М О Т
И В И
към решение, постановено по УБДХ №
199/2019 год. по описа на РС - Самоков
С акт за
констатиране на дребно хулиганство, съставен на основание чл.2 от УБДХ от Веселин
Малинов Петров - служител при РПУ - Самоков е установено, че Н.Н.П. ***
,на 24.04.2019 год. около 12.30 часа в гр.Самоков ,в сградата на Община Самоков
е извършил непристойни прояви, изразяващи се в оскърбително отношение и държане
към гражданката В.И.М. –служител в общината ,като й отправял обиди ,нецензурни
думи и заплахи ,с които си действия е нарушил обществения ред и спокойствие и е
изразил неуважение към обществото извън случаите на престъпно хулиганство по
чл.325 от НК.
Представител
на РП - Самоков не се явява.
Адв.Милушева
–защитник на нарушителя моли съда да наложи административно наказание глоба в
минимален размер ,ако счете ,че е извършено административно нарушение от страна
на нарущителя.
В съдебно заседание
нарушителят дава обяснения и съжалява за случилото се.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
От показанията на
разпитаните по делото свидетели В.И.М., М.Е.Х. и П.Д.П., се установяват по
несъмнен и категоричен начин фактическите обстоятелства изложени в акта за
констатиране на дребно хулиганство.
На 24.04.2019 год. около 12.30 часа /през време на
обедната почивка /, нарушителят Н.Н.П. *** и нахлул в стаята ,на работното
място на свидетелката В.И.М.- главен специалист –административно –правно
информационно обслужване.При нея била и свидетелката М.Х..Безпричинно
,нарушителят П. започнал да отправя обиди ,нецензурни думи и заплахи към В.М..Насочил
се към нея, държал се грубо и арогантно, без да иска да му бъде извършена
административна услуга.Свидетелките М. и Х. след неколкократни опити успели да
накарат П. да излезе от кабинета.Междувременно свидетелката В.М. ,силно
притеснена се обадила на охраната –свидетелят П.П..Същият веднага се качил на
етажа ,където се намирал кабинета на М..Видял ,че от него излиза нарушителят Н.П..Попитал
го защо в обедната почивка влиза в пререкания със служителите в
общината.Последният му отговорил ,че това си негова работа ,минал покрай него
,като го блъснал и слязъл надолу по стълбите.
В обясненията си нарушителят Н.П. заявява ,че не си
спомня нищо от случилото се в общината.Отишъл там по лична работа.Заявява ,че е
влязъл в кабинета на В.М. ,но не си спомня причината за това. Няма лоши чувства
към свидетелката М. ,заявява ,че ще положи усиля и старание за в бъдеще да не я
безпокои и се извинява и съжалява за постъпката си.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите В.М. ,М.Х.
и П.П., като
последователни, логични и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен
материал и същевременно те са устойчиви във времето относно значимите за
решаване на делото факти и са в корелация помежду си.В тези показания не са
налице никакви съществени противоречия, същите са достоверни,като в тях
обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които
са относими към предмета на доказване по делото.В показанията си посочените
по-горе свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и
непосредствено и касаещи именно факта на извършване на непристойната проява, време и място на осъществяването й,
авторството и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е била
извършена тя.
Предвид на
така установеното съдът намира, че с действията си Н.Н.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.1,
ал.2 от УБДХ.Същият е извършил непристойна проява на публично място, изразяваща
се в оскърбително отношение и държане към гражданката В.И.М. –служител в
общината ,като й отправял обиди ,нецензурни думи и заплахи, с които си действия
е нарушил обществения ред и спокойствие и е изразил неуважение към обществото
извън случаите на престъпно хулиганство по чл.325 от НК.
С оглед на
изложеното, съдът на основание чл.6, ал.1, б."б" във вр.с чл.1, ал.1,
т.2 ,вр.ал.2 от УБДХ наложи на нарушителя административно наказание
"глоба” в размер на 150 лева .При определяне вида и размера на наложеното
наказание, съдът отчете сравнително невисоката обществена опасност на деянието
и на извършителя, като съобрази и неговото чисто съдебно минало, както и това
,че съжалява за случилото се. Съдът счита, че определеното наказание е
адекватно на извършеното нарушение и е съобразено с постигане целите визирани в
чл.12 от ЗАНН
По така
изложените съображения съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: