РЕШЕНИЕ
№ 1557
гр. Пловдив, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на двадесет и шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 2389 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
чрез юрисконсулт Ц., срещу решение №
3111 от 22.07.2019 г., постановено по
гр. дело № 20447 от 2018 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр.с. С обжалваното решение било прието за
установено, че сключеният между Р. П. Н. Договор за потребителски кредит №
********** от 25.03.2016 г., е недействителен тъй като е в противоречие със
закона- чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК; и е осъдено дружеството жалбоподател „Ти Би Ай Банк” ЕАД, да заплати на Р. П. Н.,
сумата от 2142,78 лева, представляваща получена без основание сума по
недействителен Договор за потребителски кредит № ********** от 25,03,2016 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 27.12.2018 г., до окончателното
ѝ изплащане, както и е осъдено дружеството жалбоподател да заплати разноски в производството.
С въззивната жалба
се посочва, че решението е неправилно, поради което се моли същото да
бъде изцяло отменено, като неправилно и постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Твърди
се, че е неправилен изводът на съда, че процесният договор за кредит е
недействителен, поради противоречието му със закона, а именно – с разпоредбата
на чл. 11, ап. 1, т. 11 от Закона за потребителския кредит, като се сочи, че
тази разпоредба предвижда императивно следните реквизити за съдържанието на
погасителния план: размер /на
погасителната вноска/; брой /погасителни вноски/; периодичност и дати на
плащане на погасителните вноски и разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като последното е неприложимо за процесния кредит, тъй като банката не предоставя
кредити при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Посочва се, че в мотивите си първоинстанционният съд
бил констатирал, че в погасителния план не са посочени компонентите на
месечната вноска - главница , лихва, такса, др., но направеният от това
наблюдение извод е неправилен. Намира се, че липсата на детайлна разбивка по
компоненти на дължимата месечна вноска не е нарушение на изискванията за
съдържание на погасителния план съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11
от ЗПК. Счита се, че договорът с ищеца е надлежно сключен и правата, и
задълженията на страните по него са валидно възникнали. Не съществуват и не са
възникнали условия за обявяване на
договора за недействителен, като в този смисъл всички суми, платени от ищеца,
са платени в съответствие с уговореното в договора. Моли се да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение.
Претендират се разноски, пред двете съдебни инстанции.
По делото е постъпил в срок отговор на въззивната
жалба, от въззиваемата страна Р.П.Н., чрез адв. П., в който се посочва, че жалбата е допустима,
като подадена в законоустановения срок, но по същество неоснователна. Изложени
са аргументи по съществото на спора. Счита се, че решението е правилно и
законосъобразно и се моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от
лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Не е спорен въпросът, че на 25.03.2016г. между „ТИ БИ
АЙ Банк“ АД, като заемодател, и Р.П.Н., като заемател, бил сключен договор за потребителски
кредит № **********, с който договор дружеството заемодател предоставил на
заемателя сумата от 4000лв., а заемателят се задължил да върне сумата на 36
месечни вноски, 35 от които в размер на 208,82лв. и една в размер на 209,13 лв.,
или общо е следвало да върне сумата от 7517,83лв. Тези обстоятелства се
установяват от представения договор за паричен заем (л. 8 и сл. от първоинстанционното
производство), видно от който условията били договорени при годишен лихвен
процент по заема 27,09% и при ГПР 42,41%. Като общ размер на кредита била
посочена сумата 5108,99 лв., която включвала освен главницата от 4000 лв. и
застраховка Bank живот агент
в размер на 561,60 лв. и еднократна такса за оценка на риска в размер на 547,39
лв. Спорният въпрос е дали договорът за кредит е бил недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и
т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа
следната информация: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Съгласно представения екземпляр от договора за паричен
заем, подписан и от двете страни на всяка една страница, са спазени изискванията на чл. 11, т.
9, т. 10 и т. 11 от ЗПК за предоставяне на информация за лихвения процент по
кредита, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите, размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Доколкото кредитът е отпуснат при фиксиран годишен лихвен процент, не е
налице основание от кредитодателя да се изисква посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
Не е спазено обаче изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 11 от ЗПК за посочване на условията за прилагането на лихвения процент и
за изготвяне на погасителен план, съдържащ информация за последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Действително, в текста на т. 11 следва уточнението
"дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването",
което дава известно основание да се счита, че изискването за посочване на
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми важи само в случаите на договорена променлива възнаградителна лихва. И при
фиксиран лихвен процент обаче следва да е налице яснота относно начина на
изчисление на възнаградителната лихва- на база на целия размер на кредита към
датата на неговото сключване, на база на остатъчната част от главницата при
нейното последователно плащане или друго. Погасителният план би следвало да
съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от
тях съставлява главница и каква- възнаградителна лихва. В случая жалбоподателят
е посочил в чл. 9.1. от договора, че лихвеният процент, с който се олихвява
предоставения кредит е в размер на 27.09%, като в чл. 9.2. от договора е
посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в
годината. Именно начина на изчисление на лихвата – върху остатъчния размер по
кредита, нарушава правата на потребителя, който към момента на сключване на
договора не знае с всяка вноска по кредита каква част от главницата погасява,
съответно каква част от лихвата. Без да е представена изначално детайлна
разбивка на погасителните вноски е невъзможно да се установи по какъв начин е начислена
лихвата по кредита и как е формиран претендирания от жалбоподателя размер.
Освен това следва да се допълни, че не е налице и
категорично основание да се приеме, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 2
от ЗПК за подписване на всяка една страница от общите условия към договора от
всяка една от страните. Видно от съдържанието на договора, след чл. 12 от същия
клаузите придобиват общ характер, но не е изрично отбелязано те да съставляват
общи условия на дружеството, които да се считат именно като такива за
неразделна част от договора. Нещо повече – в чл. 14.1. от договора е посочено,
че за откриване на сметката по чл. 11.2 страните подписват отделен рамков
договор , за който се прилагат „Общи условия за предоставяне на платежни услуги
от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД“ и актуалната „Стандартна Тарифа за такси и комисиони за
физически лица на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД“. От дружеството- жалбоподател не са
представени общите му условия, при които е отпуснат заемът, поради което не е възможно
да се извърши сравнение с отразените в индивидуалния договор текстове. Няма
пречка индивидуалният договор да съдържа общите условия, но следва те да бъдат
обозначени ясно, а относно индивидуалния договор следва да бъдат спазени всички
изисквания по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, независимо от това, дали същата информация
се съдържа и в общите условия.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира,
че при констатирано нарушение на посочените разпоредби на ЗПК, правилно
първоинстанционният съд на основание чл. 22 от ЗПК е обявил за недействителен в
отношенията между страните сключения между тях договор за потребителски кредит.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до установяване на
тази изначална недействителност, защото последиците ѝ са налице при
самото сключване на договора. Поради което и когато той бъде обявен за
недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. С
оглед на тази разпоредба правилно се явява решението и в частта, в която е бил
осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия посочената в първоинстанционния
съдебен акт сума, чийто размер не се оспорва с въззивната жалба.
В тази връзка първоинстанционното решение се явява
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сторените разноски в производството в размер на 600 лв. заплатен
адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 18).
Възнаграждението за адвокат не се явява прекомерно с оглед на фактическата и
правна сложност на делото и обстоятелството, че са предявени два иска – за
обявяване на договор за потребителски кредит за недействителен и за връщане на
сума, като получена без основание.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3111 от 22.07.2019 г.,
постановено по гр. дело № 20447 от 2018 г. на Районен съд - Пловдив,
ХVІІІ гр.с.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Р. П.Н., ЕГН **********,
сумата от 600 лева, представляваща сторените разноски за заплащане на
адвокатски хонорар за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.