Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на десети юли, две хиляди
и двадесета
година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 6 129
по описа за 2019 г. и
Р
Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК на Й.Д.М. и М.С.М. срещу „Ю.Б.“ АД, че Й.Д.М. и М.С.М. не дължат изпълнение на „Ю.Б.“ АД по изпълнителен лист, издаден на 22.12.2011 г. от Горнооряховския
районен съд по ч. гр. д. 3 136/2011 г.
[2] Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от съобщението.
[3] Ако ищците
обжалват решението, с въззивната си жалба те следва да представят
доказателство, удостоверяващо внасянето от всеки от тях на 50,00 лева държавна
такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА
СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Проксизводството е исково, пред първа
инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА
СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На
ищеца
[4] М.М. и Й.М. заявяват в
искова молба от 09.05.2019 г., че на 13.01.2012 г. ЧСИ Г.С.е образувала срещу
тях по молба на „А.Б. - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ изп. дело. Те твърдят, че след
07.04.2014 г. до 21.09.2016 г. срещу тях не са били извършвани изпълнителни
действия, те са подали молба за прекратяване на изп. дело, но тя е била
отхвърлена. Въпреки това ищците считат, че перемпция е била настъпила, а поради
нея всички извършени изпълнителни действия след настъпването ѝ са били
незаконосъобразни, а вземането към тях е било погасено по давност. Затова те
молят съда да признае за установено, че те не дължат изпълнение на „Ю.Б.“ АД (Ю.)
по изп. дело (исковата молба, л. 2-7).
2. На
ответника
[5] Ответникът Ю.е
подал писмен отговор чрез „Е.М.“ ЕООД (М.), когото е упълномощил да го представлява
по делото. Той е заявил, че искът е неоснователен, защото след 07.04.2014 г. са
били извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело.
[6] Също така Ю.е заявил, че
до 26.06.2015 г. се е прилагало правилото на ППВС 3/18.11.1980 г., че, давност
не тече, докато трае изпълнителният процес. Това правило се е прилагало, защото
то е било отменено занапред с т. 10 от ТР на ВКС 2/2015 г. Затова давността за
събиране на процесното вземане изтича на 26.06.2020 г. и искът е неоснователен.
Ето защо Ю.моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 87-89).
II.
ПО
ПРОЦЕДУРАТА
[7] Спорно по делото е било
дали Ю.следва да е ответник по делото и дали въобще производството по делото е
допустимо. Този спор произтича от това, че преди подаването на исковата молба Ю.е
прехвърлил на „Е.М.“ ЕООД (М.) вземането си към ищците.
[8] Съгласно чл. 226,
ал. 1 от ГПК, ако в течение на производството спорното
право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между
първоначалните страни. В случая не се спори, че
преди образуване на делото Ю.е прехвърлил на М. вземането си към ищците (вж.
договора, л. 118-149). Преди
образуването на делото обаче, нито Ю., нито М. е уведомил ищците за това
(съобщенията до тях не са били връчени, л. 166-172).
[9] Съгласно чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Понеже в случая преди
образуването на делото нито Ю., нито М. са уведомили ищците за прехвърлянето на
вземането, до уведомяването им по време на делото прехвърлянето не е имало
действие спрямо тях и носител на вземането е останал Ю.. Затова Ю.е ответник по
делото. Макар прехвърлянето спрямо ищците да е станало по време на делото,
делото продължава между първоначалните страни.
[10] По делото М. е подал писмен отговор. Той обаче, е бил
упълномощен за това от Ю.(л. 91). Затова съдът е приел писмения отговор.
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО
СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА
[11] Не се
спори, че на
22.12.2011 г. Горнооряховският
районен съд (ГоРС) е издал изп. лист в полза на „А.Б.“ АД (А.) срещу „Е.С.“ ЕООД (Е.), „Г.К.-****“
ЕООД (КЪТ), Й.М. и М.М. за суми, солидарно дължими от тях по договор за кредит от 30.07.2008 г. Тези суми са
били:
-
132
077,17 евро
главница плюс законната лихва от 08.12.2011 г. до окончателното изплащане;
-
7
268,34 евро наказателна лихва от 20.09.2009 г. до 08.12.2011 г.;
-
5
450,72 лева разноски в заповедното производство;
- 3 175,36 лева адвокатско възнаграждение (изп. лист, л. 14 от настоящото
дело).
[12] По молба на А.
от 13.01.2012 г. е било образувано изп. дело въз основа на изп. лист (молбата,
л. 1-5 от изп. дело). Не се спори, че спрямо Й.М. и М.М. са били извършвани
изпълнителни действия по искане на А. през 2012 г.
[13] Не се спори, че
впоследствие вземането на А. е преминало към Ю.. По изпълнителното дело са били
искани и са били извършвани изпълнителни действие през 2012 г., 2013 г., 2014
г., като на 07.04.2014 г. ЧСИ е издал постановление за възлагане на недвижим
имот (т. III, л. 673 от изп.
дело). Това постановление е било обжалвано от длъжниците, но съдът го е
потвърдил с окончателно решение от 23.10.2014 г. (решението, т. III, л. 790-791).
[14] На 03.10.2016 г.
взискателят е поискал извършването на изпълнително действие (т. III, л. 830). След
това той е поискал извършването на изпълнително действие едва на 06.08.2019 г.
(т. III, л. 899).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[15] Й.М. и М. Маринов са предявили
иск по чл.
439, ал. 1 от ГПК. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
1. По иска
по чл. 439, ал. 1 от ГПК
[16] Съгласно
чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът
на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
(чл. 439, ал. 2 от ГПК). Следователно предпоставката за уважаването на иска е
ищецът да установи, че не дължи изпълнение на ответника, като установява това
чрез факти, настъпили след момента на приключване на съдебното дирене по
делото, по което е било постановено съдебното решение, чието изпълнение се
търси.
[17]
В случая ищците твърдят,
че не дължат изпълнение, защото правото на
прунидително изпълнение се е погасило по давност. По-точно, те твърдят, че след
2012 г. по изп. дело не са били извършвани редовни изпълнителни действия и по
силата на закона то е било прекратено. Извършените след прекратяването
изпълнителни действия са незаконосъобразни и не следват да се зачитат. Затова
след 2012 г. не са били извършвани изпълнителни действия и правото на
принудително изпълнение се е погасило по давност.
[18]
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Изпълнителното дело не е
било за издръжка. Следователно то се е прекратявало, ако в продължение на две
години по него не са били извършвани изпълнителни действия.
[19]
Съдът установи, че на 07.04.2014 г. ЧСИ е издал
постановление за възлагане, което е било обжалвано и съдът го е потвърдил на
23.10.2014 г. Съдът приема, че, докато
е било разглеждано делото за законосъобразността на постановлението за
възлагане, двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т 8 от ГПК не е текъл. Съдът
приема това, защото едва с постановяването на решението на съда от 23.10.2014
г., с което е потвърдил постановлението за възлагане, това изпълнително
действие се е стабилизирало. Следователно не е бил изтекъл двугодишният срок от
23.10.2014 г. до 06.10.2016 г., когато е било извършено следващото изпълнително
действие. Съдът приема, че постановлението за възлагане е било издадено за
ипотекирания имот, който след придобиването му от ипотекарния длъжник е станал
част от друг, по-голям имот.
[20]
От 03.10.2016 г до 06.08.2019 г. са били изтекли
повече от две години. Следователно на 03.10.2018 г. изпълнителното дело е било
прекратено по право и изпълнителното действие от 06.08.2019 г. е невалидно. От
последното валидно изпълнително действие на 03.10.2016 г. обаче, до подаването
на исковата молба на 09.05.2019 г. не са били изтекли пет години. Ето защо
правото на принудително изпълнение по процесния изпълнителен лист не е погасено
по давност.
[21]
Не е налице предпоставка за уважаването на иска.
Затова съдът го отхвърля.
2. По
разноските.
[22] Ответникът не е
направил разноски по делото. Затова съдът не присъжда такива.
Съдия: