Р
Е Ш Е
Н И Е 794/7.11.2019г.
гр.Ямбол........7.11........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..................................седми...октомври……….........................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 343
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.С. против В.Г.С. ***,
с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника,
че съществува вземане в полза на ищеца срещу ответника-длъжник в размер 3319,82
лв., представляващи неизплатено парично задължение по договор за потребителски
кредит №***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***г. на ЯРС, както и присъждане на
направените разноски. Твърди се, че на 21.12.2016 г. С. е сключил с ищеца
договор за потребителски кредит № *** за 1700 лв. и договорени конкретни
параметри, както и пакет от допълнителни услуги. Поради неплащане на вноските
от ответника договорът е прекратен на 1.08.2017 г. и той е уведомен за това и
за предсрочната изискуемост на кредита.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е
постъпил от ответника В.Г.С. чрез особеният му представител и предявените
искове се оспорват. Твърди се, че няма доказателства за това дали изявлението
на ищеца за предсрочна изискуемост е достигнало до ответника и следва да се
приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост по отношение на непогасените
вземания по договора. Счита се, че клаузи от договора относно заплащане пакет
от допълнителни услуги и уговорения размер на годишен процент на разходите и
годишен лихвен процент противоречат на разпоредби от ЗПК и са нищожни, а при
евентуалност са нищожни и поради противоречие на добрите нрави.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован не изпраща представител, но е депозирал писмено становище, с което
изцяло оспорва възраженията по отговора на ответника като е изложил подробни
съображения за това.
Ответникът също редовно призован не
се явява в съдебно, но чрез особения си представител поддържа възраженията си.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, с което се претендира длъжникът В.Г.С. *** да заплати сумата
3335,20 лв., от които главница в размер 3319,82 лв. и лихва за забава в размер 15,38
лв. от 24.01.2017 г. до прекратяване на договора на 01.08.2017 г., както и
законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, а като
основание е посочено неизпълнение на задължение по договор за потребителски
кредит № ***г. Съдът е уважил заявление като е издал за всички претендирани суми заповед № ***г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Тъй като длъжникът С. е бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК се е наложило заявителят
да предяви установителния си иск в настоящото
производство.
За установяване основателността на
своите претенции ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е представил по делото
договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарат“ № ***, сключен с В.Г.С., който е договорил и
рефинансиране на друг свой кредит със сума за рефинансиране 821,75 лв., както и
е избрал пакет от допълнителни услуги „Екстра“. Видно от параметрите на кредита
същият е за сума 1700 лв., със срок 24 месеца, размер на вноската по кредита
105,10 лв., ГПР - 49,90 %, ГЛП -41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 % и общо
дължима сума по кредита – 2522,40 лв. Уговорено е, че по избрания и закупен
пакет от допълнителни услуги, възнаграждението е 1274,88 лв., с което размерът
на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги е 53,12 лв. Общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер 3797,28 лв.
с общ размер на вноската 158,22 лв. Към договора са представени декларация от С.,
както и общите условия на кредитора към договора за потребителски кредит и
погасителния план към конкретния договор за потребителски кредит. Видно от този
погасителен план периодът на изплащане на кредита е 23.01.2017 г.- 23.12.2018
г. По време на действие на договора за кредит, С. е депозирал заявление за
промяна на погасителен план от 12.05.2017 г. и на 25.05.2017 г. страните по
договора за кредит са сключили Анекс №*** за отлагане на вноски и промяна на
ГПР, който спада на 45,7 %. Останалите клаузи по договора не се засягат от този
анекс. С подписване на анекса е изработен нов погасителен план към него, видно
от който вноските запазват своя размер, а срокът на връщане на кредита се
удължава до 23.01.2019 г., когато е датата за последната вноска.
На 02.08.2017 г. ищецът е отправил
към длъжника си С. уведомително писмо за това, че сключения между тях договор
за кредит е едностранно прекратен като непогасената част на задължението е
3319,82 лв. с лихва за забава 15,38 лв. Посочено е, че задължението е обявено
за предсрочно изискуемо поради нарушение на задълженията от страна на С. От приложеното
извлечение по сметка към договора за потребителски кредит е видно, че последното
плащане от страна на С. е от 23.05.2017 г. и е в размер на 2,80 лв., а
остатъчното задължение към 24.01.2019 г. е в размер 3319,82 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира иска с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ.
Съдът намира предявения иск за
допустим, тъй като е заведен след призоваване на длъжника в заповедното производство
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, както и същият е предявен от заявителя
своевременно в законоустановения срок. Разгледан по
същество съдът намира искът за частично основателен по следните съображения:
На първо място съдът счита, че
следва да бъдат разгледани възраженията на особеният представител на ответника
относно недействителност на договора за потребителски кредит поради нищожност
на уговорката за заплащане на пакет от допълнителни услуги като противоречаща
на чл.10а, ал. 3 и ал.4 от ЗПК и евентуално нищожна поради противоречие с
добрите нрави на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, както и за нищожност на
уговорката за размера на възнаградителната лихва,
която също противоречи на добрите нрави. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника относно нищожност на договорения размер на възнаградителната лихва. Действително, както се посочи
клаузите относно лихвения процент по договора за потребителски кредит са
следните: годишен лихвен процент - 41,17 %; годишен процент на разходите –
49,90 %; лихвен процент на ден – 0,11 %. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута определена с постановление на
МС на Р Б., а съгласно ал.5 на същата разпоредба, клаузите в договор
надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни. Към момента на сключване
на процесния договор за потребителски кредит на
21.12.2016 г., действащо е ПМС №***г. в сила от 01.01.2015
г., с което МС определя годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни
пункта. Съгласно така определения размер на законната лихва от МС договорените
между страните ГПР в размер на 49,90 % и ГЛП 41,17% не са в противоречие с
постановлението, тъй като размерът не надвишава петкратния размер на законната
лихва. Поради това съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.19, ал.5 от ЗПК,
за да бъде приета тази клауза за нищожна и поради това ответникът дължи връщане
на кредита в размерите договорени за ГЛП и ГПР.
Възражението относно нищожност на
клаузата за закупен пакет допълнителни услуги съдът намира за основателно.
Съдът счита, че уговореното възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
в размер 1274,88 лв. освен, че е прекомерно противоречи и на добрите нрави и на
законовите изисквания. В договора не е посочено какво се включва в
предоставените за тази цена услуги, които не са изчерпателно изброени, а такова
е изискването на разпоредбите на закона. Липсва формирана цена за всяка от
услугите поотделно съгласно чл10а, ал.4 от ЗПК, според който текст видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит . В случая е налице нарушение на
тази разпоредба след като в договора не са посочени различните видове допълнителни
услуги и в какво се състоят те, а възнаграждението е договорено за плащане общо
за цял пакет допълнителни услуги, неизвестно какви. В клаузата, касаеща заплащане на възнаграждението за допълнителни
услуги е посочена неговата стойност, както и завишената стойност на месечната
вноска при неговото заплащане, което означава, че това възнаграждение се дължи
от сключване на договора без да има значение дали тази допълнителна услуга ще
бъде ползвана по време на действие на договора или не. Предвид изложеното съдът
приема, че клаузата от договора за потребителски кредит, касаеща
възнаграждение за заплащане на пакет допълнителни услуги е нищожна като
противоречаща на разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
В обобщение на изложеното съдът приема, че
между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и В.С. е сключен действителен договор за
потребителски кредит на 21.12.2016 г., от който единствено е нищожна клаузата
за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер 1274,88 лв.,
поради което тази сума е недължима.
Що се отнася до възражението за
неоснователност на иска поради ненастъпила предсрочна изискуемост на договора,
съдът намира същото за неоснователно, тъй като въпреки, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на договора към настоящия момент, е настъпила неговата
окончателна изискуемост. Съгласно ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС т.17, т.18 и т.2
и т.9 е прието, че предметът на делото предявен по чл.422 от ГПК се определя от
правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение. Когато вземането произтича от договор за банков кредит,
чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение поради неплащане
на една или повече вноски, то не може да се поддържа, че има едностранно
изменение на договора относно начина на плащане и изискуемостта на цялото
вземане и е допустимо да се търсят последиците в рамката на това изменение на
договорната връзка. В настоящото производство съдът счита, че кредиторът не е
обявил по надлежния ред предсрочната изискуемост на договора за потребителски
кредит, тъй като липсват доказателства, изпратеното от него до
кредитополучателя С. уведомително писмо от 02.08.2017 г. да е било получено.
Въпреки това обаче видно от погасителния план, договорен с анекса към договора
последната погасително вноска е от 23.01.2019 г., т.е. към настоящия момент е
налице окончателна и пълна изискуемост на договора за кредит. Това е
обстоятелство, което не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид като
настъпило към момента на приключване на съдебното дирене, съгласно чл.235, ал.3
от ГПК. Обстоятелството на настъпила изискуемост на кредита води до извода, че
задължението на С. към „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД е изискуемо и дължимо и същото се припокрива със задължението,
за което е била издадена заповедта по чл.410 по ГПК при условията на предсрочна
изискуемост. От цялото задължение, както се посочи по-горе следва да бъде
изключена поради нищожност на клаузата сумата 1274,88 лв. - възнаграждение за
пакет допълнителни услуги. По тези съображения съдът счита, че претенцията на
ищеца е основателна до размера на 2044,94 лв., а над този размер до предявения
от 3319,82 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство разноски съразмерно уважената част от заявлението в размер 133,87
лв., а в настоящото разноските са в размер 418,12 лв. съобразно уважената част
от иска като в същите е включено юрисконсултско
възнаграждение за ищеца в размер 150 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ, че „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, *** има вземане, дължимо от В.Г.С., ЕГН **********
*** в размер 2044,94 лв. главница и законната лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 по ч.гр.д.№*** г. по описа на ЯРС, като искът в разликата над 2044,94
лв. до размера на 3319,82 лв. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.Г.С. с посочени
данни да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.С. направените в
заповедното производство разноски в размер 133,87 лв.
ОСЪЖДА В.Г.С. с посочени
данни да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.С. направените в настоящото
производство разноски в размер 418,12 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: