Определение по дело №401/2020 на Окръжен съд - Ямбол

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав    

На   10  август  2020 година

В закрито заседание в следния състав:                                   

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                            МАРТИНА КИРОВА                                    

 

 

 Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

 възз. гр. дело № 401  по описа за 2020 година

 За да се произнесе взе предвид:

 

В изпълнение на задълженията си по чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд  констатира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на адв. Ст. К. ***, назначен за особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на Г.М.Н. против Решение № 173/09.04.2020 г. постановено по гр.д. №2595/2019 г. по описа на ЯРС в частта му, в която е прието за установено, че Г.М.Н. дължи на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София, както следва: 8339,35 лв., представляваща главница от неизплатени вноски по договор за кредит за периода 14.08.2016 г. – 14.03.2020 г. вкл. и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 782/5.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ 1307/2019 г. по описа на ЯРС, както и направените по делото разноски в размер на 1172,06 лв. и 204,22 лв. -разноски в заповедното производство.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София против Решение № 173/09.04.2020 г. постановено по гр.д. №2595/2019 г. по описа на ЯРС в частта му, в която са отхвърлени установителните искове за сумата от 538.39 лева - възнаградителна лихва за периода от 14.08.2016 г. до 19.04.2017 г. и за сумата от 1734.70 лева - обезщетение за забава за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и в частта му, с която е прекратено производство по делото, в частта на предявените осъдителни искове в разликата над 8339,35 лв. до размера на 8868,84 лв. за главницата, както и по отношение на 538.39 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.08.2016 г. до 19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 1734.70 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Съдът констатира, че жалбите са допустими, като подадени в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същите са редовни от външна страна, поради което следва да се внесат за разглеждане в открито заседание.

По жалбите са  постъпили отговори от насрещните страни.

Страните по делото не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

На ответника Г.М.Н. /въззивник в настоящото производство/, с Определение №4705/14.11.2019г. на ЯРС, е бил назначен за особен представител по чл.47 ГПК адв. Ст. К. ***. Предвид обстоятелството, че въззивната жалба е била изготвена от особения представител на ответника, и последния е представляван и пред настоящата инстанция, на особения представител следва да бъде определено възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 864,17лв. /съгл. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за МРАВ/. Съгласно чл.47 ал.6 ГПК разноските за особен представител на ответника се поемат от ищеца. Ето защо съдът счита, че "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София, следва да бъде задължено да заплати по сметката на ЯОС сумата 864,17лв, от която да бъде изплатено определеното възнаграждение на особения представител на въззивника.

ЯОС намира, че следва да извърши доклад  на жалбите и отговорите, който да връчи на страните  заедно с призовката за  с.з., поради което

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

НАСРОЧВА   делото в о.с.з.  на  10.11.2020 год. от  10.00 часа, за която дата  и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбите и отговорите, както следва:

В жалбата на Г.М.Н. се сочи, че съдебния акт в обжалваната му част е неправилен, поради нарушения на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че договорът за цесия е бил сключен на основание, което не е настъпило, поради което ищецът е нелегитимна страна в процеса и исковете му са изцяло неоснователни. Твърди се, че в размера на претендираната главница са били включени  и други суми- такси, комисионни и застрахователни премии и върху тях е била начислявана лихва. Твърди се, че тези клаузи от договора са нищожни, тъй като определената сума за такси реално оскъпявала договора. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска с пр. осн. чл.422 ГПК.

В писмения отговор на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София се сочи, че жалбата е неоснователна, а решението на ЯРС в атакуваната му от Н. част е правилно и законосъобразно. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено в обжалваната му от Н. част.

В жалбата на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София се сочи, че съдът е постановил неправилно решение, отхвърляйки претенциите за договорна и мораторна лихва. Преценката на съда за основателността на иска следвало да бъде направена с оглед  материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следвало да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължавала разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Чрез превратното тълкуване на разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. кредиторът се поставял в неблагоприятно положение, тъй като, както било известно на съда, че договорната лихва за кредитора е възнаграждение за ползвания финансов ресурс и чрез присъждане само на падежиралата главница, кредиторът бива лишен от своето възнаграждение за предоставената услуга. Забавеното плащане от своя страна, било неизпълнение на договора и по силата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за това. Доколкото се касаело до парично задължение, то по силата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД изпълнението му било винаги възможно и затова обезщетението винаги било такова за забавено изпълнение, което следва и от разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тъй като забавата можела да съществува както преди, така и след обявяването на кредита за предсрочно изискуем, обезщетението за нея се дължало за цялото време на неизпълнението. По отношение на решението в прекратителната му част по предявените осъдителни искове са изложени подробни съображения за неговата неправилност. Сочи се, че в процесния случай е налице различие както в правопораждащия юридически факт, така и в петитума. Доколкото с установителния иск ищецът твърдял настъпването на предсрочната изискуемост в момент преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на база този юридически факт искал от съда да установи тези твърдения, то с осъдителния иск правопораждащият юридически факт на предсрочната изискуемост се твърди да е настъпил в един последващ момент - връчването на преписа от исковата молба на ответника и отправеното до съда искане било различно - не да установи, а да осъди. Действително, правното основание както при установителния, така и при осъдителния иск било едно и също - договорът за кредит, но за ищеца не било без значение дали поради не надлежно обявена предсрочна изискуемост преди заявлението съдът ще присъди само падежиралите вноски по кредита към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, или ще вземе предвид уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост в хода на процеса и по този начин ще присъди всички не падежирали вноски по кредита до крайния срок на договора. Претендира се отмяна на Решението, в частта, в която са отхвърлени установителните искове за сумата от 538.39 лева - възнаградителна лихва за периода от 14.08.2016 г. до 19.04.2017 г. и за сумата от 1734.70 лева - обезщетение за забава за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и в частта, в която първоинстанционкият съд е прекратил производството по отношение на предявените в условията на евентуалност искове и постановяване на решение по същество.

В писмения отговор на Г.М.Н. насрещната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира отхвърлянето й.

ЗАДЪЛЖАВА "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София, на осн. чл.47 ал.6 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати по сметката на ЯОС сумата 864,17лв - възнаграждение определено на особения представител на ответника, пред въззивната инстанция.

Съдът приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Препис от отговорите по жалбите, да се връчат на насрещните страни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.                                                  

              

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                           

 

 

 

 

                                                                                             2.