Определение по дело №845/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1349
Дата: 23 юни 2020 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20197050700845
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                        №…………………/……………………………2020 г.                

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

                   Административен съдия:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА   

като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева адм.д.№ 845/2019г.,по описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:                      Производството е по реда на чл.248 ГПК вр.чл.144 АПК.      Образувано е по молба вх.№5174/21.05.2020г. от представител по пълномощие на ответника –Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна за изменение/допълнение на Решение № 478/ 15.04.2020г., постановено в производството, с което е отменен  Ревизионен акт № Р-03000318000649-091-001/05.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 368/18.02.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на „Зебра“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, обл. Варна, м-ст „Варненски път“, имот № 039002, са установени допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за данъчен период 2017 г. в размер на 95 000,00 лева – главница, и 8 946,55 лева – лихви.

Със същото решение дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП е осъдена да заплати в полза на „Зебра“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, обл. Варна, м-ст „Варненски път“, имот № 039002, сумата от 4 370,00 лева /Четири хиляди триста и седемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

В молбата за изменение на решението се твърди, че решението трябва да се преразгледа, тъй като съдът не се е съобразил, че в хода на две контролни производства от дружеството е изисквано представяне на оригинални документи и вместо да ги представи, жалбоподателя е ангажирал само техни копия. Дружеството било приканвано да представи оригиналите и въпреки това не ги е представило пред административния орган или в ревизионните производства , а едва в съдебното производство. Поради това и на осн.чл.161 ал.3 от ДОПК е въведено искане тежестта на разноските да бъде възложена изцяло на дружеството –жалбоподател.

    

С оглед предоставената възможност, жалбоподателят, чрез адв.К. изразява становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта на разноските. По допустимостта на производството по чл.248 от ГПК, вр.чл.144 АПК:                                      

Молбата за изменение на решението в частта на разноските, е подадена от надлежна страна, в срока по чл.248,ал.1 от ГПК, по отношение на акт, който подлежи на изменение по този ред, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по основателността на искането.        

По основателността на искането:                           Като съобрази доводите на ответника в аспекта на установените по делото факти и приложимата регламентация, съдът намира искането за изменение на решението в частта на разноските за неоснователно.

     Съобразно чл.144 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.  Разпоредбите на глава седемнадесета, където се намира този текст се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго. А съгласно чл.161 от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Съобразно разпоредбата на чл.161 ал.3 от ДОПК, на която се е позовал ответникът, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4.

     Доводите на молителя за наличие на предпоставки за изменение на решението в частта на разноските е неоснователно, тъй като произнасяне по идентично искане съдът е направил изрично и в достатъчна степен подробно и ясно на стр.15 и 16 от решението. На конкретни мотиви е отхвърлил искането , които е безпредметно да бъдат повтаряни, а и няма основание да бъдат преразглеждани, тъй като в искането за изменение/допълване не се излагат нови факти или обстоятелства, които да налагат това.

Мотивиран от гореизложеното, на осн.чл.248 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, съдът                                                                                                                   О П Р Е Д Е Л И :                                                                          ОТХВЪРЛЯ искането, инкорпорирано в  молба вх.№5174/ 21.05.2020г.,подадена от представител по пълномощие на ответника– Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна за изменение/допълнение на Решение № 478/ 15.04.2020г., постановено по адм.д.№845/2020г. по описа на Административен съд Варна, в частта на разноските.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.                                                                                                                          СЪДИЯ: