РЕШЕНИЕ
№ 1070
гр. Бургас, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Радостина П. Петкова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501198 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба,
подадена от адв.Мая Великова от БАК - пълномощник на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, против Решение № 1053 от 23.05.2022 г. по гр.д.7667/2021 г. по описа на
РС Бургас, с което въззивникът е осъден по иск с правно основание с чл.386, ал.1, вр.чл.405,
ал.1 от КЗ, да заплати на А. Х. А. и С. В. А., двамата от***, сумата от 300 лв,
представляваща частичен иск от сума в размер на 500 лв - дължимо застрахователно
обезщетение за настъпил застрахователен риск по застрахователна полица №
440120021020603 за лек автомобил "Опел", модел "Корса Е", рег. № *******,
представляващо стойността за ремонт на увредени задна дясна врата и заден десен калник,
ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба- 29.10.2021 г., до
окончателното й заплащане, както и сумата от общо 525 лв – разноски по делото.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при
нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. По-конкретно се
твърди, че противно на приетото от първоинстанционния съд, ищците не са доказали
настъпването на описаното от тях застрахователно събитие на посочената от тях дата и по
заявения от тях механизъм.
Сочи се, че в случая е доказано основанието, на което е постановен отказът на
въззивното дружество – по т.9.1.9 от Раздел 1, Общи положения, 9 Общи изключения –
изключени са рискове - щети в резултат на действия на застрахования собственик, които
представляват опит за измама, в т.ч. и деклариране на обстоятелства, които са различни от
действително случилите си. Твърди се, че съгласно заключението по приетата СATE,
неоспорено от страните и изготвено след запознаване с приложените по делото документи,
оглед на автомобила и допълнително представени от ответното дружество документи по
1
образуваната щета, двете следи по детайлите не съответстват да са получени от протриване
в колче и по описания в исковата молба механизъм.
Твърди се, че след като ищците не са доказали основните релеватни за спора факти
- застрахователно събитие, настъпило по твърдените в подаденото до застрахователя
уведомление за щета време, начин и място, при което на застрахованата вещ са били
причинени увредите, чието обезщетение се претендира, и като се съобрази тяхното значение
за това, налице ли е спрямо този конкретен момент неизпълнение от страна на
застрахования на предвидени в застрахователния договор негови задължение и значително
ли е това неизпълнение с оглед интереса на застрахователя, съответно налице ли е изключен
риск, съдът следваше да отхвърли претенцията като недоказана.
Твърди се, че нормата на чл.408 от КЗ урежда основанията за отказ да се плати
застрахователно обезщетение при осъществяване на уговорен като покрит от застраховката
риск, но кой е този риск и дали той въобще е покрит, уговарят страните в застрахователния
договор и тази автономия не е ограничена от норма на закона. Касае се за договорни
отношения, при които страните са равнопоставени субекти и разполагат с регламентираната
от чл.9 на ЗЗД свобода на договарянето. Сочи се, че при несъгласие на застрахования с
Общите условия на застрахователя, при които се изключват рискове, застрахованият няма
задължение да приеме тези условия и да сключва договор, но при постигане на съгласие
действието на договора има силата на закон между страните, които са го сключили. Сочи се,
че в настоящия случай, и в застрахователния договор, и в предложението-въпросник към
полицата, застрахованите срещу подписа си са декларирали, че при подписване на договора
са получили екземпляр от ОУ на застрахователя по застраховка „Каско+“, запознати са със
съдържанието им и изразяват изричното си съгласие с тях, поради което тези общи условия
валидно ги обвързват.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с
което отхвърля предявения иск против „ДЗИ - Общо застраховане" АД, като неоснователен
и недоказан.
Претендират се разноски. Няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът намира жалбата за допустима.
В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от
въззиваемите-ищци А. Х. А. и С. В. А., чрез пълномощника им адв.Георги Иванов
Димитров, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и формална. Твърди се,
че изложеното в жалбата не отговаря на установените в първоинстанционното производство
факти и обстоятелства. Сочи се, че по делото е безспорно установено, че между страните
има сключена валидна застраховка „Каско“ за собствения на ищците лек автомобил, и в
срока на действие на застрахователния договор е настъпило процесното застрахователно
събитие. Твърди се, че ответникът не е доказал твърденията си, даващи основание за отказ,
съотв. недобросъвестни действия на ищците при завеждане на щетата. Твърди се, че те са
описали събитието, така както субективно са го възприели, а дори да се допусне, че
субективно те са възприели неправилно причината, довела до процесната щета, по делото
безспорно е доказано, че е нарушена целостта на лаковото покритие, вследствие на досег с
твърд предмет и това е безспорно застрахователно събитие, покрито от полицата. Твърди се,
че ответникът от друга страна не е доказал наличие на основания, обуславящи отказ за
изплащане на застрахователното обезщетение.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Също няма искания по
доказателствата.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
2
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на
въззиваемите А. Х. А. и С. В. А., двамата от ***, за осъждане на въззивника „ДЗИ - Общо
Застраховане” ЕАД, да заплати на ищците сумата от 300 лв, представляваща част от
неизплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 500 лв по Договор за
имуществена застраховка “КАСКО” на МПС от 17.06.2020 г., за нанесени щети на
собствения на ищците лек автомобил, марка “Опел”, модел “Корса”, рег. № *******.
Претендира се и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Изложени са твърдения, че между страните е
налице правоотношение по сключен на 17.06.2020 г. застрахователен договор по
комбинирана застрахователна полица № 440120021020603, включваща автомобилна
застраховка “КАСКО +” и застраховка “Помощ на пътя” за срок от една година - до
21.06.2021 г. вкл. Твърди се, че на 11.06.2021г. в гр. Бургас, на ул.“Странджа”, при
управление на автомобила от страна на ищцата А. и опит за паркиране на заден ход за
успоредно паркиране, вследствие на съприкосновение с ограничително колче, на
автомобила са били нанесени повреди на заден десен калник и задна дясна врата. Твърди се,
че ищците своевременно са уведомили брокера, а на 16.06.2021 г. експерт на ответното
дружество извършил оглед и опис на щетите, като заключението му било, че двата
автомобилни детайла се нуждаят от боядисване. Твърди се, че впоследствие ищците
получили писмо изх.№ 03-0598/21.06.2021 г., с което ответното дружество ги уведомило, че
не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение поради това, че
декларираните от тях обстоятелства не съответствали с установените факти и събраните
данни относно настъпилото събитие, естеството на уврежданията и механизма на
получаването им, както и че уврежданията по автомобила били получени вследствие
естествената му експлоатация. Твърди се, че отказът на застрахователя е незаконосъобразен,
тъй като при завеждане на претенцията, обстоятелствата били декларирани добросъвестно, а
ищците не носели задължение за доказването им.
Предявеният иск е с право основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.386, ал.1, вр.чл.405,
ал.1 от КЗ.
Ответникът е оспорил иска, като в законовия срок у депозирал писмен отговор на
исковата молба. Признава се наличието на сключен между страните застрахователен
договор по застрахователна полица № 440120021020603 за собствения на ищците лек
автомобил; депозирането от ищцата на уведомление за щети на МПС; образуването на щета
№ 44010212102839 въз основа на това уведомление; извършването на оглед от експерт и
представител на застрахования; както и изпратения отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение до ищците. Твърди се, че при извършения оглед на автомобила са били
констатирани увреждания от стареене, умора и естествената експлоатация, а по задния
калник и задната врата били установени червени черти от тебешир. Твърди се, че не е
налице настъпило застрахователно събитие и покрит по условията на застраховката риск,
поради което не се дължи застрахователно обезщетение. На следващо място се твърди, че
изложените от ищците твърдения описващи събитието и механизма на настъпването му не
се подкрепят от представените документи, ищците не са предоставили вярна и точна
информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, поради
което е налице и основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение по чл.408,
ал.4 от КЗ и т.9.1. от Общите условия на застраховката. Допълнително се твърди, че на
17.06.2021 г. (денят следващ завеждането на щетата в “ДЗИ - ОЗ” ЕАД), автомобилът на
ищците бил представен пред “Булстрад” ЗАД за сключване на нова застраховка “Каско”,
където същият бил огледан, заснет и застрахован, като по време на този оглед също не били
констатирани увреждания и същият бил застрахован с констатация “без щети”. Освен по
основание, искът е оспорен и по размер.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения
иск, като е приел, че разпоредбата на чл.408, ал.1 от КЗ не подлежи на дерогиране със
3
застрахователния договор, в случая с чл.9.1.9 от Общи условия, Раздел I "Общи положения",
а доколкото страните са уговорили такива клаузи, различни от посочените в чл.408, ал.1 от
КЗ, те са недействителни. Съдът е приел, че в конкретния случай не са налице посочените в
чл.408 от КЗ клаузи за освобождаване на застрахователя от отговорност, поради което
застрахователят дължи заплащане на претендираното застрахователно обезщетение.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Между страните не е спорно, а се установява и от представените по делото
доказателства, че е налице сключен застрахователен договор по комбинирана
застрахователна полица № 440120021020603, включваща автомобилна застраховка “КАСКО
+” и застраховка “Помощ на пътя” за срок от една година - до 21.06.2021 г. за собствения на
ищците лек автомобил, марка “Опел”, модел “Корса”, рег. № *******. Не е спорно, че на
16.06.2021 г. ищците са депозирали уведомление за щета, в което ищецът И. А. е уведомил
застрахователя за причинено на 11.06.2021 г. на паркинг в гр.Бургас, ул.“Странджа” от
съпругата му А. А. застрахователно събитие, при което на процесния автомобил са увредени
следните елементи: задна дясна врата и заден десен калник. В Уведомлението е
декларирано, че „при маневра за успоредно паркиране автомобилът е увреден в
ограничително колче“. Не е спорно, че на 16.06.2021 г. служители на застрахователя са
извършили оглед на застрахования автомобил и са изготвили Опис-заключение по щета
44010212102839/16.06.2021 г., в който са описани следните увредени детайли на
автомобила: Панел з.д. (калник) 5 вр. и задна врата д. – за боядисване. Не е спорно, че с
писмо изх.№ 03-0598/21.06.2021 г. и писмо изх.№ 0699/19.07.2021 г. ответното дружество е
уведомило ищцата А., че отказва да изплати застрахователно обезщетение. В писмото е
изложено, че застрахователят е установил, че обстоятелствата, декларирани при завеждането
на претенцията не съответстват с установените факти и събраните данни относно
настъпилото събитие, с естеството на уврежданията и механизма на получаването им.
Посочено е още, че уврежданията по автомобила са получени вследствие естествената
експлоатация на автомобила и са натрупани във времето. Застрахователят се е позовал на
т.9.1.9 от ОУ, Раздел І.
Спорно по делото е, налице ли е настъпило в срока на процесния застрахователен
договор, застрахователно събитие по покрит от застраховката риск, както и – налице ли
основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.
Установява се от заключението по приетата по делото Съдебно-автотехническа и
оценителна експертиза, след извършения оглед на лекия автомобил, на посоченото от
ищцата ограничително колче, в което тя твърди, че е увредила автомобила, и на
съдържащите се в щетата снимки на автомобила, че „установените следи по автомобила не
съответстват на следите от снимките на брокера при завеждане на щетата“, „двете следи по
задната дясна врата с неправилна форма също не съответстват да са получени от протриване
по вертикално колче“; „повредите, описани в щета 44010212102839/16.06.2021 г. по заден
десен калник и задна дясна врата не отговарят на описания механизъм“. На въпросите на
ответника, вещото лице дава отговор, че установените следи по десен калник и задна дясна
врата е възможно да са получени вследствие протриване в твърд предмет с неравна
повърхност и не съответстват на износване от естествена експлоатация.
Съгласно т.9.1.9 от Общи условия, Раздел I "Общи положения", застрахователят
не предоставя застрахователно покритие за щети настъпили в резултат на действия на
застрахования представляващи опит за измама или измама на застрахователя, в това число
деклариране на обстоятелства различни от действително случилото се и/или представяне на
документ с невярно съдържание. Съгласно т.9.3.1 от ОУ, застрахователят може да откаже
4
заплащане на обезщетение, ако застрахованият декларира пред застрахователя или
компетентните органи обстоятелства за застрахователното събитие, които не съответстват
на действителните. Съобразно т.10.8 от ОУ в случай, че застрахованият не изпълни свое
задължение произтичащо от ОУ и вследствие на това настъпи застрахователно събитие или
се създадат предпоставки за увеличаване на риска, за увеличаване на вредите или се попречи
установяването на причините за застрахователното събитие и размера на действителните
вреди, обстоятелствата за възникване на застрахователното събитие и/или определяне на
застрахователното обезщетение, застрахователят има право да откаже или намали същото.
Съгласно т.9.2 от Раздел ІІ „Каско“, при настъпване на застрахователно събитие
застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя за изясняване на обстоятелствата,
при които е възникнало застрахователното събитие.
При така представените по делото доказателства и по-конкретно – с оглед
заключението на вещото лице по САТЕ, съдът приема, че констатираните при огледа на
застрахования автомобил щети – две следи по задна дясна врата с неправилна форма и по
заден десен калник, не са получени от износване от естествена експлоатация, но и
категорично не са получени вследствие изрично описания от застрахованите в
уведомлението им за щета механизъм. Описването от застрахованите на различен механизъм
на настъпване на щетите, представлява, според настоящия състав, неизпълнение на
задължението им по т.9.2 от Раздел ІІ „Каско“, което от своя страна дава основание на
застрахователя да откаже, на основание т.9.1.9 от Общи условия, Раздел I "Общи
положения", изплащане на застрахователното обезщетение.
По отношение на съответствието на т.9.1.9 от Общи условия, Раздел I "Общи
положения", с разпоредбата на чл.408, ал.1 от КЗ следва да се посочи, че според настоящия
състав, т.9.1.9 от Общи условия, Раздел I "Общи положения" не противоречи на чл.408, ал.1
от КЗ и по-точно, отговаря на изискванията на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, тъй като е налице
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования (по
т.9.2 от Раздел ІІ „Каско“ – като е дадена невярна информация за механизма на настъпване
на застрахователното събитие), което е значително с оглед интереса на застрахователя (от
описването на истинския механизъм на настъпване на застрахователното събитие зависи
наличието или не на покрит застрахователен риск, съотв.изплащане на застрахователно
обезщетение), било е предвидено в закон или в застрахователен договор (в случая – ОУ към
застрахователния договор) и е довело до настъпване на застрахователно събитие. Съдът не
споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая не е налице последното
изискване по чл.408, ал.1, т.3 КЗ – неизпълнението да е довело до настъпване на
застрахователно събитие. В случая поради невярно описания механизъм на причиняване на
щетите по застрахованото МПС, не може да се установят време, място и начин на
настъпване на вредите, съотв.не може да се прецени налице ли е застрахователно събитие и
покрит застрахователен риск.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск е неоснователен.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на иска.
При така постановения резултат, въззиваемите следва да заплатят на въззивното
дружество съдебни разноски в размер общо на 485 лв за първоинстационното производство
и общо 385 лв за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 1053 от 23.05.2022 г. по гр.д.7667/2021 г. по описа на
5
РС Бургас, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Х. А., ЕГН ********** и С. В. А., ЕГН **********,
двамата с адрес *** за осъждане на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Витоша № 89 Б, да заплати на ищците
сумата от 300 лв, представляваща частичен иск от сума в размер на 500 лв - дължимо
застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск по застрахователна полица
№ 440120021020603 за лек автомобил "Опел", модел "Корса Е", рег. № *******,
представляващо стойността за ремонт на увредени задна дясна врата и заден десен калник,
ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба - 29.10.2021 г., до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА А. Х. А., ЕГН ********** и С. В. А., ЕГН **********, двамата с адрес
*** да заплатят на на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.Витоша № 89 Б, съдебно деловодни разноски в размер
на 485 лв (четиристотин осемдесет и пет лева) за първоинстационното производство и 385
лв (триста осемдесет и пет лева) за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6