Определение по дело №4191/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1063
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110204191
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1063
гр. София, 04.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
в присъствието на прокурора В. Д. Гр.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20221110204191 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.64 ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от прокурор при СРП, с което се предлага на съда
да вземе мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“ спрямо КР. С. Н., с
ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство № 226 ЗМ
492/2022г. по описа на 02 РУ – СДВР по обвинение в извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. В него се излагат съображения, че е
налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, както и че е
налице реална опасност същия да се укрие или извърши престъпление. В
заключение се иска от съда да измени взетата мярка за неотклонение
,,Задържане под стража” в по – лека такава.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането си като
моли съда да вземе най – тежката мярка за неотклонение ,,Задържане под
стража“ спрямо привлеченото към наказателна отговорност лице. Излага
подробни съображения в тази насока.
Обвиняемия К.Н., редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание и чрез служебния си защитник счита, че искането за вземане на
първоначална мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“, е
неоснователно и моли съда да наложи по – лека.
1
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано за това, че на 02.04.2022г.
обвиняемият КР. С. Н. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка ,,БМВ - 316“ с временно регистриран номер 333МО72, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,14 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+
с № 0133, като в случая лицето отказало да даде кръвна проба – престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК.
В хода на разследването са били разпитани в качеството на свидетели
Кръстина Иванова, Калин Маринов и Асен Каменов, които в показанията си
навеждат фактически твърдения, свързани с факта на управление на лекия
автомобил в лицето на обвиняемия и установеното количество на употребен
алкохол. При разпитите си и тримата свидетели доказват обстоятелството, че
водачът на лекия автомобил действително го е управлявал, лъхал е на
алкохол, бил е изпробван по съответния ред и пробата се оказала
положителна. Също така заявяват, че обвиняемото лице е било откарано до
Окръжна болница ,,Св.Анна“ в гр.София, където отказало да даде кръвна
проба, което обусловило и неговото задържане за срок до 24ч. Отказът на
водача на лекия автомобил бил надлежно удостоверен посредством лист за
преглед на пациент под № 10925.
Като писмени доказателства по досъдебното производство били
изискани справка за съдимост на К.Н., както и справка за лице от
прокуратурата във връзка с наличие на заявителски материали.
С Постановление от 02.04.2022г. към наказателна отговорност бил
привлечен водача на лекия автомобил К.Н.. Разпитан в качеството на
обвиняем същият отказал да депозира обяснения.
Съдът намира, че към настоящия момент може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. От гласните и
писмени доказателства безспорно се установява, че същият е бил водач на лек
автомобил, като е било реализирано ПТП вследствие на загуба на управление
и употреба на алкохол. Следователно е налице първата предпоставка за
2
вземане на мярка за неотклонение, а именно обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъпление.
Обвинението, за което Н. е бил подведен под наказателна отговорност, е
не е за тежко умишлено престъпление и предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева. Видно от справката за съдимост на обвиняемия е, че същият е бил
осъждан за друго умишлено престъпление, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието ефективно
изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от
09.10.2019г.. Следователно настоящото деяние е било извършено в рамките
на изпитателния срок от три години, което е индикация за реална опасност от
извършване на престъпление.
Съдът не споделя мотивите в искането на прокурора, че обвиняемият
има реална опасност да се укрие, тъй като същият има постоянен адрес,
трудово ангажиран е и липсват данни, с оглед неговото непосредствено
задържане след деянието, да се е укрил или да се е опитвал да се укрие.
Доказателства в тази насока не са ангажирани и за предходни негови
деяния. Обстоятелството, че обвиняемият има адресна регистрация в друго
населено място не обуславя наличие на предположение за негово евентуално
укриване.
Поради тази причина съдът не счита, че спрямо обвиняемия К.Н. следва
да бъде взета мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“. Същата се
явява несъразмерно тежка и в противовес със целите по чл.57 от НПК.
Реалната опасност от извършване на умишлено престъпление би могла да
бъде осуетена и с вземане на по – лека мярка за неотклонение, а именно
,,Домашен арест“, на който обвиняемият да бъде настанен до приключване на
наказателното производство. По този начин в най – пълна степен би се
постигнал баланса между целите на мерките за неотклонение и
предотвратяване на опасността задържането под стража да се превърна в
предварително изпълнение на наказание лишаване от свобода. Високата
обществена опасност на деянието и дееца не са в достатъчна степен за да
обусловят изключителност на случая, който да доведе до взимане на най –
тежката мярка за неотклонение.
Воден от горното и на основание чл.64, ал.1 от НПК, съдът
3

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурор при СРП за вземе
на мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“ спрямо КР. С. Н., с ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство № 226 ЗМК 492/2022г. по
описа на 02 РУ СДВР.
ВЗЕМА по отношение на КР. С. Н., с ЕГН: ********** – обвиняем по
досъдебно производство № 226 ЗМК 492/2022г. по описа на 02 РУ СДВР
мярка за неотклонение ,,ДОМАШЕН АРЕСТ“, която следва да се изтърпява
на адрес: ..........................
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ПОСТАНОВЯВА обвиняемият КР. С. Н., с ЕГН: ********** да бъде
освободен незабавно от следствения арест, освен ако не подлежи на
задържане на друго основание.
ПОСТАНОВЯВА контролът върху изпълнението на мярката за
неотклонение ,,Домашен арест“ да се изпълнява от Началник 02 РУ – СДВР.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в три
дневен срок пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва делото за 11.04.2022г. от 10:00
ч. за която дата и час страните да се считат уведомени.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Постъпило е искане от прокурор при СРП, с което се предлага на съда
да вземе мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“ спрямо К. С. Н., с
ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство № 226 ЗМ
492/2022г. по описа на 02 РУ – СДВР по обвинение в извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. В него се излагат съображения, че е
налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, както и че е
налице реална опасност същия да се укрие или извърши престъпление. В
заключение се иска от съда да измени взетата мярка за неотклонение
,,Задържане под стража” в по – лека такава.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането си като
моли съда да вземе най – тежката мярка за неотклонение ,,Задържане под
стража“ спрямо привлеченото към наказателна отговорност лице. Излага
подробни съображения в тази насока.
Обвиняемия К. Н., редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание и чрез служебния си защитник счита, че искането за вземане на
първоначална мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“, е
неоснователно и моли съда да наложи по – лека.
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано за това, че на 02.04.2022г.
обвиняемият К. С. Н. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка ,,Б.“ с временно регистриран номер ................., с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,14 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+
с № 0133, като в случая лицето отказало да даде кръвна проба – престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК.
В хода на разследването са били разпитани в качеството на свидетели К.
И., К. М. и А. К., които в показанията си навеждат фактически твърдения,
свързани с факта на управление на лекия автомобил в лицето на обвиняемия и
установеното количество на употребен алкохол. При разпитите си и тримата
свидетели доказват обстоятелството, че водачът на лекия автомобил
действително го е управлявал, лъхал е на алкохол, бил е изпробван по
съответния ред и пробата се оказала положителна. Също така заявяват, че
обвиняемото лице е било откарано до Окръжна болница ,,Св.Анна“ в
гр.София, където отказало да даде кръвна проба, което обусловило и неговото
задържане за срок до 24ч. Отказът на водача на лекия автомобил бил
надлежно удостоверен посредством лист за преглед на пациент под № 10925.
Като писмени доказателства по досъдебното производство били
изискани справка за съдимост на К. Н., както и справка за лице от
прокуратурата във връзка с наличие на заявителски материали.
1
С Постановление от 02.04.2022г. към наказателна отговорност бил
привлечен водача на лекия автомобил К.Н.. Разпитан в качеството на
обвиняем същият отказал да депозира обяснения.
Съдът намира, че към настоящия момент може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. От гласните и
писмени доказателства безспорно се установява, че същият е бил водач на лек
автомобил, като е било реализирано ПТП вследствие на загуба на управление
и употреба на алкохол. Следователно е налице първата предпоставка за
вземане на мярка за неотклонение, а именно обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъпление.
Обвинението, за което Н. е бил подведен под наказателна отговорност, е
не е за тежко умишлено престъпление и предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева. Видно от справката за съдимост на обвиняемия е, че същият е бил
осъждан за друго умишлено престъпление, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието ефективно
изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от
09.10.2019г.. Следователно настоящото деяние е било извършено в рамките
на изпитателния срок от три години, което е индикация за реална опасност от
извършване на престъпление.
Съдът не споделя мотивите в искането на прокурора, че обвиняемият
има реална опасност да се укрие, тъй като същият има постоянен адрес,
трудово ангажиран е и липсват данни, с оглед неговото непосредствено
задържане след деянието, да се е укрил или да се е опитвал да се укрие.
Доказателства в тази насока не са ангажирани и за предходни негови
деяния. Обстоятелството, че обвиняемият има адресна регистрация в друго
населено място не обуславя наличие на предположение за негово евентуално
укриване.
Поради тази причина съдът не счита, че спрямо обвиняемия К. Н. следва
да бъде взета мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“. Същата се
явява несъразмерно тежка и в противовес със целите по чл.57 от НПК.
Реалната опасност от извършване на умишлено престъпление би могла да
бъде осуетена и с вземане на по – лека мярка за неотклонение, а именно
,,Домашен арест“, на който обвиняемият да бъде настанен до приключване на
наказателното производство. По този начин в най – пълна степен би се
постигнал баланса между целите на мерките за неотклонение и
предотвратяване на опасността задържането под стража да се превърна в
предварително изпълнение на наказание лишаване от свобода. Високата
обществена опасност на деянието и дееца не са в достатъчна степен за да
обусловят изключителност на случая, който да доведе до взимане на най –
тежката мярка за неотклонение.
2