№ 2815
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110214752 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от С. К. С. с ЕГН **********, срещу наказателно
постановление (НП) № 24-4332-007336/08.04.2024 г., издадено от началник
група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което са му наложени следните
наказания: 1. за нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по
пътищата(ЗДвП) на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и 2. За
нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от
ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
С жалбата се иска НП да бъде отменено поради незаконосъобразност.
Твърди се, че НП е неправилно и незаконосъобразно, както и че в хода на
производството по издаването му са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като твърдяното нарушение не е установено по несъмнен
начин. Изложени са конкретни съображения, свързани с датата и мястото на
твърдяното нарушение, предмет на производството, както и начина на
установяването му. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С. С. редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си представител - адв. Н. П. от АК Перник, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП като незаконосъобразно по
изложените в жалбата съображения, които доразвива. Претендира присъждане
1
на разноски.
Въззиваемата страна (и наказващ орган) – ОПП - СДВР, редовно
призована, не изпраща процесуален представител. В постъпили писмени
бележки от пълномощник е изразено становище за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и необоснована и да бъде оставено НП в сила като
правилно и законосъобразно. Изложени са бланкетни мотиви. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение да прекомерност
на поисканото адвокатско такова.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери служебно
атакуваното наказателно постановление, анализира поотделно и в
тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, взе предвид
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 06.12.2023 г. в СДВР постъпил сигнал, препратен от контактния
център на СО, постъпил там на 28.11.2023 г. по електронен път от В.Б..
Сигналът съдържа твърдения, че от посочен от него публичен профил в
Инстаграм качвал в платформата видеа и снимки, от които се виждало, че с
МПС с рег. № ******* се извършват нарушения на обществения ред – каране
по тротоари, на задна гума, превишена скорост и др. Твърди се, че от снимките
и видеата се вижда, че тези действия са извършвани на различни места в
столицата, а в някои от тях се виждал номера, който той сочи. Приложени са
снимки от профила, на които се виждат твърдените обстоятелства.
По този сигнал било възложено извършване на проверка от свид. С.,
който направил справка за собствеността на визуализирания на снимките
мотоциклет по видимия на част от тях рег. номер. Установил, че собственик е
жалб. С. К. С., който бил призован в ОПП – СДВР и се явил на 12.01.2024 г. В
декларация по чл. 188 от ЗДвП последният декларирал, че мотоциклета с рег.
№ ******* към 28.11.2023 г. е негова собственост документално, но от
28.10.2023 г. имал нов собственик, на когото посочил две имена и телефонен
номер. Твърди още, че до него имали достъп над 10 човека, като той нямал
контактен ключ. В
При тази фактология свид. С. му съставил АУАН Серия АД бл. №
129900/12.01.2024 г. за нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 4, т. 1
от ЗДвП, вр. чл. 188 от ЗДвП, извършени на 28.11.2023 г. в 07,58 ч. в гр. София,
на бул. Цариградско шосе № 125. Актът бил съставен в присъствието на двама
свидетел на съставяне на акта, връчен на жалбоподателя, който не вписал
нищо в графата за възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН постъпило писмено възражение срещу акта от жалб. С., в което твърди,
че не е извършил вмененото му нарушение, като на 28.11.2023 г. от 01.30 ч. до
09.30 ч. бил на работа в склад на адрес: гр. София, бул. Кл. Охридски № 148,
поради което не може да е бил на бул. Цариградско шосе № 125. Твърди още,
че представения от Б. снимков материал от интернет бил лъжлив, като на свой
ред представя снимки от камерите в склада, където работи, като твърди, че
колегите му могат да свидетелстват за присъствието му в склада по това
време.
2
Въз основа на АУАН, и след като възражението е прието за
неоснователно, на 08.04.2024 г. е издадено НП. То е връчено на жалбоподателя
на 12.09.2024 г., срещу което е подадена жалба в законоустановения срок.
Изложените фактически обстоятелства по делото се установяват въз
основа на събрания по делото доказателствен материал: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А. С. и Д.В.,
становище на вещото лице В.; и писмените доказателства по делото –
съставеният АУАН Серия АД бл. № 129900/12.01.2024 г.; Справка-картон на
водача с данни за нарушения на ЗДвП; декларация; писмо от СО с
приложения; възражение; справка за собственост; докладна записка; заповеди
на министъра на вътрешните работи, служебна бележка; писмо от зам.
директор на НИМХ, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 от
НПК.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на
разпитаните свидетели. Показанията на свид. С. са лишени от информативна
стойност, доколкото не си спомня случая, дори и след предявяване на АУАН.
Не помни как е установил мястото и времето на нарушенията. Свид. В.
потвърждава твърдението на жалб. С., че на е бил на работа в посочения от
него склад по времето, когато се твърди, че са извършени вменените му
нарушения.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира,
доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена
срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт.
По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
спазването на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални
документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В
3
случая АУАН е съставен от компетентен за това орган – свидетелят А. С. на
длъжност „мл. автоконтрольор“ към СДВР, ОПП-СДВР, с което е спазен
чл.189, ал.1 във вр. чл.165, ал.2 от ЗДвП и съгласно Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на министерството на вътрешните работи, а
НП е издадено от „определено от министъра на вътрешните работи”
длъжностно лице – началника на група 03 Сектор „Административно
обслужване” при ОПП-СДВР, с което е спазена разпоредбата на чл.189, ал.12
от ЗДвП и съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на министерството на вътрешните работи.
При служебната проверка се установи, че АУАН е съставен при спазване
на изискванията на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл.
42 от ЗАНН, а при неговото връчване е спазен чл. 43 от ЗАНН. Процесното
НП също съдържа законовите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като
нарушението е описано подробно с неговите фактически и правни елементи и
то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото
му нарушение и съответно да организира защитата си. В тази насока съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран
за това, че неизвестен водач използвал пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като е вменено умишлено изваждане на
мотоциклета от равновесие и го управлява само на задна гума. Съществен
елемент от състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП се явява и
субективната страна на деянието, която според конкретната формулировка на
забраната, предполага извършването му изключително и само при пряк
умисъл. Този извод се налага, доколкото законодателят е въвел изискването за
наличието на специална цел в поведението на водача - пътят да бъде ползван
не по предназначението му за превоз на хора и товари. Този допълнителен
квалифициращ белег следва да бъде убедително доказан, което единствено би
обезпечило и съставомерността на проявата. От приобщения снимков
материал безспорно се установява, че такова нарушение е извършено.
Вменено е и, че табелите с рег. номера не били чисти, което
затруднявало виждането им. Такова нарушение съдът прие, че не е извършено,
доколкото на снимките ясно се вижда номера и именно по този начин е
установен нарушителя. В тази част НП е неправилно.
След извършена цялостна проверка на приложените доказателства,
съдът намира обаче, че извършеното нарушение категорично не е извършено
на посочената дата – 28.11.2023 г. и остава недоказано мястото на
извършването му. По отношение на датата – очевидно е, че след като сигналът
от В.Б. е подаден на 28.11.2023 г. в 07,58 ч., то очевидно обстоятелствата, за
които сигнализира са се случили по-рано. В сигнала не е посочено времето на
извършване на описаните деяния, тъй като на г-н Б. не му е известно. От една
4
от приложените снимки може да се установи, че е публикувана в Инстаграм
на 13.10.2022 г., което означава, че събитието, заснето на нея се е случило най-
късно на тази дата. Освен това, от официалното писмо от зам. директор на
НИМХ се установява, че на 28.11.2023 г. в 07,58 ч. в гр. София, на бул.
Цариградско шосе № 125 метеорологичните условия са били следните:
облачно, вали слаб сняг и има стара снежна покривка с височина около 24 см.
Тази обстановка е коренно различна от видимата на снимките, където липсва
какъвто и да е валеж от сняг, както и стара снежна покривка. Ето защо съдът
прие, че вмененото на жалб. С. нарушение категорично не е извършено на
28.11.2023 г., като не е установена датата на извършването му, което на
практика е предпоставка за отмяна на наказателното постановление и в тази
част, тъй като твърдяното нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП не е извършено
на 28.11.2023 г. в 07,58 ч.
С оглед липсата на обективна страна и на двете вменени на С.
нарушения, е безпредметно да се изследва субективната страна.
Ето защо, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно и като такова, същото следва да бъде
отменено изцяло.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно
заявената претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, в полза на
жалбоподателят като намира същата за формално основателна. Същевременно
съдът констатира, че в представения с жалбата договор за правна защита и
съдействие е посочено договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв., което е платено в брой. С оглед направеното възражение за
прекомерност и с оглед фактическата и правна сложност на делото – ниска,
същото следва да бъде намалено до предвидения в наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения минимум – 400 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно и неправилно наказателно
постановление № 24-4332-007336/08.04.2024 г., издадено от началник група в
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на С. К. С. са наложени следните
наказания: 1. за нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по
пътищата(ЗДвП) на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и 2. За
нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от
ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С.
К. С., ЕГН **********, сумата от 400,00 лв., представляваща разноски за
5
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6