АНД №
754/2020 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено
постановление на прокурор от РП- Пазарджик с предложение обв. М.Р.Ж. ***, да бъде освободен от наказателна
отговорност за това, че
на 18.09.2019 г., в гр. П.по ул. „…“ е управлявал МПС- електрически двуколесен
скутер „CITYCOCO ELECTRIC SCOOTER“ с рама № … без табела с регистрационен
номер, нерегистриран по надлежния ред съгласно чл.140 от ЗдВП и чл.2 и чл.12 от
Наредба № 1-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства- престъпление
по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание
„глоба” на основание чл. 78а ал.1 НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен по предявеното
му обвинение и дава обяснения. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.
Представителят
на Районна
прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция на обвиняемия да бъде
наложена глоба на основание чл.78а от НК.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Обв. М.Ж. е неправоспособен водач на МПС и няма
валидно издадено СУМПС. Към инкриминираната дата не е санкциониран по
административен ред за нарушение на правилата за движение.
На 18.09.2019 г. св. Т. М.- мл. автоконтрольор в
Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик и колегата му мл. инспектор П. Е. били на работа
по график като дежурен автопатрул. Около 09,15 часа те се намирали на ул. „..“
в гр. П., когато видели движещия се по улицата електрически мотопед, който бил
без поставена регистрационна табела. Поради тази причина полицейските служители
го спрели за проверка. В хода на същата бил установен водача на мотопеда- обв. М.Ж.,
който не представил документи за превозното средство. При извършената проверка
в информационните масиви на МВР се установило, че управляваният от Ж. мотопед
не бил регистриран по надлежния ред, както и че водачът е неправоспособен и
няма издадено СУМПС. Поради тази причина за констатираните нарушения св. М.
съставил на обв. Ж. АУАН, а именно затова, че управлявал нерегистрирано по
надлежния ред МПС и затова че управлявал МПС-то без да е правоспособен водач.
Обв. Ж. подписал актовете без възражения. На място пристигнала и ОСГ, като бил
извършенв оглед, обект на който бил и управлявания от обв. Ж. мотопед. Били
установени и описани в съставения протокол характеристиките на превозното
средство. Изготвен бил и фотоалбум. Впоследствие ел. скутер бил оставен за
отговорно пазене на обвиняемия, за което бил съставен протокол.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото
наказателно производство.
Видно от приложената по делото справка от Сектор „ПП”
при ОД на МВР- Пазарджик (л.7 от ДП), е че управляваният от обв. Ж. електрически
скутер с рама № … не е бил регистриран като МПС на територията на страната.
От заключението на изготвената на ДП автотехническа
експертиза, което съдът цени като обективно и обосновано, се установява, че
управляваното от обв. Ж. ПС представлява мотопед с електрически двигател и
принадлежи към категория L моторни превозни средства. Представлява двуколесно
моторно превозно средство с наименование CITYCOCO ELECTRIC SCOOTER.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на обясненията на обвиняемия, дадени в съдебна фаза процеса, както и от
показанията на свидетеля Тодор Милев, дадени в досъдебната фаза на процеса и
преценени като правно валидни при условията чл.378 ал.2, частично от
показанията на свидетелите С.Т. и В.А., от заключението на автотехническата
експертиза и от писмените доказателства приети и приобщени към доказателствения
материал по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и
гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват, като по
безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
От показанията на св. М., подкрепени и от писмените
доказателства по делото, се установява безспорно, че на процесната дата и място
обв. Ж. е управлявал въпросния ел. скутер. Това обстоятелство не се отрича и от
самия обвиняем в неговите обяснения, а се потвърждава косвено и от показанията
на св. В.А.. От посочените гласни доказателства несъмнено се установява и
обстоятелството, че управляваният от Ж. скутер не е имал поставена
регистрационна табела и не е бил регистриран по надлежния ред в службата по
регистрация.
Основният момент, който поставя на обсъждане защитата,
е дали процесния ел. скутер е подлежал на регистрация към момента на деянието,
с оглед на неговия вид и технически характеристики. Както се посочи по-горе,
няма спор, че управляваният от обв. Ж. скутер електрически, тъй като се
задвижва от електродвигател. Установи се по делото от заключението на
автотехническата експертиза, защитено и допълнено от вещото лице в съдебно
заседание с дадените допълнителни пояснения, че мощността на електродвигателя е
до 4 kw, респективно
60 V, което се приравнява на 500 W или 0,5 kw. Скоростта, която развива този тип
ел. скутери, в това число и конкретния скутер, изпробван от вещото лице, е в
диапазона от 25 км/ч до 45 км/ч., тоест максималната скорост, която може да
развие е 45 км/ч. Така посочените технически характеристики на ел. скутер се
установяват и то показаният на св. Т. (собственика на магазина, от който е
закупен скутера от обв. Ж.), но също така и от приетите по делото писмени
доказателства- техническа спецификация на този тип ПС (л.40 от делото). Освен
това е общодостъпна и информацията в интернет пространството относно
техническите данни за ел. скутери от вида CITYCOCO, какъвто е процесния скутер.
С оглед на така установените технически данни за
управлявания от обв. Ж. скутер, основаващи се на доказателствения материал по
делото, е безспорно, че процесното ПС представлява леко двуколесно моторно
превозно средство- двуколесен мотопед от категория L1e (L1e-В),
съгласно чл.149 ал.1 т.1 от ЗДвП във вр. с чл.4 т.1 и т.2 бук.а, подб. ii от
Регламент (ЕС) № 168/2013 на европейския парламент и на съвета относно
одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни
средства от 15.01.2013 г. в сила от 20.02.2019 г. Тоест казано с други думи,
макар и с електродвигател това ПС представлява по смисъла на действащите в
страната нормативни разпоредби МПС. В този смисъл са и легалните дефиниции за
„моторно превозно средство“ и „мотопед“, дадени с разпоредбите на §6 т.11 и
т.14 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.12 т.4 от Наредба
№І-45/2000 г. в редакцията и в сила от 01.08.2017 г., ПС от категория L, подлежат
на регистрация в страната. В този смисъл е и действащата в страната Директива
2002/24/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 18.03.2002 г. относно
типовото одобрение на дву- и триколесни превозни средства, където в
разпоредбата на чл.1 т.2 е предвидено, че двуколесни ПС (категория L1e)- мотопеди,
с конструктивно предвидена максимална скорост под 45 км/ч с електрически
двигател, чиято номинална постоянна максимална мощност е по-малка или равна на
4 kw, подлежат
на регистрация.
С оглед на всичко изложено по-горе безспорно
управлявания от обв. Ж. ел. скутер представлява МПС- двуколесен мотопед с ел.
двигател с номинална постоянна максимална мощност е по-малка от 4 kw и развива
максимална скорост под 45 км/час, поради което и според действащата в страната
нормативна уредба, подлежи на регистрация.
Съдът не споделя доводите на защитата, че обв. Ж. не е
имал знанието и съзнанието, че закупеният от него ел. мотопед следва да бъде
регистриран, за да може да се управлява по пътищата, отворени за обществено
ползване в страната, тъй като бил уверен от продавача и собственик в магазина,
че не е необходима такава. Въпреки уверението на св. Т., обв. Ж. като собственик
на ел. скутер е следвало да съобрази нормативната уредба в страната, незнанието
на която не го изключва от това му задължение, и да предприеме стъпки към
регистриране на ПС, съответно да не управлява същото по пътищата за обществено
ползване, след като него е регистрирал. Обстоятелството, че след като е бил
спрян за проверка от контролните органи, впоследствие бил предприел мерки за
регистрацията на мотопеда, като установил, че не следвало да го регистрира, не
следва да бъде взето предвид. Това е така, тъй като се установи от събраните
гласни доказателства посредством обясненията на обвиняемия и показанията на св.
В.А., че те не са се информирали от надлежната служба в Сектор ПП за подаване
на заявление за регистрация и необходимите документи, а са потърсили информация
от случайни хора в двора на службата, от които били разбрали, че не било
необходимо регистрирането на мотопеда.
При така приетата фактическа обстановка и с оглед
направения анализ на събраните доказателства, съдът приема за безспорно, че с
поведението си обв. М.Ж. само формално е осъществил признаците на престъпния
състав на чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, но конкретното инкриминирано деяние
е малозначително, доколкото неговата обществена опасност е явно незначителна по
смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
При съвкупната оценка на доказателствения материал по
делото и фактите, предмет на доказване, които се установяват от него,
настоящият съдебен състав намери, че степента на обществена опасност на
конкретно извършеното деяние е явно незначителна, което води до приложението на
чл.9 ал.2 предл.2 от НК и съответно предпоставя оправдаването на обв. Ж..
Този извод следва от обстоятелството, че в конкретния
казус обвиняемият е управлявал нерегистрирания ел. скутер, провокиран от обстоятелството,
че е бил уверен от собственика на магазина (св. Т.), от който е закупил
скутера, че този тип ПС не подлежат на регистрация и за тях не е необходима
правоспособност на водача, който ще го управлява. Освен това мотопедът не е
управляван на дълго разстояние, а в близост до дома на обвиняемия и то за
кратко време. Тоест управлението на мотопеда от страна на обв. Ж. не е
осъществено демонстративно и с чувство за безнаказаност, а е било провокирано
от уверението, което е получил от продавача на мотопеда, който притежава от
години специализиран магазин за такива ПС. За това, че обвиняемият е бил воден
само от тези съображения говори и фактът, че той е знаел, че мотопедът не е
регистриран, но със съзнанието, че не е необходима регистрация за същия. Затова
и след като разбира от полицейските служители, че такава е необходима, веднага
предприема мерки за регистрирането на мотопеда. По делото не се събраха
доказателства, ППС да е ползвано и управлявано от момента на закупуването му до
датата на деянието. Съдът взе
предвид и това, че преди да бъде спрян от полицейските служители мотопедът е
бил управляван от обвиняемия по улица в жилищен квартал, а не из централните
улици на града.
По-нататък малозначителността на деянието се извлича и
от това, че от деянието на обв. Ж. не са настъпили никакви реални вреди.
Данните за личността на обвиняемия сочат на
изключително ниска степен на обществена опасност на дееца, която също обуславя
малозначителността на деянието. Обв. Ж. е неосъждан, а според приложената в ДП
характеристична справка е охарактеризиран положително- няма регистрирани
криминални и противообществени прояви, не дружи с лица, представляващи интерес
за полицията, а по местоживеене се ползва с добро име. Статусът на обвиняемия
като водач също е необременен до датата на деянието. Съдът съобрази и
обстоятелството, че обв. Ж. е трудово ангажиран, грижи се за семейството си, а
и здравословното му състояние е влошено.
Не може да се отчете като завишаващо в изключителна
степен обществената опасност на деянието и дееца това, че обвиняемият е
неправоспособен водач. Това е така, тъй като от една страна за това си деяние
обв. Ж. е бил санкциониран, като му е наложено административно наказание с
издадено НП, а от друга страна по отношение на същия не е констатирана
системност на извършване на деяние от този вид, което да прави случая
изключителен.
Като взе предвид изложените съображения, съдът призна
обв. М.Ж. за невинен и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК във вр. с чл.9 ал.2 от НК го оправда по обвинението за
извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това,
че на 18.09.2019 год. в гр.П.по ул.“…“ е управлявал МПС - електрически
двуколесен скутер „CITYCOCO ELECTRIC SCOOTER“ с рама №… без табела с
регистрационен номер, нерегистриран по надлежния ред, съгласно чл.140 от ЗДвП и
чл.2 и чл.12 от Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
След като оправда обв. Ж. поради
явната незначителност на обществената опасност на деянието, обуславяща невъзможността същото да
се квалифицира като престъпление по НК, съдът намери, че деянието на М.Ж. съставлява
административно нарушение по ЗДвП. Това е така, защото безспорно се установи,
че на инкриминираната дата и място той е управлявал двуколесен скутер „CITYCOCO
ELECTRIC SCOOTER“ с рама №… без табела с регистрационен номер и без да е
регистриран по надлежния ред, като управлението е по улица в населено място, с
което е нарушил разпоредба на чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, която сочи, че: „По
пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места”. За това нарушение се предвижда санкция по чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП, където е посочено, че се наказва с глоба и се лишава от
право да управлява МПС този, който управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. В конкретния казус административното нарушение по чл.140 ал.1
изр.1 от ЗДвП, извършено от М.Ж. следва да се санкционира по реда на чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП, която санкционна норма предвижда наказание глоба в размер от
200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца.
При липсата на изрична разпоредба в глава 28 от НПК,
съдът приложи по аналогия разпоредбата на чл.305 ал.6 във вр. с чл.304 ал.1 от НПК, приложими в производството по реда на глава ХХ от НПК, първо защото е
приложима процесуална норма по аналогия и второ, защото съдът в производството
по гл.28 от НПК, когато произнася своето решение е длъжен да обсъди и да
отговори на всички въпроси по чл.301 от НПК, както когато произнася присъда в
производство протекло по общия ред. В този ред на мисли той е длъжен да
отговори и на въпроса съставлява ли деянието престъпление или административно
нарушение, като в случаите когато приеме, че извършеното деяние съставлява
административно нарушение да наложи съответното административно наказание за
същото, предвидено в съответния закон или указ.
С оглед на всичко казано до тук и на основание чл.305
ал. 6 във връзка с чл.301 ал.4 от НПК, както и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за извършено от М.Р.Ж. административно нарушение по чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 18.09.2019 год. в гр. Пазарджик по ул.“Луда Яна“,
по път, отворен за обществено ползване, е управлявал МПС - електрически
двуколесен скутер “CITYCOCO ELECTRIC SCOOTER“ с рама №… без табела с
регистрационен номер, което не е било регистрирано по надлежния ред, заради
което му наложи административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева,
платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.
Пазарджик. Съдът не наложи на Ж. кумулативно предвиденото наказание лишаване от
право да управлява МПС, тъй като същият не притежава това право, поради което и
не може да бъде лишен от същото.
При определяне размера на глобата съдът съобрази като
смекчаващи отговорността обстоятелства тежкото семейно положение на Ж.- живее с
жена си и трите си деца, имотното и материално състояние- работи като получава
минимално възнаграждение, здравословното му състояние не е добро, а и се касае
за инцидентен случай. С така определеното по размер
административно наказание съдът счита, че ще изпълнят целите на адм. наказание,
а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения ред
и по този начин да се въздейства възпитателно и предупредително и върху
останалите граждани.
С оглед изхода на делото-
оправдаване на обв. Ж., на основание чл.190 ал.1 от НПК, разноските- за
извършената експертиза и за явяване на вещото лице, остават за сметка на
държавата.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: