О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1000
Бургас,29.10.2018г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 143 по описа за 2018 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:
Ищецът
„Крупал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
Южна промишлена зона, ул. „Комлушка низина“, п.к. 17, представлявано от Димитър
Стамов Стоев чрез адв. Г.Н.- БАК, със съдебен адрес:***, офис 318 е предявил
иск против: „Атракт груп“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: с. Равда, Община Несебър, ул. „Васил Коларов“ №96, представлявано
от Й.Б.Б. и против Й.Б.Б., ЕГН ********** *** за приемане на установено, че ищецът
има по отношение на ответниците следните изискуеми вземания, произтичащи от Споразумение
за разсрочване на задълженията от 21.04.2016г. с нотариална заверка на
подписите рег. № 4470/21.04.2016г., от които: 1. Главница в размер на
270 823.34лв.; 2. Договорна неустойка в размер на 26 016,18лв.; 3.
Мораторна лихва върху дължимата главница от 06.07.2016г. до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в размер на
36 335,47лв.; 4. Законната лихва върху главницата от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното й изплащане;
5. Направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер
на 11 524лв.; 6. Направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към насрочване
на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва да извърши
предвидената в чл.374 от ГПК подготовка в настоящото закрито заседание, включваща
процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на разменените книжа и
допустимостта на предявените искове съгласно ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът
констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно и субективно кумулативно
съединени искове с оглед предмета им- установяване съществуването на изискуеми
вземания по договор между страните - търговци, е въведено нарочно особено
исково производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и
следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков
процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за
предявяването й, след изпълнение на указания на съдията-докладчик във връзка с
подаването й, е станала редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК. С приемане на
исковата молба, въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание
чл.367 от ГПК са изпратени преписи от нея, заедно с приложенията на ответниците,
на които е указано да подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на
права. Видно от книжата по делото съобщението с придружаващите го книжа са
връчени на ответниците, като в предоставения срок отговор не е подаден.
Последвала е възможност за двойна размяна на книжа, като в срок не е постъпила
допълнителна искова молба. В предоставения срок за допълнителен отговор, е
постъпил от ответниците нарочен акт, наименуван „писмен отговор“. Предоставена
е възможност на ищеца да вземе становище по него, като на 18.10.2018г. такова е
постъпило в съда.
При проверка на допустимостта на предявения главен
иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.374 от ГПК съдът констатира следното: Искът,
предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен
интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че ищецът първоначално е предприел
действия по започване на принудително изпълнение за събиране на изискуемите си
вземания при облекчените условия на заповедно производство, в хода на което
обаче вследствие своевременно депозирано възражение от ответниците е констатирано,
че е налице спор относно съществуването им. За да запази породените последици в
заповедното производство- изпълнителна сила, ищецът своевременно е предявил
настоящия установителен иск, съобразно изискванията на чл.422 от ГПК. Исковата
молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104, т.4
и чл.105, предл.2 от ГПК , а именно пред Бургаски окръжен съд като първа
инстанция с оглед цената на главния иск над 25 000 лева. Подадена е от
активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор, предприел действия за
принудително събиране на изискуемите си вземания по облекчения ред на
заповедното производство, в което обаче длъжниците му са подали своевременно
възражение. Исковете са насочени срещу лицата, за които се твърди, че нарушават
материални субективни права на ищеца, като неоснователно отказват изпълнение,
оспорвайки съществуването на вземанията на първото дружество. Съдът намира, че
възраженията на ответниците за недопустимост на исковете са такива по
основателността им и по тях ще се произнесе в крайния си съдебен акт.
Възражението за прихващане, направено от ответниците също ще се разгледа с
произнасянето на съдебното решение.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да
пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание - на основание
чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва
да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че с ответното дружество имали
търговски взаимоотношения, по силата на които същото възложило на ищеца
изработката и монтажа на различни видове профили за дограма, както и монтажа на
същата на различни обекти. При изпълнението на договора ищецът издавал фактури,
част от които първият ответник не заплатил. Общо незаплатените фактури били в
размер на 290 823,34лв.
Ищецът постоянно търсел ответника да уредят
финансовите проблеми, като се стигнало до подписване на споразумение с
нотариална заверка на подписите за разсрочване на задълженията- 21.04.2016г.,
по силата на което първият ответник- като длъжник и вторият ответник- съдлъжник
се съгласили да заплатят общо дължимите към ищеца суми: 290 823,34лв.-
главница; 26 016,18лв.- договорна неустойка в срок до 30.08.2018г. на общо
двадесет и девет вноски. В споразумението било договорено, че неизплащането в
срок повече от 5 дни, на която и да е от вноските, описани в него, правело
предсрочно изискуем целия дълг, включително договорната неустойка, както и
мораторната лихва върху неплатените вноски от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост.
За обезпечение на дълга била учредена и договорна
ипотека върху собствен на дружеството- длъжник имот с НА № 63, том IV, рег.№ 4333, дело № 600/13.05.2016г. на нотариус с рег. № 208 на НК – Стоян
Ангелов.
Ищецът заявява, че още в самото начало длъжниците
изпаднали в забава, като заплатили само две вноски- 10 000лв. на
20.05.2016г. и 10 000лв. на 25.07.2016г. След тези две вноски длъжниците
по никакъв начин не обслужвали дълга си, поради което и на 06.07.2016г.
настъпила уговорената предсрочна изискуемост.
Поради гореизложеното ищецът подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, като пред Несебърски районен съд
било образувано ч.гр.д.№ 1093/2017г. и по него била издадена исканата заповед,
както изпълнителен лист. Подаденото възражение от страна на ответниците
пораждало правен интерес от предявяване на настоящия иск. Представя и ангажира доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл.86 и чл.92 ЗЗД.
Ответниците в предоставения срок за допълнителен
отговор на исковата молба са представили отговор, с който взимат отношение по
депозираната искова молба. На първо място излагат становище за недопустимост на
предявените искове, поради това, че с определение № 1-1511/31.07.2018г.,
постановено по в.гр.д.№ 1139/2018г. по описа на БОС, последният отменил разпореждането
за незабавно изпълнение, съдържащо се в заповед № 555/15.11.2017г. издадена по
ч.гр.д. № 1093/2017г. по описа на НРС в частта за мораторна лихва в размер на
36 335,47лв. и обезсилил издадения изпълнителен лист в тази му част.
На следващо място исковете били недопустими поради
това, че ответниците не били уведомени за предсрочната изискуемост на договора.
Твърдят, че размерът на търсената с исковата молба
главница не отговарял на действителното положение. Вноските, които ответниците
направили не били две, а три – на 20.05.2018г.; 25.07.2016г; 13.12.2016г. –
трите с размер от 10 000лв., поради което и остатъкът на главницата
следвало да е в размер на 233 843.75лв.
При издаване на посочената заповед били допуснати
нарушения. На първо място процесното споразумение макар и с нотариална заверка
на подписите, не удостоверявало твърдяното вземане. Липсвало нотариално
удостоверяване на съдържанието, а също и от него не можело да се направи извод
за броя и размера на просрочените неплатени вноски , както и за кои месеци се
отнасят. Също така задължението по него не било с настъпил падеж. Според
отразеното в документа, последната вноска се дължала до 30.08.2018г. От
исковата молба не ставало ясно по какъв начин е определен размерът на сумата, която
се търси по делото, както и кога и на какво основание договорът е станал
предсрочно изискуем. Още повече, че не се посочвало основанието, въз основа на
което се сключило споразумението.
Ответниците оспорват също така и исковете за
неустойка и мораторна лихва. Липсвала яснота как са се формирали тези
претенции.
На последно място е направено възражение за
прихващане за сумата от 160 000лв. Основават го с твърдението, че с ищеца
били сключили Договор № 12015/15.10.2012г., по който ищецът не изпълнил задълженията
си в цялост. От „Атракт груп“ ООД била поръчана алуминиева дограма с термомост
„Етем“, серия Е-45, а поставената била „Алумил“. Не били изпълнени и
договорките по останалите позиции, отразени в приложените оферти. Вложените
материали и труд не отговаряли на посочените в договора цени.
Ищецът „Крупал“ ЕООД в предоставена от съда
възможност е изразил становище по подадения отговор. Пояснява, че е настъпила
преклузията за подадения от ответниците писмен отговор, поради което и не
следва да бъде зачитан.
На следващо място взима отношение по направените
възражения за недопустимост на исковете. Счита исковете за основателни и отново
излага фактическата обстановка, посочена в исковата молба. Допълва, че към
настоящия момент бил настъпил и падежът и на последната уговорена вноска –
30.08.2018г. в размер на 10 823,34лв.
По делото не се нуждае от
доказване фактът на образувано ч.гр.д. №1093/2017г. по описа на НРС и на
в.гр.д.№ 1139/18г. по описа на БОС.
Възражението за прихващане
няма как да бъде прието по делото. Действително такова може да бъде направено и
след отговора на исковата молба, но тогава когато за доказването му не се
налага събиране на нови доказателства. В конкретния случай липсва яснота
относно начина, по който е формирана, посочената от ответниците сума, която се
твърди, че следва да бъде прихваната с вземането на ищеца и именно в тази
връзка се иска допускане на съдебно-техническа експертиза. По изложените
съображение и при съобразяване нормата на чл.371 ГПК искането следва да се
остави без уважение.
По делото не се нуждае от
доказване фактът на образувано ч.гр.д. №1093/2017г. по описа на НРС и на
в.гр.д.№ 1139/18г. по описа на БОС.
Ищецът по главния иск носи
тежестта да установи при условията на пълно доказване настъпилия падеж и претендираните
размери на неизпълнените задължения по процесното споразумение от 21.04.2016г. Ответниците
следва да докажат своите възражения.
Страните заявяват, че
сочат доказателства за всички твърдени от тях факти. Съдът намира направените
от страните доказателствени искания- за приемане на представените от тях при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства за относими към предмета
на делото, тъй като те заявяват, че посредством тях ще установяват наличието на
посочените по-горе факти, за които носят доказателствена тежест. Доказателствените
искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за
събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без
събирането им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена
фактическа обстановка.
Искането за прилагане към
настоящото дело на в.гр.д.№ 1139/2018г. е немотивирано и следва да се отхвърли.
Предвид изложените вече по-горе съображения за възражението за прихващане без
уважение следва да се остави искането за допускане на съдебно-техническа
експертиза.
Основателно е искането за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като по този начин ще се
съберат относими към предмета на установяване в производството доказателства.
Предвид казаното и на основание чл.374 от ГПК и по
доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание за 05.12.2018г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект
за доклад, а на ответниците и препис от становището на ищеца.
ПРИЕМА представените при предварителната размяна
на книжа писмени доказателства.
ПРИЛАГА като доказателство по делото приложеното
ч.гр.д. № 1093/17 по описа на НРС.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в становището на ищеца от
18.10.2018г. въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любимка Вълкова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за тази експертиза в размер на 150лв.,
платими по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд от ищеца в седмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Съдия: