Р Е Ш Е Н И Е
№ 260085 /16.09.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
На двадесети август две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 1351 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
на ГПК.
Производството е образувано въззивна жалба от „Пласт маркет“ ООД против Решение № 1552/05.05.2020г., пост. по гр.д.№
5693/2019, ПРС, в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Е.Ц.Н., сумата от 422,22лв. – отбив от напълно платена
цена по договор – поръчка за доставка и монтаж
на дограма № **********/22.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 11.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, ведно с разноски.
Жалбоподателят „Пласт маркет“ ООД поддържа,
че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата,
в нарушение на материалния закон и е незаконосъобразно
в обжалваната му част. Счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Така в
решението е уважен евентуално предявен иск за отбив от заплатена цена по договор
за изработка. В действителност ищецът е претендирал заплащане на вреди, изразяващи
се в ремонт на процесния прозорец. Жалбоподателят счита, че е налице разминаване
между предявения иск и искът, разгледан от
съда, поради което и решението като недопустимо в тази му част следва да бъде обезсилено.
На следващо място прави оплакване, че съдът е постановил намаляване на цената по
една от точките на договора / касателно един от изработените прозорци/ в размер
по-висок от колкото е реално заплатената
от ищеца цена за този прозорец. Поддържа, че не са налице основанията по чл.82 от ЗЗД за уважаване на тази претенция. Поддържа, че решението в обжалваната му част
е неправилно и моли да бъде отменено, а предявения иск – отхвърлен.
Въззиваемият Е.Ц.Н. оспорва жалбата, като
поддържа че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Твърди,
че изложеното в жалбата от фактическа страна не отговаря на истината. Посочва, че
от всички доказателства по делото се установява, че волята на страните е била изработването
на прозорец по първоначалната оферта, а вписванията във втората са правени в последствие
и с оглед вече изработеното. Поддържа, че
монтираният прозорец не може да бъде поправен и следва да се демонтира и изработи
нов. По отношение на оплакването за недопустимост на решението посочва, че той,
в качеството си на потребител няма задължение да квалифицира претенцията си, а само
да изложи фактите по нея , както и да формулира искането си , като в случая по евентуалния иск – да се заплатят разходите
необходими за поправката. По отношение оплакването, че присъденият отбив е в размер
по-нисък от заплатеното за прозореца посочва, че никъде в договора или в платежните
документи не е посочено, че ще се заплащат поотделно поръчаните прозорци. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда
от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта
на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд. По отношение на
възражението на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл по непредявен иск,
съдът намира следното : в исковата молба и в молбата за отстраняване на
нередовности ищецът Е.Н. е изложил обстоятелства относно сключването на договор
да изработка с ответното дружество „Пласт маркет“ ООД, неточното изпълнение на
част от възложената работа, позовал се е на правата си на потребител, като е
формулирал петитум за осъждане на дружеството да поправи работата си в срок, а
при условията на евентуалност да заплати разходите за поправката. Действително
е налице формулиран петитум, който може да обоснове и предявяване на иск с пр.
осн. чл.265 от ЗЗД , но при тълкуване на исковата молба и с оглед твърденията
за развило се рекламационно производство и неудовлетвореността на потребителя
от изхода му, то правилно е дадена квалификация на предявените искове по чл.114
от ЗЗП. В този смисъл не е налице произнесяне по непредявен иск, поради което и
не е налице недопустимост на решението в обжалваната му част.
По отношение на правилността
конкретните доводи на жалбоподателя са свързани с неправилния извод в
обжалваното решение, че е налице неточно изпълнение на договорното задължение
за изработка на процесния прозорец, че липсват основания за ангажиране на
отговорността на изпълнителя на поръчката, както и че е направен отбив от
цената, който е по-висок от самата цена.
От фактическа страна е безспорно, че
между страните е налице сключен договор на 22.12.2017г. за изработка, доставка
и монтаж на PVC дограма, като за спецификацията на
поръчката е изготвил и предоставил оферта на възложителя Н. № 14 133. Няма спор
и че, възложителя е заплатил в срок и в цялост уговореното възнаграждение. Няма
спор и по въпросът, че дограмата е доставена и монтирана, за което е съставен
приемо-предавателен протокол от 23.01.2018г., в който е записано, че се
изпълняла поръчката по оферта №14 133. Като забележка е вписано единствено
просрочие на изпълнението и удовлетворително качество. В този протокол не са
описани размерите на доставената и монтирана дограма / самият жалбоподател е
признал в първоинстанционното производство, че в неговия екземпляр от протокола
са правени дописвания в последствие/.
В производството е безспорно и че се
е развило рекламационно производство, като изпълнителят е отказал поправка на
претендирания за неточно изпълнен прозорец.
По делото е изготвена и приета СТЕ с
в.л В. Р., която се възприема от съда като компетентна и обективна, съгласно
която е изработен, доставен и монтиран прозорец, който не отговаря на офертните
размери, като не е спазена нито ширината на целия прозорец, нито на отваряемото
крило. Експертизата установява и , че не е възможен ремонт на съществуващия
прозорец, а следва същият да се демонтира и се изработи и монтира нов такъв по
зададените размери. Стойността на тези разходи определя на 422,22лв.
С оглед изложените обстоятелства,
съдът намира , че се касае за сключен договор за изработка по реда на чл.258 от ЗЗД, по който възложителят е възложил на изпълнителя извършването на определена
работа срещу задължението да му заплати възнаграждение. Доколкото изпълнителят
упражнява възложената му работа като търговска дейност по занятие, а
възложителят е потребител на предлаганите услуги /като легалната дефиниция на потребител и
търговец е дадена в § 13, т.1 и т.2 от ПЗР на ЗЗП/, то потребителят може да се
възползва от закрилата по ЗЗП. Предмет на въззивното производство е решението
по евентуалния иск – за заплащане на сума, съставляваща намаление на цената по
договора, поради несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят
не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 от закона.
Следователно за уважаване на тази претенция следва да се установят следните
елементи от фактическия състав на нормата – несъответствие на стоката с
договореното, развитие на рекламационно производство по чл.113 и
неудовлетворяване на потребителя. В случая и трите елемента са налице – като
несъответствието е категорично установено от СТЕ. Същото не е незначително,
т.к. според експертизата са нарушени изолационните качества на прозореца, т.е.
той не може да изпълнява в пълнота своята функция – да предпазва вътрешността на
помещението от студ и вятър, като е без значение факта с колко сантиметра е
разликата между изпълнението и договореното. Както вече бе отбелязано между
страните се е развило рекламационно производство, като изпълнителят не е уважил
направената рекламация , при което потребителят е останал неудовлетворен от
това производство. При това положение се доказва основателността на така
предявения иск. Размерът на отбива от цената следва да се определи съобразно
заключението на приетата експертиза, която установява, че привеждането на вещта
в договореното състояние би струвало 422,22лв. Договорената цена е в
размер2210лв., като в договорът няма разграничение по пера на отделните работи
или отделните елементи, които следва да се изработят и монтиран. При това
положение не може да се направи съпоставка дали тази сума е равна или по-голяма
от стойността на некачествения прозорец, в какъвто смисъл са възраженията на
жалбоподателя. За тази сума следва да бъде осъден изпълнителя , за да овъзмезди
потребителя заради неточното изпълнение на част от договора помежду им.
Първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбопадетелят
ще следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски в размер на
300лв., за заплатен адвокатски хонорар, намалени с оглед направеното възражение
за прекомерност, при съобразяване с факта, че делото не е с фактическа и правна
сложност.
С
оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1552/05.05.2020г.,
пост. по гр.д.№ 5693/2019, ПРС, в обжалваната част.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Пласт маркет“ ООД, ЕИК
*********, да заплати на Е.Ц.Н., ЕГН **********, сумата от 300лв. разноски за
заплатен адвокатски хонорар във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: