РЕШЕНИЕ
№ 2118
гр. Варна, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря А. Ст. А.
като разгледа докладваното от М.С. Гражданско дело № 20223110107731 по
описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Х. Б.,
ЕГН:**********, адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, ет.***, ап.***, съдебен адрес: гр. ***, ул.
„***“ №***, ет.***, ап. ***- адв. П. Р. ***, с която претендира да бъде осъдено С. „***“
ЮЛНЦ, ЕИК:*** седалище: гр. ***, ул. „***“ №***, да му заплати сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, както и психическо разстройство вследствие на причинена травма в областта на
шията, в резултат настъпило на 04.05.2021г. ПТП по вина на водач на т.а. „**“ с рег. №***,
застрахован по задължителната застраховка „**** „***“ с номер ***, с участието на
управляван от ищеца л.а. „***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на уведомяване на ищеца за отказа на ответното дружество за изплащане на
обезщетение - 25.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 04.05.2021г., около 16.40ч., в общ. ***, по път I-5 на кръстовище
с ул. „***“ е реализирано ПТП между л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от ищеца и т.а.
„***” с рег. №***, управляван от С. А., като видно от приложения Протокол за ПТП
№***/***г. причина за възникване на процесното ПТП е поведението на водача на товарния
автомобил и неспазване на необходимата дистанция между управлявания от него товарен
автомобил и автомобила на ищеца. Към датата на инцидента, товарният автомобил е бил
застрахован със задължителна застраховка „***“ към чуждестранно дружество, което няма
кореспондент на територията на Р Б.. След горепосоченото ПТП ищецът започнал да
изпитва силна болка в областта на шията, поради което посетил невролог, като впоследствие
му била поставена диагноза повърхностна травма на неустановена част от шията и му било
предписано медикаментозно лечение. Болката продължила няколко седмици. Претърпеният
инцидент се отразил негативно и на психиката му, започнал да изпитва страх и емоционален
дискомфорт при управление на МПС. След злополуката ищецът регистрирал своята
претенция за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
вследствие на горепосоченото ПТП, като ответникът завел щетата и с писмо изх.№***-
***/***г. отказал изплащане на претенцията, посочвайки, че сочените от ищеца
неимуществени вреди били неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва се изцяло
отговорността на водача на процесния т.а. за настъпилото ПТП, както и причинно-
следствената връзка между инцидента и претърпените вреди, като се посочва, че
представения Протокол за ПТП няма обвързваща доказателствена сила по отношение на
механизма на ПТП предвид факта, че съставилите го длъжностни лица не са очевидци на
ПТП. В условия на евентуалност се твърди съпричиняване на ПТП поради рязко намаляване
на скоростта от страна на ищеца. Оспорва се изцяло и претърпяването на неимуществени
вреди, както и причинно-следствената им връзка с претърпения пътен инцидент. Сочи се
още, че от представените от ищеца документи не се установява настъпването на посочените
в исковата молба неимуществени вреди. В условията на евентуалност се сочи прекомерност
на претендираното обезщетение, предвид вида на претърпените неимуществени вреди.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверено копие от преписка по щета № ***-***-***-
***, съдържаща претенция за застрахователно обезщетение за имуществени щети; протокол
за ПТП с № ***/***г.; амбулаторен лист № *** от ***г.; рецепта от ***г.; писмо с изх.№
***/***г. с известие за доставяне; доклад по щета във връзка с ПТП на територията на Б. по
вина на МПС с чужда регистрация от ***г.; писмо с изх. № ***/***г.; доклад; становище,
опис на щетите; претенция за застрахователно обезщетение за имуществени щети;
свидетелство за управление на МПС на Д. Х. Б.; 20 броя снимки; уведомление за
предявяване на претенция за неимуществени вреди по щета № ***; свидетелство за
регистрация част 1 с № *** се установява, че: На ***г., около 16.40ч., в общ. ***, по път
*** на кръстовище с ул. „***“ е настъпило ПТП между л.а. „***“ с рег.№ ***, управляван от
Д. Х. Б. и т.а. „***” с рег. №***, управляван от С. А. Местопроизшествието било посетено
от служители на МВР, които съставили Протокол за ПТП №***/***г. с посочена в него
причина за възникване на процесното ПТП - неспазване на необходимата дистанция от
водача на товарния автомобил между него и автомобила на Д. Х. Б.. Към датата на
инцидента, товарният автомобил бил регистриран в чужбина и имал сключена задължителна
застраховка „*** към дружество-застраховател „***“, което няма кореспондент на
територията на Р Б.. На 07.05.2021г. Д. Х. Б. бил прегледан от лекар-невролог, който му
поставил диагноза „повърхностна травма на неустановена част от шията“.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че механизма на настъпване на произшествието е неспазване на необходиммата
дистанция от водача С. А. управлявал т.а. „***” с рег. №***, поради което е ударил спрелия
регламентирано, за да изчаква извършване на маневра на трети автомобил, л.а „***“ с рег.№
*** управляван от Д. Х. Б.. Няма данни за метеорологични условия, характеристики на
пътното платно или др. неблагоприятни фактори, влияещи на движението и в частност на
видимостта на водачите. Скоростта на движение на т.а. „***” преди настъпване на удара е
била законосъобразна и единствена причина, за да не бъде избегнат, е била несъобразената
дистанция от предното МПС.
От заключението на вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза,
изготвено въд основа на констатациите в гореобсъдените медицински документи и
съобразно извършения клиничен преглед, травматичните увреждания на Д. Х. Б. са в
резултат на внезапно сгъване и разгъван в шийния отдел на гръбначния стълб, които
отговарят да са получени при описаното ПТП – удар в задната част на управлявания от него
автомобил. В своята съвкупност са обусловили временно временно разстройство на здравето
неопасно за живота, изразяващо се в затруднение при движението на шията, което отзвучава
напълно в рамките на 14-21 дни. Няма данни за усложнения на наличните забоявания на
ищеца вследствие на получените травми от ПТП.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 513 ал. 1 вр. чл. 511 ал.1 т. 2 от КЗ.
Цитираните норми регламентират възможността увредено от транспортно
произшествие лице, реализирано на територията на Р.Б. от МПС с чуждестранна
регистрация от държава – членка на системата "***", да реализира правото си на обезвреда
2
спрямо ***, гр. ***. Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ, бюрото е представително национално бюро
на застрахователите за Р. Б. в С. на б., като участва и съдейства за функционирането на
системата "***" и задължителната застраховка "***" на автомобилистите в държавите
членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение. Съгласно чл. 513, ал. 1
КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие почл. 511 ал. 1 или
ал. 2, и при спазване на реда почл. 511 ал. 3 от с.н. бюрото е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач. В случая е налице хипотезата на чл. 511 ал. 1 т. 2 – за
територията на Република България няма кореспондент на застрахователя на виновния
водач, което обстоятелство е изрично потвърдено от ответното сдружение.
С оглед правната квалификация на иска следва, че ищецът основава твърденията си
на наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД извършен от водача на застрахования
автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
Поради това, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, на
страните е било указано, че следва да установят фактите и обстоятелствата, на които
обосновава исканията и възраженията си. Ищеца - настъпило ПТП, при което е получил
телесни увреждания от застрахован със задължителна застраховка „***” в чужбина
автомобил, както и неправомерното поведение на водача му, вида и характера на
претърпените неимуществените вреди, причинна връзка между неправомерното поведение и
вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си за съпричиняване при настъпването
на процесното ПТП от страна на другия участник в него или липсата на вина у деликвента,
както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил
застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.
Предвид гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по
делото, съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав,
пораждащ претендираните права на ищеца.
По делото е безспорно, а и от събраните по делото писмени доказателства, се
установява съществуването към датата на процесното ПТП на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „***” между „ХДИ“ – Р. *** и собственика
на лек автомобил т.а. „***” с рег. №***
По делото е прието на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните обстоятелство, че на 04.05.2021г. между л.а. „***: с рег. №***,
управляван от Д. Б. и т.а. „***” с рег. №***, управляван от С. А. е настъпило ПТП.
Съдът намира за установено и обстоятелството, че ПТП е настъпило в резултат на
поведението на водача С. А. управлявал т.а "***", което е противоречало на нормите на чл.
23 ал. 1 от ЗДвП: („Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. ”), при което ищецът е получил
физическите травми, описани в приетата СМЕ.
Обсъденият протокол за ПТП е официален документ - съставен от компетентен орган
на МВР- Сектор „ПП” в кръга на службата му по установената форма и ред, който е годен
както от формална, така и от съдържателна гледна точка да установи обстоятелствата, при
които е настъпил инцидента, а именно разположението на автомобилите на пътното платно,
вредите по тях и другите видими следи на местопроизшествието свързани с инцидента и
установяващи механизма му- в т.см. е трайната и константа съдебна практика - пр. Решение
№ ***/***г. по т.д. № ***г. на ВКС. От ответникът е било оспорено съдържанието на
протокола, но не е проведено пълно и главно обратно доказване, с което да обори описаните
в документа обстоятелства, причини и условия за настъпването на произшествието и
видимите щети по участвалите МПС. В подкрепа на изложеното е и заключението на
вещото лице, според което щетите по МПС са настъпили именно по описания в протокола за
ПТП механизъм.
Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена
застраховка, следва извода, че при определяне на съдържанието и размера на задължението
на застрахователя да обезщети причинените на трети лица неимуществени вреди е
приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, въведен с
нормата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС№
3
***/***г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. В този смисъл е и
трайната съдебна практика на ВКС /пр. Решение № 25 /17.03.2010г. по т. д. № 211/2009 г.,
Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. и др./. В настоящия случай, съдът като
взе предвид гореизложените правни доводи и обективните обстоятелства по настоящото
дело – пострадалото лице е в трудоспособна активна възраст, при която наличието на
телесна повреда като процесната безспорно съставлява пречка за нормалното протичане на
ежедневните му задължения и дейности, и въз основа на проведеното от ищеца доказване –
СМЕ, намира, че сумата от 1000 лв. е справедлив размер на обезщетението за причинените
на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в: І. Болки и затруднение при движението
на шията за период от 14 21 дни; ІІ. емоционални страдания от получения стрес, които са
субективна логична последица, според обективната характеристика на процесното ПТП
откъм интензитет, нанесени материални вреди и пострадали лица. Следва да се вземе
предвид икономическата ситуация в страната към момента на настъпване на вредите, вкл.
размера на минималната работна заплата - след 01.01.2019г. на стойност от 650 лв.,
съобразно ПМС № 331/26.11.2020 г.
Съдът не възприема възражението на ответника за съпричиняване, тъй като такова не
се установява от заключението на вещите лица и другите събрани по делото писмени
доказателства. В случая са съставени официални документи – протокол за ПТП и НП,
констатациите в които относно отговорния за настъпването на ПТП водач, не са оспорени от
правоимащото санкционирано лице. Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно
практиката на ВКС (пр. решения по т. д. № 525/2008г.; по т. д. № 35/2009г.; по т.д. №
1117/2009г.; по т. д. № 623/2010г., Решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010г. и
др.), при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното
от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. По делото не бяха установени
такива действия или бездействия от страна на ищеца, като невиновен за ПТП водач. Според
СТЕ ищецът е управлявал автомобила си изцяло съобразно правилата за движение по
пътищата, като въпреки това произшествието е било неизбежно, предвид поведението на
причинителя и предприемане на спиране едва в т. нар „опасна зона“.
По изложените съображения, съдът намира иска за главница за изцяло основателен.
Предвид изхода на спора по главния иск и съобразно нормата на чл. 497 ал.1 КЗ,
съдът намира за основателна и претенцията за обезщетение за забава.
Съобразно с изхода на спора, разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното от
ищеца искане за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат определени съобразно
приложения списък по чл. 80 ГПК и според представените доказателства – договор за
правна помощ и вносни бележки, в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение, 50 лв. за
авансово внесени държавни такси и 525 лева – депозити за експертизи, общо 975 лева.
Мотивиран от изложеното, ВРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 513 ал. 1 вр. чл. 511 ал.1 т. 2 от КЗ С. „***“ ЮЛНЦ,
ЕИК:****, седалище: гр. *** ул. „***“ №***да заплати на Д. Х. Б., ЕГН: **********, адрес:
гр. *** ул. „***“ №***, ет.***, ап.*** сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
4
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и психическо
разстройство, вследствие на причинена травма в областта на шията, в резултат от ПТП
настъпило на ***г. по вина на водач на т.а. „***“ с рег. №***, застрахован по
задължителната застраховка „***“ в системата „***“ с номер ***, с участието на управляван
от ищеца л.а. „***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
уведомяване на ищеца за отказа на ответното дружество за изплащане на обезщетение -
25.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. „***“ ЮЛНЦ, ЕИК:*** да заплати
на Д. Х. Б., ЕГН: ********** сумата от 975 лева, представляваща сторените разноски в
производството съобразно списък по чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5