Решение по дело №1047/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 222
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20213530101047
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Търговище, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530101047 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.31,
ал.1 и чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Н. Х. ЕМ. от
с.*************************, действащ като настойник на ИБР. ИС. ИБР.,
ЕГН ********** от с.************************* против ДЖ. АХМ. ДЖ.,
ЕГН ********** от гр.Т., с която са предявени обективно съединени искове, в
условия на евентуалност, с правно осн. чл.31, ал.1 и чл.26, ал.2, пр.второ от
ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че ищеца още от раждането си страда от
умствена изостаналост, поради което многократно е бил освидетелстван и
лекуван в психиатрични лечебни заведения, същия бил неграмотен и
неспособен да разбира свойството и значението на постъпките си, като грижи
за него полагали неговите родители и брат, като след смъртта им ищеца
останал сам, а грижи за него започнал да полага Н.Е., назначен за негов
настойник. В молбата се твърди също така, че на 08.10.2019 год. ответникът,
който бил арендатор на земи в с.Овчарово, заедно със своя баща А.А.-също
арендатор на зем.земя, възползвайки се от заболяването на ищеца и
отсъствието на Н.Е., който полагал грижи за него, са накарали ищеца да
продаде собствения си имот – земеделска земя, в землището на с.Овчарово,
представляващ ПИ с идентификатор 53223.22.94 по КК на землището, на цена
1
два пъти по-ниска от реалната пазарна цена, като договора бил обективиран с
нот.акт № 66, том XIV, дело № 2746/2019 год. на СВ-Търговище. Ищецът
твърди, че към момента на сключване на сделката макар и формално
дееспособен не е разбирал свойството и значението на извършеното, нито е
бил наясно с последиците от своите действия. След като разбрал за сделката
Н.Е. подал сигнал в РП-Търговище, където било образувано ДП № 849/2020
год., а ОП –Търговище е инициирала производство за поставяне на ищеца под
запрещение, като с Решение по гр.д. № 76/2021 год. на ОС-Търговище, влязло
в сила на 17.06.2021 год. ищеца е бил поставен под пълно запрещение, а Н.Е.
е бил определен за негов настойник от Органа по настойничество и
попечителство на общ.Търговище. Предвид изложеното и считайки, че към
момента на сключване на договора за продажба ищеца макар и дееспособен, е
бил в състояние на трайна неспособност да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си моли съда да обяви
унищожаемостта на сключения с ответника договор за продажба. В условията
на евентуалност моли съда да прогласи нищожността на договора за
продажба, като сключен при липса на съгласие от страна на ищеца.
Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание
поддържа предявените искове, чрез процесуален представител.
В месечния срок по чл.131 от ГПК ответникът е представил писмен
отговор на исковата молба. В отговора са наведени твърдения за
недопустимост на иска, поради липса на процесуална легитимация, както и за
неговата неоснователност. Ответникът твърди, че към момента на сключване
на договора за продажба ищеца е разбирал ясно свойството и значението на
постъпките си, осъзнавал е последиците от своите действия и е целял тези
последици, като е бил категоричен в намерението си да продаде имота, на
точно определена цена и то именно на ответника, които обстоятелства са
били установени и документирани от нотариуса при сключване на договора.
Ответникът твърди, че имота не е продаден на занижена цена, а заплатената
от него на ищеца продажна цена е била съобразена с пазарните цени на
подобни имоти в същото землище. С оглед изложеното ответникът счита, че
не са на лице сочените основания за унищожаемост, евентуално нищожност
на договора, поради което моли съда да постанови решение с което да
отхвърли иска ведно с поледиците от това. Претендира разноски.В съдебно
заседание поддържа доводите, изложени в отговора, чрез процесуален
2
представител. Претендира разноски в производството. Ответникът е
предявил насрещен иск, с правно осн. чл.55 от ЗЗД, приет за съвместно
разглеждане за сумата от 9585 лв., представляваща продажна цена на имота,
като твърди, че ако договора бъди прогласен за нищожен тази сума се явява
дадена на отпаднало основание, поради което моли съда да осъди ищеца да
му заплати същата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложения по делото нотариален акт №
**************************** на 08.10.2019 год. между ищеца и ответника
е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
който ищеца е продал на ответника собствения си недвижим имот, находящ се
в землището на с.************************* и представляващ ПИ с
идентификатор 53223.22.94, с площ от 14746 кв.м., с трайно предназначение
на територията : Земеделска, начин на трайно ползване : Нива за сумата от
9585,00 лв., която е заплатена по следния начин, отразен в договора – 9000 лв.
са преведени по банков път, а 585,00 лв. са платени от купувача на продавача
в брой в дена на подписване на договора. В нотариалния акт е посочено, че
данъчната оценка на имота към сключване на договора е възлизала на
1625,80 лв. Видно от приложените по делото ЕР на ТЕЛК за психични
заболявания от 2003 год., 2008 год., 2011 год., 2014 год., 2017 год. и 2020
год. на ищеца е призната 75 % трайно намалена работоспособност, поради
общо заболяване: Лека умствена изостаналост. Психотична декомпенсация и
водеща диагноза: Лека умствена изостаналост. С влязло в сила на 17.06.2021
год. Решение № 22 от 02.06.2021 год. по гр.д. № 76/2021 год. на ОСТ ищецът
е поставен под пълно запрещение, а видно от приложеното удостоверение от
органа по настойничество и попечителство на Община Търговище за негов
настойник е назначен Н. Х. ЕМ., който след като узнал за сключения договор
е сигнализирал Районна прокуратура Търговище, считайки, че ответникът е
измамил ищеца, възползвайки се от неговото здравословно състояние. Въз
основа на сигнала е образувано ДП № 849/2020 на РУ Търговище, приложено
по настоящото дело, но с Постановление от 11.08.2021 год. на прокурор от РП
Търговище е прекратено наказателното производство, на осн. чл.24, ал.1, т.1
от НПК, като в мотивите е посочено, че не е на лице съставомерно деяние и
липсва извършено престъпление. От показанията на всички разпитани по
делото свидетели се установи, че ищецът след смъртта на своите роднини-
3
родители и брат, с които е живеел и които са се грижили за него, продължава
да живее сам, дори и след поставянето му под запрещение, сам се грижи за
себе си, сам поддържа домакинството си – чистене, пране, храна, сам взима
пенсията си, сам плаща ежемесечните си разходи и други задължения,
пазарува сам. Установи се от показанията на свидетелите, че ищецът не е
агресивен, а по скоро срамежлив и затворен човек, но въпреки това е в
състояние да общува със своите съселяни. Установи се, че е един от тримата
души в селото, които се викат при нужда за изкопаване на гробове, за което
му се заплаща, както и че срещу заплащане работи при хора от селото,
основно земеделска работа. Нещо повече, установи се, че тъй като настойника
на ищеца не живее постоянно в селото ищеца полага грижи и за неговия имот.
От показанията на св.А. – пощенски служител в селото, от където ищеца
получава пенсия, където заплаща сметки за ток, вода, данъци и др. се
установи, че ищеца може да борави пари, дотолкова, че ако му бъде посочена
сумата, която дължи той сам може да я изброи. Установи се от показанията на
свидетелите, че макар и да знаят за заболяването на ищеца, то в ежедневието,
това не създава пречки на последния, нито затруднява общуването му с други
хора. От показанията на св.А.А. – баща на ответника и св.К.А. се установи, че
през месец септември 2019 год. при разговор между ищеца и свидетелите, той
се оплакал, че има разправии с леля си, която е сестра на настойника Н.Е.,
която искала да купи процесния имот, но ищеца не искал да и го продава, при
който разговор св.А. А., който се занимавал със земеделие заявил на ищеца,
че ако реши да продава земята си той може да я купи, говорили и за
евентуална продажна цена и ищеца се съгласил да продаде имота, като се
разбрали купувач да е сина на св.А.А.. От показанията на св.А.А. се установи,
че той е помогнал на ищеца да се снабди с необходимите за продажбата
документи, като и от неговите показания и от тези на другите свидетели се
установи, че ищеца разбира какво му се говори, разбира и български език, но
самия той не говори много и му е трудно да чете и да пише. Установи се от
показанията на св.А.А., че изплатената в брой част от продажната цена от 600
лв. ищецът е прибрал и пазил, както и че изрично ищеца е настоял пред
купувача да не се разбира за извършената продажба в селото и конкретно от
Н.. От показанията на св.Г., нотариуса пред когото е сключен договора се
установи, че договора е бил прочетен пред страните по него, ищеца е изразил
съгласие, но понеже трудно пишел вместо подпис на нотариалния акт е
4
поставен отпечатък от палеца му. Установи се от показанията на св.Г., че е
била извършена проверка за дееспособност на продавача ,но не е било
установено той да е поставен под запрещение, а личните й впечатления от
ищеца не са довели до съмнения дали същия разбира свойството и значението
на извършваното. Показанията на св.З. и св.И., които заявиха, че ищеца не
може сам да се грижи за себе си, че не разбира какво се иска от него, че не
може да изпълнява поставени задачи, че не разбира значението на парите, че
неговия настойник е човека, който винаги е полагал грижи за него съдът не
кредитира, тъй като същите са в абсолютно противоречие с показанията на
всички останали свидетели, както и в противоречие със експертизата по
делото в обстоятелсвената част на която експертите са посочили, че въпреки
заболяването си ищеца е ориентиран, разбира и говори български, в
състояние сам да се грижи за себе си – да поддържа хигиена, домакинство, да
пазарува, да изпълнява не сложни задачи, да си плаща сметките, няма
затруднения в общуването, като дефицита при него идва от невъзможността
да направи сложни причинно-следствени връзка.
От заключението на назначената по делото Съдебно психолого-
психиатрична експертиза, възприета от съда и от страните, без възражения се
установи, че към момента на сключване на договора за продажба ищеца е
разбирал свойството, но не е разбирал до край значението на извършеното от
него и не е можел да ръководи постъпките си. При изслушване в съдебно
заседание вещите лица разясниха, че ищецът е разбирал свойството на
извършеното, разбирал е, че продавайки имота, той няма вече да е негов, но
не е можел да разбере бъдещи последици от своите действия, като това, че в
бъдеще цената на земята може да се повиши, че продажбата е свързана с
други последици за него като загубата на социалните помощи за отопление и
др.
При така установеното съдът прави следните изводи: Ищецът твърди,
че договора, сключен с ответника е нищожен, поради липса на съгласие. Тези
негови твърдения съдът счита за неоснователни. В Тълкувателно решение №
5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК е посочено, че липсата
на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната
сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар.
"съзнавана липса на съгласие" (например - изтръгнато е с насилие, направено
е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни).
5
Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи действие,
договорът трябва да бъде сключен отново. При преценка на всички
доказателства по делото, както писмени, така и гласни не се установиха
основанията на чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД, обуславящи нищожност на
договора. Нещо повече, установи се обратното – ищецът е договарял с
ответника за продажбата на имота, обсъждана е пазарната цена, постигнато е
съгласие между продавача и купувача по всички елементи на един договор за
продажба и това съгласие е било потвърдено пред нотариус, който е облякъл
договора в изискуемата от закона форма.
В условия на евентуалност ищеца твърди, че са на лице основанията на
чл.31, ал.1 от ЗЗД и сключения договор е унищожаем. Предпоставките на
фактическата неспособност по чл. 31, ал. 1 ЗЗД изискват дееспособно лице,
което към момента на сключване на сделката не е разбирало или не е могло да
ръководи действията си, което е станало причина за сключване на сделката.
За фактите от душевния мир- неразбирането или невъзможността да ръководи
дейността, се прави извод от поведението на лицето и/или от съдържанието
на договора. Поради това съдът освен преценка на медицинския критерий, е
длъжен да обсъди и юридическия критерий за фактическата неспособност -
Решение № 62 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3302/2019 г., III г. о., ГК.
При преценката дали дееспособно лице, сключило договора е могло при
сключването му да разбира или да ръководи действията си, съдът следва да
съобрази освен медицинските, още и житейските и юридическите критерии,
разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с
всички други ангажирани по делото доказателства, съотносими към
състоянието на лицето за релевантния момент. Следва да се преценят в
съвкупност доказателствата, включително ангажирани в подкрепа на довод за
съзнателни и волево насочени действия на лицето през изследвания период,
дори тези доказателства да имат само косвено значение. Трябва да са
обсъждат и доводите на страните за връзката между фактите - Решение № 144
от 14.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5100/2017 г., III г. о., ГК.
При съобразяване с посочената съдебна практика и след преценка на
доказателствата по делото съдът счита, че не са на лице основанията на чл.31,
ал.1 от ЗЗД. Не се спори по делото, че към момента на сключване на договора
за продажба продавача е бил дееспособен, като едва две години по-късно е
поставен под пълно запрещение. Безспорно е, че продавача-ищец е страдал от
6
психическо заболяване от дълги години, което се установява от приложените
по делото ЕР на ТЕЛК. Заключението на експертизата, е че ищеца към
момента на сключване на договора за продажба е разбирал свойството, но не
е разбирал до край значението на извършеното от него и не е можел да
ръководи постъпките си, като експертите в съдебно заседание разясниха, че
не разбирането на значението се свежда не до неразбиране на елементите на
договора за продажба, а до възможни във времето бъдещи последици от
сключването му. При този извод на експертизата формално са покрити
медицинските критерии за „несъзнателна липса на воля“ от страна на ищеца
при сключване на договора за продажба, но съдът приема, че липсва
категоричност в извода, поради което, за да се установи дали ищеца е
действал съзнателно, то следва да се отчетат и всички други факти и
обстоятелства, установени със събраните по делото доказателства, т.е. да се
отчетат още и житейските и юридическите критерии, съотносими към
състоянието на лицето за релевантния момент. Установи се от показанията на
разпитаните свидетели, а и от обстоятелствената част на експертизата, че
ищеца е в състояние да се грижи сам за себе си, сам определя и ръководи
ежедневието си, състоянието му не изисква друг да поеме грижата за него в
ежедневен план, ищеца сам пазарува и плаща сметки, сам получава пенсията
си, сам е получавал рента, полага труд за хора от селото, в което живее, няма
затруднения в общуването и това му състояние е такова не само към
настоящия момент, но е било такова и към 2019 год., когато е сключен
договора за продажба. Както от показанията на свидетелите, така и от
изявленията на експертите в съдебно заседание се установи, че към момента
на сключване на договора ищеца е разбирал ясно какви действия извършва,
разбирал е характера на договора, съзнавал е, че сключвайки същия губи
собствеността върху него, съзнавал е, че получава пари срещу собствеността
си, разбирал е на кого прехвърля имота, като дори от показанията се
установи, че съвсем съзнателно ищеца е избрал този купувач, а не своята
леля, която също е искала да купи нивата, както и е поискал да не се
разгласява в селото, че е получил пари, за да не достигне това до лицето,
което в последствие му е назначено за настойник и тези действия косвено
потвърждават извода, че ищеца е действал при продажбата съзнателно,
изразявайки волята си и ръководейки постъпките си. Предвид всичко
изложено съдът счита, че въпреки психичното заболяване, към момента на
7
сключване на договора ищеца е действал, разбирайки свойството и
значението на действията си, ръководел е постъпките си, именно във връзка
със сключване на договора, поради което и същия не е унищожаем на
основанията на чл.31, ал.1 от ЗЗД.
При установената по-горе фактическа обстановка и направените
изводи съдът приема, че предявените искове се явяван неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При неоснователността на главния иск неоснователен се явява и иска
на ответника против ищеца, с правно осн. чл.55 от ЗЗД за връщане на
продажната цена, доколкото негово уважаване е поставено в зависимост от
прогласяване нещожността на договора.
Ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 910 лв., от които 900 лв. – адвокатско възнаграждение и
10 лв. –депозит за призоваване на свидетел, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Х. ЕМ., ЕГН ********** от
с.*******************************, общ.Търговище, действащ като
настойник на ИБР. ИС. ИБР., ЕГН ********** от
с.*************************, със съдебен адрес: гр.Търговище, ул.“Лилия“
№ 4, вх.А, ет.1, офис 8, адв.Н.С. против ДЖ. АХМ. ДЖ., ЕГН ********** от
гр.**********************************************, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Георги Бенковски“ № 1, вх.А, офис 5, адв.А.Н. от ТАК иск
за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 08.10.2019 г., сключен с нотариален акт №
**************************** на АВ - Търговище, по силата на който
първия е прехвърлил на втория собствения си недвижим имот, находящ се в
землището на с.************************* и представляващ ПИ с
идентификатор 53223.22.94, с площ от 14746 кв.м., с трайно предназначение
на територията : Земеделска, начин на трайно ползване : Нива, на осн. чл.26,
ал.2, пр.второ от ЗЗД, като неоснователен.

8
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Х. ЕМ., ЕГН ********** от
с.*******************************, общ.Търговище, действащ като
настойник на ИБР. ИС. ИБР., ЕГН ********** от
с.*************************, със съдебен адрес: гр.Търговище, ул.“Лилия“
№ 4, вх.А, ет.1, офис 8, адв.Н.С. против ДЖ. АХМ. ДЖ., ЕГН ********** от
гр.**********************************************, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Георги Бенковски“ № 1, вх.А, офис 5, адв.А.Н. от ТАК иск
за обявяване унищожаемостта на договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 08.10.2019 г., сключен с нотариален акт №
**************************** на АВ - Търговище, по силата на който
първия е прехвърлил на втория собствения си недвижим имот, находящ се в
землището на с.************************* и представляващ ПИ с
идентификатор 53223.22.94, с площ от 14746 кв.м., с трайно предназначение
на територията : Земеделска, начин на трайно ползване : Нива, на осн. чл.31,
ал.1 от ЗЗД, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ДЖ. АХМ. ДЖ., ЕГН ********** от
гр.**********************************************, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Георги Бенковски“ № 1, вх.А, офис 5, адв.А.Н. от ТАК
против ИБР. ИС. ИБР., ЕГН ********** от с.*************************,
действащ чрез настойника си Н. Х. ЕМ., ЕГН ********** от
с.*******************************, общ.Търговище, със съдебен адрес:
гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 8, адв.Н.С. иск за сумата от
9585 лв., с правно осн. чл.55 от ЗЗД, като неоснователен.

ОСЪЖДА Н. Х. ЕМ., ЕГН ********** от
с.*******************************, общ.Търговище, действащ като
настойник на ИБР. ИС. ИБР., ЕГН ********** от
с.*************************, със съдебен адрес: гр.Търговище, ул.“Лилия“
№ 4, вх.А, ет.1, офис 8, адв.Н.С. да заплати на ДЖ. АХМ. ДЖ., ЕГН
********** от гр.**********************************************, със
съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Георги Бенковски“ № 1, вх.А, офис 5,
адв.А.Н. от ТАК сумата от 910 лв., представляваща направени по делото
разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от
връчването му на страните пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10