Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10.12.2020 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на тринадесети ноември .............................................................
през две
хиляди и двадесета година в състав :
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т. Димитрова
............................................. и в присъствието на прокурора
…..…………....................................... като разгледа докладваното от съдия Андреев
...............…............................….......… гр.д. № 347 по описа
за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
– „*/**“ ЕООД гр.София твърди, че на
19.06.2015 г. между „**с“ ЕООД, опериращо под търговската марка „**“ и
ответника бил сключен договор за кредит, съгласно чл.6 ЗПФУР. Сключеният
договор бил оформен съгласно чл.3 вр. чл.2 от ЗЕДЕУУ. Кредитополучателят подал
заявка, съгласно посочен начин. Договорът бил трети поред договор за кредит
между тях. Ответникът заявила желанието си да й бъде отпусната сумата от 70,00
лева., като е заявена и незадължителна услуга експресно разглеждане на
кандидатурата. Кредит бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата
19.07.2015 г. Сумата отпусната чрез паричен превод посредством Банка ДСК ЕАД на
22.06.2015 г., като към датата на падежа 19.07.2015 г. ответникът следвало да
плати сумата в общ размер на 84,17 лева., от които 70,00 лева главница, 11,82
лева – такса експресно разглеждане и 2,35 лева – лихва. На 26.06.2015 г. ответникът
подала заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 100,00 лева,
ведно с нова услуга експресно разглеждане.Сумата отпусната на 26.06.2015 г. –
дължима сума в общ размер на 200,37 лева. На 15.07.2015 г. ответникът подал още
две заявки за отпускане на допълнителен кредит съответно за сумата от 200,00
лева и от 70,00 лева, ведно с услуги за експресно разглеждане. Падежната дата
оставала непроменена – 19.07.2015 г. и общо задължение за връщане на сумата от
494,27 лева. На същата дата ответникът извършила плащане в размер на 70,30
лева, с което са погасени таксите за експресно разглеждане, договорна лихва и
част от главницата до размер от 423,97 лева. С настъпването на падежа кредитополучателят не погасява дължимите суми
и изпада в забава. Начислена е наказателна лихва върху неизплатената сума за
периода на просрочието. На 08.08.2017 г. е извършено ново палащане на сумата в
размер на 80,00 лева. На 23.11.2018 г. „**с“ ЕООД в качеството си на цедент е
сключило „*/**“ ЕООД Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който е
прехвърлено вземането по договора в общ размер на 1095,54 лева, от които
главница 423,97 лева, 641,57 лева наказателна лихва и 30,00 лева отписани
такси. С настоящата искова молба се претендира единствено главницата в размер
на 423,97 лева. , ведно с лихва за забава в размер на 199,81 лева. Прилага
уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД. Моли за осъждане на ответника да заплати
сумите: 423,97 лева – главница по договор за кредит и лихва за забава в размер
на 199,81 лева, начислена за периода от 20.07.2015 г. до 10.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като при условията на евентуалност моли за
осъждане на ответника да заплати сумата по главницата като получена без
основание – чл.55, ал.1 ЗЗД. Претендира деловодни разноски. С молба прави
искане за постановяване на неприсъствено решение, на осн. чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ – Т.С.Г. ***, не подава отговор и не се явява в съдебно
заседание.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ответникът Т.С.Г., редовно призована,
не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, поради което ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът
намери, че на страните са били указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и предвид
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, искът
се явява вероятно основателен.
В
тази връзка съдът има предвид представените от ищеца писмени
доказателства.
Предвид
изложеното, съдът намери, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение, поради което следва да бъде постановено такова като
предявеният иск бъде уважен изцяло.
В
полза на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски, произтекли
от заплатена ДТ – 100,00 лева и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.С.Г. с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
ЕГН ********** да заплати на „*/**“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от управителя ***, сумата в размер на 423,97 лева (четиристотин двадесет и три лв. и деветдесет и седем ст.)
– главница по Договор за кредит № **********, 199,81 лева (сто деветдесет и девет лв. и осемдесет и една ст.) –
лихва за забава начислена за период 20.07.2015 г. до 10.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.03.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 200,00
лева – деловодни разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: