Ï Ð È Ñ Ú Ä À    N

ãðàä Ðóñå, 27. 05. 2019 ãîäèíà

 

  ÈÌÅÒΠ ÍÀ  ÍÀÐÎÄÀ

 

          ÐÓÑÅÍÑÊÈßÒ ðàéîíåí ñúä, âòîðè íàêàçàòåëåí ñúñòàâ, â îòêðèòî

          ñúäåáíî çàñåäàíèå íà 27.05.2019ãîä., â ñúñòàâ:

                                         ÐÀÉÎÍÅÍ ÑÚÄÈß: ÑÂÅÒËÀÍÀ ÍÅÉ×ÅÂÀ                         

          ïðè ñåêðåòàðÿ ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

          ðàçãëåäà äîêëàäâàíîòî îò ñúäèÿòà Í×ÕÄ №2282

          ïî îïèñà çà 2018 ãîä. íà ÐÐÑ è

 

          ÏÐÈÑÚÄÈ:

ÏÐÈÇÍÀÂÀ ïîäñ. Б.Д.К., ЕГН: **********, ðîäåí на íà ***гîä. в гр.Русе, живущ в гр.Русе, áúëãàðñêè ãðàæäàíèí, ñ висше образование, женен, неîñúæäàí, çà

НЕÂÈНЕН â òîâà, нà неустановена дата в периода от 20.11.2017 г. до 23.11.2017 г., в гр. Русе,  по друг начин  - чрез писмен документ  - „Важно съобщение”, разлепен във входа на блока,  да е разгласил позорящи за Г.К.Г. обстоятелства, а именно, че не е заплатил потребената питейна вода за несъществуващи фирми – “Голд Инженеринг и Ко” и “Гилд и Ко” към доставчика ВиК – Русе, поради което и на основание чл.304 от НПК, го

ÎПРАВДАВА по повдигнато от тъжителя  Г. обвинение по чл.148 ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.147 ал.1 от ÍÊ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от тъжителя Г.К.Г., ЕГН:**********, срещу ïîäñ. Б.Д.К. граждански иск за   обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от престъплението по чл.148 ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.147 ал.1 от ÍÊ, в  размер на 5000лв, ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.  

 

          Ïðèñúäаòà ïîäëåæè íà îáæàëâàíå è ïðîòåñò  â 15äíåâåí ñðîê îò äíåñ ïðåä Ðóñåíñêè îêðúæåí ñúä.

                                                 

                                                               ÐÀÉÎÍÅÍ ÑÚÄÈß:...........................

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД N2282/2018 година по

описа на РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав

 

 

          Частният тъжител Г.К.Г.,*** обвинил подс. Б.Д.К., ЕГН: ********** ***, в това че

на неустановена дата в периода от 20.11.2017 г. до 23.11.2017 г., в гр. Русе,  по друг начин  - чрез писмен документ  - „Важно съобщение”, разлепен във входа на блока,  разгласил позорящи за Г.К.Г. обстоятелства, а именно, че „не е заплатил потребената питейна вода за несъществуващи фирми – “Голд Инженеринг и Ко” и “Гилд и Ко” към доставчика ВиК – Русе” – престъпление по чл.148 ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.147 ал.1 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от тъжителя против подсъдимия, за сумата от на 5000лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и разноски по делото.

          Повереникът на тъжителя поддържа обвинението. Моли подсъдимият да бъде призната за виновен в извършването на престъплението, в които е обвинен и да бъде уважен гражданския иск.

Подсъдимият дава обяснения. Не се счита за виновен. Пледира за оправдателна присъда.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Подс.К. е роден на ***г***, български гражданин, с висше оброзование, женен, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78А от НК; ЕГН: **********.***. Същият е избран за домоуправител на входа и като такъв контролира разходите по заплащането на вода от живущите във входа. 

През 2012год. тъж. Г., чрез договор за наем, в качеството си на търговски директор на ООД” ГИЛД ИНЖЕНЕРИНГ и Ко” наел апартамент, находящ се в гр.Русе, ул.Александровска №97, вх.Е, ет.2, ап.1, който обитавал лично. По това време същият бил с отнета разпоредителна власт като управител на „Гилд и Ко”ООД, поради обявяването му в несъстоятелност. Партидата за консумираната питейна вода в наетия апартамент на ул.Александровска №97, вх.Е, ет.2, ап.1 се водила на ООД” ГИЛД ИНЖЕНЕРИНГ и Ко”, докато в домовата книга тъж.Г. посочил, че  обитател на посочения имот е „Гилд и Ко”ООД.  Справката в търговския регистър сочи, че синовете на тъжителя Л. Г. К. и Д. Г. К.в към май 2012год. били съдружници в  ООД” ГИЛД ИНЖЕНЕРИНГ и Ко”, като липсва отбелязване тъж.Г. да е негов търговски директор.

От 2012 г. до настоящият момент домоуправител на вход „Е“, в блока на  ул.Александровска №97 е подс.Б.К..

От началото на м.октомври 2015г. частният тъжител спрял да заплаща изразходената вода в обект - апартамент, находящ се в гр.Русе, ул.Александровска №97, вх.Е, ет.2, ап.1, както и не осигурявал достъп за отчитане водомерите от служители на ВиК - Русе. Такъв служител – отчетник била св.Н.В.. Липсата на достъп налагало последната да начислява служебен разход на използваната вода въз основа предходно консумирано количество на база предишни два отчета, което излизало „нула, или много малко”.

Практика на „В и К” ООД – Русе била, когато разликата между отчетеното количество вода по общия водомер на входа и тази по индивидуалните водомери надвишава 20%, да изпращат уведомление до домоуправителя на входа. Разликата в количеството се начислявала и заплащала от всички абонати във входа. Такива две уведомления подс.К. получил, в качеството си на домоуправител. Същите касаели периода април-май и ноември – декември на 2017год. по този повод подс.К. се срещнал със св.В., с цел да установи откъде идва голямата разлика в консумираната от входа вода. От нея разбрал, че тъж.Г. не осигурявал достъп до водомерите в наетия апартамент. В тази връзка между двамата имало разговор, в резултат на което тъж.Г. посетил дружеството, разговарял с началника на св.В., който я помолил да се свърже с последния и уговорят час, в който тя да отчете показанията на водомера. Свързвайки се с тъж.Г., последният отказал достъп до апартамента, като поставил условие – св.В. „да накарала подс.К. да му се извини”.  В  един момент, на по-късен етап, тъж.Г. започнал да осигурява достъп до водомерите на наетия апартамент.  Но същият и  по точно ООД” ГИЛД ИНЖЕНЕРИНГ и Ко”, на който той се представил като търговски директор, от името на който сключил договора за наем  /л.22/, не бил заплащал консумираната вода от началото на м.октомври 2015г до септември 2019год., в резултат на което на два пъти получавал покана за доброволно плащане.

Знаейки, че разликата във водата между общия и индивидуалните водомери,   ще се заплати от всички живущи във вход „Е” на блока, липсата на комуникация с тъж.Г., на неустановена дата в периода от 20.11.2017 г. до 23.11.2017 г., подс. К. залепил „Важно съобщение” на таблото във входа, в което наред с други искания, помолил тъж.Г. в срок “до 24.11.2017 г. да заплати изразходваната от него питейна вода, водеща се на неговите несъществуващи юридически фирми ООД” ГИЛД ИНЖЕНЕРИНГ и Ко и „ГИЛД И КО”ООД

Междувременно на 7.11.2017г. тъж.Г. заплатил начислената в ползвания от него апартамент за периода от 1.10.2015г до 7.11.2017г. вода, от името на  ООД” ГИЛД ИНЖЕНЕРИНГ и Ко”.

Недоволен съдържанието от разлепеното „Важно съобщение” тъж.Г. депозирал тъжба до РРС, в която посочил че клеветническите обстоятелства подс.К.  разпространил чрез „Важно съобщение” „в началото на мес.ноември 2017год”. Като такива посочил, че „не е заплатил потребената питейна вода за юридически несъществуващи фирми – “Голд Инженеринг и Ко” и “Гилд и Ко” към доставчика ВиК – Русе”. 

 

Горната фактическа обстановка съдът установи, съобразявайки обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства.

За наличието на клевета се съди от характера на съдържанието на обективираната информация, отнасяща се до пострадалия. При клеветата деецът разгласява неистински позорни обстоятелства или приписва престъпление, което не е извършено, като чрез клеветата се засяга обществената оценка за пострадалия. Т.е. тъжителят следва да посочи факти и обстоятелства, които от гледище на морала го позорят или да съставляват престъпление, които обаче са приети за такива от Наказателния кодекс, а не от неговите личните субективни възприятия. От субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено - като деецът съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят на действителността, или че му приписва престъпление, което оклеветеният не е извършил (пряк умисъл), или като допуска, че обстоятелствата са неистински, респ., че пострадалият не е извършил престъпление, но се съгласява с настъпването на престъпния резултат (евентуален умисъл).  Липсата на един от посочените обективни или субективни признаци води и до липса на престъпление. 

В конкретния случай на преценка от съда за съставомерност на престъплението клевета подлежи израза в разлепеното „Важно съобщение” – „да заплати потребената питейна вода за несъществуващи юридически фирми – “Голд Инженеринг и Ко” и “Гилд и Ко” към доставчика ВиК – Русе”. Доколко този израз по своя характер е позорно обстоятелство, засягащо обществената оценка за тъж.Г.?

Няма спор по факта, че подсъдимият изготвил текста и разлепил на дъска за обявления във входа на жилищната кооперация т.нар. „ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ“ с текст:…“умоляваме наемателя…… Г.Г. до 24.11.2017г. да заплати изразходваната от него питейна вода водеща се на неговите несъществуващи юридически фирми “Гилд Инженеринг и Ко” и “Гилд и Ко”...“ Това обстоятелство не се оспорва от подс.К., поради което съдът приема последния за негов автор. Смисловото съдържание на използваните от подс.К. изрази по своята същност обаче, не съдържат твърдения за факти и обстоятелства, нито пък навеждат на такива, позорящи честта и достойнството на тъж.Г., както и нямат характер да му преписват някакво престъпление. От мястото където бил поставен писмения документ – таблото за обяви във входа, в който живеел тъж.Г. и съдържанието му, недвусмислено сочат, че изразите са предназначени да достигнат до знанието на последния, но не да уронят честта и достойнството му, а представляват апел, молба  /подс.К. употребил глагола „умолявам”/ тъжителят да заплати разходваната вода за да не бъде начислена на всички съкооператори. Съдът отбелязва, че подс.К. имал и основание да отправи тази молба. Приложените по НЧХД 171818год., по описа на РРС писмени доказателства: две уведомления от „ВиК”ООД до подс.К., в качеството му на домоуправител, доказващи разлика от 20% и 22% между показанията на общия и индивидуалните водомери, двете покани за доброволно плащане до тъж.Г. от „В и К”ООД, доказващи че последният имал неизплатени задължения в периода 2015-2017год, удостоверението от „Дикей-Л”ООД, доказващо, че тъж.Г. не е осигурил достъп за отчитане уредите за топлоенергия за периода 2017год. -2018год., както и от показанията на св.Н. В. и тези на св.Н. З., извършил предварителна проверка по случая, се доказва по категоричен начин, че тъж.Г. не осигурявал достъп до уредите в наетия от името на “Гилд Инженеринг и Ко” апартамент, както и имал неизплатени задължения към „В и К”ООД за периода 01.10.2015год. до 01.09.2017год.. Последното се доказва от компютърната разпечатка, приложена към удостоверението, рег.№ К-4443#1/2017год. на „Ви К”ООД /л.20,21/.  Последното удостоверява, че задълженията тъж.Г. изплатил на 07.11.2017год., като съдът счита, че последното било сторено и след намесата на домоуправителя – подс.К.. Тук е мястото съдът да коментира и датата, на която последният разлепил „Важното съобщение”. С показанията на св.Н. се доказва, че последното тъжителят видял в периода 20-23.11.2017год., за разлика от периода посочен в изготвената от тъжителя тъжба  – началото на мес.Ноември 2017год. В тази връзка съдът отбелязва, че без значение за съставомерността на деянието, за което е обвинен подс.К. от тъж.Г., кога е разлепен писмения документ, тъй като основно за наличието на престъпление се съди от неговото съдържание, а за съда то не съдържа клеветнически факти и обстоятелства. В допълнение съдът посочва, че е явен стремежа на тъжителя да докаже, че  „Важно съобщение” било разлепено след като той заплатил дължимото, което станало на 07.11.2017год, считайки че така доказва наличието на клевета, в каквато обвинил подс.К.. В тази връзка съдът обръща внимание отново, че осъществено престъплението може да бъде само умишлено, т.е. деецът да съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят на действителността. Т.е. подс.К. е следвало да съзнава, да знае, разлепвайки съобщението в периода 20-23.11.2017год, че тъж.Г. вече бил заплатил дължимото на 07.11.2017год, но такива доказателства тъж.Г. не представя.   

Досежно, считаните от тъж.Г. други клеветнически обстоятелсва „…..за несъществуващи юридически фирми – “Голд Инженеринг и Ко” и “Гилд и Ко”….”, съдът счита, че същият неправилно интерпретира написаното от подсъдимия, считайки че фирмите му са „несъществуващи“. Тъж.Г. придава смисъл на посочения израз, какъвто подсъдимият не е вложил и какъвто смисъл не може да бъде намерен в тях. В тази връзка подс.Г. представя доказателства, че фирмата наела жилището –“Гилд Инженеринг и Ко” ООД не е собственост на тъжителя, а на синовете му. Последният не представя доказателства, че е търговски директор на последната, за да се прецени наличието на някаква връзка с дружеството. “Гилд и Ко”ООД е в несъстоятелност, като тъж.Г. е лишен от разпоредителна власт в дружеството със съдебно решение, като същото се представлява от синдик. Предвид изложеното съдът намира, че употребените от подсъдимия изрази нямат характер на клеветнически обстоятелства, същите не са  позорящи тъжителя, тъй като не представляват твърдения недостойни от гледна точка на общественото мнение и оценка на личността на частния тъжителя, нито му приписват престъпление.

В заключение съдът отбелязва, че за да е налице клевета е необходимо едновременно разгласените от подсъдимия факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на обективната действителност. Предвид характера на съдържанието, отразено в писмения документ „Важно съобщение” съдът счита, че същото няма характер на клевета, тъй като не съдържа в себе си нито изрично, нито смислово твърдения за извършени от тъжителя обществено укорими действия. Написаният от подсъдимия израз във „Важно съобщение” е приет от тъжителя при субективен прочит, при собствени оценъчни съждения и не може да бъде подведен под нормата на чл.147 ал.1 от НК, поради което подс.К. не може да носи наказателна отговорност.

Предвид изложеното, съдът намира, че подс. Б.Д.К. следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това, на неустановена дата в периода от 20.11.2017 г. до 23.11.2017 г., в гр. Русе,  по друг начин  - чрез писмен документ  - „Важно съобщение”, разлепен във входа на блока,  да е разгласил позорящи за Г.К.Г. обстоятелства, а именно, че не е заплатил потребената питейна вода за несъществуващи юридически фирми – “Голд Инженеринг и Ко” и “Гилд и Ко” към доставчика ВиК – Русе и на основание чл.304 от НПК ОПРАВДАН по повдигнато от тъжителя  Г. обвинение по чл.148 ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.147 ал.1 от НК.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Не е налице основание за ангажиране на гражданската отговорност на подс.К. спрямо гражданския ищец за престъплението по чл.148 ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.147 ал.1 от НК.  Предвид гореизложеното в мотивите, съдът установи, че подсъдимият не е извършил противоправно деяние, което се явява основание за възникване на деликтна отговорност. И тъй като липсва такова не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради което гражданският иск в размер  на 5000лв., ведно със законната лихва се явява НЕОСНОВАТЕЛЕН  и като такъв следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.

 

          В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................