Решение по дело №6854/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              30.01.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                ИВА НЕШЕВА

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 6854 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 11.02.2019г., гр.д.86930/17г., СРС, 48 с-в осъжда „А.“ АД на основание чл.7, параграф 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/261/2004г. да заплати на А.М.А. сумата 250 евро -  обезщетение за закъснял полет № VВВ4002 по направление, опериран от въздушния превозвач „А.“ АД ***, България, определен за изпълнение по разписание на 07.05.2017г. от 20,00 ч. местно време, ведно със законната лихва от предявяване на иска /08.12.2017г./ до окончателното плащане и сумата 360 лв. – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника „А.” АД.  Счита, че не са обсъдени в първоинстанционния доклад възраженията му по отговора на исковата молба. От решението не става ясно на какво основание по Регламент  /Е/ 261/2204г. се присъжда обезщетение – за отменен полет, закъснял полет или недопускане на пътник до борда. Страните по делото не са обвързани от договорно правоотношение за въздушен полет. Не се установява представена регистрация за полет и закупуване на билет.  Представеният документ на чужд език, без превод, не се доказва да представлява именно бордна карта. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се  отхвърли искът.

         Въззиваемата – ищцата А.М.А. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Обстоятелството, че насрещните страни по делото са обвързани от договорно правоотношение за въздушен превоз, спрямо който е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, се установява от представените и неоспорени писмени доказателства. Ищцата А.М.А. купува билет за полет на ответната авиокомпания „А.“ АД, като е придружител на трето за спора лице, сключило договор за организирано пътуване от 15.02.2017г. с туроператор. Стойността на билета е включена в пакетната цена за организираното пътуване за общо 1 013,21 лв. Пълното й изплащане на туроператора е видно от разписки за извършени с електронна банкова карта разплащания от 15.02.2017г. и 12.04.2017г. на обща стойност                            1 013,21 лв. В тази насока е и от ваучер № 72668, удостоверяващ заплащане на пакетната цена за организираното пътуване съгласно сключения договор, включително цената на самолетния билет на ищцата. Постъпването на същата сума по сметка на ответника на 27.04.2017г. се доказва чрез съответното банково извлечение. Отделно, по силата на договора за осъществяване на чартърния полет, ответната авиокомпания предоставя на туроператора квота от 53 места на борда на самолета. Представеният от ищцата като нейна бордна карта за полета документ на чужд език, без превод, не е оспорен от ответника в срока по чл.131 ГПК.

Независимо от изложеното, според чл.3, § 5 от Регламента, разпоредбите му  се прилагат за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от параграфи 1 и 2. В случаите, когато опериращ въздушен превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник. Според решение на Съда на европейските общности от 07.03.2018г. по съединени дела С-274/2016, С-447/2016 и С-448/2016, този превозвач следва да се счита за изпълнител на доброволно поети задължения по отношение на страната, с която засегнатият пътник има договор, поради което същите задължения произтичат от договора за въздушен превоз.

Изпълнена е и третата хипотеза на чл.1, § 1 от Регламента, с който се признават минимални права за пътниците, когато: а) им е отказан достъп на борда против тяхната воля; б) техният полет е отменен; в) техният полет е закъснял. Безспорно е по делото и от удостоверение на летищните власти на международното летище от 08.05.2017г. и удостоверение изх. № 100-16678/10.08.2018г. се установява, че определеният за изпълнение по разписание на 07.05.2017г. – 20:00 ч. местно време полет, реално е с начало 08.05.2017г. - 03,30 ч., поради технически проблем със самолета, а планираното кацане за 07.05.2017г. - 21:30 ч. местно време, е осъществено на 08.05.2017 г. в 05:35 ч. местно време.

Съгласно решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и С-403/2007, членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и  същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача част на пристигане по разписание/.

В тази връзка, следва да се ангажира договорната отговорност на ответника по реда на чл.7, § 1, б. „в“ от Регламента, според който при отмяна на полет съответните пътници (на които са приравнени пътниците по закъснял полет) имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7. Размерът на обезщетението следва да се определи в съответствие с чл.7, § 1, б. „а“ от Регламента - 250 евро за всички полети до 1 500 км., какъвто е настоящия случай. Искът за същата сума е изцяло основателен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият пред  настоящата инстанция  реализира разноски за 360 лв. – платено по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат.

 По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.02.2019г., гр.д.86930/17г., СРС, 48 с-в.

 

ОСЪЖДА „А.“ АД, *** да заплати на А.М.А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ********сумата360 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.