Решение по дело №5686/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4588
Дата: 18 декември 2024 г.
Съдия: Йоана Николаева Вангелова
Дело: 20243110105686
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4588
гр. Варна, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110105686 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени в
условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищецът Е. Й. Р. твърди, че на 22.04.2022 г. е сключил договор за
потребителски кредит с „В. Б.“ ЕООД, въз основа на който му е отпусната
сума в размер на 800 лева при годишен лихвен процент от 40.99 % и годишен
процент на разходите от 49.70 %. Сочи, че в договора е предвидена такса за
разглеждане в размер на 173.75 лв.
Ищецът поддържа, че клаузата от договора за потребителски кредит, с
която е предвидено заплащането на „такса разглеждане“ е нищожна поради
противоречието й с чл. 10а ЗПК. В условията на евентуалност навежда
доводи, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като
такава се явява нищожна поради противоречието й със закона. В условията на
евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради заобикаляне на закона,
на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на евентуалност – поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Излага съображения, че клаузата е нищожна поради противоречие с чл.
10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита.
Навежда доводи, че чрез цитираната уговорка се нарушава принципът на
добросъвестност и справедливост, поради което същата е неравноправна.
Наред с това счита, че тъй като е неразбираема и не позволява на потребителя
1
да прецени икономическите последствия от сключване на договора, тя попада
в приложеното поле на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Отделно от това се позовава на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като счита, че таксата е необосновано висока.
Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК, като поддържа, че чрез разглежданата
клауза се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушава нормативно
предвиденият размер на ГПР.
Счита, че посочената клауза от договора накърнява добрите нрави, тъй
като чрез нея се достига до значителна нееквИ.лентност на насрещните
престации на страните, а именно – между размера на таксата и предоставената
услуга, като по този начин се злепоставят интересите на кредитополучателя с
цел извличане на собствена изгода от кредитора.
Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на уговорката за
заплащане на „такса разглеждане“ по Договор за кредит №
**********/22.04.2022 г. поради противоречие със закона, в условията на
евентуалност – поради заобикаляне на закона, в условията на евентуалност –
поради накърняване на добрите нрави
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В. Б.“ ЕООД не е депозирал писмен
отговор. Такъв е постъпил в деня, следващ изтичането на срока по чл. 131
ГПК, като с него са наведени доводи за неоснователност на предявените
искове.
Ответникът потвърждава наличието на облигационно отношение между
страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.
Заявява, че съгласно същия на ищеца е предоставена сума в размер на 150
лева, като последният е бил задължен да заплати „такса бързо разглеждане“ в
размер на 42.05 лева. Впоследствие са сключени четири анекса към договора
за отпускане на допълнителни суми, като по всеки от тях ищецът се в
възползвал от услугата „бързо разглеждане“. Въз основа на същите
отпуснатата главница по договора за кредит е нараснала до 800 лева, а общият
размер на дължимата „такса бързо разглеждане“ възлиза на 173.75 лева.
РазвИ. подробни съображения в подкрепа на позицията си, че при
сключване на договора са спазени изискванията на ЗПК за предоставяне на
преддоговорна информация, както и за сключване на договора в писмена
форма, по ясен и разбираем начин. Излага, че обичайно кредиторът се
задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане
на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от дата на
подаването му. Сочи, че по искане на кредитополучателя може да му бъде
предоставена услугата бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит,
за която се дължи такса. Заявява, че се касае за допълнителна незадължителна
услуга, която гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до
15 минути от изпращането му.
Оспорва доводите за нищожност на процесната договорна клауза поради
противоречие с чл. 10а ЗПК. Счита, че същата съответства на законовата
възможност, уредена в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, доколкото се касае за
незадължителна допълнителна услуга, предоставянето на която зависи от
2
волята на кредитополучателя. Същевременно, посочената услуга се
предоставя преди сключване на договора, поради което не може да се приеме,
че същата е свързана с усвояването и управлението на кредита.
Оспорва уговорената такса да накърнява добрите нрави. Поддържа, че с
оглед принципа на свободата на договаряне ищецът е изявил волята си да
ползва услугата бързо разглеждане при отразената в договора цена. Сочи, че
възнаграждението е дължимо за реално извършена услуга, чиято стойност е
обусловена от краткото време, в което следва да бъде предоставена.
Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на клаузата поради
заобикаляне на закона. Счита, че за да попадне една такса в общия разход по
кредита, тя трябва да отговаря на две кумулативни условия: да се заплаща във
връзка с договора за кредит и ползването на услугата да е задължително
условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите
условия. Заявява, че в случая не е налице нито едно от тези условия, тъй като
таксата представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга,
която се предоставя на кредитополучателя преди сключването на договора,
няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит и няма
задължителен характер.
Оспорва процесната клауза да е неравноправна. Изтъква, че общите
условия на дружеството, в т. ч. регламентираните в тях допълнителни услуги,
са предварително изпратени и съгласувани с Комисията за защита на
потребителите.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и на дружеството да
бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на
облигационно отношение между Е. Й. Р. и „В. Б.“ ЕООД по Договор за кредит
№ **********/22.04.2022 г., както и че в същия е предвидена такса за бързо
разглеждане в размер на 173.75 лева,
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за
потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната
закрила по този закон. Чл. 10а, ал. 1 ЗПК допуска кредиторът да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, като съгласно императивната норма, съдържаща се в
ал. 2 на същата разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Процесната такса е уговорена за „бързо разглеждане“ на искането за
предоставяне на кредит. Безспорно дейността по разглеждане на искането за
отпускане на кредит е неразривно свързана с усвояването му. Касае се за
дейност, която се извършва във всички случаи при сключването на договор за
потребителски кредит и в този смисъл съставлява присъщ на основния
3
предмет на договора разход. Поради изложеното не могат да бъдат споделени
доводите на ответника, че тъй като разглеждането на искането предхожда
сключването на договора, то не касае усвояването на кредита. ЗПК допуска
събирането на такси единствено за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, но не и за основните дейности на кредитора, изразяващи се в
отпускане и управление на кредита. В този смисъл, договарянето на подобна
такса е недопустимо и клаузата от договора, в която същата е предвидена, е
нищожна поради противоречие със закона.
Поради горните съображения настоящият съдебен състав намира за
основателен предявения иск за прогласяване нищожността на уговорката за
заплащане на „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит №
**********/22.04.2022 г. поради противоречието й със закона, на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Предвид извода за основателност на този иск не следва
да бъдат разглеждани предявените в условията на евентуалност искове.

По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 50 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, което настоящият съдебен състав
намира, че отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА поради противоречието й със закона
уговорката за заплащане на „такса разглеждане“ по Договор за кредит №
**********/22.04.2022 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по иска на Е.
Й. Р., ЕГН **********, от с. *******, срещу „В. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******.
ОСЪЖДА „В. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Й. Р., ЕГН **********, от с.
*******, СУМАТА ОТ 50 /петдесет/ лева, представляваща извършени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от АК-***, със
служебен адрес: гр. ***, *******, СУМАТА ОТ 400 /четиристотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5