Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                       гр.С., 9.07.2013год.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на двадесет и първи май 2013год.,в състав:

 

                                   СЪДИЯ : В. Бойкинов

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 2305 по описа за 2012год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Предявен е иск с правно основание Чл. 135 от ЗЗД от Ц.К.С срещу Кооперация „Х.Н.“ и „Т.и.“ЕООД.

 В исковата молба са изложени твърдения, че с Решение от 08.12.2010год. по гр.дело № 2484/2008год. на СГС, 2а отд., влязло в сила на 22.11.2011год. първият ответник  Кооперация „Х.Н.“ е осъден да заплати на ищеца Ц.К.С на осн. Чл.64, ал.1 от ГПК/отм/. сумата 30 798,17 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски. Също така в хода на образуваното индивидуално принудително производство- по изп.дело № 1576/29.02.2012год. на ЧСИ М.Б. били сторени и разноски в размер на 23 644,57 лева, които също следвало да бъдат прибавени към вземането на ищеца към първия ответник. Твърди се в исковата молба , че тъй като ответникът е знаел, че дължи на ищеца сумата от 30 798,17 лева, на 23.02.2012год. се е разпоредил в полза на втория ответник „Т.и.“ЕООД със собствената си поточна линия за вафли „Ф.Х.“. Поддържа се, че първият ответник е знаел, че има задължения към ЦКС и че по този начин ще го увреди като същият бъде възпрепятстван да удовлетвори вземането си като същевременно се твърди и че вторият ответник е знаел за тези задължения, като в тази връзка се позовава на публикация в периодичния печат. Сочи се, че така описаната сделка била сключена от двамата ответници единствено с цел да се избегне изпълнението върху гореописаната движима вещ и от това е увреден именно ищецът като лице, в чиято полза е пресъдено вземане с влязло в сила решение и като взискател. Излагат се също така съображения, че прехвърлянето е безвъзмездно тъй като не било съпроводено с предоставяне на насрещна престация от страна на приобретателя, който е вторият ответник.

Предвид изложеното ищецът Ц.К.С моли да бъде постановено решение, с което на основание Чл.135 от ЗЗД да бъде обявена за недействителна спрямо него описаната по-горе покупко-продажба на движимо имущество  - поточна линия за вафли „Ф.Х.“, извършена с  фактура № 14570/23.02.2012год. за сумата от 72 000 лева.

Ответникът Кооперация „Х.Н.“ не излага становище по предявения иск.

Ответникът „Т.и.“ЕООД оспорва предявения срещу него иск като неоснователен поради съображения, които са изложени в писмения отговор.

Съдът като взе предвид доводите на страните,както и събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка :

По делото между страните не се спори, а и от представеното по делото и прието като доказателство Решение от 08.12.2010год. по гр.дело № 2484/2008год. на СГС, 2а отд., влязло в сила на 22.11.2011год. се установява, че първият ответник  Кооперация „Х.Н.“ е осъден да заплати на ищеца Ц.К.С на осн. Чл.64, ал.1 от ГПК/отм/. сумата 30 798,17 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

По делото не се спори, а и от представената по делото Покана за доброволно изпълнение /на л.23/ се установява, че Кооперация „Х.Н.“ е била уведомена за образуваното срещу нея принудително изпълнение по изп.дело № 1576/29.02.2012год. на ЧСИ М.Б. на 01.03.2013год. Видно от съдържанието на поканата за доброволно изпълнение длъжникът освен сумата, за която е осъден със съдебното решение дължи и сумата 2487,46 лева, представляваща такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. По делото няма данни ответникът да е бил уведомен за така начислените му от съдебния изпълнител  такса и разноски в размер  на претендираната от ищеца сума в размер на 23 644,57 лева, които съответно да са били заплатени от ищеца като взискател в хода на образуваното изпълнително производство.

По делото между страните не се спори, а и от представената по делото и приета като доказателство фактура № 14570/23.02.2012год. се установява, че между първия ответник Кооперация „Х.Н.“ и втория ответник „Т.и.“ЕООД е бил сключен неформален договор за покупко-продажба, по силата на който вторият ответник е придобил собствеността на  движимо имущество  - поточна линия за вафли „Ф.Х.“ за сумата от 72 000 лева.

От представения по делото и приет като доказателство Протокол за прихващане от 05.03.2012год. се установява, че Кооперация „Х.Н.“ и „Т.и.“ЕООД са извършили взаимно прихващане на свои насрещни задължения по посочените в протокола фактури, вкл. и процесната фактура № 14570/23.02.2012год. Прихващането е извършено до размера на сумата от 156 108,22 лева, в резултат на което е било погасено и задължението на „Т.и.“ЕООД по тази фактура.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.М., чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, се установява, че описаните в протокола за прихващане вземания на Кооперация „Х.Н.“ към „Т.и.“ЕООД възлизат на 156 108,22 лева, като същевременно описаните стойности в протокола за прихващане отговарят на сумите за плащане описаните данъчни фактури.

Установява се също така от заключението на вещото лице, че вземанията на „Т.и.“ЕООД от Кооперация „Х.Н.“ възлизат на 308 108,87 лева и представляват стойността на доставени сладкарски материали и суровини. Според вещото лице описаните стойности в протокола за прихващане отговарят на сумите за плащане в описаните данъчни фактури, с изключение на задължението по фактура № 01559/19.01.2012год. След извършеното прихващане Кооперация „Х.Н.“ продължава да дължи на „Т.и.“ЕООД сумата от 153 093,65 лева.

По делото между страните не се спори, а от представения по делото и приет като доказателство Договор за наем от 22.02.2012год., както и от показанията на свидетелите В. Г., В.А. и Е.Д. се установява, че за периода след есента на 2011год. „Т.и.“ЕООД е бил наемател в имота на Кооперация „Х.Н.“, намиращ се на адрес гр.С., ул.“О.Е.“№3, както и че е бил негов доставчик на суровини за производство на сладкарски изделия.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното :

Предявеният иск е процесуално допустим, но разгледан по същество се явява неоснователен поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на Чл. 135 от ЗЗС кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.Когато действието е възмездно лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. С Павловия иск може да си служи както кредитор на парично вземане, така и кредитор по непарично такова, вкл. и купувачът по предварителен договор за покупко-продажба в случаите, когато продавачът по договора се е разпоредил с имота в полза на трето лице.

В настоящия случай качеството на ищеца на кредитор на първия ответник е установено от представеното по делото  Решение от 08.12.2010год. по гр.дело № 2484/2008год. на СГС, 2а отд., влязло в сила на 22.11.2011год., от което е видно, че той притежава вземане за съдебни разноски в размер на сумата от 30 798,17 лева.

Установява се и осъществяването от страна на длъжника и на увреждащо кредитора действие, което е станало посредством сключването на договора за покупко-продажба на движимо имущество, собственост на длъжника- поточна линия за вафли „Ф.Х.“, извършена с  фактура № 14570/23.02.2012год.  С така извършената разпоредителна сделка безспорно се увреждат интересите на кредитора тъй като чрез нея се препятства възможността му да насочи принудително изпълнение срещу нея, респ. да получи стойността й след успешното му провеждане.

Налице е и другата от изискуемите предпоставки за уважаване на иска- към момента на извършване на продажбата- 23.02.2012год.  първият ответник - Кооперация „Х.Н.“ следва да е знаел, че срещу него е постановено влязло в сила съдебно решение по силата на което е бил осъден да заплати сумата от 30 798,17 лева. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че само една седмица след сключването на сделката ответникът е получил и покана за принудително изпълнение във връзка със събирането на тази сума.

Не се установява обаче от събраните по делото доказателства да е налице последната кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на иска – знание за увреждането у третото лице-купувач на сделката. Тъй като третото лице купувач е юридическо лице в случая следва да се търси знание за увреждане у представляващото го физическо лице, това е управителя му В.Т.. Такова знание обаче не може да се установи единствено въз основа на публикацията във в-к“К.“, бр. от 29 октомври до 4 ноември 2011год., тъй като това е само една журналистическа публикация, която  не е годна да установи действителното качество на кредитор спрямо ищеца Ц.К.С. Тя само дава информация за висящ съдебен спор между ищеца и първия и втория ответник, който към датата на публикацията още не е бил приключил с влязъл в сила съдебен акт. А и не би могло да се счита, че с факта на публикацията във в-к „К.“ този факт е станал общо известен за всички лица, включително и за управителя на втория ответник.

На следващо място това знание не се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Както се посочи по-горе от показанията на свидетелите се установява единствено, че приобретателят „Т.и.“ЕООД е бил наемател и доставчик на длъжника Кооперация „Х.Н.“, но не и най-важният за доказване факт, че той е знаел за тежкото финансово състояние на длъжника и въз основа на което да може да се направи и предположение за знание, че с извършеното разпореждане се цели именно увреждане на кредиторите на длъжника.

От друга страна обстоятелството относно размера и пазарната адекватност на цената по процесната сделка, както и действителното заплащане на тази цена е редовността на воденето на счетоводството, са ирелевантни за настоящото производство, поради което съдът не следва да обсъжда събраните в тази насока доказателства тъй като ги намира за неотносими към предмета на делото.

Предвид липсата на един от кумулативно изискуемите предпоставки предявеният срещу ответниците иск с правно основание Чл.135 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Воден от горните съображения Софийски градски  съд

 

 

                                                    Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.К.С, гр.С., ул.“Г.С.Р.“№** срещу Кооперация „Х.Н.“, ЕИК *************, гр.С., ул.“О.Е.“№* и „Т.и.“ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.К., обл.С. З., ул.“К.“№** иск с правно основание Чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищеца на Договор за покупко-продажба на движимо имущество  - поточна линия за вафли „Ф.Х.“, извършена с  фактура № 14570/23.02.2012год. за сумата от 72 000 лева, като неоснователен.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението,че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.К.С, гр.С., ул.“Г.С.Раковски“№99 срещу Кооперация „Х.Н.“, ЕИК *********, гр.С., ул.“О.Е.“№3 и „Т.и.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, обл.Стара Загора, ул.“Кенали“№60 иск с правно основание Чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищеца на Договор за покупко-продажба на движимо имущество  - поточна линия за вафли „Ф.Х.“, извършена с  фактура № 14570/23.02.2012год. за сумата от 72 000 лева, като неоснователен.