Определение по дело №602/2020 на Окръжен съд - Плевен

                

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№   /03.09.2020г.

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                       ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри въззивен гр.с.в закрито заседание на трети септември

през две хиляди и двадесета  година в състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

 ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                           : ЖАНЕТА ДИМИТРОВА    

при секретаря                                                                            и с участието

на  прокурора                                изслуша     докладваното                                                   от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА                            въззивно     ч. гр. дело №602   по описа за 2020г. на ПОС и за да се произнесе   съобрази следното:

        Производство по чл.396 от ГПК .

        С определение на Червенобрежки Районен съд ,постановено в съдебно заседание на 25.06.2020г.по гр.д.№49/2020г.по описа на същия съд на основание чл.395 ал.2 вр.с чл.397 ал.1т.3 ГПК е спряно изпълнението по изп.дело №20199050400657 по описа на ЧСИ П.П.,рег***на КЧСИ.

         Срещу така постановеното определение на ЧРС е постъпила частна жалба от „***“ЕООД,ЕИК***,със седалище гр.Костинброд, представлявано от управителя Б.А.И. чрез пълномощника на дружеството адвокат С.Р.,с която същото се обжалва като незаконосъобразно. Изложени са доводи,че изп.дело №20199050400657 по описа на ЧСИ П.П. е образувано от дружеството жалбоподател срещу Й.И.Й. и Ц.И.Й. като наследници на И.Й.И.  въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. №808/2018г. по описа на ЧРС и влязло в сила решение по гр.д. №107/2018г.по описа на ЧРС.Твърди се,че постановеното от ЧРС определение за спиране на изп.дело не е връчено на жалбоподателя,а дружеството е узнало за него на 29.06.2020г.по електронен път чрез осигурения му достъп до съдебни дела в единния портал за електронно правосъдие.Изложени са доводи,че предявените искове  по чл.124 ГПК от Й.Й. и Ц.Й. са недопустими,тъй като вземането на дружеството жалбоподател„***”ЕООД е установено с решение на ЧРС №107 от 20.03.2019г.,влязло в сила на 22.04.2019г.,с което на осн.чл.422 ГПК е признато за установено по отношение на Й.И.Й. и Ц.И.Й.,че дължат на жалбоподателя „***”ЕООД сума в размер на 14 684,17лв.,ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК-20.08.2018г.до окончателното изплащане на вземането,за която сума е издадена заповед №521 от 22.08.2016г. по ч.гр.д. №808/2018г.по описа на ЧРС.Твърди се,че въз основа на влязлото в сила решение в полза на дружеството са издадени изп.листове и е образувано изп.дело №657/2019г.по описа на ЧСИ П.П.,по което е започнало принудително изпълнение, като изп.д.е спряно от ЧРС.Твърди се,че на осн.чл.299 ал.1 ГПК предявеният от ищците иск е недопустим,тъй като е налице съдебно изпълнително основание, ползващо се със сила на пресъдено нещо,поради което е направено искане пред ЧРС за прекратяване производството по гр.д.№49/2020г.по описа на същия съд. Твърди се,че в писмения отговор са изложени доводи и за неоснователност на иска,като жалбоподателят счита за неправилни и незаконосъобразни изводите на ЧРС въз основа на които е допуснато обезпечение на предявения иск,а именно,че ищците са приели наследството по опис,а вземането на”***”ЕООД не фигурира в списъка на приетото наследство.В тази насока са изложени подробни съображения.Посочено е,че по изп.дело освен жалбоподателя има и други присъединени взискатели-НАП Плевен и „***” АД и допуснатото спиране ще възпрепятства събиране на вземането. В заключение жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение на ЧРС за спиране на изпълнението по изп.д.№657/2019г.по описа на ЧСИ П.П..Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

         Ответниците по частната жалба Ц.И.Й. и Й.И.Й. не са депозирали писмен отговор в срока по чл.396 ал.2 ГПК и не са взели становище.

 Окръжният съд като прецени  оплакванията  в частната жалба и събраните по делото доказателства ,приема за установено следното :

Доколкото няма данни обжалваното определение да е връчено на жалбоподателя от ЧРС,както и дали и кога дружеството е уведомено за постановеното спиране на изп.дело от ЧСИ П.П. ,съдът приема ,че частната жалба е подадена в срока по чл.396 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да  допусне обезпечение на иска ,предмет на разглеждане по гр.д. №49/2020г.чрез наложената обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д.№20199050400657 по описа на ЧСИ П.П.,ЧРС е приел,че ищците в производството са длъжници по изп.д.,а ответното дружество  е взискател,като последното е ангажирало отговорността на ищците като наследници за дълг на техния наследодател.Съдът е счел,че ищците са приели наследството по опис,като вземането на „***”ЕООД не фигурира в списъка на приетото наследство. ЧРС е приел,че са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391 ал.1,т.1 ГПК. Тези правни доводи и съображения на ЧРС са неправилни и не се споделят от въззивната инстанция.

От представените по делото доказателства е безспорно,че е налице влязло в сила решение на Червенобрежки РС №107/20.03.2019г.,постановено по гр.д. №1107/2018г.,влязло в сила на 22.04.2019г.,с което на основание чл.422 ГПК е признато за установено,че Й.И.Й. и Ц.И.Й. дължат на „***”ЕООД сумата 14 684,17лв.,главница,ведно със законна лихва от 20.08.2018г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ЧРС по ч.гр.д.№808/2018г. Въз основа на влязлото в сила решение са издадени изп.листове за присъдените суми-главница,лихви и разноски в полза на дружеството жалбоподател”***”ЕООД,образувано е изп.дело №20199050400657 по описа на ЧСИ П.П., по което Ц.Й. и Й.Й. са длъжници,а дружеството е взискател.По изп.дело са предприети действия за принудително изпълнение.Съгласно поканите за доброволно изпълнение задължението по изп.д. е в размер на 23 831,29лв.

Длъжниците по изп.дело Й.И.Й. и Ц.И.Й. са предявили установителен  иск срещу взискателя „***”ЕООД с правно основание чл.124 ГПК,като претенцията е да бъде признато за установено,че ищците като наследници на И.Й.И. не дължат на дружеството сумата 23 831,29лв.,респ.сумата идентична със задължението по изп.дело. Въз основа на така предявения иск  е образувано гр.д.№49/2020г.по описа на ЧРС,който иск е обезпечен от ЧРС по реда на чл.389 ал.1 ГПК с обжалваното определение,с което е наложена обезпечителна мярка-спиране на изп.дело.

За да бъде допуснато обезпечение следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:искът да е допустим и вероятно основателен,за молителя да е налице обезпечителна нужда.В конкретната хипотеза Окръжният съд приема,че тези предпоставки не са налице.

Предявеният иск за установяване недължимост на суми,за които суми същите са  осъдени да ги заплатят на ответника с влязло в сила съдебно решение и за които  ЧРС е издал изпълнителни листове и е образувано изп.дело е недопустим с оглед разпоредбата на чл.299 ГПК.Спорът за дължимостта на сумите е решен със сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван.След постановяване на обжалваното определение,ЧРС е стигнал до същия извод за недопустимост на иска,като с решение с характер на определение №200 от 31.07. 2020г. производството по гр.д.№49/2020г.е прекратено поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск.Няма данни дали това решение с характер на определение е обжалвано,съответно дали е влязло в сила.

От друга страна при наличие на образувано изп.дело и предприети действия на принудително изпълнение за събиране на сумите ,присъдени с влязло в  сила съдебно решение,ищците като длъжници по изп.дело могат да водят единствено иск по чл.439 ГПК и да  оспорят чрез иск изпълнението,а не установителен иск по чл.124 ГПК.Разпоредбата на чл.439 ал.2 ГПК предвижда, че искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание.Такива доводи не са изложени в исковата молба.

Дори да се приеме,че предявеният установителен иск по чл.124 ГПК е допустим,не са представени убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391ал.1,т.1 ГПК,обуславящи извода за неговата вероятна основателност.От приложеното удостоверение от ПРС е видно,че ищците Й.Й. и Ц.Й. са приели по опис наследството на своя баща И.Й.И.,починал на 24.07.2017г.,като приемането е вписано в особената книга за приемане и отказ от наследство на Районен съд Червен бряг под №43/18.09.2017г.От така представеното удостоверение не се установява какво именно включва приетото по опис  наследство,поради което изводът на първонистнационния съд ,че вземането на дружеството ответник”***”ЕООД не фигурира в списъка на приетото наследство, не кореспондира  с представените по делото доказателства.

Обжалваното определение е постановено и в нарушение разпоредбата на чл.390 ал.4,изр.последно от ГПК,която предвижда,че спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.В случая ЧРС е постановил спиране на изпълнението по процесното изп.дело,без да определи гаранция за молителите. Има данни,че  освен дружеството жалбоподател ”***”ЕООД, по изп.д.има и други присъединени взискатели,чийто интереси ще бъдат накърнени от така наложената обезпечителна мярка-спиране на изпълнението.Същите не са страни в исковото производство,а  трети лица по отношение на иска,който е обезпечен.

 По изложените съображения ,Окръжният съд счита,че не са налице предпоставките за допускане на обезпечение на предявения иск по висящото гр.д.№49/2020г.по описа на ЧРС.Молбата на ищците е неоснователна и следва да се остави без уважение.Изводите на ЧРС не съвпадат с тези на въззивната инстанция, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,а Окръжният съд се произнесе по същество в горния смисъл.Издадената от ЧРС обезпечителна заповед следва да бъде обезсилена.

С частната жалба се претендират направените от жалбоподателя разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.В това производство съдът не следва да се произнася за разноските.Съгласно т.5 от ТР на ОСГТК на ВКС №6/06.11. 2013г. по тълк.д.№6/2012г.направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.

Водим от горното,Окръжният съд

 

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И :

 

ОТМЕНЯВА определението на Районен съд Червен бряг, постановено в съдебно заседание на 25.06.2020г.по гр.д.№49/2020г.по описа на същия съд ,с което на основание чл.395 ал.2 във вр.с чл.397 ал.1,т.3 ГПК е спряно изпълнението по изп.д.№20199050400657 по описа на ЧСИ П.П., рег***на КЧСИ КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането  по чл.389 ГПК на  ищците Й.И.Й.  и Ц.И.Й.,*** за допускане обезпечение на предявения по гр.д. №49/2020г.по описа на ЧРС установителен иск с правно основание чл.124 ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка-спиране на изпълнението по изп.д. №20199050400657 по описа на ЧСИ П.П., рег***и район на действие ОС Плевен като неоснователна.

 ОБЕЗСИЛВА  издадената от РС Червен бряг  обезпечителна заповед по гр.д.№49/2020г.по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ :