№ 223
гр. Елхово, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря А.Д.М.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20222310100062 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, чл.99 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуване
на парично вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът – „А.Б.Б.” ЕООД, чрез проц. си представител – адв. В. Анчев, в исковата си
молба против Х. Г. П. твърди, че между Х. Г. П. и „К.“ АД е бил сключен на 27.06.2015
година Договор за потребителски кредит № 486307, по силата на който ответника е получил
сумата от 1500.00 лв. и се е съгласил да върне същата заедно с договорената лихва на 16
равни вноски по 123.44 лева в срок до 31.10.2016 г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен
план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в
размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
Твърди се, че кредитополучателят е усвоил сумата но кредита изцяло в брой чрез „И.“ АД,
но същият не е изпълнил задълженията си по Договора за кредит.
Сочи се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021г. „К.“АД като цедент е прехвърлило своите вземания към кредитополучателя Х.
Г. П. по горепосочения Договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД и че
Х. П. е уведомен за цесията на посочената от него в Договора електронна поща с имейл от
05.04.2021.
Ищецът заявява още, че неизпълнението на процесното задължение, ищецът е
заявил като основание за депозиране на заявление, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 634/21г. по описа на ЕРС.
1
Ищецът е предявил установителен иск за парично вземане по реда на чл.422, вр.с
чл.415, ал.1, вр.с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.с чл.79, 99 и 86 от ЗЗД за признаване за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 2950.44 лв., формирана
както следва: главница в размер на 1500.00 лв., договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 475.04 лева за периода от 31.07.2015 г. до 31.10.2016 г., законна
лихва за забава върху главницата в размер на 975.40 лв. за периода от 31.07.2015 г. до
23.02.2021 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 634/2021 год. по
описа на Районен съд-Елхово. Ищецът претендира и сторените от него разноски в
заповедното и в настоящото исково производство.
В дадения от съда срок, изтичащ на 07.07.2022г., ответникът Х. Г. П., чрез
назначеният му от съда особен представител – адв. Ст. В., е депозирал писмен отговор, в
който се сочи, че искът е неоснователен и недоказан и се излагат съображения в тази насока.
Заявява се на първо място, че не се оспорва сключването между „К.“ АД и ответника на
валиден договор за паричен заем, подписан при действието на ЗПК, по силата на който „К.“
АД се е задължило да предостави на ответника сумата от 1500.00 лева, а последният да я
върне, ведно с начислени лихви и такси. Твърди се, че в настоящият казус се установява
само наличието на облигационно отношение между страните, но доказателства за реалното
предаване на паричната сума, сочена от ищеца, не са приложени от последния, поради което
и претенциите му за установяване на задължението на ответника да върне тази сума, както и
акцесорните задължения за лихви и такси, са неоснователни.
На следващо място се твърди, че ищецът не е представил доказателства, че е
уведомил длъжника - ответник за извършената цесия, поради което счита, че основният
спорен в производството въпрос е дали е съобщена надлежно цесията по процесния договор
за кредит на длъжника и възникнало ли е за него ликвидно и изискуемо задължение към
новия кредитор. В случая такова съобщаване не е налице, поради което исковите претенции
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
За ищцовото дружество в съдебно заседание не се явява представител, но проц.
представител на ищеца е представил писмено становище, в което се заявява, че се поддържа
изцяло предявената искова молба и се желае съдът да постанови решение като уважи
същата.
Ответникът Х. П. не се явява лично в съдебно заседание, но неговият особен
представител – адв. В. се явява и заявява, че с оглед представените от ищеца доказателства и
направените възражение с отговора на исковата молба, последната се явява неоснователна и
недоказана и следва да се отхвърли като такова.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Предвид липсата на надлежно оспорване от страна на ответника в тази насока и с
2
оглед на представените по делото писмени доказателства - Договор за потребителски кредит
№ 486307 от 27.06.2015г. с Приложение № 1 към него, вкл. погасителен план, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
подписан от заемодателя на 27.06.2015г. и Общи условия за предоставяне на кредити на
„К.“ АД в сила към 31.03.2015 година, съдът приема за безспорно, че ответникът Х. Г. П. е
сключил със „К.“ АД на 27.06.2015г. Договор за потребителски кредит № 486307, при
конкретно посочени в този договор параметри, като „К.“ АД се е задължило да предостави
на П. като кредитополучател потребителски кредит в размер на 1500.00 лева под условия, че
подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от К., а от своя страна Х. П. се е
задължил да погаси кредита на 16 равни месечни вноски по 123.44 лева всяка в срок до
31.10.2016г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към
Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит. Уговорен бил между страните по този договор фиксиран лихвен
процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на
50%.
Не е спорно също, че на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите
на 02.03.2021 г. е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) между „К.“
ЕАД и „А.Б.Б.“ ЕООД, с който вземането на „К.“ АД срещу Х. Г. П. по Договор за
потребителски кредит № 486307 от 27.06.2015г. е прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, на новия кредитор „А.Б.Б.“
ЕООД. Ищецът твърди, че той като цесионер по този договор е уведомил отв. Х. П. за
цесията на посочената от него в Договора за кредит електронна поща с имейл от
05.04.2021г., като по делото няма доказателства това уведомление действително да е
изпратено и достигнало до ел. поща на ответника.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 634/2021 по описа на ЕРС, образувано по
подадено от ищеца „А.Б.Б.“ ЕООД заявление от 27.09.2021г. /първоначално в РС Ямбол/ за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е видно, че съдът по заповедното
производство е издал Заповед № 385 от 03.11.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца следните суми:
1500.00лева - главница по Договор за потребителски кредит 486307, сключен на 27.06.2015
г. между „К.“ АД и длъжника Х. Г. П. и последващ Договор за прехвърляне на вземане
между „К.“ АД и дружеството-заявител от 02.03.2021г., 475.04 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 31.07.2015г. до 31.10.2016г., 975.40 лева – законна
лихва за забава за периода от 31.07.2015г. до 23.02.2021 г., заедно със законната лихва върху
главницата от 1500.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в РС-Ямбол –
27.09.2021 година до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на
109.00 лева, включващи държавна такса за образуване на настоящото производство в размер
на 59.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника-ответник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и с Разпореждане № 3
3
от 06.01.2022г. заповедният съд е указал на заявителя – ищец в това производство, че на
основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок може да предяви иск относно
вземането си против Х. П.. Съобщението за предявяване на иска по чл. 422 ГПК е получено
от ищеца на 18.01.2022г., а исковата молба е депозирана в съда на 18.02.2022г.
В отговор на направеното от ищеца и уважено от съда искане по чл. 192 от ГПК да
се задължи трето лице - „И.“ АД ЕИК: *********, да представи разписка или друг документ,
от който да е видно, че ответникът Х. Г. П. е получил от „К.“ АД сумата в размер на 1500.00
лева, представляваща главница по Договор за кредит № 486307/27.06.2015 г., е получено
писмо с изх. № 2022092017006289/21.09.2022 г. от „И.“ АД, с което се заявява, че не могат
да представят искания документ, тъй като в качеството си на доставчик на платежни услуги
по смисъла на чл. 3, ал.1, т.2 от ЗПУПС и задължено лице по смисъла на чл.4, т.2 от ЗМИП,
дружеството съхранява информация и документация за предоставените от него платежни
услуги при спазване на сроковете на чл. 24 ал.3 от ЗПУПС, във вр. с чл. 67, ал. 1, 2 и 3 от
ЗМИП, а именно - 5 години от извършване на операцията и в тази връзка за посочения в
искането период преди 01.09.2017г. не се съхраняват данни и документи за предоставени от
„И.“ АД платежни услуги.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С оглед твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съдът
квалифицира предявените от ищеца при условията на обективно съединяване искове,
депозирани по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, т.1, вр.с чл.124 ал.1 от ГПК за
установяване съществуване на вземането на кредитора - ищец, а правното основание на
твърдяното вземане е по чл. 79, чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК – за сумата
от 1500.00лева - главница по Договор за потребителски кредит 486307, сключен на
27.06.2015 г. между „К.“ АД и длъжника Х. Г. П. и последващ Договор за прехвърляне на
вземане между „К.“ АД и дружеството-заявител от 02.03.2021г., 475.04 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 31.07.2015г. до 31.10.2016г., 975.40 лева – законна
лихва за забава за периода от 31.07.2015г. до 23.02.2021 г., заедно със законната лихва върху
главницата от 1500.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в РС-Ямбол –
27.09.2021 година до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 634/2021г. по описа на ЕРС. Претендира
се и присъждане на направени разноски в заповедното и исковото производство.
Съдът преценя, че предявените положителни установителни искове по чл.422, ал.1,
вр.с чл.415 ал.1 от ГПК, са процесуално допустими като предявени от надлежно
легитимиран правен субект, имащ интерес от воденето на настоящия правен спор и в
законоустановения едномесечен срок по чл.415 от ГПК.
Съдът приема за безспорно, че ответникът е бил обвързан от Договор за
потребителски кредит 486307, сключен на 27.06.2015 г. между „К.“ АД и Х. Г. П.. С този
Договор и двете страни по него са поели задължения. Така съгласно чл.1 „К.“ АД се е
задължило да предостави на кредитополучателя Х. П. потребителски кредит в размер на
4
1500.00 лева под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от К..
Съгласно чл. 3 от Договора след подписването на този договор от кредитополучателя, К.
одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността на
последния по реда, предвиден в ОУ.
Съгласно чл. 5 от Договора сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в
заявлението на кредитополучателя начин.
От друга страна кредитополучателят Х. П. се е задължил съгласно чл. 6 от Договора
да погаси кредита съгласно Приложение № 1, неразделна част от Договора за кредит, а
именно - на 16 равни месечни вноски по 123.44 лева всяка, в срок от 31.07.2015г. до
31.10.2016г. когато е падежа на последната вноска. В същото Приложение № 1 към Договор
за потребителски кредит, е посочен лихвен процент по кредита в размер на 41.24 %, както и
годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%, както и общият размер на
всички плащания – 1975.04 лева.
Съдът възприема направеното от ответника, чрез неговия ос.представител,
възражение, че по делото няма доказателства за изпълнение задължението на кредитора по
Договор за потребителски кредит № 486307 – „К.“ АД да предаде на кредитополучателя -
сега ответник договорената сума от 1500.00 лева, поради което за ответника не е възникнало
и задължение да върне същата сума, заедно с договорените лихви.
По делото са представени от ищеца Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, подписан от заемодателя на
27.06.2015г., Общи условия за предоставяне на кредити на „К.“ АД в сила към 31.03.2015
година, Договор за потребителски кредит № 486307 от 27.06.2015г. с Приложение № 1 към
него, но не са представени заявление от отв. Х. П. за сключване на договор за кредит, в
което както сочи чл. 5 от Договора следва да е посочен от кредитополучателя начина на
усвояване на сумата по одобрения кредит. Липсват доказателства по делото, че праводателя
на ищеца – „К.“ АД е изпълнило задължението си по Договора за кредит – да предаде на
кредитополучателя след одобрение на заявлението сумата по кредита /1500.00 лв/ по
начина, посочен от последния в заявлението му. Предвид непредставяне на заявлението от
П., не е ясно какъв е бил посоченият от него начин за усвояване на кредита. Видно, както от
приложения Договор за потребителски кредит, така и от ОУ, за да предаде кредитора на
кредитополучателя договорената сума следва да е изпълнено определено условие – по чл.1
от Договора – да е одобрено подаденото от кредитополучателя заявление и съгласно чл.13
от раздел ІІІ от ОУ – предоставянето на кредит подлежи на предварително одобрение от К.,
поради което подаването на заявлението и подписването на Договора и ОУ от
кредитополучателя не задължава К. да предостави кредит на същия. Твърдението на ищеца,
че сумата е била предоставена на Х. П. и той е усвоил кредита – сумата от 1500.00 лева в
брой, чрез „И.“ АД, не се доказва от събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
5
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. В настоящия случай
договорът за потребителски кредит е консенсуален и двустранен - за двете страни се
пораждат корелативни субективни права и правни задължения – за кредитодателя: да
предостави заемната сума в уговорените валута, размер и в определения срок, след
одобрение на подаденото заявление, а за кредитополучателя: да върне заемната сума, ведно
с уговореното възнаграждение – в договорения срок. С оглед недоказване твърдението на
ищеца, че кредитора по договора за кредит – „К.“ АД е изпълнил своето задължение – да
предаде на кредитополучателя договорената сума, съдът приема, че не е възникнало и в
тежест на ответника задължение да върне тази сума, заедно с уговорените лихви. В този
смисъл и не е могло да бъде прехвърлено надлежно парично вземане, произтичащо от
просрочен и неизплатен договор за кредит на ФЛ Х. П., съгласно пар.2 от сключеният
между ищцовото дружество и „К.“ АД Договор за продажба и прехвърляне на задължения
/цесия/.
По изложените правни изводи настоящият съд приема, че в полза на ищеца не
съществува парично вземане към ответника, по отношение на което е била издадена Заповед
за изпълнение № 385 от 03.11.2021г. по ч.гр.д.№ 634/2021 г. по описа на РС – Елхово,
поради което исковите претенции за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца конкретно посочените суми, са неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени за пълния претендиран размер.
С оглед изложеното по-горе съдът намира за ненужно да обсъжда второто
направено от ответника възражение, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността му предвид обстоятелството, че той не е уведомен за извършената цесия, с
което не са спазени разпоредбите на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД, но само за пълнота за
изложеното съдът ще посочи, че това възражение не се възприема. Няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. По
делото е прието като доказателство уведомление за прехвърляне на вземания от 05.04.2021г,
адресирано до Х. П. с което пълномощникът на цедента уведомява ответника П. на
основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията на „К.“ ЕАД на
„А.Б.Б.” ООД, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 486307 от 27.06.2015г.
Законът не поставя специални изисквания за начина, по който да бъде извършено
уведомлението, поради което получаването на същото в рамките на съдебното производство
по предявен иск за прехвърленото вземане /в случая преписи от уведомителното писмо,
договора за цесия и пълномощното са връчени на ответника, чрез особения му представител,
заедно с преписа от исковата молба/ не може да бъде игнорирано.
При този изход на делото ответникът не дължи направените от ищеца разноски
както в заповедното производство, така и тези, направени в настоящото исково
6
производство и поради това искането на ищеца за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на
иска, но по делото няма данни ответникът да е направил разноски и такива не следва да му
се присъждат.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана предявената от „А.Б.Б.”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България” № 81В, ап.3 представлявано от Х. М.М., П.Ш. и Д.М. в качеството им на
Управители, действайки чрез процесуален представител – адв. В.А. против Х. Г. П. с
ЕГН – **********, с пост. адрес в гр. Елхово, обл. Ямболска, ул. „Я.“, № 1, вх.Б, ет.3,
ап.12 и настоящ адрес в гр. Елхово, ул. „А.С.“, № 151, вх.А, ет.1, ап.1, искова молба с
предявени искове по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, във вр. с
чл. 79, чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Х. Г. П. дължи на
„А.Б.Б.“ ЕООД сумата от 1500.00лева - главница по Договор за потребителски кредит
486307, сключен на 27.06.2015 г. между „К.“ АД и длъжника Х. Г. П. и последващ
Договор за прехвърляне на вземане между „К.“ АД и „А.Б.Б.“ ЕООД от 02.03.2021г.,
475.04 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 31.07.2015г. до
31.10.2016г., 975.40 лева – законна лихва за забава за периода от 31.07.2015г. до
23.02.2021 г., заедно със законната лихва върху главницата от 1500.00 лева, считано от
датата на подаване на заявлението в РС-Ямбол – 27.09.2021 година до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 634/2021г. по описа на ЕРС
Не уважава искането на ищеца за присъждане на направените по заповедното и
по настоящото исково производство разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд
чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 634/2021 г. по описа на ЕРС.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
7