№ 9893
гр. С, 24.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Р.Д.Г.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110166796
по описа за 2023 година
Предявен е от Ж. Н. А. против ЗЕАД „Б.В.ИН.ГР.“ осъдителен иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 50 лв.,
представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по договор
за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица
№ ***********/14.11.2022 г., за причинени имуществени вреди на л. а.
"А.К.5", с рег. № ********, вследствие на настъпило на 06.10.2023 г. в
подземен паркинг на ул. „Л.ИВ.“ № 2 в гр. С застрахователно събитие – ПТП
при маневра за паркиране, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 04.12.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 14.11.2022 г. е сключил с ответника договор за
имуществена застраховка "Каско" на МПС, клауза "Пълно каско",
застрахователна полица № *********** за личния му л. а. "А.К.5", с рег. №
******** със срок на действие 15.11.2022 г. – 14.11.2023 г., като автомобилът
е застрахован за сумата от 25 000 лв., а уговорената застрахователна премия
от 1142,40 лв. е била изцяло изплатена на четири вноски. Твърди, че на
06.10.2023 г. около 19,35 часа е паркирал на подземен паркинг автомобила в
гр. С, ул. "Л.ИВ." № 2, като при маневра ожулил автомобила в бетонна
колона. На 10.10.2023 г. е уведомил застрахователя, извършен е оглед на
автомобила, съставен е опис-заключение по щета, в който са посочени
увредените детайли: задна врата дясно, лайсна задна врата дясна долна, и
задна врата дясна хром. От ответника му е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 255,83 лв. Твърди, че сумата, необходима за ремонт
на автомобила е 1200 лв., от която след приспадане на изплатеното от
застрахователя, е дължим остатъкът от 944,17 лв. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 50 лв. – частичен иск от сумата от 944,17
лв. неизплатено застрахователно обезщетение. Претендира законна лихва от
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
1
С протоколно определение от 08.04.2024 г. е допуснато изменение на
иска по искане на ищеца като размерът му е увеличен от 50 лв. на 614,95 лв.,
като частичен от 944,17 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Оспорва редовността на иска, като съдът намира, че исковата
претенция е допустима. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че при
определяне размера на дължимото обезщетение са приложими клаузите от
общите условия по процесната застраховка. Счита, че с изплащане на сумата
от 255,83 лв. е обезщетил ищеца изцяло. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се
обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско“; 2 настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие /ПТП/, за което застрахователят носи
риска; 3 размерът на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди; 4
изпълнение на задълЖ.ята си за уведомяване на застрахователя за
настъпилото ПТП в предвидения срок.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице.
За безспорни между страните с доклада по делото, срещу който те не са
възразили, са отделени обстоятелствата, че: че на 14.11.2022 г. помежду им е
сключен договор за имуществена застраховка "Каско" на МПС, клауза "Пълно
каско", застрахователна полица № *********** за собствения на ищеца л. а.
"А.К.5", с рег. № ******** със срок на действие 15.11.2022 г. – 14.11.2023 г.,
като автомобилът е застрахован за сумата от 25 000 лв., а уговорената
застрахователна премия от 1142,40 лв. е била изцяло изплатена на четири
вноски. 2) че по образувана при ответника щета ответникът е заплатил на
ищеца сумата от 255,83 лв.
От представената застрахователна полица /л. 5/ се установява, че между
ищеца и ответника е сключен договор за застраховка „Каско“ за описания в
исковата молба автомобил при клауза за покритие „Пълно Каско“ и със срок
на покритието 15.11.2022 г. – 14.11.2023 г.
От опис на претенция /л. 6/ и заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение /л.46-47/ се установява, че на 10.10.2023 г.
ищцата е уведомила застрахователя за ПТП, настъпило на 06.10.2023 г., с
участието на застрахования автомобил „А“. Посочени са щетите по
автомобила.
Безспорно е между страните, че за процесното ПТП ответникът е
изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 255,83 лв.
За установяване механизма на ПТП и размера на щетите по делото е
прието неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза
/л. 61 и сл. от делото/, което съдът кредитира като компетентно и обективно
2
изгответно.
Вещото лице е потвърдило, че механизмът на ПТП е този, описан в
исковата молба – на 06.10.2023 г. в гр. С в подземен паркинг, находящ се на
адрес ул. „Л.ИВ.“ № 2, водачът на МПС „А Q5“, рег. № ********, предприема
маневра за паркиране, при която не съобразява габаритите на МПС и
отстоянията, вследствие на което ожулва задна дясна врата на автомобила в
прилежаща към паркинга бетонна колона. Уврежданията по МПС са в
причинно-следствена връзка с този механизъм.
Вещото лице посочва, че размерът на щетите възлиза на 870,78 лв. по
средни пазарни цени към датата на произшествието.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
възприета с решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.,
решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о., решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ (отм.), но приложими и към актуалната уредба, тъй като
принципът на обезвредата, възприет от отменения закон е възпроизведен и в
новия закон, съгласно която за възстановителна стойност се приема
стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към
момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще
може да се купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ.
Във връзка с горното, неоснователно е възраЖ.ето на ответното
дружество, че следва да се вземе предвид процент овехтяване, съгласно ОУ.
Константна е практиката на ВКС, че застрахователното обезщетение по
застраховка "Каско" при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена
като пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на
застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен
размерът на вредата към деня на събитието. При изчисляване на размера на
обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, доколкото
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Даденият
принципен отговор на поставения правен въпрос, макар и обоснован с норми
от отменения Кодекс за застраховането – чл. 208, ал. 3, вр. чл. 203, ал. 2 и ал.
4, е важим и при сега действащия КЗ, с оглед аналогичните разпоредби – чл.
3
386, ал. 2, чл. 400, ал. 1, касаещи действителната застрахователна стойност и
дължимото застрахователно обезщетение при застраховане срещу вреди / в
този смисъл Решение № 60135 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1821/2020 г.,
II т. о., ТК, Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.,
ТК, Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о.,
ТК, Определение № 406 от 9.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1869/2014 г., II т. о.,
ТК, Решение № 141 от 8.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2140/2014 г., I т. о., ТК,
Решение № 285 от 5.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК и др.
/. При сключване на застраховка "Каско на МПС" се извършва оглед на
автомобила, като застрахователната му стойност се определя от
застрахователя на база състоянието на автомобила, при съобразяване процент
овехтяване, години експлоатация и тн. Същият не се застрахова на база
стойността му, при закупуване, за да се съобразява процент на овехтяване на
частите на МПС.
При това полоЖ.е съдът намира, че действително дължимото
обезщетение за процесното ПТП, дължимо от ответника на ищеца, е в размер
на установената от вещото лице по САТЕ сума от 870,78 лв.
Ответното дружество е изплатило обезщетение в размер на 255,83 лв.
Остава дължима разлика от 614,95 лв., колкото и е размерът на иска
след допуснатото изменение.
При това полоЖ.е искът следва да се уважи изцяло.
По отговорността за разноски.
При този изход на спора само ищеца.
От ищцовата страна се претендират разноски за ДТ – 50 лв., за САТЕ –
250 лв. /с оглед разпореждане от 24.05.2024 г. на съда и доказателство за
заплатен депозит/, за адвокатско възнаграждение – 480 лв. с ДДС, поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на общо
780 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.ИН.ГР.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С, пл. „П“ № 5, да заплати на Ж. Н. А., ЕГН **********, с
адрес гр. С, ул. „Л.ИВ.“ № 2, вх. Г, ет. 5, ап. 18, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ
сумата от 614,95 лв., по частичен иск от претенция за общо 944,17 лв.,
представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по договор
за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица
№ ***********/14.11.2022 г., за причинени имуществени вреди на л. а.
"А.К.5", с рег. № ********, вследствие на настъпило на 06.10.2023 г. в
подземен паркинг на ул. „Л.ИВ.“ № 2 в гр. С застрахователно събитие – ПТП
при маневра за паркиране, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 04.12.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.ИН.ГР.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С, пл. „П“ № 5, да заплати на Ж. Н. А., ЕГН **********, с
адрес гр. С, ул. „Л.ИВ.“ № 2, вх. Г, ет. 5, ап. 18, на основание чл. 78, ал. 1
4
ГПК, сумата от 780 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5