нито в подзаконовите актове по
прилагането му се съдържал алгоритъм за изчисляването на нощния труд. В този
смисъл чл. 261 от КТ предвижда: „ Положеният нощен труд се заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение но не по - малко от размерите ,определени от Министерски.“ Такъв акт била
НСОРЗ, издадена по силата на законова делегация.
Методиката, която следвало да се ползва при определяне на паричния размер
на неотчетения и незаплатен от работодателя извънреден труд, получен чрез
превръщане на реално отработените часове нощен труд - 8 часа при съобразяване
на максимално допустимата продължителност на същия - 7 часа била тази на чл. 9
, ал.2 от НСОРЗ.
Преценката в коя част и съответно в какъв паричен размер действително
положеният нощен труд се явява извънреден такъв се свеждала до следното.
Извънредният труд представлявал работа извън
редовното работно време /чл. 187,ал.5 ЗМВР/ .Така при разрешени 7 часа за работа през нощта -
горницата до 8 часа, през които служителят е работил, би могла да се изчисли само чрез прилагане на коефициент.
Същите правила регулирали продължителността на работното време при
работниците и служителите по трудово правоотношение, поради което не бил
основателен доводът, че ползването на коефициента създава привилегия за
служителите в МВР.
Съдът постановил своя съдебен акт в противоречие с възприетата за меродавна
правна логика в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по ТД № 6/2012
г. на ОС на ГТК на ВКС. В него било прието, че е недопустимо възприемането на
диференциран подход спрямо служителите в МВР по отношение на редица техни права.
Следователно ЗДСл намира субсидиарно приложение и при липса на изрична
разпоредба в ЗМВР по определен въпрос .
На държавните служители в звената ГД „ИН“ към Министерство на правосъдието
при абсолютно същия сменен режим на дежурства
се заплащало преизчисленото с коефициент парично уравняване на
действително отработените часове нощен труд след превръщането на нощните часове
в дневни. За тази група държавни
служители - съгласно чл.16а, ал.7 от ППЗИНС било предвидено:„ Държавните
служители от ГДИН и териториалните и служби получават компенсация за нощен труд
съгласно Закона за МВР и ППЗМВР." Предвиден
бил еднакъв законов режим, на който се подчиняват двете групи държавни
служители и съответно се уреждат техните взаимоотношения по повод полагането на
нощен труд.
Първоинстанционният съд не бил съобразил и основни принципи и норми в
правната уредба, съдържаща се в правото на ЕС, формираща трудовоправните
отношения . Така ДИРЕКТИВА 75/117/ЕИО –въвеждала принципа на равното третиране на работниците и
служителите и забраната за дискриминация по отношение прилагането на основните
начала на трудовото право.
В чл. 157 от ДФЕС , т.2 било разписано, че :„ под „заплащане“ се разбира
обичайната, основна или минимална заплата или надница, както и всяка друга
придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на
работника за неговия труд. В т. 3, изр. последно от чл. 157, ДФЕС, било
въведено задължението да се приемат мерки, обезпечаващи спазването на ПРИНЦИПА ЗА РАВНО ЗАПЛАЩАНЕ ЗА РАВЕН ТРУД ИЛИ
ЗА ТРУД С РАВНА СТОЙНОСТ.“ Тези норми имали превес над норми от
националното законодателство и съдът следвало да ги приложи с
предимство.
Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване, на което съдът е
отговорил с изрично определение.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по иска Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С..
Твърди, че съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за
уредбата на правоотношенията между страните бил приложим ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ бил подзаконов нормативен
акт, издаден по приложение на КТ, поради което не можел да се прилага нито
субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато била налице специална правна
уредба и то регламентирана в нормативен акт с ранга на закон.
Представената правна консултация била приета за сведение.
Претенцията била за период от 05.11.2016 г. до 05.11.2019 г., в който действала
Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. Тя уреждала въпросите и било недопустимо
прилагането по аналогия на други нормативни актове.
Нямало нормативна празнота. ЗМВР препращал към подзаконовия акт, в
настоящият случай именно Наредбата, която била издадена от Министъра на
вътрешните работи, на който законодателят е предоставил тази изрична законова
делегация.
Тези служители имали специфични функции. За работещите на сумирано работно
време служители по ЗМВР били установени 8-, 12- или 24-часови смени. В
разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда било записано, че
максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на
работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната
седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено
работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Ищецът полагал труд
при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата била определена по ЗМВР, а
не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна,
определена в КТ, била максимум 12 часа. Това само по себе си доказвало, че е
несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, тъй като техният статут бил изключителен и различен от общия, като
законодателят бил съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три
групи.
Цитираното Тълкувателното решение било свързано с уреждане на въпрос касаещ
държавните служители в МВР, които полагат труд и техният статут е уреден по
ЗДСл. В него се разглеждал въпрос, свързан със заплащане на държавни такси и не
можело да се правят допълнителни тълкувания в тази връзка.
В случаите на препращане към Кодекса на труда законодателят изрично /пряко/
бил посочил съответните разпоредби.
С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в
МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР били предвидени редица компенсаторни
механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР),
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР),
обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР),
по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата
продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други.
Тези служители не били поставени в по-неблагоприятно положение.
Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР
кореспондирали и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време,
включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд.
Разпоредбите на специалния закон и измененията, които са претърпели,
налагали два извода:
1) Законотворческият разум предполагал изброяването на
видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл било безсмислено в
ЗМВР от 2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен
размер, ако същото се дължи по силата на Кодекса на труда или ЗДСл. Излишно
било и прибавянето в ЗМВР от 2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в
почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от КТ или ЗДСл.
2) Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР от 2006, касаеща
характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР"
показва желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от
допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са
насочени специално към служители на МВР.
Законодателят не бил изключил възможността
допълнително възнаграждение да бъде предвидено на друго място в ЗМВР или в друг
специален закон. Приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и
актовете по прилагането им) било отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР от 2006 и
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегирали на министъра на вътрешните
работи издаването на особен подзаконов нормативен акт.
Относно нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР: Разпоредбата гласяла, че:
„Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.". Последните две
алинеи на чл. 140 от КТ следвало да се свързват с предоставената от закона
закрила.
Нормалната продължителност на нощния труд в МВР била регламентирана в
законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Тя определяла,
че продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както
е за работещите по трудово
правоотношение.
Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл.
187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187,
ал. 3) била 8:8 часа, което било равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8:7
часа, което е равно на 1,143.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато
положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Позовават се на съдебна практика. В тази връзка
веднага следва да се посочи, че съдебната практика не е еднозначна. Редица
решения на съдилища /и то доста повече/ са в противен смисъл. Това именно е
наложило и образуването на Тълкувателно дело по въпроса: „При отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните
работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове?“
В исковата си молба против
ответника ищецът П.Г. е твърдял, че работи като командир на екип в група „Пожарогасителна
и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР. Работата била организирана на смени от по 24 часа
непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа по предварително утвърдени
графици, а през периода от 05.11.2016 г. до 05.11.2019 г. бил отработил общо
230 нощни смени, обхващащи времето от 22,00 ч. до 06,00 ч. на следващия ден.
Счита, че положеният нощен труд при работа на смени трябва да се изчислява
сумирано за всеки тримесечен период, а работата извън редовното работно време
да се заплаща като извънреден труд. Освен това субсидиарно следвало да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143,
доколкото в действащите през процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните
работи, липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен, което представлявало празнота в правната уредба.
По тези съображения моли да бъде осъден ответникът
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство
на вътрешните работи да му заплати сума в размер на 1 715,76 лв. (след
направеното изменение на иска), представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 05.11.2016 г. до
05.11.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд
съобразно въведената в Наредба за структурата и организацията на работната
заплата методика, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и обезщетение за забава в
размер на 207,71 лв. (след направеното изменение на иска), дължимо за периода
от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване
на работното време до датата на завеждане на исковата молба. Претендира
разноските.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
Министерство на вътрешните работи чрез пълномощника юрисконсулт С. намира
исковата молба за допустима, но неоснователна.
Признава, че през исковия
период страните са били в служебно правоотношение, възникнало на основание
ЗМВР, и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно
графици при сумирано отчитане на отработеното време.
Оспорва претенцията на ищеца
за преизчисляване на нощния труд в дневен по методиката, предвидена в Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, тъй като ищецът е държавен
служител и служебното му правоотношение се регламентира от ЗМВР, предвиждащ
специална 8-часова продължителност на нощния труд. Счита, че прилагането на
наредбата е недопустимо, тъй като същата противоречи на специалния ЗМВР и
представлява по-нисък по степен нормативен акт от закона. Освен това по време
на исковия период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., регламентираща
продължителност на нощния труд от 8 часа. При еднаква продължителност на
работното време по ЗМВР през деня и нощта съотношението им е 8:8, а
коефициентът е 1, а не както по КТ при съотношение на дневен към нощен труд 8:7
коефициентът е 1.143. Счита, че когато положеният от държавния служител по реда
на ЗМВР нощен труд е до 8 часа, той не се трансформира в дневен, а се заплаща
по 0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи. Оспорва
претенцията на ищеца за заплащане на отработените часове нощен труд,
представляващи разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени
с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове, като извънреден
труд. Сочи, че в ЗМВР нощният и извънредният труд са ясно разграничени, като
заплащането им е регламентирано по различен начин – на извънредния труд – 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение съгласно ЗМВР, а на
нощния труд – 0,25 лв. на час съгласно заповед на министъра на вътрешните
работи. Твърди, че положеният от ищеца нощен труд не е извънреден, тъй като е
полаган в установеното за него работно време и дори при трансформиране на
нощните часове към дневни с коефициент 1 няма да има допълнителни часове за
заплащане. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, заплатен от ищеца.
Няма
спор межсу страните, а и се установява от представената по делото служебна
бележка с рег. № 101900-1842/10.12.2019 г., че през периода от 05.11.2016 г. до
05.11.2019 г. ищецът е изпълнявал длъжността командир на екип в група
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР.
Установява се от
представените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00
ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници в група „ОЦ“ към РДПБЗН – Пазарджик, че за периода от 01.10.2016 г. до
31.12.2016 г. ищецът е отработил 169 ч. за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., за
периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. – 171 ч., за периода от 01.04.2017 г.
до 30.06.2017 г. – 126 ч., за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. – 104
ч., за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. – 176 ч., за периода от
01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. – 136 ч., за периода от 01.04.2018 г. до
30.06.2018 г. – 130 ч., за периода от 01.07.2018 г. до 31.08.2018 г. – 102 ч.,
за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. – 30 ч., за периода от 01.10.2018
г. до 31.10.2018 г. – 62 ч., за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. – 64
ч., за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. – 52 ч., за периода от
01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. – 8 ч., за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019
г. – 56 ч., за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. – 64 ч., за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. – 10 ч., за периода от 01.05.2019 г. до
31.05.2019 г. – 54 ч., за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. – 48 ч., за
периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. – 56 ч., за периода от 01.08.2019 г.
до 31.08.2019 г. – 48 ч., за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. – 32 ч.,
за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. – 50 ч. и за периода от 01.11.2019
г. до 30.11.2019 г. – 46 ч.
За
изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е назначена и
изслушана икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че положеният
от ищеца нощен труд за периода от 05.11.2016 г. до 05.11.2019 г. е в размер на
1 689 ч., респективно 219 нощни смени. Паричната равностойност в брутен и нетен
размер на действително положения, незаплатен и неотчетен от работодателя нощен
труд на база общия брой отработени нощни часове, ако бъдат приложени
разпоредбите на НСОРЗ през процесния период е в размер на 1 715,76 лв.
(брутен размер) или 1 544,06 лв. (нетен размер), както следва: за периода
от 05.11.2016 г. до 31.12.2016 г. – 91,14 лв. брутен размер или 82,04 лв. нетен
размер; за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – 498,23 лв. брутен размер
и 448,42 лв. нетен размер; за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. –
635,30 лв. брутен размер и 571,77 лв. нетен размер и за периода от 01.01.2019
г. до 05.11.2019 г. – 491,09 лв. брутен размер и 441,83 лв. нетен размер. Сумата
на обещетението за забава върху главницата, изчислена от падежа на всеки от
тримесечните периоди – първо число на месеца, следващ изтичането на сумарния
тримесечен период, до датата на завеждане на исковата молба, е 207,71 лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:
За да се разреши конкретния спор е необходимо да се анализират
текстовете на закона, уреждащи спорните отношения.
Относимия текст на ЗМВР е чл.187, ал.1, 2 и 3, който
има следното съдържание: „Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часаседмично при 5-дневна работна седмица.
(2) За държавните служители, които
изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота
и здравето, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова
смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт
на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период.
Това
е редакцията на текста преди последното му изменение /ДВ бр.60 от 2020 година/.
С последното изменение текстът е добил
следната редакция:
“Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За държавните
служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и
рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81
от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно изречение
второ, в сила от 1.02.2017 г., изм., бр. 60 от 2020 г.) Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) При сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1.
Тези въпроси са разрешавани и в разпоредбите на КТ. В
чл.140 на КТ изрично е предвидено, че нормалната продължителност на работното
време през ноща е 7 часа през периода от 22.00 ч. до 6.00 ч. За определяне на
допълнителните трудови възнаграждения в чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е прието, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
За приложението на ЗМВР също са издавани наредби. Първо
е издадена НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.).
В чл.31 ал.2 на тази наредба е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
В следващите наредби при абсолютно идентичен такст на
закона , такава разпоредба няма. За периода на претенцията е действала НАРЕДБА
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.). Както в нея,
така и в действащата към момента НАРЕДБА № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, такъв текст няма.
Съдът прави този анализ на развитието на
законодателството, за да обърне внимание на непоследователността на самия
законодател, защото счита, че от анализа на текстовете, уреждащи положението на
работещите в МВР, може да се направи извода, че до последното изменение на
закона /бр.60/2020 година/, конкретният относим към спора въпрос, а именно
каква е нормалната продължителност на работното време през нощта и как следва
да се извършва отчитането и заплащането му при сумирано отчитане на работното
време, всъщност не е бил уреден в специалния закон. С последните си действия по
изменението на текста на чл.187 от ЗМВР законодателят на практика изцяло подкрепя
тази теза. Отделен е въпросът за приложимостта на разпоредбата на ал.4 на същия
тест след изменението, като се има предвид, че нормалната продължителност и на
дневното, и на нощното работно време е 8 часа, но този въпрос касае настоящото
производство.
Изложеното до тук мотивира съдът да приеме, че към
релевантния за спора момент законодателят не е определил нормалната
продължителност на работното време през нощта за категорията служители, за
които се прилага ЗМВР.
С дължимото уважение към автора на представената по
делото правна консултация, съдът не възприема тълкуването на нормата на чл.187
от ЗМВР направено в нея. Като се има предвид разпоредбата на ал.3 на чл.187 от ЗМВР преди изменението, не става ясно как нормата на ал.1 би се приложила в
смисъла, който се влага в представената правна консултация.
След като в специалния закон е налице пропуск,
празнота, тя следва да се запълни с прилагане на правото по аналогия. Действията
на законодателя с последното изменение на закона в тази част показват, че
действително тези отношения не са били уредени или не са били уредени
достатъчно конкретно. Прилагането на нормите на КТ, респ. подзаконов акт към
него, вече е приемано от ВКС при постановяването на ТР № 8/2013 година на ОСГК.
Нормата на чл.188, ал.2 от КТ също дава основание за това.
За да се разреши спорният въпрос, следва да се приложи
нормата на чл.140 от КТ респективно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
При прилагане на тези текстове следва да се съобрази
заключението на експерта, прието по делото, чрез което се установява, че
положеният от ищеца нощен труд за периода 05.11.2016
г. до 05.11.2019 г. е в размер на 1 689 ч., респективно 219 нощни смени. Паричната
равностойност в брутен и нетен размер на действително положения, незаплатен и
неотчетен от работодателя нощен труд на база общия брой отработени нощни
часове, ако бъдат приложени разпоредбите на НСОРЗ през процесния период е в
размер на 1 715,76 лв. (брутен размер) или 1 544,06 лв. (нетен
размер), както следва: за периода от 05.11.2016 г. до 31.12.2016 г. – 91,14 лв.
брутен размер или 82,04 лв. нетен размер; за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. – 498,23 лв. брутен размер и 448,42 лв. нетен размер; за периода
от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. – 635,30 лв. брутен размер и 571,77 лв. нетен
размер и за периода от 01.01.2019 г. до 05.11.2019 г. – 491,09 лв. брутен
размер и 441,83 лв. нетен размер. Сумата на обещетението за забава върху
главницата, изчислена от падежа на всеки от тримесечните периоди – първо число
на месеца, следващ изтичането на сумарния тримесечен период, до датата на
завеждане на исковата молба, е 207,71 лв.
По изложените съображения съдът приема, че предявените
от ищеца претенции са основателни и следва да бъдат уважени изцяло /с оглед
направеното изменение/. Решението на първоинстанционният съд е неправилно и
следва да бъде отменено, а ответникът следва да бъде осъден да заплати
претендиранте суми, както и разноските по делото в размер на 830 лева, от които
350 лв. за първа инстанция и 480 лв. за въззивна инстанция.
Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за първа и въззивна инстанция,
защото спорът е сложен от правна страна и уговореното и платено възнаграждение
е напълно адекватно на усилията, положени от упълномощеия процесуален
пълномощник за подготовката и провеждането на процесуалните действия във връзка
с реализиране правата на ищеца.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 432/10.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 4427/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд,
вместо което ПОТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр.
С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н., да заплати на П.С.Г., ЕГН **********
*** сума в размер на 1 715,76
лв. /хиляда седемстотин и петнадесет лева и 76 ст./, представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 05.11.2016 г. до 05.11.2019
г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно
въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, ведно с обезщетение за забава в размер
на 207,71
лв. /двеста и седем лева и 17 ст./,
дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на
сумирано изчисляване на работното време до датата на завеждане на исковата
молба, както и разноски в размер на 830
лева /осемстотин и тридесет лева/ за
двете инстанции.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр.
С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н. да заплати в полза
на Бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Пазарджик разноските за
експертиза в размер на 200 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: