Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 788
25.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове:
Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Дорета А.ова и в
присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева КАНД № 801 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Д.Д.Д. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение
№170/09.07.2020г., постановено по АНД №340/2020г. по описа на Районен съд – Хасково,
в частта, с която е потвърден пункт 2 на Наказателно постановление №20-1253-000092/27.02.2020г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково.
В
касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебното
решение в потвърдителната му част. Счита се, че районният съд пренебрегнал
както съществени процесуални нарушения, така и възприел неправилно фактическите
твърденията на разпитаните свидетели, за да стигне до погрешни и
незаконосъобразни изводи. По отношение допуснатите процесуални нарушения се
твърди, че съдът констатирал и описал дописаните и написани с два вида химикал
от явно неустановени лица поправки и допълвания в електронно издадения АУАН, но
неправилно приел, че това не било особено съществено процесуално нарушение.
Установено било, че тези поправки не били направени от актосъставителя или от
издателя на НП, но имали указващо влияние върху последния, тъй като засягали и
сочели разпоредби от ЗДвП, което водило до извода, че лице без установени
правомощия било намесено в административнонаказателното производство и пряко
повлияло върху наложеното наказание с отбелязванията си. Счита се, че било
допуснато и друго процесуално нарушение, а именно това, че неправилно съдът
тълкувал и използвал като доказателство, без правно основание, факта, че
наказаното лице не посочило в акта възражения. Това обстоятелство и право било
тълкувано в ущърб на лицето, което вменявало, че щом не било направено
възражение, то лицето управлявало автомобила. Сочи се, че възражения не били
направени, тъй като на лицето му било „безкрайно“ лошо и зле и не бил в състояние
да го стори. На следващо място, по отношение възприетата от районния съд
фактическа обстановка и тълкуването на показанията на свидетелите, се изтъква,
че никой от разпитаните по делото двама служители на пътна полиция –
актосъставителят и свидетелят по връчване на акта, не завили, че са видели
касатора да шофира автомобила. Такова доказателство нямало. И двамата завили,
че не били свидетели на шофиране на автомобила от наказаното лице, а са го
установили в спешното отделение на хасковската болница, като заявили, че лицето
обяснило за инцидент при придвижване на автомобила, но не заявявало и
уточнявало обстоятелството кой го е шофирал. Така съдът дал вяра само на едните
свидетели, а на другите – тези, които разказали и уточнили каква била ситуацията
с шофирането, не. По изложените съображения се иска отмяна на оспореното
съдебно решение в потвърдителната му част и отмяна на наказателното
постановление.
В
съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата.
Допълва, че в акта не било записано кой управлявал МПС. Заявява, че лицето
Т. Г. бил на мястото на произшествието, именно той дал на полицаите
документите на автомобила, присъствал при разговора и разпита на полицаите с
касатора.
Ответникът
по касационната жалба – сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Хасково, не
изпращат представител.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Хасково изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като
пледира за оставяне в сила на решението.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията
в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С
атакуваното Решение №170/09.07.2020г., постановено по АНД №340/2020г. по описа
на Районен съд - Хасково, е потвърдено
Наказателно постановление №20-1253-000092/27.02.2020г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково, в частта по пункт 2, с която на Д.Д.Д.,
за нарушение на чл.174, ал.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца, и отменено в частта, с която на
Д.Д.Д., за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1
от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
За да постанови решението си съдът на първо място е
приел, че не били налице допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателната процедура. Относно отбелязванията върху АУАН
посочил, че макар да не била налице яснота кой и при какви обстоятелства
извършил добавки върху оригинала на акта, наличието им не влияело върху
неговото съдържание и не можело да се приеме за съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до самостоятелна отмяна на санкционния акт. На
следващо място, по отношение нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съдът приел,
че не била осъществена хипотезата на правната норма, т.е. деянието било
несъставомерно. От показанията на свидетелите по акта К.и Г. в съдебното
следствие се доказало, че не несъобразена с атмосферните условия скорост и
мокър асфалт били причина за ПТП, а разминаване с насрещно движещ се автомобил
и съприкосновението с него, като случилият се инцидент не можело да се приеме
за ПТП, каквото следвало да е факт, за да бил осъществен състав на нарушение по
чл.20, ал.2, във връзка с чл.179, ал.2, пр. първо от ЗДвП. Приел, че за да се
квалифицира едно събитие като ПТП, същото следвало да има за резултат
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Такъв резултат в производството по
налагане на административно наказание и в хода на съдебното следствие пред
районния съд не бил установен. На следващо място, съдът приел, че тезата, която
защитата на жалбоподателя лансирала в хода на съдебното производство - че към
момента на ПТП не е управлявал лекия автомобил, била очевидно несъстоятелна, не
била доказана от събраните в хода на производството доказателства, а напротив
- опровергана била от тях. В тази връзка
посочил, че в хода на съдебното дирене се очертали две същностно противоречащи
си описания на случилото се на 22.02.2020г., тези от показанията на свидетелите
по акта А. К.и В. Г., които съответствали на фактически изложеното в АУАН, и
тези от показанията на свидетелите К. К. и А. А. Никой от двамата свидетели,сочени
от жалбоподателя обаче не бил очевидец на обстоятелствата около извършване на
проверката от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ и констатираните в
хода на нея нарушения, като преки доказателствени източници за тези факти не
били ангажирани от страна на защитата. Съвкупният анализ на свидетелските
показания налагал извода, че към момента на проверката жалбоподателят бил
управлявал лекия автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“, а показанията на
свидетеля К. и А., били дадени „про кауза“. Всъщност тази версия на
жалбоподателя била възведена едва с подадената въззивна жалба до съда, но не и
при съставянето на АУАН, където нямало вписани възражения от страна на Д.Д..
Позицията на жалбоподателя била създадена, за да обслужва
предприетата от него линия на защита по обжалване на НП. По тези съображения
съдът не кредитирал показанията на свидетелите К. и А., доколкото били
недостоверни и нелогични, изолирани от останалия доказателствен материал, като
в известна степен тези свидетели се явявали и заинтересовани от изхода на
делото, с оглед отношенията с жалбоподателя и желанието им да му помогнат,
което било очевидно. В същото време, извършилите проверката – свидетелите
К.и Г., били категорични в показанията
си от съдебното следствие, че водача на автомобила, когото не заварили на
мястото на произшествието, по данни на техни колеги -пристигнали първи на място
и възприели водача на автомобила, бил отведен в Спешното отделение на МБАЛ, където
по-късно бил установен от контролните органи, като Д.Д.. И двамата свидетели по
акта изнесли пред съда данни, че при
установяването му в медицинското заведение жалбоподателят признал, че
управлявал автомобила, обяснявайки и причините за станалото ПТП, което било
противно на твърдяното от свидетеля К. К., че бил заедно с жалбоподателя и
именно той управлявал автомобила преди произшествието. Според съда, в случая
изводи за добросъвестно дадени показания
от свидетеля Калинов не можело да бъдат направени. Към момента на
проверката автомобилът бил управляван от жалбоподателя.
При
направената проверка на обжалваното решение, касационната инстанция намира
същото за неправилно в потвърдителната му част, по пункт 2 – за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП от страна на касатора Д.Д..
В мотивите за потвърждаване на наказателното
постановление, в частта по пункт 2 районният, съд е приел за доказано
авторството на деянието, като след анализ на показанията на свидетелите,
съпоставен с останалите по делото доказателства, стигнал до извода, че именно
лицето Д.Д.Д. е управлявало автомобила, посочен в наказателното постановление.
Изводът на съда е изграден на база кредитиране показанията на свидетелите А. К.–
актосъставител, и В. Г. – свидетел по АУАН, и игнориране на тези на останалите
свидетели по делото. Съдът е посочил, че никой от двамата свидетели, сочени от
жалбоподателя, не бил очевидец на обстоятелствата около извършване на
проверката от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ и констатираните в
хода на нея нарушения. Това действително е така, но съдът не е отчел при
анализа си, че другите свидетели по делото също не са били очевидци и то на
по-съществен елемент от фактическата обстановка по случая – извършването на
нарушението.
От дадените пред РС показания се установява, че
нито актосъставителят, нито свидетелят по акта са установили на мястото на
произшествието водач на посочения в АУАН и НП автомобил да е било именно лицето
Д.Д.Д.. Напротив, изрично в показанията двамата сочат, че на 22.02.2020г.,
около 03.30 часа, били изпратени от оперативен дежурен служител на път №806,
преди с.Минерални бани, във връзка с възникнало ПТП, като отивайки на мястото
установили автопатрул на група „Охрана на обществения ред“ при РУ – Хасково и
лек автомобил „Рейндж роувър“ с рег.№ ***. След проведен разговор с
колегите, същите казали, че пристигнала линейка, която взела човек от колата. Тоест изрично не са посочили, че този човек,
в последствие установен като Д.Д.Д., е водачът на автомобила. От
последния не е направено лично признание, както пред АНО, така и пред съда, за
управление на автомобила на посочените в НП дата и място, а е налице твърдение
в показанията на свидетеля Калинов, че лично последният е управлявал МПС. От
друга страна, в случая от съда са взети предвид само показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, които са отишли на мястото на
произшествието, едва след като техни
колеги вече са били там и са придобили непосредствени впечатления от случилото
се на мястото, т.е. не те лично са установили нарушението и нарушителя. Иначе
казано, съдът е дал вяра на показанията на свидетели, които не са били преки
очевидци на нарушението. Освен това, изложената от свидетелите К. и А. версия
за станалото не е житейски невъзможна, като съпоставена с показанията на
свидетели, които не са били свидетели на нарушението, същата има превес в
случая, доколкото не са налице обстоятелства разколебаващи достоверността на
дадените от същите показания. В действителност същите са в приятелски отношение
с наказаното лице, но последното не е достатъчно, за да разколебае достоверността
на изложеното, след предупреждение за отговорността по НК при даване на неправдиви
показания.
Предвид изложеното настоящият състав на
касационната инстанция намира, че в хода на АНП не е било доказано по безспорен
и категоричен начин авторството на описаното в т.2 от процесното НП нарушение. Не
е доказано, че именно настоящият касатор - Д.Д.Д., е управлявал лекия автомобил
Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с рег. №***, на посочените в АУАН и НП място и
дата.
В ход на извършената от съда проверка за
законосъобразността на процесното НП в оспорената му част, следва да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП и дали е извършено от
него виновно.
Предвид чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 от НПК, в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и
че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител, тъй като именно АНО
е субектът на административнонаказателното обвинение. Това произтича и от
разпоредбата на чл.84 ЗАНН, която препраща към НПК, а съгласно чл.16 НПК,
обвиняемият - в случая нарушителят, се счита за невинен до доказване на
противното с влязла в сила присъда (в случая наказание). Всякога при
неизпълнение задължението на АНО да установи в хода на съдебното дирене онези
факти и обстоятелства на основание на които е ангажирал административно
наказателната отговорност на наказаното лице, следва отмяна на санкционния акт.
Недопустимо е отговорността на
наказаното лице да бъде ангажирана на предположения, а не на безспорни
доказателства. Такива безспорни доказателства, установяващи именно Д.Д., като
водач на процесното МПС не са били събрани в провелото се съдебно
следствие.
С оглед горното, настоящата инстанция приема, че
проверяваното решение, като несъответстващо на материалния закон следва да бъде
отменено в потвърдителната му част, като се отмени и наказателното
постановление в неотменената му част – пункт 2.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №170/09.07.2020г., постановено по АНД
№340/2020г. по описа на Районен съд – Хасково, в частта с която е потвърден
пункт 2 на Наказателно постановление №20-1253-000092/27.02.2020г., издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково.
ОТМЕНЯ пункт 2 на Наказателно постановление
№20-1253-000092/27.02.2020г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Хасково.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.