№ 31
гр. Кула, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИК.
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20241330100143 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД от „ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова,
в качеството на управител, против В. К. В., с ЕГН: **********, с адрес:
гр.Г., общ.Г., обл. В., ул.“.... и В. В. Г., ЕГН: **********, адрес: гр.Г., общ.Г.,
обл. В., ул.“.... с искане да бъде да прогласена за относително недействителна
по отношение на ищеца сделката, обективирана в Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 84, том III, pег. № 1814, дело № 372/2019 г. по описа на
нотариус № 256 В. Б., с район на действие PC Кула, вписан в Агенция по
вписванията като акт № 47, том 8, дело № 359 от 19.09.2019 г., по силата на
който ответницата В. е дарила собствения си недвижим имот: своите 5/6
идеални части от поземлен имот с идентификатор № 17645.501.1058, съгласно
издадена скица на поземлен имот по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед РД18- 620/07.02.2018г, на изпълнителен
директор на АГКК, а именно: Поземлен имот с идентификатор №
17645.501.1058/седемнадесет хиляди шестстотин четиридесет и пет точка
петстотин и едно точка хиляда петдесет и осем/, с адрес на поземления имот:
гр.Г., общ. Г., ул. „..., целият с площ от 773 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана и с начин на трайно ползване - ниско застрояване
/до 10м/, номер по предходен план 1058, квартал 107, парцел I, при съседи на
имота .......; ...; ... ...8, ведно с построените в него: Сграда с идентификатор
17645.501.1058.1/седемнадесет хиляди шестстотин четиридесет и пет точка
петстотин и едно точка хиляда петдесет и осем точка едно/, със застроена
площ 72/седемдесет и два/ кв.м., брой надземни етажи 1, брой подземни етажи
- няма данни, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, Сграда с
идентификатор 17645.501.1058.2/седемнадесет хиляди шестстотин
четиридесет и пет точка петстотин и едно точка хиляда петдесет и осем точна
две/, със застроена площ от 41/четиридесет и един/ кв.м., с брой надземни
етажи 1 /един/, подземни етажи - няма данни, предназначение - жилищна
1
сграда еднофамилна, Сграда с идентификатор 17645.501.1058.3/седемнадесет
хиляди шестстотин четиридесет и пет точка петстотин и едно точка хиляда
петдесет и осем точка три/, със застроена площ 69/шестдесет и девет/ кв.м.,
брой надземни етажи - 1, брой подземни етажи - няма данни, предназначение -
селскостопанска сграда.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че притежава качеството кредитор по отношение В., придобито в резултат на
частно правоприемство, възникнало на основание Договор за цесия от
15.12.2021 г„ по силата на който "Обединена Българска Банка" АД (в
качеството си на цедент) прехвърля своето вземане по Договор за
предоставяне на потребителски кредит от 28.09.2016 г. с В. К. В.
(кредитополучател) на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (в качеството му на цесионер),
като към 10.12.2021 г., съгласно приложение № 1 към договора за цесия,
размерът на вземането, произтичащо от договор за кредит от 28.09.2016 г.
възлиза на общо 15 536,77 лв., като поради неплащане на задължението от
страна на ответницата В. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в Районен съд Кула, по което е. образувано Ч.гр.д.
№ 163/2022г. Твърди се също, че на 19.09.2019 г. ответникът В. В. е отчуждил
чрез договор за дарение на недвижим имот своите 5/6 идеални части от
процесния имот и сгради, дарявайки ги в полза на своята дъщеря - втория
ответник В. Г., като по този начин ответникът В. е целяла умишлено да увреди
своя кредитор, отчуждавайки недвижимото си имущество и намалявайки
размера на имуществената си маса, като с действията си е възпрепятствала
възможността на кредитора да се удовлетвори принудително от процесното
имущество и да събере дължащото му се вземане. Твърди се също, че за
увреждането на кредитора са знаели и третите лица по смисъла на чл.135 ЗЗД
- вторият ответник Г., което следва от обстоятелството, че и двете са сред
лицата по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, а именно дъщеря на В. и знанието им за
увреждащия характер на сделката се презюмира.
В срока по чл. 131 ГПК, с постъпилия по делото отговор на исковата молба,
особеният представител на ответниците оспорва иска, като оспорва
твърдението на ищцовото дружество, че има качеството „кредитор“ по
отношение на ответниците, като оспорва активната им легитимация при
твърдения, че нямат правен интерес от водене на настоящото дело. Твърди се,
че първата ответница не е надлежно уведомена за твърдяната за извършена
цесия на вземане, поради което същата няма действие по отношение на нея.
Оспорва се, че е налице вземане, респ. задължение на първата ответница,
както и увреждане интересите на кредитора, тъй като процесният имот е
единствено жилище /видно от приложената по делото справка от АВ-Имотен
регистър/ на първата ответница и като такъв е несеквестируем. Прави се
възражение, че вземането е погасено по давност.
В откритото съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител, а чрез процесуалния си представител депозира писмено
становище, с което поддържа исковата претенция и моли същата да бъде
уважена в цялост на основанията, посочени в исковата молба, като в
допълнение излага доводи, че съобщаването за извършената цесия е съобщено
на първия ответник с получаването на исковата молба от особения му
представител, като сочи съдебна практика в тази връзка. Прави искане за
разноски.
В откритото съдебно заседание, ответниците се представляват от особения
си представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли
2
предявената искова претенция от ищцовото дружество да бъде отхвърлена
изцяло на посочените в отговора онования.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представения по делото Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 28.09.2016г. между „ ОББ“ АД и ответника В. К. В. е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката в
качеството на кредитор е предоставела на ответника В. кредит в размер на
18000 лв., а ответникът се е задължила да върне сумата на 120 месечни
анюитетни вноски, считано от 25.10.2016г.
От приетия по делото договор за прехвърляне на парични вземания/цесия/,
сключен на 15.12.2021г. и Приложение № 1 към него се установява, че „ ОББ“
АД, в качеството на цедент, е прехвърлила на ищцовото дружество вземането
си към ответницата В. по посочения договор за отребителски кредит, който
към момента на цесията е в размер на 15536,17 лв.
Видно от приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 84, том III, pег. № 1814, дело № 372/2019 г. по описа на нотариус № 256 В.
Б. с район на действие PC Кула, вписан в Агенция по вписванията като акт №
47, том 8, дело № 359 от 19.09.2019 г., по силата на същия ответницата В. е
дарила собствения си недвижим имот: 5/6 идеални части от Поземлен имот с
идентификатор № 17645.501.1058, съгласно издадена скица на поземлен имот
по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД18-
620/07.02.2018г, на изпълнителен директор на АГКК, а именно: Поземлен
имот с идентификатор № 17645.501.1058/седемнадесет хиляди шестстотин
четиридесет и пет точка петстотин и едно точка хиляда петдесет и осем/, с
адрес на поземления имот: гр.Г., общ. Г., ул. „..., целият с площ от 773 кв.м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план 1058, квартал
107, парцел I, при съседи на имота .......; ...; ... ...8, ведно с построените в него:
Сграда с идентификатор 17645.501.1058.1/седемнадесет хиляди шестстотин
четиридесет и пет точка петстотин и едно точка хиляда петдесет и осем точка
едно/, със застроена площ 72/седемдесет и два/ кв.м., брой надземни етажи 1,
брой подземни етажи - няма данни, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, с идентификатор 17645.501.1058.2/седемнадесет хиляди
шестстотин четиридесет и пет точка петстотин и едно точка хиляда петдесет и
осем точна две/, със застроена площ от 41/четиридесет и един/ кв.м., с брой
надземни етажи 1 /един/, подземни етажи - няма данни, предназначение -
жилищна сграда еднофамилна, Сграда с идентификатор
17645.501.1058.3/седемнадесет хиляди шестстотин четиридесет и пет точка
петстотин и едно точка хиляда петдесет и осем точка три/, със застроена площ
69/шестдесет и девет/ кв.м., брой надземни етажи - 1, брой подземни етажи -
няма данни, предназначение - селскостопанска сграда на втория ответник - В.
В. Г..
От изготвена справка за родствени връзки се установява, че В. В. Г. е
дъщеря на ответника В..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД е
процесуално допустим. Искът е насочен срещу надлежните ответници –
3
страните по атакуваната сделка, за която се твърди, че уврежда кредитора.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2019г. от 26.03.2021г. по ТД №
2/2019г. на ОСГТК на ВКС „Цесионерът притежава активна
материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако
увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало
вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на
договора за прехвърляне на вземането.“
С оглед на посоченото, ищецът притежава активна материалноправна
легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, поради което
възражението на особения представител тази връзка е напълно
неоснователно.
Разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда задължение на
предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следователно действието на договора за цесия между страните по него
настъпва по силата на постигнатото между тях съгласие за прехвърляне на
вземането. По отношение на длъжника и третите лица обаче прехвърлянето на
вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от
предишния кредитор /чл.99, ал.4 ЗЗД/. Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника от 7 ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу опасността да изпълни на лице, което не е
титуляр на вземането. В конкретния случай, по делото не са ангажирани
доказателства, удостоверяващи, че първият ответник или упълномощено от
него лице са уведомени по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземането преди предявяване на иска. Ищецът поддържа, че връчването на
препис на документите за извършената цесия, приложени към исковата молба
на назначения от съда особен представител на ответника представлява
редовно уведомяване на длъжника за цесията. В конкретния случай, по делото
е приложено пълномощно, с което старият кредитор е упълномощил новия да
уведоми длъжниците от името на първия за прехвърлянето на вземанията. В
своята практика ВКС трайно и последователно приема, че такова
упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава императивната норма
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Законът не предвижда изрично, че уведомяването
следва да става по точно определен начин или с нарочен акт, поради което
съдът приема, че това би могло да стане и с изпращане на длъжника на
договора за цесия и на потвърждението на същата, които в случая са
приложени към исковата молба и съдът приема, че уведомяването е
достигнало до длъжника с връчването на същата, като по този начин е
осъществено надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и това обстоятелство следва да бъде съобразено
във висящото исково производство на основание чл. 235 от ГПК.
Спорен в практиката е въпросът дали препис от искова молба с приложено
към нея уведомително писмо за извършената цесия, изходящо от стария
4
кредитор, може да бъде връчен надлежно на назначен по делото особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК и дали такова връчване би
произвело действие на цесията в отношенията между длъжника и новия
кредитор. Настоящият съдебен състав споделя становището, че може да бъде
връчен надлежно на особения представител, като в тази връзка намира, че
следва да се приложи по аналогия приетото в Решение № 198/18.01.2019 г.,
постановено по т. д. № 193/2018 г., в което ВКС приема, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба
по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си
да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник. В мотивите на своето решение ВКС приема, че на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК,
ал. 1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава
особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че
следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС (Решение
№ 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение №
25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др.) се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална
покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.
50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство. Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността
на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от
банката чрез връчване на уведомление към искова молба, връчена на особен
представител, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че мотивите на това решение на ВКС се отнасят в
пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен
начин. Смисълът на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е максимално да
бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора
да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В
конкретния случай кредиторът двукратно е направил опит да изпрати
уведомление за сключения договор за цесия лично до длъжника: И в двата
случая длъжникът не е проявил активност да потърси пратките, за които е
известен. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената
цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при
сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата
на чл. чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 ГПК уведомлението за извършената
цесия щеше да се счита за редовно връчено, без реално да е достигнало до
знанието на длъжника. В съдебното производство е осъществена именно
горната процедура – призоваването е по реда на чл.47 от ГПК, но е направено
нещо повече- назначен е особен представител. Да се приеме в този случай, че
длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се
дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а
кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на
5
страните пред закона, закрепен в чл. 9 от ГПК. В правната теория господства
мнението, че особеният представител разполага с всички права, с които
разполага и упълномощеният процесуален представител, с изключение на
правото на разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да прави
валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или
отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни
изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало
правоотношение между представлявания и ищеца, т. е. между страните в
процеса. Очевидно това становище е застъпено и в цитираното по-горе
решение на ВКС, в което е направена аналогия между приеманото за валидно
направено изявление за предсрочна изискуемост на вземането, което не е
достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за такова по силата на
законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал.
1-5 от ГПК. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че
особен представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в
граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на
интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да
получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със
съществуващото между страните правоотношение, в това число и
уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения
представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото.
Поради изложеното по-горе, съдът приема, че с връчване на исковата
молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се счита за
уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на основание на
основание чл.235,ал.3 от ГПК съдът е необходимо да вземе предвид при
решаване на делото, като с оглед на посоченото съдът намира за
неоснователно възражението на особения представител на ответниците в тази
връзка.
Уважаването на иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да установи, при
условията на пълно и главно доказване, следните правопораждащи факти, а
именно: качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната
сделка - ответника В. към момента на прехвърлителната сделка, извършване
на разпоредително действие от нейна страна в полза на другия ответник,
увреждане интересите на кредитора с това разпоредително действие.
Кредиторът не следва да доказва наличие на знание у приобритателя по
възмездната сделка, ако той е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника, тъй като в тези случаи действие намира оборимата презумпция за
знание по чл. 135 ал. 2 ЗЗД. Оборването на въведената презумпция е в тежест
на длъжника, за което същият следва да проведе пълно обратно доказване.
В производството по предявен иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД се приема, че ищецът
има качеството на кредитор, ако съществуването на вземането му произтича
от твърдените в исковата молба факти. Не е необходимо вземането да е
установено с влязло в сила съдебно решение, достатъчно е същото да е
действително възникнало и ищецът не следва да доказва пълно и главно, че
вземането му е ликвидно и изискуемо. В този смисъл т. 2 от ТР № 2/2017 г. от
09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая безспорно се установи по делото, че между цедента и първия
ответник е налице сключен договор за кредит от 28.09.2016г. В качеството си
на кредитодател цедентът е изправна страна по договора за предоставяне на
кредит, а усвояването на договорената сума е породило задължението на
кредитополучателя – ответника В. да погаси кредитите по начина и в срок,
6
уговорени между страните. Ето защо към релевантния за спора момент
/19.09.2019г. - датата на сключване на атакуваната сделка/ в полза на цедента е
съществувало действително вземане спрямо първия ответник за връщане на
предоставените му в заем суми. Това е достатъчно, за да се приеме за доказано
в производството, че ищецът има формалното качество на кредитор по
отношение на първия ответник. В настоящото производство това му качество
не може да бъде отречено по възражения черпени от съдържанието на
кредитното правоотношение между него и длъжника. В тази връзка
възраженията на особения представител на ответниците, че към момента на
разпоредително действие банката - ищец не е притежавала ликвидни и
изискуеми вземания спрямо него са неотносими към предмета на доказване и
не следва да се разглеждат от съда. Подобни възражения са допустими само
когато с отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД е съединен иск за изпълнение
на задължението по правоотношението, от което произтича вземането на
кредитора, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения по делото се доказа безспорно, че ищецът се
легитимира като кредитор на първия ответник на наведеното от него
основание – договор за банков кредит.
В настоящото производство, освен качеството си на кредитор, ищецът
безспорно доказа и извършването на увреждащо разпоредително действие от
страна на длъжника. Съгласно трайната практика на ВКС /Решение №
320/05.11.2013г. по гр.д. № 1379/2012г., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. №
5981/2014г., Решение № 201/31.10.2018г. по гр.д. № 1036/2018г., всички на IV
г.о. и мн. други/ всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се
изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата цена, урежда
интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника си. Без
значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в
патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, както е при
възмездните отчуждителни сделки, тъй като цялото имущество на длъжника
служи за удовлетворение на кредиторите му и всеки от тях решава от цената
на кой имуществен обект да се удовлетвори. Ирелевантно е и дали посоченото
имущество е било несеквестируемо към момента на отчуждителната сделка,
каквито възражения релевира особения представител на ответника.
Налице е противоречива практика на Върховния съд /Върховния
касационен съд/ дали отпада несеквестируемостта при разпореждане на
длъжника с единственото му жилище - налице ли е увреждане на кредитора
при такова разпореждане. Състави на ВС, респ. ВКС приемат, че
несеквестируемостта на единственото жилището отпада тогава, когато
длъжникът го е продал или е предприел други разпоредителни действия с него
/ решение № 855/ 04.12.2003 г. по гр.д. № 123/2003 г. на ВКС, второ
гражданско отделение/ и обратно разпореждането на длъжника с
единственото му жилище, което е несеквестируемо, не уврежда кредитора и
не може да бъде предмет на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД /решение №
1562/20.05.1982 г., по гр.д. №805/1982г. на ВС, първо гражданско отделение/.
Настоящият състав на съда споделя първото становище, което е застъпено и в
Решение № 855 от 04.12.2003 г. по гр.д. № 123/2003 г., ВКС, II г.о., Решение №
456 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г., ВКС, IV г.о.
В тази връзка сключеният между ответниците договор за дарение от
19.09.2019г., с който кредитополучателят е дарил на дъщеря си процесния
имот, безспорно уврежда кредитора. Вследствие на извършеното прехвърляне
на правото на собственост се намалява имуществото на длъжника, като по
7
този начин се затруднява удовлетворяването на ищеца.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява и наличието
на субективния елемент от фактическия състав на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, който
следва да е налице и у двете страни по процесната сделка, с оглед на нейния
възмезден характер. Знанието на длъжника за увреждане е налице винаги,
когато същият знае, че има кредитор и че с извършеното разпореждане ще го
затрудни при удовлетворяване на вземането му /Решение № 45/01.06.2011г. по
гр.д. № 450/2010г. III г.о., ВКС/. В настоящия случай към датата на
продажбата – 19.09.2019г. е безспорно, че първият ответник е
кредитополучател по валидно сключен договори за банков кредит с цедента на
ищцовата страна, поради което към посочения момент у него е формирана
представа, че има кредитор и че действието му го уврежда, което знание
всякога е налице, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникване на кредиторовото вземане. По отношение на купувача по
атакуваната сделка действа въведена в чл. 135 ал. 2 ЗЗД презумпция за знание,
тъй като е от кръга на лицата посочени там, доколкото е дъщеря на дарителя.
Последното обстоятелство безспорно се установява от справката за родствени
връзки. Ответниците, чиято е доказателствената тежест да оборят
предвиденото в закона предположение за знание у втората ответница, не
успяха да проведат необходимото за това пълно обратно доказване.
По тези съображения съдът намира, че по делото се установи по
категоричен и несъмнен начин наличието на всеки един от елементите от
обективната и субективната страна на фактическия състав на отменителния
иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Ето защо, предявения от ищцовото дружество иск
проитв ответниците следва да се уважи изцяло и атакуваната с него
безвъзмездна сделка от 19.09.2019г. да се обяви за относително
недействителна спрямо него.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК право на разноски
има ищцовата страна, която е направила искане в тази връзка за заплащане на
разноски за особен представител, държавна такса за образуване на делото ,
държавни такси за съдебни удостоверения, такси за снабдяване с документи –
скици, данъчна оценка. Ищецът е ангажирал доказателства за сторени
разноски, както следва – сумата 600 лв. за особен представител, сумата 57,41
лв. – държавна такса, сумата 10 лв. са съдебни удостоверения, сумата 112 лв.
– такси, заплатени на АГКК за изготвяне на схеми и скици, сумата 14 лв. –
такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка и 10 лв. – такса за
вписване на исковата молба, за което е представил доказателства – платежни
нареждания за тяхното заплащане, поради което искането за посочените суми
за разноски следва да бъде уважено и ответниците следва да бъдат осъдени
поравно да заплатят разноските на ищцовото дружество, всеки по 401,71 лв. .
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на
„ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Райна Иванова
Миткова-Тодорова - управител, Договор за дарение на недвижим имот от
19.09.2019г., сключен между В. К. В., ЕГН: ********** в качеството на
дарител и В. В. Г., ЕГН: ********** в качеството на дарен, обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84, том III, pег. № 1814, дело
8
№ 372/2019 г. по описа на нотариус № 256 В. Б., с район на действие PC Кула,
вписан в Агенция по вписванията като акт № 47, том 8, дело № 359 от
19.09.2019 г., по силата на който В. е дарила собствения си недвижим имот:
своите 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор №
17645.501.1058, съгласно издадена скица на поземлен имот по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД18- 620/07.02.2018г,
на изпълнителен директор на АГКК, а именно: Поземлен имот с
идентификатор № 17645.501.1058/седемнадесет хиляди шестстотин
четиридесет и пет точка петстотин и едно точка хиляда петдесет и осем/, с
адрес на поземления имот: гр.Г., общ. Г., ул. „..., целият с площ от 773 кв.м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план 1058, квартал
107, парцел I, при съседи на имота .......; ...; ... ...8, ведно с построените в него:
Сграда с идентификатор 17645.501.1058.1/седемнадесет хиляди шестстотин
четиридесет и пет точка петстотин и едно точка хиляда петдесет и осем точка
едно/, със застроена площ 72/седемдесет и два/ кв.м., брой надземни етажи 1,
брой подземни етажи - няма данни, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, Сграда с идентификатор 17645.501.1058.2/седемнадесет хиляди
шестстотин четиридесет и пет точка петстотин и едно точка хиляда петдесет и
осем точна две/ със застроена площ от 41/четиридесет и един/ кв.м., с брой
надземни етажи 1 /един/, подземни етажи - няма данни, предназначение -
жилищна сграда еднофамилна, Сграда с идентификатор
17645.501.1058.3/седемнадесет хиляди шестстотин четиридесет и пет точка
петстотин и едно точка хиляда петдесет и осем точка три/ със застроена площ
69/шестдесет и девет/ кв.м., брой надземни етажи - 1, брой подземни етажи -
няма данни, предназначение - селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН: **********, адрес: гр.Г., общ.Г., обл. В., ул.“.... да
заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Райна
Иванова Миткова-Тодорова, в качеството на управител сумата – разноски в
производството в размер на 401,71 лв. /четиристотин и един лева и седемдесет
и една стотинки/, която сума следва да бъде заплатена по банкова сметка с
титуляр „ ЕОС матрикс „ ЕООД: IBAN BG37UBBS80021021732020, BIC,
представляваща половината от общия размер на сторените от ищеца съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН: **********, адрес: гр.Г., общ.Г., обл. В., ул.“.... да
заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Райна
Иванова Миткова-Тодорова, в качеството на управител сумата – разноски в
производството в размер на 401,71 лв. /четиристотин и един лева и седемдесет
и една стотинки/, която сума следва да бъде заплатена по банкова сметка с
титуляр „ ЕОС матрикс „ ЕООД: IBAN BG37UBBS80021021732020, BIC,
представляваща половината от общия размер на сторените от ищеца съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
9