РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Габрово , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20214200500109 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на двете страни по делото.
В жалбата си „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, твърди, че при
постановяване на решението си районният съд не взел предвид, че липсва
основание за уважаване на предявения от ищцата иск. Решението било
незаконосъобразно, неправилно, поради нарушаване на материалния закон,
допуснати процесуални нарушения и необосновано.
Представените писмени и събраните гласни доказателства не били в
състояние да обосноват факта на понасяне от ищцата на твърдените
неимуществени вреди, противоправното поведение на служители на
Кауфланд, както и причинно-следствената им връзка с твърдения от ищцата
инцидент и настъпилите вреди. Претендираните и присъдени от съда
имуществени вреди не представлявали непосредствени разходи за лечение в
резултат на настъпил инцидент, а такива за заплащане на услуги по издаване
1
на запис на диск от рентгенологично изследване и издаване на
съдебномедицинско удостоверение.
При постановяване на решението районният съд кредитирал изцяло
свидетелските показания на свидетелите на ищцата и посоченото в исковата
молба, без да отчете наведените в писмената защита на Кауфланд съмнения
относно съдържащото се в тях, аргументите против тяхната пълна
обективност, както и без да кредитира коректно и в пълнота показанията на
свидетелката, привлечена от ответника. Не били обсъдени в детайл
изложените от ответника аргументи във връзка с несъответствия в механизма
на описаното падане и претендираните вреди, и липсата на противоправност
от страна на служители на Кауфланд. Не било налице твърдяното
противоправно поведение и презюмираната вина на служители на Кауфланд.
Настъпването на подобен инцидент често било обективно обстоятелство,
което се случило независимо от волята и действията на ответника или на
негови служители.
Не били установени коректно нито механизмът, нито хронологията на
инцидента. Фактът, че била поставена обозначителна табела за хлъзгав
участък, както и повикването по информационната система, преди инцидента,
на хигиенист, който да почисти замърсеното петно - от служители в
непосредствена близост след разливане на течността, не бил взет предвид от
съда.
Вероятността ищцата да не била положила полагаемото се лично
внимание при движението си се подсилвало и от игнорирания от съда факт,
че свидетелят Д.Д., с когото ищцата е пазарувала в магазина, е вървял
непосредствено преди нея и преминал директно през замърсения участък, но
въпреки това не паднал вследствие на подхлъзване.
Решението било неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила, и необосновано и в
частта, в която бил определен размерът на присъденото обезщетение. При
постановяване на съдебния акт не била съобразена нормата на чл. 52 от ЗЗД, а
именно обезщетението за непозволено увреждане да бъде определено в
съответствие с изискванията за справедливост и еквивалентност на
претърпените вреди.
2
Съдът намалил размера на претендираното от ищцата обезщетение, но
и така присъденият размер бил прекомерен спрямо доказателствата по делото.
Събраните по делото доказателства не били годни да обосноват и уважения
размер на обезщетението.
В случая се касаело за навяхване на долен крайник и предвид
медицинската документация, вкл. заключението на специалиста по съдебна
медицина, последиците били единствено ограничени движения, но не и
невъзможност за такива. Поради това жалбоподателят счита, че твърденията
за преживени болки и страдания, както и за периода на тяхната
продължителност, били силно преувеличени.Неправилно била начислена
лихва от датата на настъпване на инцидента и решението е неправилно и в
тази му част.
Иска се изцяло да бъде отменено първоинстанционното решение и да
бъде постановено друго, с което да бъде отхъвърлен изцяло иска на Е. А. И.
срещу „Кауфланд България ЕООД Енд Ко" КД като неоснователен и
недоказан.
В условията на евентуалност, се иска да бъде намален присъдения
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се
направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата.
Твърди се, че ответникът по иска следвало да докаже възраженията си
за изпълнение на задължения си да обезпечи сигурното и безопасното
преминаване на клиентите през опасен участък на магазина, което не било
направено. Не било установено при условията на пълно и главно доказване
предприемането на своевременни конкретни действия за обезпечаване на
сигурното и безопасното преминаване на клиентите през опасен участък на
магазина веднага след възникване след разливането на олиото по пода, да се
ограничи достъпа на клиенти и да се почисти мястото, а се установявало че
хигиенистка е тръгнала към мястото веднага след съобщаването за това, но не
бил ограничен навреме достъпа на клиенти до опасното място. Поставянето
на предупредителна табела на мястото не било безспорно установено, тъй
3
като за това свидетелствала само управителката на магазина, но и не било
достатъчно за обезопасяване на мястото, след като достъпът до опасния
участък на клиентите не бил спрян веднага. Същото се отнасяло и до
съобщението по уредбата на магазина.
Подадената въззивна жалба била неоснователна и досежно въведеното
възражение за несъразмерност на присъденото обезщетение за причинените
неимуществени вреди, тъй като първоинсганционният съд изложил подробни
мотиви, даващи отговор на поставените въпроси с въззивната жалба.
В жалбата си Е. А. И., чрез проц. си представител адв. Г.Н. твърди, че
решението било неправилно в частта му относно размера на присъденото
обезщетение, което било занижено.
Жалбоподателката не споделя доводите на първостепенния съд досежно
това какъв е справедливия паричен еквивалент на дължимото от ответника
обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Следвало да се вземат предвид доказателствата по делото,
медицинските документи, свидетелските показания и приетата и неоспорена
от ответника съдебно- медицинска експертиза, възрастта на пострадалата И. -
46 години към момента на настъпване на произшествието, здравословното и
състояние преди и след инцидента, настъпилите усложнения, които имали
траен характер - продължавали и към настоящия момент, както и вида и
естеството и на начина на живот- необходимост от активна двигателна
дейност, тъй като същата работи ката медицинска сестра в болнично
заведение. Продължителния период през който е била нетрудоспособна, близо
два месеца, през които е била почти през цялото време на легло. Всичко това
обосновавало по-висок размер на обезщетение.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение, в частта му, с която
искът бил отхвърлен и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен
предявения иск до размер на 7 000 лева. за разликата над 4 000 лв. до
претендирания размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането,
до окончателното изплащане, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски и за двете инстанции, в т.ч. и адвокатски хонорар.
В срок е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се
4
оспорва. Твърди се, че изтъкнатите във въззивната жалба аргументи и
обстоятелства вече били обсъдени от съда и взети предвид при постановяване
на решението, а други се изтъквали за пръв път в жалбата, което било
недопустимо. Излагат се подробни аргументи относно неоснователността на
жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема следното:
Решението е валидно и допустимо, а разгледано по същество правилно.
Пред първоинстанционният съд са предявени искове с правно
основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД. Ищцата претендира да и бъде заплатено
обезщетение за причинени неимущестени и имуществени вреди, в резултат на
претърпян инцидент при пазаруване в обект на ответното дружество.
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Д.Д., който заедно
с ищцата пазарувал в магазин на ответника в гр. Г.. Свидетелят сочи дата
13.01.2020 г., но не е категоричен, предвид изминалият период от време. В
началото на магазина имало палети с промоционални стоки олио. Когато
минавал покрай палета, усетил нестабилност. Е.се движела след него, когато
той усетил приплъзване на краката й, след което паднала с тялото напред,
изправила се трудно с негова помощ, свалили обувката, кракът й бил подут,
не можела да стъпва на него. Тогава дошъл представител на магазина. След
преминаване на шока, свидетелят забелязал, че е минал през петно от олио,
разположено в началото на палета. Свидетелят не забелязал наличие на
обозначителни табелки за опасност от подхлъзване. След това се появила
жена с почистваща машина и започнала да почиства. След преглед от
травматолог се установило, че няма фрактура, но не била в състояние да се
движи и да се обслужва първите дни и седмици. Изпитвала болки и оток,
приемала болкоуспокоителни.
Свидтелеката И.Х.,майка на ищцата, твърди пред съда, че научила за
случилото се още на 14.02.2020 г. вечерта, когато ищцата й се обадила по
телефона. След инцидента болката била много силна, не можела да стъпва на
крака си. Не било възможно сама да се обслужва, да отиде до магазина или да
си приготви храна.Отпускът й по болест продължил около два месеца, след
5
което продължила с рехабилитация.
Разпитана е и св. Д.С., служител на ответното дружество. Тя твърди, че
инцидентът се случил, тъй като непосредствено преди това клиент изпуска
бутилка олио и не е имало време веднага да се реагира. Хигиенистката
веднага тръгнала към мястото, след съобщението за това. Служителите, които
са отишли при пострадалата, непосредствено след инцидента, са предложили
съдействие, но тя отказала. Свидетелката разбрала за случилото се от
съобщеното на информация с код. На мястото имало предупредителни
табели, но въпреки това настъпил инцидента.
Допусната е и приета съдебно медицинска експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, като обоснована и компетентна. Съгласно
заключението, ищцата при падането е получила травма на дясна глезенна
става, изразяваща се в разтежение на връзкови апарат на ставата, което е със
силна болезненост и ограничени движения в ставата, оток на меките тъкани
около външния глезен. Била е 49 дни в отпуск по болест. При извършен
преглед на 19.06.2020 г. оздравителният процес не е приключен, установена е
лека болка при натиск. Препоръчано е продължаване на лечебна физкултура в
домашни условия.
Имайки предвид изложената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, е отговорност за репариране
на вреди, причинени от чужди действия или бездействия, осъществени при и
по повод изпълнение на възложена работа.Отговорността на възложителя по
чл. 49 ЗЗД е обезпечително-гаранционна, обективна, безвиновна и производна
от отговорността на прекия извършител, чиято отговорност е с правно
основание чл. 45 ЗЗД и е виновна, като вината му се презумира.За
осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е
необходимо кумулативно:възлагане на работата от ответника;деяние на
изпълнителя - пряк причинител; вреди а ищеца; причинна връзка между
деянието и вредата; деянието да е за изпълнение на възложената работа при
или по повод изпълнението на тази работа и вина на
извършителя.Възложителят отговаря по чл. 49 ЗЗД и тогава, когато не е
установено кой конкретно от неговите длъжностни лица при или по повод
6
възложената работа е причинил вредите, поради което за отговорността по чл.
49 ЗЗД не е необходимо да се персонифицира прекият причинител на
увреждането, а е достатъчно установяване на нарушението на правилата,
които обезпечават безопасното осъществяване на дейността
В случая, съдът намира за доказани и налице всички кумулативни
предпоставки, поради което следва да бъде ангажирана гаранционно-
обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД.
В търговски обект на ответника, ищцата се подхлъзва на петно с разлято
олио, при падането получава травми, довели до болки и страдания за
продължителен период от време. Инцидентът е станал, тъй като служители на
ответника не са предприели необходимите мерки за неговото предотвратяване
или за обезопасяване на мястото, източник на опасност. От събраните по
делото доказателства, не може да се направи извод, че до травмата се е
стигнало поради невнимание или немарливост от страна на пострадалата. Не
се установи с категоричност, че на мястото са поставени предупредителни
табели. В показанията си св. С. твърди, че такива е имало, но едновременно с
това заявява, че инцидентът се случва след като друг клиент изпуска бутилка
с олио на земята и не е имало време да се реагира. От показанията на
свидетелката съдът прави извод, че съобщението за случилото се и
поставянето на предупредителна табела е станало след като инцидента вече е
настъпил. В подкрепа на това са и показанията на св. Д., който е очевидец на
станалото. Той заявява, че не е видял предупредителна табела, а веднага след
инцидента се появила жена, която започнала да почиства.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че искът за причинени
неимуществени вреди е доказан по своето основание.
Относно размера на присъденото обезщетение, въззивният съд, възприема
изводите на районния съд, които заедно с останалите мотиви на обжалваното
решение следва да се считат за неразделна част от настоящото решение на
основание чл. 272 от ГПК.
При определяне размера на обезщетението, първоинстанционният съд е
съобразил характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето,
7
възрастта на пострадалата, прогнозите за възстановяването, травматичните
увреди, засегнали долен десен крайник,свързания с тях продължителен
емоционален дискомфорт и негативните последици за качеството на живот.
Поради това, съдът намира, че размера на обезщетението е справедливо
определен, съобразно основаната му цел да репарира причинените вреди.
Предвид изложеното, съдът намира възраженията и в двете жалби
относно размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди за
неоснователни.
Присъденото обезщетение в размер на 50 лв., причинени имуществени
вреди, съдът също намира за постановено в съответствие с представените
писмени доказателства, тъй като извършеният разход е в пряка причинна
връзка с настъпилите вредни последици, свързани с травмата.
Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи,
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, а жалбите, като неоснователни - оставени без уважение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 441/16.12.2020 г., постановено по гр.д. №
1021/2020 г. по описа на Районен съд Габрово.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в
едномесечен[ срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9