Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
31.05.2024 година, град
София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети февруари през 2023 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия В. Ангелова,
гражданско дело № 4127 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите на ГПК.
С решение № 292568 от 04.12.2019 г., постановено по
гражданско дело № 24489 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданко
отделение, 149 състав, съдът предоставил упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете М. К., родено на *** г. на неговата майка М.М.П., при която определил местоживеенето му; определил режим
на лични отношения на бащата Й.К. с детето М., както следва : всяка първа и
трета седмица от месеца, с преспиване при бащата, за времето от 18 часа в петък
до 18 часа в неделя, на територията на Република България, със задължение на
бащата да го взима от и да връща в дома на майката; 20 дни през лятото, с
преспиване при бащата на територията на Република Гърция, по време, което не
съвпада с годишния отпуск на майката; за Коледните и Новогодишните празници на
всяка четна календарна година за времето от 10 часа на 24.12 до 20 часа на
02.01 на следващата нечетна календарна година, с преспиване при бащата на
територията на Република Гърция, със задължение да взима детето от и да го
връща в дома на майката; за Великденските празници всяка нечетна календарна
година за времето от 10 часа на Велики четвъртък по църковния календар на
Българската православна църква до 20 часа на Светлия понеделник, с преспиване
при бащата, на територията на Република Гърция, със задължение на бащата да
взема детето от и да го връща в дома на майката; осъдил бащата Й.К. да заплаща
на малолетното си дете М., чрез неговата майка и законен представител М.М.П., месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 17.04.2017
г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като
отхвърлил предявения иск за разликата над 350 лева до пълния предявен размер от
600 лева като неоснователен и допуснал предварително изпълнение на решението в
частта относно издръжката; осъдил Й.К. да заплати по сметка на СРС държавна
такса върху определената в полза на детето издръжка в размер на 504 лева.
Недоволна от така постановеното решение останала М.М.П., ищца по първоначалния и ответник по насрещния иск в
първоинстанционното производство (въззивник в настоящето производство), която обжалва
същото в частите му относно определения режим на лични отношения на бащата с
детето и размера на дължимата от бащата за детето ежемесечна издръжка, с
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. излага
подробни съображения за сочените пороци на решението. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи жалбата й, съобразявайки
предложения от нея режим на контакти на бащата с детето и като осъди бащата да
заплаща месечна издръжка за детето в размер на 600 лева месечно.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й.
Претендира сторените по водене на делото разноски по представен списък.
Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 267253/01.03.2023
г.
В срока по чл. 263 от ГПК ответникът по първоначалния
и ищец по насрещния иск в първоинстанционното
производство – Й.К., въззиваема страна в настоящето
производство, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да постанови
решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен,
законосъобразен и обоснован, като му присъди сторените по делото разноски.
Излага подробни съображения.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си поддържа заявеното становище, като пледира за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт. Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх.
№ 267824/07.03.2023 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан с
жалбата, съдът констатира, че първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано в частите му относно упражняването на родителските права от майката
и местоживеенето на детето М. при нея.
За да се произнесе, въззивния съд взе предвид следното
:
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран
искове- първоначален и насрещен - с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК,
предявени от всеки от родителите.
Ответникът по първоначалния иск и насрещен ищец
предявил иск с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, с искане съдът да
замести съгласието на майката за пътуване на детето извън страната на
територията на ЕС, придружавано единствено от баща си до навършване на
пълнолетие от детето, като замести и съгласието на майката за снабдяване на
детето с гръцки паспорт. С определение № 46662 от 21.02.2019 г.
първоинстанционният съд върнал насрещния иск в частта му относно предявеното
искане за заместване на съгласието на М.П. за издаване на лични документи на
детето М. К. в Република Гърция. Горното определение било съобщено на
въззиваемия на 08.04.2019 г. и влязло в сила като необжалвано на 16.04.2019 г. В
открито съдебно заседание на 14.05.2019 г., горното определение било допълнено,
като производството по иска на Й.К. с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК било
прекратено. Ищцата също предявила иск с правно основание чл. 127 а, ал. 2 от СК, от който обаче се отказала в първото по делото съдебно заседание, като
производството по него било прекратено.
Ищцата по първоначалния иск М.М.П.
твърдяла, че с ответника Й.К. нямали сключен граждански брак, но живели
съвместно в Гърция, като били родители на детето М., родено на *** г. Твърдяла,
че след раждането на детето отношенията й с ответника се влошили, в резултат на
което през месец декември 2017 г. с детето тя напуснала съвместно обитаваното
жилище с ответника. Поддържала, че след раздялата, тя и детето се установили в
страната и бащата не полагал грижи за детето. Молела съда да постанови решение,
с което да й предостави упражняването на родителските права по отношение на детето,
като на бащата се определи режим на лични отношения и същият се осъди да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 600 лева, считано от 17.04.2017 г.
(искът бил изменен в открито съдебно заседание на 14.04.2019 г.).
Ответникът по първоначалния иск и насрещен ищец Й.К.
подал отговор на исковата молба, като не оспорвал исковете за предоставяне на
родителските права на майката и определяне на местоживеенето на детето при нея.
Оспорвал предложения режим на лични отношения, като твърдял, че винаги е
полагал грижи за детето, като предлагал режим на лични отношения с детето.
Оспорвал претендираната издръжка по размер.
Ищцата по първоначалния иск оспорвала насрещния иск.
С отговора си на насрещната искова молба, първоначалната
ищца оспорвала наведените от ответника в отговора му твърдения и оспорвала
предявените от него искове.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
първоинстанционния съд приел за установени следните фактически обстоятелства :
Страните по спора били родители на детето М. К.,
родено на *** г., като майката и детето живеят в гр. София.
Майката, видно от удостоверение на НОИ, не реализирала
месечни доходи, като имала сключен трудов договор с 30 СУ „*********“.
Доказателства за доходите на ответника не се представили.
В приетия по делото социален доклад на ДСП „Люлин“ се
съдържат данни за това, че детето и майката живеят в жилище, собственост на
близките на ищцата, като тя получава подкрепа от собствената си майка в грижите
за детето. Малолетният посещавал детска градина, а майката разполагала с
необходимия родителски капацитет за да
упражнява родителските права по отношение на детето.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Б.И.П., майка на ищцата, и А.К.Й., без родство със страните,
чиито показания първоинстанционният съд кредитира в обсъдените части, както и
чрез изслушването на съдебно психологическа експертиза.
С показанията си свидетелката П. установява, че от
20.12.2017 г. детето живее с майка си в Република България, а преди това
страните и детето живели на остров Крит.
Свидетелката била уведомена, че дъщеря й се намира в психиатрията на остров
Крит. Когато детето било на 20 дни, дъщеря й била изгонена от дома на страните.
Бащата не държал лошо с детето, но имал арогантно отношение към дъщеря й. До
раздялата ответникът осигурявал издръжката на домакинството, а след това и
връщането на дъщеря й и внука й в България, той бил идвал седем пъти, като продължавал
да има арогантно отношение към ищцата.
На свой ред, свидетелят Й. установил, че след
раздялата ответникът идвал в София, за да види детето. В Крит ответникът бил
търговец на зехтин, имал добро финансово състояние и живеел с майка си и със сестра
си в луксозен комплекс на морето. Според свидетеля, преди раздялата и двамата
родители се грижели за детето, като ответникът не бил в добри отношения майката
на ищцата.
Първоинстанционния съд приел заключението на допусната
съдебно психологическа експертиза като го кредитирал в цялост. Според същото
речта на детето не била развита до съответно на възрастта му ниво, като то е
силно привързано към майка си. Бащата имал склонност към доминиране, контрол и
налагане на собствено мнение. Той притежавал родителски капацитет, който бил
помрачен от това, че той и детето не говорели на един и същ език, както и от
това, че бащата не се съобразявал с мнението и желанието на самото дете. Той
наричал сина си Л., като отказвал да ползва истинското му име М.. Според вещото
лице, бащата можел да играе допълваща роля към основната роля в отглеждането на
детето. М. разпознавал баща си и оставал спокоен в негово присъствие. Вещото
лице определило майката като спокойна и уравновесена, като тя притежавала
необходимия родителски капацитет и имала уменията да полага адекватни грижи за
сина си, получавала и помощ от собствената си майка. При ищцата били налице
данни за преживяно травматично събитие.
От събраните гласни доказателства, съдът приел за
установено, че страните са в конфликтни отношения. До раздялата си те живели на
остров Крит, като и двамата родители се грижели за детето. Преди раздялата им,
в резултат на инцидент, ищцата била хоспитализирана в психиатрично заведение.
От 20.12.2017 г. тя и детето живеят в България, като ответникът идвал да вижда
детето. На срещите с детето често присъствала майката на ищцата, която била във
влошени отношения с ответника.
При изслушването си по реда на чл. 59, ал. 6 от СК,
ищцата заявила желание да упражнява родителските права, докато ответникът не
възразявал срещу това, но искал да вижда сина си, съгласен е това да става в
присъствието на майката, а през празниците искал да го води на остров Крит.
При тази фактическа установеност, първоинстанционния
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд споделя в общи линии
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита
за нужно да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните
писмени и гласни доказателства, като същата следва да се допълни анализ на
справка на Районната прокуратура на Ираклио,
Република Гърция, за дело с № Z2017/1545 от книгата с обвинителни
актове и № 118/44 от книгата с регистър на делата. Съобразно същия документ,
въззиваемия е обвинен за това, че причинил вътрешно – семейно физическо
увреждане, незаконно задържане, вътрешно – семейни заплахи на постоянна основа
и незаконно носене на оръжие, които престъпления са наказуеми с лишаване от
свобода. Според посочената справка, въззиваемият е обвинен в това, че в Ираклио, в населено място Айтания,
община Херсонисос, на 07.10.2017 г., като член на
семейството умишлено причинил на друг член от същото семейство-постоянния си
партньор М.М.П., с която съжителствал най-малко в
продължение на половин година, телесна повреда и увреждане на здравето, като й
нанесъл силни удари по лицето и тялото, причинявайки й синини по лицето и в
различни части на тялото и силна болка; умишлено задържал М.П. без нейно
съгласие и я лишил от свобода на движение за неточно определен период, но от
01.10.2017 г. до 09.10.2017 г., като я принудил под режим на заплаха да остане
в дома му, постоянно се намирал в близост до нея и я задържал против волята й,
лишавайки я по този начин от свобода на движение; с повече действия, които
представляват продължение на същото престъпление й причинил страх и
безпокойство, като я заплашил с насилие и други незаконни действия, като на
09.10.2017 г. по различно време заплашил многократно М.П., като й казал „Ще
убия и теб и детето“ и стрелял три пъти с пистолет в стаята, в която се
намирала П., държейки в ръце тяхното извънбрачно дете, от близко разстояние, за
да предизвика страх у нея; носел у себе си огнестрелно оръжие с неизвестна
марка и други данни, с което произвел три изстрела в стаята, където се намирали
П., която в този момент държала малкото дете в ръцете си.
Въззивният съд, като прецени
показанията на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели Б.И.П., майка на въззивницата,
и А.К.Й., без родство със страните, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите
в обсъдените от първоинстанционния съд и в настоящето решение части, като
обективни, логично последователни, дадени в резултат на лично възприети от
свидетелите факти, като същите не се опровергават от други, събрани в
производството доказателства. Въззивният съд също не обсъжда показанията на
свидетелите, съдържащи техни умозаключения, убеждения и оценки, а не
възприетите от тях факти, подлежащи на установяване по делото, както и
показанията им, дадени в резултат на споделеното им от страните и от трети лица,
в които части те имат вторичен характер и се явяват негодно доказателствено
средство.
Въззивният съд приема заключението на допуснатата в
първоинстанционното производство съдебно психологична експертиза, като дадено
обективно, компетентно и безпристрастно, и като такова го кредитира в цялост,
като същото не се оспорва от страните.
Във въззивното производство също са събрани писмени и
гласни доказателства, а именно – протокол за предаване на дете от 01.02.2020 г.
по изпълнително дело № 20198510401067 по
описа на частен съдебен изпълнител М. П., сигнал до СРП подаден на 15.02.2020
г. от въззиваемия, с приложен документ от 01.02.2020 г., удостоверяващ приема
му от ст. инспектор З.Ф.при 09 РУ-СДВР, като е допуснато изслушването на
съдебно психологична експертиза.
От посочените документи се установява, че за
изпълнение на определения му привременен режим на лични отношения с малолетния
си син въззиваемия образувал съответно изпълнително дело, като при посещение на
адреса на въззивницата и детето на 01.02.2020 г. (събота) не бил намерен никой,
като не се осъществил контакт между детето и бащата. В тази връзка въззиваемият
посетил приемна на 09 РУ-СДВР, а впоследствие подал жалба до Софийска районна
прокуратура.
Въззивният съд приема заключението на допуснатата
съдебно психологическа експертиза като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно, като го кредитира в цялост. Същото не се оспорва и от страните.
Съгласно същото, при детето не може да се говори за наличие на стабилна
емоционална привързаност към бащата и изградена ясна представа за родителската
му фигура, а причина за това вещото лице вижда в историята на отглеждането на
детето в контекста на рано и тежко влошените отношения между неговите родители.
По време на срещата си с бащата детето имало спокойно държание, без прояви на
съпротива и негативизъм, като не може да се говори и за отрицателно отношение
на детето към бащата. По отношение на емоционалното състояние на детето вещото
лице сочи, че то е тихо, спокойно и позитивно настроено в общуването си, но
речта му е недостатъчно модулирана, а рисунките – недиференцирани, като
конкретните му постижения са под очакваните за възрастта (към момента на
обследването малолетният е на 5 години и 10 месеца), като биха могли да бъдат
по-високи при стимулиране и оказване на подкрепа на развитието му, предвид
наличието на неизползван потенциал. При малолетния не съществува конфликт на
лоялност по отношение на бащата, но емоционалните му предпочитания еднозначно
са насочени към майката, която го отглежда от раждането му и се явява базисен
източник на сигурност за него. При детето не се наблюдавала тенденция към
съзнателно нагаждане към майката за сметка на бащата. По отношение на
родителския капацитет вещото лице сочи, че бащата несъмнено обича сина си и
желае да общува с него, но на този етап на развитието му, детето все още не
представлява самостоятелен обект на отговорна и всестранна грижа от негова
страна. Бащата смятал, че в по-ранната възраст на детето отглеждането му трябва
да бъде основна грижа на майката и едва когато порасне той щял „да го води
навсякъде“, т. е. според бащата едва след порастването на детето ще започнат да
се формират действителните взаимоотношения между тях като „между мъже“. Бащата,
според вещото лице, няма навици, нито заявява намерение да полага самостоятелни
грижи за малолетния си син, като сам настоява контактите им да са в
присъствието и при грижата на майката, дори когато то порасне. Съобразно това,
вещото лице заключава, че бащата не притежава навици и умения за полагане на
самостоятелна грижа за сина си на възрастта, в която той се намира. Според
вещото лице, при детето липсват целенасочени действия за изграждане на негативно отношение към неговия баща, като
е спокойно в негово присъствие, допуска физическа близост, приема вниманието на
баща си и подаръците, които той му носи. Според заявеното от бащата, майката не
подкрепя активно контактите на детето с бащата и не поддържа във времето
представата му за него. Вещото лице обаче сочи, че причина за това, доколкото
съществува информация за прояви на агресия от страна на бащата спрямо нея в
присъствие на детето, са насложените травматични изживявания, които не могат да
бъдат преодолени, ако самият баща не преосмисли държанието си към нея, което
рефлектира и върху детето, и не премине към конструктивен подход за разрешаване
на проблемите си с нея. Вещото лице прави констатации също, че бащата няма изградена конкретна представа
относно това как регулярно биха могли да
се осъществяват контактите му с детето, а предложенията му за това имали преди
всичко пожелателен характер. Съобразно разстоянието на
неговото местоживеене и конфликтите отношения с майката, вещото лице счита за
подходящ режима, при който той да вижда детето два пъти в месеца за по три дни
(петък, събота и неделя) в рамките на деня, като през първата година същият се
осъществява в контактен център, за да се гарантира регламентирано осъществяване
на срещите при оказване на психологическа подкрепа. За втората година вещото
лице предлага контактите да се осъществяват в същите дни, в рамките на деня,
без преспиване и в присъствие на майката, а едва през третата година да се
премине към самостоятелни контакти на бащата с детето, като през първите шест
месеца те да се виждат в рамките на деня, без преспиване, а следващите шест – с
преспиване при бащата. Едва след това, с укрепването на оценъчните способности
на детето и постигане на по-добра саморефлеккия при
него, както и с придобиване на увереност у бащата, че може да полага
самостоятелни грижи за детето може да се
пристъпи към по-продължителни самостоятелни срещи помежду им, примерно с включване на 20 дни
през лятото и възможност за пътувания на детето с него извън страната, редуване
на ваканциите и националните празници между родителите. Вещото лице сочи, че
посочения примерен режим може да изглежда много ограничаващ на пръв поглед, но
е съобразен с поведението на бащата спрямо майката при игнориране присъствието
и чувствата на детето, както и неблагоприятното влияние над детската психика на
негативните му изказвания за нея, каквито били възприети и от вещото лице.
В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото
писмено заключение, като по въпросите на страните, пояснява, че майката полага
достатъчно грижи за отглеждането на детето, но по отношение на стимулирането на
неговото интелектуално развитие би могло да се очаква повече, като не смята, че
установените при детето проблеми се дължат на отсъствието на бащата.
За установяване на интересите на малолетния по делото
е призована ДСП „Люлин“, която в приложения по делото социален доклад изразява
становище, че към момента основните грижи за детето М. се полагат от майката,
която е подкрепяна в това от своята майка. Майката притежава необходимия
родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето М., като му отдава
достатъчно внимание и емоционална топлота. Тя изцяло задоволява както базисните
нужди на сина си, така и неговите здравни и образователни потребности. По нейни
данни бащата не се интересува от детето и не му изплаща определената издръжка
от месец април 2022 г. Желанието й за намаляване на обема на определения режим
за контакти на детето с бащата до всяка първа и трета неделя от месеца за
време, определено от съда, но не повече от два часа, като същия се провежда в
защитена среда и в присъствието на специалисти от контактен център, също
определен от съда, като с оглед безопасността му, детето да не напуска
пределите на страната ни за да гостува на баща си в Гърция. Майката желае и
промяна на присъдената издръжка от 350 на 600 лева. Посочено е, че доколкото
бащата не живее на територията на тази социална служба неговите нагласи и
мнение не са отразени в доклада. Посочено е също, че към момента на проучването
малолетният посещава подготвителна група към 136 ОУ „*********“, гр. София,
като е напълно адаптиран в учебното заведение, няма агресивно поведение, като е
определян като общително, усмихнато и лъчезарно дете от персонала на същото. В
училище детето с детето работи логопед, поради установен говорен дефицит и
трудно изговаряне на някои думи, като по данни на майката има значителен
напредък при малолетния. Според нея, състоянието му се дължи на силния стрес, в
следствие на агресивните действия на бащата спрямо него и нея през 2020 г. Сочи
се, че е наблюдавана силна емоционална връзка между майката и детето, като по данни на въззивницата синът й е в близки
отношения и с баба си по майчина линия, с която обитават едно домакинство.
Посочено е, че тримата живеят в двустайно жилище, семейна собственост, състоящо
се от две стаи, баня с тоалетна и тераса, усвоена и пригодена за кухня, в която
са създадени необходимите условия за отглеждане на дете. Малолетният разполага
с обособен кът за игра и почивка, като му е осигурена сигурна и безопасна среда
за неговото пълноценно развитие. Към момента на социалното проучване майката не
работи, като разчита на финансовата подкрепа на своята майка, която работи като
главен счетоводител на 30 СУ „*********“ с месечен доход от около 1600 лева,
както и на собствени спестявания. Семейството реализирало и доходи от наем в
размер на около 4000 лева месечно.
По делото и предоставен също заключителен доклад за
резултатите от предоставяне на социална услуга „Оценка на родителския капацитет
на майката“, от който е видно следното : Майката притежава необходимите
познания, умения и доходи за да може напълно да задоволи базовите потребности
на детето М., като чисто и подходящо облекло, рационално хранене, добра
хигиена, здравни и образователни потребности, тя се стреми да изгради у детето
навици за отговорност и безопасност, като отделя значително внимание за
стимулиране на интелектуалните му способности и възможностите му да общува и да
се изразява. В доклада въззивницата е определена като грижовна майка, силно
привързана към сина си, за когото говори с вълнение и обич. Посочено е, че тя
разполага с нужния родителски капацитет за отглеждането и възпитанието му,
както и за да го защити адекватно. Посочено е също, че майката осъзнава, че
конфликтните отношения и липсата на общуване между двамата родители, могат да
повлияят неблагоприятно на детето, но на този етап тя продължава да се страхува
от въззиваемия, от неговите агресивни и неконтролируеми прояви, поради което не
е в състояние да възстанови общуването си с него. Самото дете не било виждало
баща си от почти една година (докладът е изготвен на 03.02.2021 г.), като
желанието на майката е контактите му с бащата да се осъществяват в защитена
среда и на територията на страната. В резултат се прави извод, че майката
разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на
сина си М., като от съществено значение и наличието на подкрепящ семеен кръг в
лицето на майка й и сестрите й. Тя притежавала необходимите качества, умения и
възможности за задоволяване на базовите потребности на детето по отношение на
образование, здравни грижи, хигиена, външен вид, сигурност и емоционална
топлота.
Въззиваемият не се е възползвал от дадената му
възможност да представи социален доклад за родителския си капацитет от
лицензиран доставчик на социални услуги по местоживеенето си, като не е
представил такъв в хода на производствата и пред двете съдебни инстанции.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК, въззивният съд изслуша страните в съдебно заседание на 09.07.2020 г., като поотделно
заявяват :
Въззивницата М.М.П.
се представя като майка на малолетното дете М., 5 годишен към момента на
изслушването й, като споделя, че тя полага основните грижи за детето, което
посещава детска градина. По отношение на бащата сочи, че е непредсказуем, като
тя се страхува от агресията му към нея и към детето, страхува се за живота си и
за живота на детето. Той й посягал, когато държала детето на ръце, посягал и на
нея и на детето. Дърпал неща от ръцете на детето, блъскал го, а сега нямал
контакти с детето и не се интересувал от него. Последната среща на бащата с
детето била през лятото на 2019 г., като по време на тази среща, той започнал
да я дърпа, да я блъска, а през това време тя държала детето на ръце и го
пазела от баща му. Желае контактите на детето и бащата да бъдат на територията
на страната и в присъствието на социален работник, тъй като той много пъти я
бил заплашвал, че ще вземе детето и тя повече няма да го види. Споделя също, че
въпреки всичко търсила въззиваемия, но не могла да го открие, включително и
чрез гръцкия си адвокат, като единствено разбрала, че той не живее на адреса,
който й е известен, а на друго място.
Въззиваемият Й.К. заявява, че няма
никакви претенции по отношение на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. Счита, че детето
трябва да е с майка си, но иска да има контакти със сина си. Признава, че
последният му контакт с детето е от лятото на 2019 г., като изразява съмнения
за наличието на психически проблем на майката, която не искала да остави детето
да посети остров Крит, за да се види с баба си по бащина линия. Предвид
твърденията, че е агресивен иска поне да има възможност да общува с детето по Вайбър и Скайп. Определя страха
на въззивницата да се отдели от детето едва ли не като някаква психоза, като
твърди, че страховете й, че той може да отвлече детето и да не го върне в
България са безпочвени. Заявява, че детето е с двойно гражданство – българско и
гръцко, като той можел да научи български, но искал детето да знае гръцки.
Счита, че за детето е важно да общува и с двамата си родители.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
По жалбата в частта относно режима на лични отношения
на детето с бащата :
Въззивният съд намира жалбата за основателна в тази си
част, като решението в частите, постановяващи контакти на детето с бащата,
както и част от тези контакти да се провеждат в Гърция е очевидно неправилно.
Първоинстанционният съд не е отчел, че конфликтът в отношенията между страните
е породен основно в резултат на поведението на самия въззиваем,
като последният и при контактите си с детето, осъществял актове на домашно
насилие спрямо въззивницата, в присъствието на малолетния (така например
решение по въззивно гражданско дело № 6900 по описа за 2020 г. на Софийски
градски съд, ІІ-ри въззивен брачен състав, в сила от 13.07.2021 г.,
което е служебно известно на съдебния състав). Също така, съобразно
заключението на приетата в настоящото съдебно производство и неоспорена от
страните съдебно психологична експертиза, същият няма навици и умения да полага
самостоятелна грижа за детето, на възрастта, на която то се намира. Налице са и
данни за продължителни периоди, през които бащата и детето нямат контакти и макар
малолетният М. да не е в конфликт на лоялност по отношение на който и да е от
своите родители, и да не е отчужден от баща си, между тях липсва стабилна
емоционална привързаност към бащата, като при детето липсва и формирана ясна
представа за ролята му като негов родител. При това положение определянето на
режим на лични отношения на детето с бащата в обема, предвиден от законодателя
с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК, и очертан с обжалвания съдебен акт и то
на територията на друга държава, не е в интерес на малолетния М.. В тази насока
са и констатациите, направени от вещото лице, като препоръките му са за
продължителен многостепенен режим, за който през първите две години от
провеждането му се определят защитни мерки, а едва през третата му година се
премине към самостоятелни контакти на детето с бащата, първоначално без
преспиване при него, при плавно разширяване до обичаен режим на контакти.
С оглед спецификата на
настоящия казус намира, че първо следва да бъдат възстановени контактите на бащата
с детето и съответно да бъде преодоляна нестабилността в емоционалната им
привързаност, като се създаде доверителна връзка помежду им. Също така е важно
да се обоснове, че поради сложността и спецификата на създалата се ситуация,
възстановяването на емоционалната близост и доверителна връзка на детето с бащата,
и така и на техните контакти, няма да може да се постигне с решение директно за
режим на лични контакти в обема, предвиден за това от законодателя с
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК, защото както се посочи и по-горе, при
конкретно установените обстоятелствата, такъв режим не е в негов интерес.
Предвид което е наложителен съответен преходен период при определяне на режима
на лични отношения на бащата с детето, като между страните липсва спор,
че контакти между баща и син са спорадични и изолирани. Тук следва да се
отбележи, че при тези контакти и създадените отношения с майката на малолетния,
както и поради незнаенето на български език, възраженията на въззиваемия, че
установеното състояние на малолетния се дължи на отсъствието на бащата от
живота му, се явяват изцяло неоснователни, а отделно от това не кореспондират със
заявеното от вещото лице при разпита му в открито съдебно заседание, за липсата
на връзка между състоянието на детето и отсъствието на баща му от живота му.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че обжалваният съдебен акт в частта относно
режима на лични отношения на бащата с детето се явява неправилен и следва да
бъде отменен, като бъде постановен различен режим на лични отношения.
Въззивният съд намира за подходящо възстановяването на
връзката, респективно и контактите на детето с бащата, да се осигури в рамките
на правото му на лични отношения с детето, в защитена среда и с ангажирането на
съответни специалисти, първоначално в контактен център. Тези защитни мерки
обаче не могат да бъдат постановени по принцип като режим на лични отношения на
бащата с детето занапред, а следва да се ограничат в съответната времева рамка,
за да се постигне целта им, в интерес на детето. С оглед доказателствената
съвкупност, становищата на социалните служби и заключението на вещото лице по
СПЕ във въззивната инстанция, като съобрази заявеното от родителите при
изслушването им, въззивният съд приема, че следва да се определи подходящ режим на лични контакти в защитена среда –
осъществяване първоначално на 48 такива срещи на бащата с детето, а след това на още 24 такива срещи на
бащата с детето в присъствието на майката или на определено от нея и близко на
детето пълнолетно физическо лице, който режим по съществото си съставлява
подходящите защитни мерки в смисъла на чл. 59, ал. 8 СК.
С оглед особеностите на случая обаче е не само
подходящо, но и наложително, в периода на възстановяване на контактите и
отношенията на бащата с детето М., т.е. в периода на прилагане на защитните
мерки, двамата родители да оказват пълно съдействие. В този смисъл въззивният
съд намира за нужно да им разпореди с Решението си да потърсят и професионална
помощ, с оглед възстановяване и нормализиране на отношенията между тях и с
оглед оказване на подкрепа на малолетното им дете за справяне със ситуацията.
Предвид което двамата родители следва да бъдат включени в консултативен процес,
за да подобрят комуникацията помежду им и да организират грижите за детето им
по по-добър начин. В тази връзка въззивният съд намира за нужно да посочи също,
че ако страните предприемат тези стъпки, вероятно това ще им помогне да се
справят и със своите чувства и тревоги, а също и да разберат по-добре
опасностите за детето им, които демонстрираното от тях след раздялата им поведение крие.
Съобразно изложеното за характера и същността на
защитните мерки по чл. 59, ал. 8 СК (ролята
им за оптимално и с оглед интересите на детето ефективно прилагане на режима на
лични контакти), а и предвид предмета на делото, в съответствие с
доказателствената съвкупност по делото, въззивният съд приема, че този режим на
срещи на бащата с детето в защитена среда, а именно 48 срещи, следва да се
постанови по следния начин: бащата има право да вижда детето М. всяка първа и
трета седмица от месеца, за времето от 930 часа до 1100
часа в събота и от 930 часа до 1100 часа в неделя, в
Контактен център, като задължава майката М.П. да осигури присъствието на
детето. Следващите 24 пъти, считано
от последната среща от определените първоначално 48 срещи по защитните мерки, бащата
да може вижда детето в същите периоди и часове в присъствието на майката или на
посочено от нея и близко на детето пълнолетно физическо лице. След провеждане
на тези общо 72 контакта, той ще има право да взема детето при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, без
преспиване при него, от 1000 часа до 1700 часа на
съответния ден, като вземането на детето от бащата и връщането на детето на майката
да се осъществява от и в дома на бащата. За целта и с оглед особеностите на
случая въззивният съд намира за нужно да постанови ясни задължения на двамата
родители при осъществяването на предаването на детето, които сочи в диспозитива
на решението. Въззивният съд намира за необходимо да обоснове също, че е налице
необходимост от посочения преходен
период, който е нужен дотолкова, доколкото детето ще промени обичайния си
стереотип, от една страна, и от друга е необходим период на адаптация,
доколкото детето дълго време не е осъществявало регулярни контакти със своя баща.
Този преходен период е важен и за въззваемия, като ще
му даде възможност да опознае навиците и нуждите на малолетния си син и да
изгради умения да полага адекватни родителски грижи за него.
След изтичане на
посочените по-горе периоди на лични контакти (при защитни мерки и след това период без преспиване на детето при бащата), въззивният съд намира, че е подходящо да се премине към пълноценен режим на лични
контакти на бащата с детето. В тази връзка съдът приема (при положение, че и двамата родители активно
съдействат), че защитните мерки и период на лични контакти, без
преспиване при бащата, ще бъдат изиграли своята роля за възстановяване на
емоционалната и доверителна връзка на детето с бащата и по този начин ще се
осигури и изпълнението на съдебното Решение. С оглед защита интересите на детето следва да се създадат
предпоставки за възможно най-пълноценна връзка на детето с бащата, включително
да го взема при себе си, с преспиване, в празнични и почивни дни, като всички контакти между детето и бащата, до
изменение на обстоятелствата, следва да се осъществяват на територията на
Република България. Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. дело № 3/74
г., на Пленум на ВС, което не е загубило своята актуалност и днес, когато се
определя режимът на лични отношения между детето и неотглеждащият родител,
съдилищата следва да изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, трябва
да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава
нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Необходимо е определените
мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове
между родителите. Действително, в него е посочено, че поддържането на подходящи
лични отношения може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен
личен контакт на детето с родителя. По смисъла на закона е допустимо воденето
на кореспонденция, размяна на телеграми, телефонни разговори, посещения на
културни тържества, отиване на театър, опера и т. н. С решението на съда обаче
не е необходимо да се изброяват всички възможни форми на лични отношения, някои
от които следва да се изберат свободно от родителя или от самото дете,
съобразно и възрастта на детето и неговите интереси.
Съобразно изложеното, след изтичане на периода на
защитните мерки и периода на контакти на бащата с детето без преспиване,
въззивният съд постановява режим на лични отношения на бащата с детето,
съобразно посочения такъв в диспозитива на Решението.
При промяна на
обстоятелствата режимът на лични отношения подлежи на ограничаване или
разширяване (арг. от чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК).
По жалбата в частта относно издръжката :
Въззивният съд намира жалбата за неоснователна в тази
й част, като споделя изводите на първоинстанционния съд относно месечно
необходимата сума за издръжката на малолетния и разпределението й между двамата
родители. Тези изводи не се променят от това, че към момента на постановяване
на първоинстанционното решение в обжалваната част досежно размера на
издръжката, малолетният М. е бил на почти 2 години и 8 месеца, а към датата на
приключване на устните състезания в настоящата съдебна инстанция е вече на
почти шест годишна възраст и посещава предучилищно обучение. В хода на
въззивното производство не се установиха конкретни нужди на малолетния,
надхвърлящи обичайните нужди на здраво дете от същия пол и възраст, определени
съобразно обикновените условия на живот за него, като въззивният съд приема, че
детето няма изключителни нужди от каквото и да е естество. При това положение,
въззивният съд намира, че за пълното задоволяване на нуждите му месечно е
необходима сумата от 600 лева, в която участието на бащата е правилно
определено. В случая липсват доказани нужди на детето, които да обусловят по-голямо
участие на баща му в издръжката му, при което жалбата в тази й част се явява
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Поради изложените съображения и съвпадението на
правните изводи на въззивния съд с изложените от първоинстанционния съд
решението в обжалваната част относно размера на дължимата от бащата издръжка
следва да се потвърди.
По
разноските :
Претенция за присъждане на сторените деловодни
разноски е направена само от
въззивницата, като независимо от изхода на делото, същата няма право на разноски.
Предвид характера на спора – спорна съдебна администрация, разноските, сторени
от страните, следва да останат в тяхна тежест. Правилото за присъждане на
разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.
127, ал. 2 от СК. Съдебното решение в случая се основава на правилото за защита
по най-добрия начин на интересите на малолетното дете, поради което то ползва и
двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IІ-ри въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1,
изречение 1, предложение първо от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 292568
от 04.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 24489 по описа за 2018 г. на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149 състав, в
обжалваната част относно режима на
лични отношения на бащата Й.К. с детето М. К., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения на бащата Й.К., ЛНЧ *********, роден на *** г. в гр.
Ираклион, Република Гърция, гражданин на Република Гърция, с детето М. К., с
ЕГН **********, както следва:
-Първите 48
срещи бащата има право да вижда детето М. в Детски контактен център в гр. София,
кв. Хиподрума, ул. **********, всяка първа и трета събота и неделя на месеца от
09.30 часа до 11.00 часа, с изключение на един месец през лятото, съвпадащ с
платения годишен отпуск на майката М.М.П. (защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК), като ЗАДЪЛЖАВА майката М.М.П.
да осигурява присъствието на детето за тези срещи.
-Следващите 24
пъти, считано от осъществяване на 48-та среща
от в Детски контактен център, бащата да
може да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 930
часа до 1300 часа в събота и за времето от 930 часа до 1300
часа в присъствието на майката или
на посочено от нея и близко на детето пълнолетно физическо лице, с изключение
на един месец през лятото, съвпадащ с платения годишен отпуск на майката (защитни мерки по чл. 59, ал. 8, т. 1 СК);
РАЗПОРЕЖДА, през периода на определените защитни мерки,
родителите М.М.П., с ЕГН **********, и Й.К., ЛНЧ *********,
роден на *** г. в гр. Ираклион, Република Гърция, да потърсят и професионална помощ, с оглед подобряване на комуникацията и
нормализиране на отношенията между тях и с оглед оказване на подкрепа на
малолетното им дете за справяне със ситуацията и възстановяване на
доверителната и емоционална връзка с бащата, като ЗАДЪЛЖАВА двамата родители да се включат в консултативен процес (ползване на съответна социална услуга) към съответната ДСП, респ. ЦОП.
-След изтичане на така определите 72 контакта,
осъществявани по реда на чл. 59, ал. 8 от СК, бащата може да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, без преспиване, от 1000 часа до 1700
часа на съответния ден, като вземането на детето от бащата и връщането на
детето на майката да се осъществява от и в дома на майката. Съдът ЗАДЪЛЖАВА майката да осигури
предаването на детето в точния час. При този режим на лични контакти, когато бащата
не вземе детето до 1100 часа на съответния ден, то майката не е длъжна
да му го предаде след това. Бащата не може да връща детето по-късно от 1700
часа на съответния ден.
-След изтичане на посочените по-горе периоди (осъществяване
на лични контакти през времето на защитните мерки и без преспиване на детето
при бащата), бащата има право да вижда и взема детето, както
следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 1800 часа в петък до 1800 часа в неделя, с
преспиване; както и за личните празници на детето – рожден ден и имен ден, в
случай, че не попадат в така определеното време за контакти, за два часа на
съответния ден, в извънучебно за детето време;
- за Коледните
празници - всяка четна година за времето от 1000 часа на 24.12. до
1800 часа на 26.12.;
- за Новогодишните
празници (31.12. и 01.01.) - всяка нечетна година за
времето от 1000 часа на 31.12. до 1800 часа на 01.01. на следващата календарна година;
- за Великденските
празници (официално обявените за почивни дни) - всяка нечетна година за времето
от 1000 часа на Разпети петък до 1800 часа на Светлия
понеделник,
- за личните
празници на бащата (рожден ден и имен ден) – на съответния ден за времето от 1000
часа до 1900 часа, а в случай, че денят е учебен или детето посещава
извънкласни занятия и/или курсове - след приключването на съответния курс и/или
занятие - за два часа;
- както и за 20
(двадесет) дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск
на майката. Вземането на детето от бащата и връщането на детето на майката да
се осъществява от и в дома на майката.
ЗАДЪЛЖАВА майката
да осигури предаването на детето в точния час. При този режим на лични
контакти, когато бащата не вземе детето до един час от началото, то майката не
е длъжна да му го предаде след това.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 292568 от 04.12.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 24489 по описа за 2018 г. на Софийски районен
съд, ІІІ ГО, 149 състав, в частта му относно размера на издръжката,
дължим от бащата за детето.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА, претенцията на въззивницата М.М.П. за присъждане на сторените по водене на делото
разноски.
НЕЗАВЕРЕНИ ПРЕПИСИ от настоящето решение да се връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО, в
частта относно определения режим на лични отношения на бащата с детето може да
се обжалва с касационна жалба, пред
Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчването
на преписите, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………