РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Панагюрище, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235230100394 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от Н. Н. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Панагюрище, ул. „******“ №8, чрез адвокат К. С. от АК Пазарджик, със съдебен
адрес: гр. Пазарджик, ул. „****“ № 18, против М. К. К., ЕГН ********** и М. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. „*****“, бл.2, вх.9, ет.3.
В исковата молба се твърди, че на 22.10.2003 г. ищецът е продал на ответника М. К.
½ ид. част от недвижим имот с идентификатор ***** *** **** * по кадастралната карта на
гр. Панагюрище, представляващ търговски обект - кафе-аперитив, сграда за обществено
хранене, със застроена площ от 101 кв.м, на един етаж, с административен адрес: гр.
Панагюрище, ул. „****“ № 6, който обект е застроен в недвижим имот с идентификатор
***** *** **** по кадастралната карта на гр. Панагюрище. Сочи, че другата ½ ид. част от
имота, който е построил в резултат на реализирано право на строеж, учредено на името на
Д., е останала собственост на ищеца.
Твърди, че е неоснователно и невярно твърдението на ответниците, че са придобили
собствеността върху процесната сграда - кафе - аперитив, в резултат на приращение.
Подчертава, че именно Н. Д. е придобил имота, като резултат на учредено в негова полза
право на строеж с Нотариален акт №198, т.1, нот. дело №147/2003 г. по Общия регистър на
Нотариус №390, което ищецът е реализирал, евентуално в резултат на изтекла в негова
полза кратка петгодишна давност, на която се позовава изрично, с оглед направеното
оспорване от ответниците К.и на представения от него констативен нотариален акт
№198/2003 г. на нотариус П. К..
Според ищеца, с ответниците не могат да постигнат съгласие за подялба на
недвижимия имот.
По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
допуснат до делба посочения търговски обект, а именно - имот с идентификатор ***** ***
**** * по кадастралната карта на гр. Панагюрище, представляващ търговски обект - кафе-
аперитив, сграда за обществено хранене, със застроена площ от 101 кв.м, на един етаж, с
1
административен адрес: гр. Панагюрище, ул. „****а“ №6.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването се явява ищецът и адвокат К. С.
от АК Пазарджик, които молят съда да уважи исковата претенция. Депозира писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците са депозирали отговор на исковата молба,
чрез адвокат З. М. и адвокат П. Х. от АК Пазарджик, в който се излага становище за
допустимост и неоснователност на предявената искова претенция.
Твърдят, че ищецът Д. не е титуляр на правото на собственост върху претендирана ½
ид. част от процесния недвижим имот. Заявяват, че този имот е построен в недвижим имот с
идентификатор ***** *** ****, който е съсобствен в равни квоти между М. К. и неговия
брат Н. Д. К.. Този факт, според писмения отговор, се установявал от Нотариален акт №133,
т.1, нот. дело №414/1966 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела и
удостоверение за наследници от 26.08.1992 г.
Ответниците сочат, че в полза на двамата съсобственици на поземления имот, като
единствени наследници по закон на Д Н К, на основание чл.56, ал.1 от ЗТСУ (отменен),
община Панагюрище е издала Разрешение за строеж №204/23.11.1994 г. по одобрен
архитектурен проект от същата дата. Именно от тогава е издаден и протокол за определяне
на строителна линия и ниво. Ответниците подчертават, че констатациите в издадения в
полза на ищеца Нотариален акт №198, т.1, нот. дело №147/2003 г. по Общия регистър на
нотариус №390 - П.К., са базирани върху същото строително разрешение, същия одобрен
архитектурен проект и същия протокол за определяне на строителна линия и ниво, които
ползват наследниците на Д К, а не ищецът Д.. Уточнява се, че представеният пред нотариуса
Нотариален акт за учредяване право на строеж №83/05.03.1997 г. на Районен съд -
Панагюрище не поражда права за ищеца Д. върху построената сграда, защото в негова полза
не е издавано строително разрешение на основание чл.50, ал.2, т.1 от ЗТСУ, нито на
основание чл.148 от ЗУТ, понеже той не е реализирал правото на строеж в рамките на срока
по чл.67, ал.1 от ЗС и следователно учреденото му право на строеж е било погасено преди
построяването на сградата.
Ответниците оспорват съдържанието на издадения в полза на ищеца нотариален акт
№198, т.1, нот. дело №147/2003 г. по общия регистър на нотариус №390 - П К, тъй като
представените на нотариуса писмени доказателства не установяват притежаваното от Д.
право на собственост върху описаната в акта сграда. Според писмения отговор на исковата
молба, съгласно Тълкувателно решение №19/21.03.2013 г., постановено по тълкувателно
дело №11/2011 г. на ОСГК на ВКС, е прието със задължителна за съдилищата сила, че
констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост за недвижим имот по
реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по реда на чл.179,
ал.1 от ГПК, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти, а констатацията на нотариуса представлява правен извод, а не удостоверен от него
факт.
Ответниците оспорват констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на
2
собственост към патримониума на ищеца Д., като молят на основание чл.537, ал.2 от ГПК,
да бъде отменен КНА №198, т.1, нот. дело №147/2003 г. по Общия регистър на Нотариус
№390 - П К.
Твърдят, че на основание чл.67, ал.1 от ЗС, правото на ищеца да строи върху чужда
земя, отстъпено на 05.03.1997 г., е било погасено поради неупражняването му в петгодишен
срок, а правото на собственост върху построената, след изтичането на петгодишния срок,
постройка, е придобито от собствениците на земята, по силата на правилата за приращение,
посочени в чл.92 от ЗС. Ответниците твърдят, че собствениците на земята са били
единствени владелци на поземления имот и на сградата през целия период от момента,
когато са наследили имота през 1992 г. и след построяване на сградата, до момента на
предявяване на писмения отговор.
По изложените твърдения се иска от съда отхвърли иска за делба като неоснователен
и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, издаденият в полза на ищеца констативен нотариален
акт №198, т.1, нот. дело №147/2003 г. по Общия регистър на Нотариус №390 - П К, да бъде
отменен.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, за ответниците се
явяват адвокат З. М. и адвокат П. Х. от АК Пазарджик, като искат от съда да постанови
решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения констативен нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот от 21.05.2003 г., № 198, т.I, нот. дело №147/2003 г. по Общия регистър на
Нотариус №390 - П К се установява, че ищецът е признат за собственик на процесния имот,
като затова нотариуса е съобразил нотариален акт за учредяване право на строеж №83, т.1,
н.д.№113/1997 г. на Панагюрски PC, одобрен на 23.11.1994 г. архитектурен проект,
разрешение за строеж №204/03.11.1994 г., протокол за определяне на строителна линия и
ниво №16/05.11,1995 г. на Отдел „Архитектура и благоустройство“ при Община
Панагюрище, скица №511/29.11.2002 1. на Дирекция "ТСУ" при Общ Панагюрище,
удостоверение за описание и идентичност на имот №1402/05.12.2002 г. на Дирекция „ТСУ“
при общ. Панагюрище, удостоверение за наследници на Д Н К от 26.08.1992 г. и
удостоверение за данъчна оценка №1303-110/10.03.2003 г. на данъчно подразделение -
Панагюрище.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот от 22.10.2003 г., № 111, том. III, рег.
№4424, дело № 399/2003 г. на нотариус П К, ищецът прехвърлил правото на собственост
върху ½ ид.ч. от процесния имот на ответника М. К., а именно ½ ид.ч. от недвижим имот с
идентификатор ***** *** **** * по кадастралната карта на гр. Панагюрище, представляващ
търговски обект - кафе-аперитив, сграда за обществено хранене, със застроена площ от 101
кв.м, на един етаж, с административен адрес: гр. Панагюрище, ул. „****“ № 6, който обект е
застроен в недвижим имот с идентификатор ***** *** **** по кадастралната карта на гр.
3
Панагюрище. По време на изповядване на сделката, ответникът е бил в граждански брак с
ответницата М. К., поради което процесните идеални части в СИО.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот от 13.08.1966 г., № 133, т. I, дело
№ 414/1966 г, се установява, че недвижимият имот, в който е построен процесния имот,
предмет на делба е придобит от бащата на ответниците – Д Н К. От удостоверение за
наследници на посоченото лице, се установява, че негови наследници са ответникът М. К. –
син и Н Д. К – син.
По делото е представено разрешение за строеж № 204/23.11.1994 г., издадено от общ.
Администрация гр. Панагюрище, в което е посочено, че на наследниците на Д К, в
недвижим имот, за който е отреден парцел IV-3014, в квартал 172 по регулационния план на
гр. Панагюрище се разрешава да построят кафе-аператив. Представен е протокол № 16 за
определяне на строителна линия и ниво на обекта. Постъпило е писмо от общ.
Панагюрище, в което е посочено, че това е единственото разрешение за строеж за
посочения имот.
От представения нотариален акт за учредяване право на строеж от 05.03.1997 г., №
83, т.I, дело № 113/1997 г. на нотариус Б се установява, че в полза на ищеца е учредено
право на строеж от ответника М. К. и Н К, действащ чрез пълномощника си Р И К, на кафе-
аператив и магазин до 100 кв.м. на един етаж, в следния недвижим имот – дворно място от
328 кв.м., за който е отреден парцел IV-3014, в квартал 172 по регулационния план на гр.
Панагюрище, с урегулирана площ от 403 кв.м. при посочени съседи. Уговорено е, че правото
на строеж се отстъпва от учредителите безвъзмездно.
Ищецът е представил искане за сключване на договор за присъединяване на обекти
към електропреносната мрежа на процесния имот от 27.06.20003 г., становище за условията
и начина за присъединяване към мрежата, договор за присъединяване на обекти към
електропреносната мрежа от 09.07.2003 г., договор за продажба на електрическа енергия от
15.07.2003 г., сключен между „Хермес – 91“ ЕООД, представлявано от ищеца и
„Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД. Представено е й съгласуване проект с „ВиК
Панагюрище“ ЕООД и договор за възлагане на строителство, удостоверение за данъчна
оценка и молба до „ХЕИ“ гр. Пазарджик. От посочените документи се установява, какви
действия, респективно кога процесния имотът е бил електроснабден, водоснабден и кога
какви действия е предприел ищеца за шпакловане и боядисване на заведението.
За изясняване на фактическа страна по делото в качеството на свидетели са
разпитани – С К Г, К Н К, С К К и С П Ч.
От показанията на свидетелите С Г и К К се установява, че познават ищеца. И
двамата свидетели посочват, че строежът на кафе-аперативът е започнал 1998 г. и е
приключил до към 1999 г./2000 г.. Свидетелят Г споделя, че основно е виждал ищеца, докато
е строял, както и ответникът М. К., който е виждал и да събира ябълки и да подрязва
овощните дървета, които се намирал в дворното място. Двамата свидетели изясняват, че са
помагали на ищеца да вкарат маси в заведението. Изясняват и какво е състоянието на
4
сградата в момента,
От показанията на свидетелите С К и С Ч се установява, че и двамата живеят в
непосредствена близост на процесния недвижим имот. Изясняват, че първоначално в имота
е имало стара къща, която била бутната, след което ответникът К. започнал да строи новата
постройка /процесната/. Свидетелят К посочва, че сградата е построена след 2000 г., около
2005/2006/2007 г.. Споделя че дворът се обработвал от ответника К., като имало и засадени
овошки. Посочва, че двамата ответниците са отивали да почистят сградата и прозорците.
Изяснява, че почти всяка седмица ги виждал. И двамата свидетели твърдят, че сградата е
построена от ответника К., който бил постоянно там. Свидетелят К сочи, че по време на
строежа е виждал ищеца, но си е мислил, че като приятел на К., след което не го е виждал.
Свидетелят Ч посочва, че не е виждал да влиза в двора друг, освен ответниците. Споделя, че
единствено М. К. е поправял щети по външната фасада на постройката, както и че знае, че се
е строяла за заведението от М. К. и друго лице, но не знае кое е.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Настоящият съдебен състав е сезиран с иск с правно основание чл.341 и сл. от ГПК –
конститутивен иск, с който се цели правна промяна - прекратяване на имуществената
общност и създаване на нейно място на реални дялове в индивидуална собственост на всеки
един от съделителите.
За да се яви основателен предявеният иск за делба следва да се установи наличието на
възникнала на предвидено в закона и твърдяно в исковата молба основание съсобственост
върху имота – предмет на делба, чието ликвидиране се цели чрез инициираното делбено
производство. Наличието или липсата на такава по отношение на делбения обект се
преценява от съда с оглед на всички събрани доказателства.
Обсъдените съвкупно писмени доказателства и показанията на свидетелите на ищеца
обуславят категоричния извод за наличието на съсобственост между страните на недвижим
имот с идентификатор ***** *** **** * по кадастралната карта на гр. Панагюрище,
представляващ търговски обект - кафе-аперитив, сграда за обществено хранене, със
застроена площ от 101 кв.м, на един етаж, с административен адрес: гр. Панагюрище, ул.
„****“ № 6, който обект е застроен в недвижим имот с идентификатор ***** *** **** по
кадастралната карта на гр. Панагюрище.
Установи се, че по силата на констативен нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот от 21.05.2003 г., № 198, т.I, нот. дело №147/2003 г. по Общия
регистър на Нотариус №390 - П К, ищецът е признат за собственик на процесния имот.
Установи се от нотариален акт за продажба на недвижим имот от 22.10.2003 г., № 111, том.
III, рег. №4424, дело № 399/2003 г. на нотариус П К, че ищецът е прехвърлил правото на
собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот на ответника М. К., който към момента на
изповядване на сделката е бил в граждански брак с ответницата К..
Тук е моментът да се разгледат възраженията на ответниците, досежно правото на
5
собственост на ищеца.
Първото възражение на ответниците е, че ищецът не е реализирал правото на строеж
в рамките на срока по чл.67, ал.1 от ЗС и следователно учреденото му право на строеж е
било погасено преди построяването на сградата, респективно не се легитимира като
съсобственик на процесния имот.
Правото на строеж се учредява с договор или с административен акт, като по-често
срещаната хипотеза е договорът, който по общото правило на чл.18 ЗЗД следва да бъде
сключен с нотариален акт /ТР № 1/04.05.2012 г. по ТД № 1/2011 г. на ОСГК/. В настоящия
случай правото на строеж е учредено чрез сключване на договор между ищеца, първия
ответник и негови брат, в законоустановената форма на 05.03.1997 г., обективирана в
нотариален акт за учредяване право на строеж от 05.03.1997 г., № 83, т.I, дело № 113/1997 г.
на нотариус Б. Именно предвидения в чл.67, ал.1 давностен срок започна да тече от дата на
сключване на договора – 05.03.1997 г. и изтича на 05.03.2002 г.. До последната дата, ищецът
в качеството си на суперфициар е следвало да изгради обекта до т.н. груб строеж, за да се
приеме, че е реализирал в срок правото си на строеж.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено, че процесният обект е изграден до груб строеж, не по-късно от 2000 г., в
каквато насока са показания на разпитаните свидетели на ищеца, които съдът кредитира
като логични, последователни и най-вече подкрепящи се от останалите доказателства по
делото. И двамата свидетели излагат непосредствени възприятия, че строежът е започнал
през 1998 г. и е завършил през 2000 г., когато е отлята плочата на покрива, която
представлява и самият покрив. В този смисъл съдът следва да посочи, че не дава вяра на
показанията на ответниците и в частност на свидетелят К, който посочва, че сградата е
построена едва през 2005/2006/2007 г., тъй като в тази част показанията му са в
противоречие, както с обсъдените показания на свидетелите на ищеца, така и с приложените
по делото констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот от
21.05.2003 г., № 198, т.I, нот. дело №147/2003 г. по Общия регистър на Нотариус №390 - П К
и нотариален акт за продажба на недвижим имот от 22.10.2003 г., № 111, том. III, рег.
№4424, дело № 399/2003 г. на нотариус П К. И двата нотариални актове са изготвени през
2003 г., т.е. към онзи момент е имало вече годен обект, който да бъде предмет на сделките
обективирани в нотариалните актове, което води до извода, че показанията на свидетеля К
не са достоверни и с тях се цели да се докаже единствено тезата на ответниците, че правото
на строеж е погасено, тъй като ищецът е бездействал. От показанията на свидетеля Ч не се
установява точният момент, в които е приключил строежът на процесната сграда, поради
което те не спомагат за изясняване фактическата страна на спора и не следва да залегнат в
правните констатации на съда, досежно това възражение.
По изложените съображения, съдът счита, че ищецът е успял да реализира правото си
на строеж в предвидения в ч.67, ал.1 ЗС давностен срок, а именно до края на 2000 г.. Поради
тази причина е станал и собственик, първоначално на цялата сграда, а след това на ½ ид.ч.,
след като се е разпоредил в полза на ответниците. Във връзка с горното, неоснователно се
6
явява и възражението на ответниците, че М. К. заедно с брат си Н К са придобили
процесния недвижим имот, по силата на чл.92 ЗС, в качеството им на собствениците на
земята, върху която е построен. Ирелевантно за спора се явява и възражението на
ответниците, че ищецът нямал издадено разрешение за строеж, което да бъде на негово име.
Няма твърдения и не са ангажирани доказателства, че при построяването на обекта, ищецът
се е отклонил от приложените по делото строителни документи, в т.ч. разрешение за строеж,
издадена на ответника К. и на неговия брат, както и протокол за определяне на строителна
линия.
По отношение на другото възражение на ответниците, че оспорват съдържанието на
издадения в полза на ищеца нотариален акт №198, т.I, нот. дело №147/2003 г. по общия
регистър на нотариус №390 - П К, съдът намира същото за неоснователно по следните
съображения.
В настоящото производство ищeцът твърди, че е собственик на процесния недвижим
имот по силата на реализирано право на строеж и нотариален акт №198, т.I, нот. дело
№147/2003 г. по общия регистър на нотариус №390 - П К. Във връзка с направеното
оспорване и съгласно постановките, залегнали в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012
г., ОСГК на ВКС, ответниците, които не разполагат с документ за собственост, носят
тежестта да докажат несъществуването на признатото от нотариуса право. В този смисъл е
разпределена от съда доказателствена тежест на ответниците. В хода на производството в
подкрепа на направеното от тях оспорване бяха ангажирани единствено гласни
доказателства – разпит на двама свидетели, но както беше посочено по-горе, показанията на
свидетеля К не следва да се кредитират по подробно изложени съображения, а показанията
на свидетеля Ч не са относими към реализиране правото на строеж. При това положение
следва да се приеме, че ответниците не обориха доказателствената стойност на оспорения
нотариален акт, поради което следва да се приеме, че ищецът е собственик на ½ ид.ч..
Неоснователно се явява и възражението на ответниците, че първият ответник, заедно
с брат си са придобили и правото на собственост на процесната сграда, чрез давностно
владение, което е започнала от момента на построяването на сградата. От събраните по
делото доказателства не се установи, че горепосочените лица са владеели имота,
непрекъснато в период от повече от десет години. Установи се единствено от показанията на
разпитаните свидетели по искане на ответниците, че последните са отивали в дворното
място, където е построена сградата, че са го обработвали и, че са се грижили за овощните
дръвчета насадени в него. Единствено свидетелят Ч сочи, че ответникът К. е поправял щети
по мазилката на сградата, но от показанията му не се установява, кога, респективно в какъв
период са били. Горното се явява недостатъчно, за да се приеме по категоричен начин, че
ответникът К. и брат му са придобили процесната сграда по давност. Дори от показанията на
свидетелите не се установява, че братът на К. е посещавал, респективно е владял сградата.
По изложените съображения, съдът счита, че следва да се допусне делба на
процесния имот при следните квоти – ½ ид.ч. за ищеца и ½ ид.ч. общо за двамата ответници.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот с идентификатор
***** *** **** * по кадастралната карта на гр. Панагюрище, представляващ търговски
обект - кафе-аперитив, сграда за обществено хранене, със застроена площ от 101 кв.м, на
един етаж, с административен адрес: гр. Панагюрище, ул. „****“ № 6, който обект е
застроен в недвижим имот с идентификатор ***** *** **** по кадастралната карта на гр.
Панагюрище, при следните квоти:
- 1/2 ид.части за Н. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. „******“ №8
и
- 1/2 ид.части общо за М. К. К., ЕГН ********** и М. Н. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Панагюрище, ул. „*****“, бл.2, вх.9, ет.3, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за продължаване на
делбеното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
8