Определение по дело №423/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Т. А. Т. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], ул.Боримечка“ № 4, депозирана чрез адв.Ж. П. от ШАК, със съдебен адрес [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0373-000170/26.09.2024г., издадена от Началника на РУ към ОДМВР Смолян, РУ Чепеларе, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“А“ от ЗДвП по отношение на Т. А. Т. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ [рег. номер], собственост на А. Т. Д., за срок от 6 месеца, считано от 12.30 часа на 25.09.2024г.

С жалбата е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на оспорената ЗППАМ № 24-0373-000170/26.09.2024г., с аргумента, че издаването на заповедта на лице, което не може да е нейн адресат, само по себе си представлява драстично нарушение на закона при издаването й и обуславя необходимостта от нейната отмяна, без да е необходимо да се провежда останалата част от доказване на липса на предпоставки за издаването й. Посочено е също, че МПС, чиято регистрация е прекратена с оспорената заповед, е предоставен на жалбоподателя от неговия баща, за да може да го ползва за придвижване от [населено място] до [населено място], където работи, като невъзможността да ползва автомобила създава съществени затруднения за лицето при реализиране правото му на труд, както и възможността да осигурява препитанието си.

Жалбата е депозирана чрез административния орган, който с придружително писмо изх.№ 272000-2699 от 21.10.2024г. е изпратил административната преписка по издаване на акта. Ответната страна не е изразила становище по допустимостта и основателността на искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед.

Шуменският административен съд, като съобрази фактите въз основа на представените писмени доказателства, приема от фактическа страна следното:

На 25.09.2024г., около 12,20 часа в [населено място], община Чепеларе, Т. А. Т. управлявал МПС – Фолксваген голф с рег.№ [рег. номер], собственост на А. Т. Д.. На кръстовището за [населено място] с посока на движение от [населено място] към [населено място] Т. бил спрян за проверка, при която било установено, че управлява горепосоченото МПС с чуждестранно свидетелство за управление на МПС (английско) с № TODOR008312TA9SU 04, валидно до 12.08.2031г., издадено от Kingston road Великобритания, която не е членка на Европейския съюз и не го е подменил в срок от 3 месеца от влизането му в страната (последното отразено влизане е на 27.04.2024г. през ГКПП Лесово). Въз основа на тези констатации, на същата дата срещу оспорващия е съставен АУАН № GA1116394 за допуснато нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Със Заповед № 24-0373-000170/26.09.2024г., издадена от Началника на РУ към ОДМВР - Смолян, РУ Чепеларе, предвид нарушението, описано в АУАН, на Т. Т. била наложена принудителна мярка по чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ [рег. номер], собственост на А. Т. Д., за срок от 6 месеца.

Въз основа на тези факти и като съобрази доводите на оспорващия, изложени в жалбата, съдът достигна до следните правни изводи:

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл.166, ал.1 от АПК), приложимата разпоредба на чл.172, ал.6 от специалния ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. обжалването не спира изпълнението на акта. В ЗДвП няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на актове от вида на процесния, поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл.166, ал.2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. От приложените по делото доказателства се установява, че Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на нейния адресат на 07.10.2024г., а жалбата против същата е депозирана на 17.10.2024г. – т.е. в рамките на законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Искането за спиране на предварителното изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт, от надлежна страна в качеството й на адресат на акта, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно, предвид следните съображения:

Заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП е индивидуален административен акт, чието оспорване по съдебен ред не спира изпълнението му съобразно изричното предвиждане на чл.172, ал.6 от ЗДвП. Т.е. по силата на законовата разпоредба актът подлежи на предварително изпълнение и не е необходимо административният орган да излага мотиви, обосноваващи предварителното изпълнение. ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което по силата на препращащата норма на чл.172, ал.5 от ЗДвП, е приложима разпоредбата на чл.166, ал.4, във вр.с ал.2 от АПК.

Както се каза и по-горе, с изричната норма на чл.172, ал.5 от ЗДвП законодателят принципно е изключил суспензивния ефект на съдебното обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, но предвид липсата в ЗДвП на изрична забрана за съдебен контрол на посочения акт и съгласно чл.166, ал.4 от АПК, съдът е компетентен да стори това на основанията и по реда на чл.166, ал.2 и ал.3 от АПК. Изложеното налага извод, че след като предварителното изпълнение на административния акт е изрично предвидено от законодателя, при отправено искане за спирането му по чл.166, ал.2 от АПК, молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170, ал.1 от АПК, с чл.166, ал.2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

В настоящия случай в жалбата до съда като основание за спиране на предварителното изпълнение се твърди, че предвид посочване на жалбоподателя за адресат на оспорваната заповед, същата се явява издадена при допуснато драстично нарушение на закона. Този довод обаче касае преценката за законосъобразност на атакуваната заповед, която не подлежи на преценка в настоящото производство.

Като отделно обстоятелство, причиняващо на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, сериозно засягаща правата и законните му интереси, оспорващият сочи факта, че МПС му е необходимо да се придвижва от [населено място] до [населено място], където работи, като предварителното изпълнение на наложената ПАМ накърнява съществено правото му на труд. Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да обуслови спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Безспорно, всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да ползва процесното моторно превозно средство, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, предвид алтернативните възможности за придвижване, включително с обществен транспорт. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на Т. Т. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2А, б.“А“ от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорените заповеди е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са установени предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0373-000170/26.09.2024г., издадена от Началника на РУ към ОДМВР Смолян, РУ Чепеларе, допуснато по силата на закона. Ето защо направеното искане се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3, във връзка с ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Т. А. Т. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], ул.Боримечка“ № 4, със съдебен адрес [населено място], [улица], за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0373-000170/26.09.2024г., издадена от Началника на РУ към ОДМВР Смолян, РУ Чепеларе, с която спрямо Т. А. Т. е приложена принудителна мярка по чл. 171, т. 2А, б.“А“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ [рег. номер], собственост на А. Т. Д., за срок от 6 месеца, считано от 12.30 часа на 25.09.2024г.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.