Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 23.05.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар
Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя
Административнонаказателно дело № 301 по
описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 2278/2018 от 27.03.2019 година на С.Д.
Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, в което на И.Б.
(Yemlihan Baba), роден на *** ***, вилает Мерсин, Република
Турция от град Мерсин, ул.„Тарс” № 0655, Република Турция, със
съдебен адрес:***, офис № 312, чрез адвокат Н.Н., за нарушение на
чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 8 487.91 лв.,
на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 111
броя килими и
за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е задържана сумата от 2 000
евро, заприходена по сметка на
Митница Бургас (сега Териториална дирекция Южна морска) в „Банка ДСК” ЕАД.
Жалбоподателят И.Б.
чрез пълномощника си – адвокат Н.Н., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй
като счита същия за незаконосъобразен и постановен при допуснати
съществени процесуални нарушения – не бил приложен правилно материалния
закон (не се доказвали субективният и обективният елементи от състава на
митническото нарушение) и се оспорва определената от митническите органи
стойност на предмета на нарушението (същата била завишена).
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят И.Б. не се явява. За
него се явява адвокат Н.Н., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като
Актът не бил преведен, не били посочени идентифициращи белези на лицето,
превело Акта и липсвал субективният елемент от състава на нарушението
(жалбоподателят не знаел, че има стока, която не е декларирана).
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) –
С.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат представител – Старши
юрисконсулт Галина П., който сочи че НП е
издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Сочи, че шофьорът, жалбоподател в настоящото
производство, носи отговорност съгласно чл. 8 и чл. 9 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) (Конвенция CMR). Моли същото да
бъде потвърдено изцяло.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На
10.10.2018 година, около 21.30 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи товарни автомобили”, на
път от Република Турция за Федерална Република Германия пристига товарна
композиция, състояща се от влекач марка „Volvo” с
турски регистрационен номер 33 CUB 50 и ремарке с турски регистрационен
номер 33 CUB 52, управлявана от турския
гражданин
– жалбоподателя И.Б. и собственост на транспортната фирма „FRC lojistik ithalat
ihracat sanayi”. За
превозваната стока водачът (жалбоподателят И.Б.) представя Декларация Т1 и
други документи (ЧМР и Фактура) (, приложени в кориците на делото с надлежен
превод на български език), с които декларира превозвания товар с тегло
4 950 кг.,
разпределено
в 96 броя колети.
Товарната
композиция е претеглена на кантара, при което се констатира претоварване с
около 3 тона (видно от Контролен лист, приложен в преписката на АНО).
Преди започване
на физическата митническа проверка водачът
е запитан устно
от митническия служител –
свидетеля В.Д.Д., на турски език, който последната владее говоримо, дали
има още нещо за
деклариране. Водачът на процесния товарен автомобил не декларира
нищо освен товара съгласно представените Декларация, ЧМР и Фактура.
Предвид
констатираното несъответствие между декларираното количество (кг.) и
претегленото такова, товарната композиция е селектирана за пролъчване
с ренгенова апаратура, при което е отбелязана една
зона за физическа проверка (отметка подозрение), видно от приложената Разпечатка
от ренгенов контрол.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, около 22.30 часа в гаража на трасе „Входящи товарни
автомобили”, митническите служители Ч. и П. започват да извършват митническа (физическа)
проверка на посочената подозрителна зона в товарното помещение и преброяване на
декларираната стока, при което констатират, че има недекларирани 111 броя
килими с различни размери.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 3667 от 11.10.2018 година.
В
Личното
си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1,
т. 5 от ЗМ от митническите
служители за нуждите на проверката, каквото и дава в писмена форма жалбоподателят И.Б.,
ведно с превод на същото, сочи, че стоките натоварил на 09.10.2018 година и че
е станала някаква грешка.
При
тези фактически
обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни стоки, в този смисъл
открито деяние и неговият извършител, свидетелят Х.М.П. и колегите
й И.Е.Ч. и В.Д.Д.
пристъпват на основание чл. 230
от ЗМ към съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2004/11.10.2018 година против
жалбоподателя И.Б.. АУАН е вписан в митническата система „БИМИС” в 05.58.07
часа на 11.10.2018 година. След съставянето на
АУАН, жалбоподателят И.Б.
е запознат със съдържанието му чрез извършване на превод от страна на лицето С.А.
и е връчен
лично, като с подписа си И.Б.
удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ, датирана от 11.10.2018 година, като
жалбоподателят сочи че възражения срещу констатациите в Акта няма (преводът е
извършен с помощта на виртуален преводач в интернет-пространството). Предметът
на нарушението е индивидуализиран надлежно, съобразно установените към момента
данни, с посочване на вида на стоките, размерите им и тяхното
количество.
Посочените по–горе недекларирани килими са иззети с
Разписки № 0128917, № 0128918, №
0128919 и № 0128920, четирите от дата 11.10.2018 година.
С
Приемателно–предавателен протокол от дата 11.10.2018 година, процесните стоки са предадени на
отговорно пазене в склад на Митница – Бургас (сега Териториална
дирекция Южна морска).
За обезпечаване на евентуалното вземане по така
съставения АУАН е задържана сумата от 2 000 евро.
Жалбоподателят прави опит да задейства Митническа
декларация за стоките – предмет на нарушението в 13.22.49 часа на същия ден –
11.10.2018 година.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва Възражение, в
което е посочено че процесните килими били
декларирани. Приложени са Декларация Т1, Фактура, Международна товарителница и
други документи, придружени с надлежен превод на български език.
Във връзка с Възражението е изготвено Становище от
юрисконсулт на АНО, в което е посочено, че Възражението е неоснователно, а
представените документи са неотносими към настоящия
правен спор.
Според
даденото Становище с рег.№ 32-311950 от 29.10.2018 година на
митническите служители от комисията, извършила оценяването, митническата
стойност на стоките – предмет на нарушението е в общ размер на 8 487.91 лв.
съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейския парламент
и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза (Регламент № 952/2013 година). Т.е.
ползвани са наличните
данни на митническата територия на Съюза, като се използвани разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението
за прилагане на чл. VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, чл. VІІ
от последното и глава 3 от Регламент № 952/2013. Не са ползвани разпоредбите от чл. 70 до чл. 74, § 2 на посочения
Регламент, тъй като липсва информация относно договорната стойност на стоките –
предмет на нарушението, както и за мястото на производство, репутация, свързани
лица и възникнали разходи при производството на оценяваните стоки.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, С.Д. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска в
качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № 2278/2018 на 27.03.2019 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя чрез процесуалния му представител (съгласно Пълномощно
от дата 17.10.2018 година) на 02.04.2019 година по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и имената
на получателя му, а именно: адвокат Н.Н..
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят
И.Б. е
извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил стоки през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание
чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 8 487.91 лв. (100 % от митническата
стойност
на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети
в полза на Държавата недекларираните стоки.
Описаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му № 2278/11.10.2018 година на Териториална
дирекция Южна морска, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание, проведено на 21.05.2019 година свидетели И.Е.Ч., В.Д.Д. и Х.М.П..
Видно
от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на
Директора на Агенция „Митници”, Заместник-Директорите на Териториалните
дирекции
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения
по ЗМ.
Съгласно Заповед № ЗМФ-1318 от 27.12.2018 година, приложена в кориците на АНП, считано от 00.00 часа на 07.01.2019 година са закрити точно посочени митнически
учреждения, включително МП „Капитан Андреево” и са създадени митнически
учреждения в структурата на Териториална
дирекция Южна морска, включително МП „Капитан
Андреево”, като дейността, компетентността, правата и задълженията на закритите
митнически учреждения преминават към създадените такива.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща
с изложената в АУАН и възприетата в НП,
Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани
и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на
гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите И.Е.Ч., В.Д.Д. и Х.М.П., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване,
така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в
изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и
са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена
е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната
критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с
останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се
подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции
за предубеденост на свидетелите не
възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
показания. Не
се установява лицата И.Е.Ч., В.Д.Д. и Х.М.П. да имат личностно отношение
към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски
показания на Ч., Д. и П. не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост
и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение
към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
свидетелят по Акта – П., е и свидетел, присъствал при извършването на
проверката и установяването на нарушението, а относно
факта, че това лице, както и актосъставителя са в служебно правоотношение с АНО,
следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при
АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на свидетелите И.Е.Ч., В.Д.Д. и Х.М.П., считайки ги обективни и
достоверни. А досежно доказателствената им стойност,
те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването
му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя И.Б.,
установявайки обективните факти на влизането му в страната, идвайки от Република
Турция, моторно превозното средство (МПС), с което е пътувал, липсата на
действия от негова страна за митническото оформяне на носените процесни стоки - килими, респ. тяхното деклариране при
редовния митнически контрол, още и резултатът от митническата проверка -
намирането на определено количество килими, така и тяхната принадлежност и
държането им, свързани с неговата личност. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира Становището на митническите органи относно
митническата стойност на процесните стоки, тъй като е изготвено след извършване на
необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. Становището е изготвено от митнически органи, поради което няма основание за каквото и да е
съмнение относно тяхната
квалификация на специалисти. С тези
съображения, Съдът приема Становището за извършено от служители с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Становище обективира
необходимите данни, ползвани за оценката и фактическите констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства,
с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се
да опровергаят констатациите, обективирани в Становището, приложено в АНП, няма, поради което
Съдът намира за обосновано и правилно Становището (както вече
бе посочено) и ползва същото при формирането на фактическите и правните си
изводи. Въз основа на Становището се
установява митническа стойност на стоките – предмет на нарушението към датата на деянието. Досежно приложимия способ за
определяне на митническата стойност, ползван от митническите органи, Съдът намира същия за правилен и законосъобразен.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се
налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните (с изключение на Становището относно митническата
стойност на стоките, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по
делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не
бе проведено успешно). Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата, на която Жалбата е
депозирана в пощенската станция, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред местно
(по местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха
недостатъци на актовете.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха
допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им,
развила се пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването
им. За пълнота на настоящото изложение във връзка с наведените възражения
относно липсата
на превод на АУАН, Съдът посочва следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на
преводач в административнонаказателното производство - във фазата на
установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване
на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на
Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на
преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за
производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване
на нарушението както българските граждани, така и чуждите граждани, които не
владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени
и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже
преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Преценката дали липсата на превод на АУАН представлява
съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да
се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и предвид чл. 47 и
чл. 48, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение на чужди граждани. Следва да се има предвид че правото на лицето да
бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на
зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на
съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане
на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени
след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на превод на АУАН не може да обуслови
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
Отделно от това по делото жалбоподателят
е представляван от адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си
срещу процесното НП. Съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. В случая
дори и да се приеме, че липсата на превод на АУАН е нарушение, то поради факта,
че наказаното лице е имало възможност да се защити, то тази липса по никакъв
начин не е довела до нарушаване на правата му и не се е отразила на
законосъобразността на НП.
В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод
на АУАН, тъй като съгласно показанията на свидетелите – митнически служители,
които както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие, АУАН е бил
преведен от лицето С.А., който е провел с жалбоподателя смислен разговор на турски
език, от който за Ч., Д. и П. не са възникнали съмнения, че жалбоподателят
разбира случващото се в момента. Дори и да не се възприеме изложеното в
предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при
съставяне на АУАН, респ. при връчването му, то от АУАН се установява, че
жалбоподателят се е запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че във фазата на
административнонаказателното производство, развила се пред контролния орган,
формално липсва нарочен
акт за назначаването на превод
и поименното определяне на преводач,
каквото
изискване е предвидено в чл. 142 от НПК;
но прилагането на тази разпоредба е само съответно в административнонаказателното
производството, развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото,
като това е предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по
ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и
процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на
административнонаказателната отговорност (аргумент от установените процесуални
срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност,
би било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички
процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се
изисква, в случай на необходимост от извършване на превод, същият
да се назначава с нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните
действия по съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да
е осигурен преводач
с необходимите познания
по съответния език, позволяващи му да извърши превод на АУАН
във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този ред на мисли са неоснователни възраженията на
адвокат Н., свързани с обстоятелството, че използваният преводач не е заклет
такъв, тъй като такова изискване липсва в НПК.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите
реквизити на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си. За пълнота
следва да се посочи, че не е налице процесуално нарушение, свързано с
обстоятелството, че номерът на НП съдържа годината 2018, а НП е издадено през
2019 година. Во този ред на мисли Съдът намира, че
номерът на НП не създава никакви впечатления, че то е издадено през 2018
година, тъй като в него изрично е посочена датата му на издаване, а именно:
26.02.2019 година, към който момент АНО е бил вече с наименование Териториална
дирекция Южна морска, считано от 07.01.2019 година.
Отново за пълнота на настоящото изложение следва да се
отбележи, че в АУАН е посочено, че общият брой на недекларираните килими е 109,
а при сборуването на бройките, посочени във всяка от 20-те позиции се
установява, че те са всъщност 111 броя. Това разминаване, налично в АУАН, по
отношение на общия броя на процесните стоки, не
представлява нарушение, тъй като процесните стоки са
описани в АУАН с посочване на бройката на всеки вид килим и тъй като във всички
останали документи, приложени в АНП, описанието на стоките по отношение на броя
им е идентично, поради което не е нарушено правото на защита на наказаното
лице. Но дори и да се приеме, че
посоченото разминаване представлява нарушение, то не е съществено такова, тъй
като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл.
47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение
на митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено,
а и не е спорно между страните, че към 11.10.2018 година актосъставителите
И.Е.Ч. и В.Д.Д. са заемали длъжността „Митнически инспектор”, т.е. били са
митнически органи. Лицето, подписало НП е
заемало към момента на издаването му длъжността С.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото №
ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по
надлежния ред с административен акт - Заповед. Поради това същият се легитимира
като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. За пълнота
на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като
разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото
ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и
изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на жалбоподателя - изготвени е било Становище от 12.10.2018 година от Главен юрисконсулт Велина Стамова относно съставения АУАН, с което е направено предложение да бъде издадено НП. Следва също
да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява
реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД №
111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова.
Предвид
изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите,
подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи,
решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за
неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон
и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО,
която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част
на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и
субективно съставомерно като митническо нарушение,
във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз
основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и косвено от
приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи се и че
посочените стоки лицето И.Б. не е обявило пред митническите органи, поради
което не е разполагал и не е представил митнически документи, удостоверяващи
надлежното им деклариране или задействане на митнически режим за тях. Представянето
в последствие на документи, касаещи процесната
недекларирана стока е ирелевантно, тъй като към момента на проверката тези
документи не са били представени. Отделно от това от представените допълнително
документи процесните
стоки не могат да се идентифицират с тези, посочени в тези документи.
Представената допълнително Декларация Т1 е с дата, следваща тази на проверката.
Свидетелите,
са единодушни и относно съпричастността на лицето към пренасяните стоки и
неговото лично отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и
естеството на носените вещи, представляващи килими и тяхното количество. С
оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието
„стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т.
14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки”
се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към
митническото законодателство, а именно: „„Стока”
е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода,
топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”.
Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения
стоки са и процесните предмети – килими. Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът
приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 10.10.2018 година
през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Република Турция,
жалбоподателят И.Б. е носил, т.е. фактически е превозил през държавната
граница и въвел в страната стоки с търговски характер и количество, без
знанието и разрешението на митническите органи. С това е осъществил състава на
митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, във втората от предвидените изпълнителни форми - „превозване” през
държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение
на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия
на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана,
като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната
граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна
граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република
България. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо
е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от
лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от
ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от
чл. 68, вр.чл. 62 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване
на Митническия кодекс на Общността (Регламент (ЕИО) № 2913/92) - приложим за
конкретното нарушение. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за
съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно
деклариране. Легална дефиниция на понятието „деклариране” е дадено в чл. 4, § 17 от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92,
като това правно действие се свързва със задължителното прилагане на определен
митнически режим за дадената стока: „„Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по установени
форми и начини, желанието си за прилагане на определен митнически режим за
дадена стока.”. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от
страна на водача И.Б. на носените от него килими, в релевантния момент
на въвеждането им на митническата територия на Република България, пряко се
установява от показанията на тримата свидетели –
митнически служители, които са категорични, че той е
декларирал само част от пренасяните стоки. Отделно от
това процесните стоки са с необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването,
сочеща износ от Република Турция – Държава, нечленуваща в ЕС, респ. транзит
през Република България, на което основание безспорно и са подлежали на
деклариране при митнически контрол. В конкретния случай, съобразно съобразно
видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било
писменото – по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета
от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 (Регламент (ЕО) № 2454/93), който има директно
действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към
ЕС, вр.чл. 1, § 6 от същия Регламент - относно дефиницията нетърговски стоки („„Нетърговски
стоки” са: стоки, които в отделни случаи се оформят за даден митнически режим и
чийто характер и количество показват, че са предназначени за частна, лична или
семейна употреба на получателите или лицата, които ги носят или които явно са
предназначени за подарък.”). Тъй като този им брой изключва нетърговски характер,
обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки
не могат да бъдат определени като нетърговски такива. Устно
деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато
стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н.
Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят И.Б. при
влизането си в страната от Република Турция, като той несъмнено е бил субект на
същото, възникнало за него в момента на започване на формалностите по
митническия контрол - първоначален. Доколкото не е направено деклариране в
дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран
формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от негова страна
по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи,
субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен
признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си
жалбоподателят И.Б. е консумирал от обективна
страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е изпълнил
задължението си да ги декларира при преминаването през митнически контрол,
макар реално да е носил такива, като те са били открити вече при митническата
проверка. Декларирал е само че пренася част от наличните стоки, а както вече
бе посочено процесните килими са вещи, но в търговски количества и за
търговски цели. Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са изцяло
правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда. Осъществяването от
обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките
гласни доказателства на митническите служители, които Съдът цени и относно авторството,
с оглед изясненото от свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя
в хода на проверката, обективният факт на откриването им в процесната товарна
композиция.
В допълнение следва да се посочи, че в
Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от
16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за
митнически освобождавания (Регламент № 1186/2009 година) се определят случаите,
в които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване от вносни и износни мита за стоки, допуснати за свободно обръщение или изнасяни от
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани от вносни мита са посочени
в 30 отделни глави. Обектите
– предмет на нарушението не могат
да бъдат отнесени към никоя от
стоките, посочени в Регламент № 1186/2009
година.
Чл. 203 и сл. от Регламент
(ЕС) № 952/2013, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките - предмет на
нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай,
съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни
сборове, и подлежат на деклариране.
Деянието, извършено от И.Б. е съставомерно
и по субективен признак. И.Б. е действал виновно при
съзнаване задължението за деклариране и несъответствието в количеството на превозваните стоки, както и в броя на пакетите, което ако
не му е било известно е следвало да знае, предвид задължението си в качеството
на фактически превозвач, произтичащо от чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от Конвенция
CMR - да знае каква стока пренася,
а в случай че не разполага с необходимите средства за нейната проверка, следва
да впише в Международната товарителница (ЧМР) в клетка
18 мотивирани възражения относно превозвания товар, включително и
обстоятелството, че не е присъствал на товаренето (което в настоящия случай не
е налице, тъй като свидетелите – митнически служител, са категорични, че пред
тях жалбоподателят е заявил, че е присъствал при товаренето на товарната
композиция, която управлява). При липса на подобно възражение, което е видно от
съдържанието на приетата по делото Товарителница, с липсваща бележка в указаната графа - клетка
18 от клишираната форма на документа,
следва да се приеме, че превозвачът отговаря за вида и количеството
на превозвания от него товар. Както вече бе посочено жалбоподателят е
следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и
задължението за писмено или устно деклариране му е било известно. Още повече според инфраструктурата на ГКПП „Капитан Андреево”, посочените задължения са обявени публично, на
указателни табели и на няколко езика, включително турски, с местоположение
изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от
преминаващите пътници. След като това е така, жалбоподателят е бил наясно с общественоопасните последици
от деянието и е предвиждал тяхното настъпване. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че
напълно правилно е ангажирана неговата административнонаказателната
отговорност. С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и
законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на
материалния закон.
За пълнота на настоящото изложение следва да се
отбележи и следното: известно е от правната теория, че субективната страна на
деянието се извежда от обективните данни за деянието и начина и средствата за
извършването му. Съгласно чл. 8 от Конвенция
CMR, превозвачът е бил длъжен да провери точността на данните в Товарителницата
относно броя на колетите, маркировката и номерата им. В случая шофьорът И.Б. не
е превозвач, а представител на същия, който физически представя стоката за
проверка на митническите органи и за него също важи цитираното задължение за
проверка. Т.е. като водач на товарен автомобил съгласно чл. 8, ал. 1 от Конвенция
CMR и Митническа конвенция относно международния превоз на стоки под покритието
на карнети ТИР, шофьорът носи отговорност за броя на
колетите и брутото тегло на стоките, натоварени в товарния автомобил, който
управлява. След като жалбоподателят
не е направил възражение за наличието на разлика между декларираното и
наличното количество стока (колети, пакети), респ. теглото им, не е освободен
от отговорността да знае и да се убеди в точното количество и вида на внесената
в страната стока и за съответствието й с отразеното в документите, които я
придружават, тъй като според Конвенция CMR се презюмира, че щом като
превозвачът не е оспорил писмено броя и вида на стоката, той отговаря за
фактически превозената стока, а не за вписаната в документите, ако вписаното в
тях не съответства на фактическите данни. Ето защо, има умисъл при извършване
на деянието (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение). Още
повече, че разликата в настоящия случай не е няколко на брой колета, респ.
няколко килограма, а разликата е в размер на 75 броя колети и около 3 тона
бруто тегло, въпреки това, жалбоподателят не е уведомил митническите служители
за разликата в повече в бройката на колетите, респ. в брутото тегло. При
обективно възпрепятстване да изпълни задълженията си при товаренето на стоката,
е трябвало да направи съответното възражение по чл. 8, ал. 2 от тази Конвенция
CMR, което умишлено не е изпълнил. Неизпълнението
му ангажира и административнонаказателната му отговорност. Т.е. в контекста на изложеното и съобразно конкретно установеното
по делото, жалбоподателят следва да бъде държан отговорен относно верността и
точността на данните в придружаващите стоката документи, доколкото безспорно
доказан е обективният факт на количественото разминаване – несъответствието в
броя на колетите и брутото тегло на стоката, вписани и фактически наличните в
автомобила. Както вече бе посочено по време на приемането на стоките за превоз,
т.е. по време на товаренето, превозвачът, не е имал задължението да отвори
всички натоварени колети, да установи вида на пакетираните в тях стоки и
количеството им, но е бил длъжен да провери точността на данните относно броят
на колетите, маркировката, номерата им и видимото състояние на стоката и
опаковката. Изложеното се отнася и за жалбоподателя, като водач на МПС, с което
се осъществява международния транзитен превоз на стоката и който трябва да присъства на товареното
на стоката и който е присъствал. Следователно
за него е съществувала обективна възможност да узнае за наличието на повече
стока в товара, несъответстваща по брой на колетите и бруто тегло на
манифестираната.
Казано по друг начин като водач на товарен автомобил и
фактически представител на превозвача И.Б. е въвел, превозвайки през границата на страната
ни стоки с търговски характер, без знанието и разрешението на
митниците, като е дал невярна информация и не е уведомил митническите
органи за цялото количество и вида на превозваната стока. Според действащото
митническо законодателство, митническите задължения и формалности, включително
и тези за представяне, деклариране и обявяване са свързани и със субекта
–фактически превозвач, т.е. шофьорът, който е лицето фактически въвело ги на
митническата територия на страната ни или Общността. По пряк аргумент от чл. 96,
§ 2 от Митническия кодекс на Съюза и чл. 8 и чл. 9 от Конвенция CMR, като фактически представител на превозвача той е носител
на задължението за представянето на товара, ведно с карнета ТИР и други документи за натоварената
стока, от тук и е отговорен за съответствието с описаното в ТИР карнета и ЧМР-то. С
неговото представяне, съответно регистриране в митническата система „БИМИС”,
при последвалото откриване на по-голямо количеството на товара и
разлика в неговото съдържание по видове стоки, включително и в
бройката им - в повече, всички с търговски характер, следва да се приеме, че
липсва надлежно деклариране в установената форма от страна на жалбоподателя. Ето поради тези аргументи, настоящият
Съдебен състав не възприема изложеното от нарушителя в Жалбата му, че е узнал
за наличната в повече стока, която се явява процесната
недекларирана такава, едва към момента на физическата митническа проверка.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият
Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното
нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До същия
правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде
споделен. В допълнение към вече изложените съображения, необходимо е да се
разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда –
превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или
пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари,
респ.Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване
с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоки в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - пренася, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя И.Б.
по обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
превозил/превозва, следователно и приетата от АНО правна квалификация е
правилната, както досежно изпълнителната форма на
нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – килими.
По убеждение на настоящия съдебен състав процесното административно нарушение, за което
жалбоподателят И.Б. е наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на
такъв. Дори и само предвид голямото
количество контрабандирани стоки, деянието не разкрива значително по-ниска
степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко
пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от
същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна,
с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР
на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт,
с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН
не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 233, ал. 1 от ЗМ за
митническа контрабанда на стоки на виновните лица се
налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от митническата
стойност на
недекларираните стоки;
а съгласно
съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон
недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на
Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата
стойност на недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички
релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива.
Като очевидно отчетени са конкретното количество на
контрабандно пренесените стоки – значително, което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, извън това за
пренасянето на стоките да не е бил използван тайник или друг специален начин, се установиха младата възраст на жалбоподателя, липсата на данни в
кориците на делото за други нарушения и обстоятелството, че не е възпрепятствал
проверката. Не
се констатира обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така
установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност
и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради
което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно,
както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното е било
индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който
именно е и наложената „Глоба” – формирана от 100% от
митническата стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка
относно режимът на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП
е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
В
този ред на мисли правилно и законосъобразно е обжалваното НП и в частта, касаеща
обезпечаването на наложеното административно наказание,
извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието на
актосъставителя – митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, за предприемане
на действия, свързани с обезпечаването на евентуални вземания по
съставения АУАН, е уредено в специалната норма, цитирана в
предходното изречение, находяща се в Част VІІІ „Административнонаказателни
разпоредби”, Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно
посочения законов текст митническият орган има правомощието да изземва и
задържа суми за обезпечаването на евентуални вземания по
съставения АУАН, без да спазва формалната процедура по НПК –
чл. 72, приложим субсидарно. В
случая митническият орган оправдано и законосъобразно е иззел и задържал сумата
от 2 000 евро, тъй като размерът на предвидената „Глоба” е от 100 % до 200 % от
митническата стойност на стоките и тъй като равностойността на 2 000 евро
е 3 911.66 лв., сметната съгласно постоянния/фиксирания курс на БНБ
(1.95583 лв./евро), т.е. НП и в тази част следва да бъде потвърдено.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят И.Б. не се е противопоставил и не е посочил
доказателства за тяхното оборване.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 2278/2018 от 27.03.2019 година на С.Д.
Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, в което на И.Б.
(Yemlihan Baba), роден на *** ***, вилает Мерсин, Република
Турция от град Мерсин, ул.„Тарс” № 0655, Република Турция, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 8 487.91 лв.,
на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 111
броя килими и
за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е задържана сумата от 2 000
евро, заприходена по сметка на
Митница Бургас (сега Териториална дирекция Южна морска) в „Банка ДСК” ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)