Решение по дело №29/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от П. Д. Р., [ЕГН], с адрес гр. С., [жк] [адрес], чрез пълномощник адв. Я. И. Т. – АК гр. Велико Търново, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4831#1/04.12.2023 г., издаден от З. и. д. на ДФ „Земеделие“ П. С., по отношение на жалбоподателя и е определено за възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично пчеларство“ за кампании 2020, 2021 и 2022, във връзка с подадени от П. Д. Р. заявления за подпомагане, в размер на 4 539,80 лева.

С жалбата се иска прогласяване нищожността на оспорения акт или алтернативно отмяната му, като незаконосъобразен. Твърди се, че същият е издаден в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона, при съществени процесуални нарушения, а именно неуведомяване за какъв срок и от кога се счита, че това е новият ангажимент, който жалбоподателят е следвало да спазва и му е вменено, че не е спазил. Жалбоподателят твърди, че претендира нищожност, поради липса на годно правно основание, що се касае до частта за прекратяване на ангажимент, който не съществува. Претендира присъждане на направените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят П. Д. Р., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е представено становище от процесуалния му представител, с което заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна изцяло на оспорения акт или за прогласяване на нищожността му. Към становището прилага писмени бележки с допълнителни съображения относно незаконосъобразността на оспорения акт. Моли за присъждане на направените по делото разноски като прилага списък на същите.

Ответната страна – Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Представя становище, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. Б., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, тъй като оспореният административен акт е изцяло законосъобразен. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Жалбоподателят П. Д. Р. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 369870 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

На 13.05.2020 г. подал заявление за подпомагане 2020 г. с УИН: 20/050620/30973 по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г., ведно с необходимите договори, таблици, декларации и др. документи към него (л. 25 - л. 42 от делото).

На 06.05.2021 г. подал заявление за подпомагане 2021 г. с УИН: 20/210521/37900 по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2021 г., ведно с необходимите договори, таблици, декларации и др. документи към него (л. 43 - л. 60 от делото).

На 06.05.2022 г. подал заявление за подпомагане 2022 г. с УИН: 20/260522/44873 по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2022 г., ведно с необходимите договори, таблици, декларации и др. документи към него (л. 61 - л. 77 и от л. 78 до л. 105 от делото).

За 2023 г. не е подавал заявление.

По подадените от кандидата заявления са изплатени следните суми: за Кампания 2020 – 6 062,98 лева; за Кампания 2021 – 2 493,65 лева и за Кампания 2022 – 2792,88 лева или общо сумата от 11 349,51 лева (л. 192 от делото).

С писмо изх. № 01-6500/4831 от 19.10.2023 г. на зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (л. 17 от делото), получено от жалбоподателя с известие за доставяне на 01.11.2023 г. (л. 18 от делото), същият е уведомен, че при извършени административни проверки за спазване на ангажимент, поет през Кампания 2020 е установено, че не е подал заявление за плащане по направление "Биологично пчеларство" от мярка 11 "Биологично земеделие" през Кампания 2023 г.. Предвид това и във връзка с разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК ДФ "Земеделие" открива производство по прекратяване на ангажимента и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В писмото са посочени изплатените по направлението суми, както и общата сума, представляваща сбора от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, а именно 11 349,51 лв.. В съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "б" от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на жалбоподателя е указано, че следва да възстанови 40 % от посочената сума, а именно – 4 539,80 лева, като при несъгласие с направените констатации, е даден 14 - дневен срок от получаване на писмото, в който да се представят възражения и писмени доказателства.

В указания му срок Р. подал възражение с вх.№ 01-6500/4831/06.11.2023 г., в което посочил, че не е знаел за това, че с подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2020 г. е поел петгодишен ангажимент. Мислил, че подава заявление за всяка отделна година и твърди, че ако е бил наясно, че е поел петгодишен ангажимент щял да подаде заявление за плащане за 2023 г.

Административният орган не уважил възраженията и издал оспорения Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4831#2/04.12.2023 г., с който по отношение на жалбоподателя е определено за възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично пчеларство“ за кампании 2020, 2021 и 2022, във връзка с подадени от П. Д. Р. заявления за подпомагане, в размер на 4 539,80 лева (л. 15 - 16 от делото).

Актът бил връчен на Р. лично на 11.12.2023 г. (л. 16 от делото), който го оспорил пред Административен съд – Сливен, директно, чрез административния орган с жалба вх.№ 01-6500/4831/28.12.2023 г.

Междувременно Р. платил по банков път сумата от 4 539,80 лева по сметката на Държавен фонд „Земеделие“, за което е представил по делото Потвърждение за плащане от „ПроКредит банк“ с дата 12.12.2023 г. (л. 13 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4831#1/04.12.2023 г., издаден от З. и. д. на ДФ „Земеделие“ П. С., по отношение на жалбоподателя и е определено за възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично пчеларство“ за кампании 2020, 2021 и 2022, във връзка с подадени от П. Д. Р. заявления за подпомагане, в размер на 4 539,80 лева..

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е и изпълнителен директор на РА, и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции иа фонда. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на АПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, като според ал. 6 изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 и по чл. 73 и 74 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП регламентира, че вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК. Наред с горното, чл. 15, ал. 3 от приложимата в случая Наредба № 4 от 24.02.2015 г. предвижда възможност за ДФЗ за едновременно прекратяване на ангажимента и предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4 в пет конкретно посочени хипотези, сред които попада и настоящия случай. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че прекратяването на ангажимента по мярка 11 и издаване на АУПДВ във връзка с възстановяване на получената финансова помощ, макар и различни като предпоставки и правни последици, са актове, чието едновременно постановяване е нормативно закрепено и поставено в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или оправомошено от него длъжностно лице. Видно от представената по делото Заповед № 03-РД/3203 от 14.07.2023 г. (л. 103 - 104 от делото), изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П. С. з. - и. д. на ДФЗ, правомощието да издава и подписва административни актове по мярка 11 "Биологично земеделие", с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление.

Предвид изложеното съдът, приема, че оспореният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4831#1/04.12.2023 г. е издадено от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма.

Оспореният административен акт е издаден при спазване на общите изисквания за писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са имената и длъжността на издателя, наименованието на акта, неговия адресат, фактически и правни основания за намаленията на исканото подпомагане. Административният акт е надлежно мотивиран, тъй като съдържа фактическите и правни основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната му на това основание. Спазени са изискванията на чл. 35 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с относимите материалноправни норми на закона, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. - „Биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години.“, а според ал. 2 срокът от пет последователни години по ал. 1, срокът от пет последователни години по ал. 1, в който трябва да се изпълняват биологичните дейности от съответното направление, започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане", т. е. в настоящия случай от 2020 г., и изтича през 2024 г. По делото безспорно е установено, че жалбоподателят не е подал заявление за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие" с направление "Биологично пчеларство" през кампания 2023 г. и в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., не е изпълнявал задължението си в изискуемия петгодишен период по дейностите в направление "Биологично пчеларство", което обуславя законосъобразността на оспорения административен акт в съответствие с чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредбата. При съобразяване на обстоятелството, че неподаденото заявление за плащане касае четвъртата година от поетия ангажимент, респ. че същият е прекратен преди края й, то съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "б" от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., правилно административният орган с разпоредил възстановяване на 40 % от изплатената финансова помощ.

В жалбата се излагат твърдения, че оспорващият П. Р. не е знаел за това, че с подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2020 г. е поел петгодишен ангажимент, а е смятал, че подава заявление за всяка отделна година. Твърди, че не е бил уведомен от административния орган за това, че е поел задължение за петгодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020.

Съдът намира тези твърдения за неоснователни. С подаване на Заявление за подпомагане 2020 г. с УИН: 20/050620/30973 по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г. жалбоподателят е потвърдил, че с подписване на заявлението, приема правилата и е запознат с изискванията на схемите и мерките, за които кандидатства за подпомагане и че се задължава да спазва през кампанията изискванията на приложимите нормативни актове, вкл. и Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. - т. 7.9 от Заявлението за подпомагане.

Освен това жалбоподателят е бил наясно с изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. че, срокът от пет последователни години по ал. 1, в който трябва да се изпълняват биологичните дейности от съответното направление, започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане", тъй като е бил одобрен за подпомагане по същата мярка за периода 2013 г. - 2018 г., съгласно твърдението му във възражението до ДФЗ с вх.№ 01-6500/4831/06.11.2023 г.. Не може да се приеме също така, че жалбоподателя Р. е действал в хипотезата на чл. 6, ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., тъй като подаденото от него Заявление за подпомагане 2020 г. с УИН: 20/050620/30973 по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г. не се явява продължение на предходният му петгодишен ангажимент по мярка 11, тъй като той е изтекъл през 2018 г.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материално разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, и материалния интерес, размерът на възнаграждението следва да е 150.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. Р., [ЕГН], с адрес гр. С., [жк] [адрес], чрез пълномощник адв. Я. И. Т. – АК гр. Велико Търново, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4831#1/04.12.2023 г., издаден от З. и. д. на ДФ „Земеделие“ П. С., по отношение на жалбоподателя и е определено за възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично пчеларство“ за кампании 2020, 2021 и 2022, във връзка с подадени от П. Д. Р. заявления за подпомагане, в размер на 4 539,80 лева.

ОСЪЖДА П. Д. Р., [ЕГН], с адрес гр. С., [жк] [адрес] да заплати на „Държавен фонд Земеделие“, разноски по делото в размер на 150,00 лева (сто и петдесет лева).

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.