Р Е Ш
Е Н И Е
№ 112 18.07.2019
година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, трети състав, в открито заседание на десети юли, две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ИВАНКА ГЕОРГИЕВА
ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ
като разгледа докладваното
от съдията КАМЕНОВА ВНОХД № 1153 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 55/15.04.2019 г.,
постановена по НОХД № 288/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
подсъдимият И.Ж.И., ЕГН ********** е признат за невинен в това, че на 19.03.2018
г., в с.***, общ. Стара Загора, противозаконно е присвоил чужда движима вещ –
монофазна хладилна вана № 800340, 900 литра и щека на стойност 4000 лв., която
владеел, собственост на „***“ ЕООД – град Пловдив, представлявано от управителя
Ю.А.М., като вещта е била внесена (върната) до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд, поради което е оправдан в това да е
извършил престъпление по чл.206, ал.6, т.1 във връзка с ал.1 от НК.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е протестирана от Районна
прокуратура – Стара Загора.
В протеста и в постъпилите в срока по чл.320, ал.4 от НПК допълнителни писмени изложения към него се твърди, че първоинстанционният
съд извършил неправилна преценка на установените факти, обусловила неправилно
приложение на материалния закон.
ИСКАНЕТО е протестираната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен в извършването на престъплението по повдигнатото срещу
му обвинение, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.
Окръжна прокуратура – Стара
Загора поддържа протеста.
Подсъдимият И.Ж.И. застъпва
се становището, че тъй като не са налице основания за отмяна на протестираната
оправдателна присъда, същата следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на
протестираната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в
протеста оплаквания, прие следното:
Във внесения за разглеждане
от Районна прокуратура – Стара Загора обвинителен акт, въз основа на който е
образувано НОХД № 288/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
приключило с постановяването на протестираната оправдателна присъда,
подсъдимият И.Ж.И. е предаден на съд за престъпление по чл.206, ал.6, т.1 във
връзка с ал.1 от НК за това, че на 19.03.2018 г., в с.***, общ. Стара Загора,
противозаконно присвоил чужда движима вещ – монофазна хладилна вана № 800340,
900 литра и щека на стойност 4000 лв., която владеел, собственост на „***“ ЕООД
– град Пловдив, представлявано от управителя Ю.А.М., като вещта е била внесена
(върната) до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
С определение по чл.372, ал.3
от НПК първоинстанционният съд е одобрил изразено съгласие от страна на
подсъдимия и неговия защитник да не се провежда разпит на свидетелите по делото
– Д.Г.М., З.Б.Т.и Д.П.Б., а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит. В тази връзка и на
основание чл.373, ал.1 от НПК са прочетени по реда на чл.283 от НПК показанията
на посочените свидетели от хода на досъдебното производство – тези на Д.Г.М. по
протоколи за разпит от 30.08.2018 г., от 18.09.2018 г. и от 09.10.2018 г.
(л.34, л.38 и л.47 ДП), на З.Б.Т.по протокол за разпит от 30.08.2018 г. (л.36
ДП) и на Д.П.Б. по протокол за разпит от
25.09.2018 г. (л.41 ДП).
Основните фактически
обстоятелства по делото са следните:
На 01.04.2017 г. между „***“ ЕООД – град Пловдив и подсъдимият И.Ж.И. бил
сключен договор за изкупуване и доставка на сурово мляко за срок до 31.03.2018
г. (л.16 ДП). Съгласно посочения договор дружеството (наричано в договора
първата страна) поръчало, а подсъдимият (наричан в договора втората страна) приел да извърши доставки на
сурово краве, овче, козе и биволско мляко, наричани в договора суровина,
съгласно постигнатите договорености в същия и законовите изисквания. Едно от
задълженията на подсъдимия, като страна по договора – чл.12, ал.1, т.7 – било
да съхранява и експлоатира правилно даденото му от дружеството оборудване за
охладено мляко и да го използва според изискванията за срока на договора, като
съхранява този инвентар – описан в Приложение
№ 3 към договора – с грижата на добър стопанин. Съгласно чл.13, ал.1,
предложение второ от договора „за предоставеното оборудване и инвентар се
попълва инвентаризационен картон, представляващ Приложение № 3 – неразделна
част от договора“. В чл.13, ал.2 от разглеждания договор е регламентирано, че
при прекратяване на договора предоставеното на втората страна оборудване се
връща на първата страна, за което се подписва протокол, в който „се определя и
цена на предоставения инвентар, която се дължи от втората страна при цялостна
липса или негодност на част или на целия, даден за ползване инвентар“. В чл.15
и чл.16 на договора се съдържат клаузи,
регламентиращи предсрочното му прекратяване, като една от тях – чл.16, ал.1, б.
„а“ – е, че първата страна има право незабавно да прекрати договора в случай,
че втората страна действа в противоречие с уговореното в него. Съгласно чл.17
на същия договор „във всички случаи на прекратяване на договора втората страна
е длъжна да предаде на първата страна незабавно оборудването и инвентара,
описани в чл.13 и инвентаризационния опис“.
По делото не е установено наличие
на Приложение № 3 и инвентаризационен опис, представляващи неразделна част от
договора, тъй както е посочено в него. За предоставеното оборудване на
подсъдимия е представена Заповед № 89/22.08.2014 г. (л.22 ДП), с която е
наредено от управителя на „***“ ЕООД на лицето, посочено в заповедта, да
предаде на подсъдимия един брой монофазна хладилна вана № 800340 – 900 литра,
за съхранение на краве мляко. Датата, на която подсъдимият е получил срещу
подпис посочената в заповедта вана, е нечетлива. В пространството между текста на заповедта и
подписите на предалия и получилия ваната (подсъдимият И.Ж.И.) се съдържа
ръкописен текст, че има и щека, като останалата част от ръкописния текст,
вероятно индивидуализиращ последната вещ, е нечетлив.
Макар и посочената заповед да
предхожда с няколко години сключването на разглеждания договор, както и към
последния да отсъства Приложение № 3 и инвентаризационен опис, подсъдимият И.Ж.И.
не оспорва обстоятелството, че на основание договора от 01.04.2017 г. е ползвал
след подписването му предоставената му през 2014 г. хладилна вана и щека,
обяснявайки, че и преди сключването му е имал договорни отношения с „***“ ЕООД
– град Пловдив, със същия предмет.
В обвинителния акт се
посочва, което е възприел и първоинстанционният съд, че след като на 19.09.2017 г. подсъдимият И.Ж.И. прекратил доставките на
мляко, същият бил длъжен, съгласно чл.17 от горепосочения договор, незабавно да
върне на „***” ЕООД град Пловдив полученото оборудване и инвентар
- описаната хладилна вана и щека.
Освен, че по делото отсъстват
обективни доказателства кога подсъдимият е преустановил доставките на
мляко към „***” ЕООД град Пловдив – което обстоятелство в случая не е от решаващо
значение, в горепосочената теза не е проведено разграничение между прекратяване
и разваляне на договор, между наличие на основание за разваляне на договор и разваляне
на договор. Направата на тези разграничения е съществена, защото е определяща
за момента, в който подсъдимият е продължил да държи чуждата вещ, но вече на отпаднало основание.
Принципът, залегнал в нашето
законодателство е, че прекратяване на договора е налице, когато договорът е
изпълнен, постигнати са целите, за които е бил сключен и престава да действа и
да обвързва страните. С изрична уговорка страните могат да се споразумеят
действието на договора да бъде прекратено по инициатива на една от тях, но без
това да е свързано с неизпълнение на поети с договора задължения. До разваляне на договора пък се стига само
когато е налице неизпълнение на задължения по договора. Този правен институт е
необходим, защото неизпълнението на един двустранен договор не води само по
себе си до преустановяване на облигационната (създадената с договора) връзка
между страните. Страната по договора, която изпълнява (или демонстрира
готовност да изпълни) своите задължения, но спрямо нея насрещната страна не
изпълнява, може да има интерес да прекъсне облигационната връзка и да потърси
обезщетение за вредите от неизпълнението. В този случай тя ще прибегне до
разваляне на договора. Предпоставките и редът за разваляне на договори са
уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - чл. 87, 88 и 89. Законът
установява следните предпоставки (условия), които следва да са налице, за да се
прибегне до разваляне на договора: 1.) съществено неизпълнение на задължение,
поето със сключването на договора; 2.) неизпълнението следва да е виновно и да
се дължи на причини, за които длъжникът отговаря; 3.) изправност на страната,
която иска разваляне на договора. В
случай, че някое от изброените в чл. 87 от ЗЗД условия не е налице, до разваляне на договора
не може да се стигне. Развалянето се извършва по правило извънсъдебно, с
едностранно изявление на изправната страна до неизправната. Изключението относно договорите, които се развалят по
съдебен ред, е предвидено в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Гореизложеното се излага,
защото не е налице спор, че след като
през м.септември.2017 г. подсъдимият И.Ж.И. е прекратил доставките на мляко,
същият е дал основание на „***” ЕООД град
Пловдив да поиска разваляне на договора, но в конкретния случай събраните по
делото доказателства не позволяват направата на извод кога съконтрагентът на
подсъдимия е изразил пред последния волята
си за разваляне на договора. Въпреки
това и тъй като подсъдимият не оспорва факта на разваляне на сключения между
него и посоченото дружество договор, датата, от която следва да се приеме, че е
упражнявал държане върху хладилната вана и щека без правно основание, е тази,
следваща изтичането на срока, даден му в
писмо изх. № 20/09.03.2018 г.
С писмо изх. № 20/09.03.2018 г. (л.27
ДП), получено от подсъдимия И.Ж.И. на 13.03.2018 г. чрез
куриер на фирма „***” (л.28 ДП), последният е поканен в петдневен срок от
получаването му да върне предоставената му със Заповед № 89/22.08.2014 г.
монофазна хладилна вана № 800340 (с щека) за съхранение на краве мляко. Посоченият
срок е изтекъл на 18.03.2018 г. и тъй
като подсъдимият не е върнал вещта,
предоставена му въз основа на вече разваления между него и „***” ЕООД Пловдив договор, считано от 19.03.2018 г.
упражняваното от него държане върху хладилната вана и щека е без правно
основание.
Поради изложеното,
действията на съконтрагента на
подсъдимия за връщане обратно на хладилната вана и щека, предоставени на
последния, предприети преди 19.03.2018 г., са ирелевантни за случая и ненужно са намерили
място в атакувания съдебен акт, още повече, че и инкриминираната от обвинението
дата е 19.03.2018 г.
През месец април 2018 г.
свидетелят Д.Г.М., действайки като представител на „***” ЕООД Пловдив (видно от
съдържащото се на л.29 ДП пълномощно с дата 16.02.2016 г.) се свързал с
подсъдимия И.Ж.И., представил се и след проведен разговор получил уверение, че
до една-две седмици ваната с прилежащата й щека ще бъде върната. До края на
месец април
На 15.05.2018 г. в Районна
прокуратура – Стара Загора постъпил сигнал от „***” ЕООД Пловдив (л.14 ДП) за
извършване на проверка по случая. В хода на проверката, извършена от полицейски
служител на Второ РУ – Стара Загора, било уговорено връщането на процесната вещ
на 15.06.2018 г.
Впоследствие, при проведен на
14.06.2018 г. телефонен разговор между свидетеля Д.Г.М. и подсъдимия,
последният заявил, че не може да върне вещта и на тази дата, защото пътувал. На
подсъдимия било обяснено, че може и друг човек да предаде вещта, но той
отказал, като обяснил, че иска лично да присъства.
На 18.06.2018 г. и 19.06.2018
г. отново били проведени разговори с подсъдимия за връщане на процесната вещ.
На 28.08.2018 г. свидетелят Д.Г.М.
провел отново телефонен разговор с подсъдимия, който заявил, че е в чужбина и
ще върне ваната след 10.09.2018 г. На 10.09.2018 г. бил проведен поредният
телефонен разговор, при който подсъдимият И.Ж.И. предложил да върне ваната на
16.09.2018 г. (неделя). Свидетелят Д.Г.М. се свързал с представители на фирма „***”
ЕООД Пловдив и те се съгласили да изпратят транспорт на посочената дата до с. ***,
общ. Стара Загора. Въпреки, че сам предложил тази дата за връщане на вещта, на
14.09.2018 г. подсъдимият се свързал със свидетеля Д.Г.М. и заявил, че не може
да върне ваната на предложената от самия него дата, защото е в чужбина. След
проведените многократни телефонни разговори, на 28.09.2018 г. ваната с щека била върната от подсъдимия И.Ж.И.. От Ю.М.–
управител на „***“ ЕООД Пловдив била
съставена Заповед № 53/28.09.2018 г. (л.46 ДП), като за приемането и
предаването на вещта били удостоверени чрез подписи, положени в тази заповед от свидетеля Д.Б.П.(шофьор) и
подсъдимия И.Ж.И..
До връщането на хладилната
вана с щека към нея, подсъдимият държал вещта в село ***, където е била
доставена от собственика й и което е било известно на последния, като нито я е
продавал, нито я е ползвал.
Чрез заключение на съдебно-оценъчна
експертиза, което не е оспорено от страните и което аргументирано
първоинстанционният съд е приел за правилно и обосновано, се установява, че по
средни пазарни цени към 19.03.2018 г., стойността на монофазната хладилна вана - № 800340 с вместимост
В рамките на гореизложените
фактически положения, които съответстват на приетите от първоинстанционния съд
факти, правилно е приложен материалният закон.
Изводът на първоинстанционния
съд, че подсъдимият не е осъществил признаците на престъплението по чл.206 от НК е правилен. За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата
вещ, която владее или пази на законно основание. Своенето се изразява в
предприети от дееца действия по разпореждане с поверената му чужда вещ, чрез
които се проявява промененото му отношение към нея – той престава да я счита за
чужда и започва да я държи като своя. В случая, подсъдимият И.Ж.И. не е
променил отношението си към хладилната вана с щека, не се е разпоредил с нея,
държал я е със съзнанието, че е чужда и не е отказвал да я върне, а е настоявал
връщането й да бъде осъществено в негово присъствие. Макар и това му настояване
да е обяснимо с оглед на горепосочената
разпоредба от чл.13, ал.2 на договора, въз основа на който му е предоставена
вещта, която разпоредба ангажира
отговорността му при „негодност на част или на целия, даден за ползване
инвентар“, несъмнено подсъдимият не е изпълнил задължението си по чл.17 от
договора за незабавно връщане на оборудването във всички случаи на прекратяване
на договора. Забавеното изпълнение на това му задължение, обаче, не ангажира
наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като в действията му не проличава
умисъл за своене на вещта, а обсебването като престъпление е възможно само при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК и при никаква друга форма на
вина.
С оглед на изложеното
оплакването в протеста за неправилна преценка на установените факти, обусловила
неправилно приложение на материалния закон, въззивният съд прие за
неоснователно.
Поради изложеното и тъй като
не установи - при извършената цялостна
служебна проверка на присъдата и по оплакванията в протеста - основания за
отмяна на присъдата, Окръжен съд – Стара Загора прие, че същата
на основание чл.338 от НПК следва
да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното,
Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 55/15.04.2019
г., постановена по НОХД № 288/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на жалба
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.