МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД 1206/2011Г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Във
Варненски окръжен съд е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура по
отношение на подсъдимия Т.В.Т. - роден на *** *** , български гражданин , семеен с две деца ,
неосъждан , основно образование,
безработен , жител и живущ ***, ЕГН: **********, за това, че на 25.07.2011 год. в гр.И., обл.В.
дал дар - сумата от 10 / десет / лв. - 1 бр.
банкнота с № АФ * на длъжностни лица
при РУП на МВР А. при ОД- МВР Варна –
на ст.полицай Я. Ж. Е., ст. полицай П. Т. С. и
ст. полицай И. Т. И., за да не
извършат действия по служба - съставяне на акт за административно нарушение -престъпление по чл.304 , ал.1 , предложение трето от НК.
Производството е проведено
пред ВОС по реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимия изцяло признава фактите,
изложени в обвинителния акт и със съгласие да не се събират доказателства за
тях.
В пледоарията си по същество
представителят на ВОП поддържа обвинението и моли съда да признае подсъдимия за
виновен като му наложи наказание при условията на чл. 55 от НК - пробация за
минимален срок, с налагане на първите две задължителни мерки по чл. 42 а ал.2
от НК.
Разпитан пред съда подсъдимия
се признава за виновен, признавайки всички факти по делото така, както са
описани в обвинителния акт. Защитникът
на подсъдимия пледира за прилагане на чл.55 от НК и пробация, напълно съгласен
с предложените от представителя на обвинението наказания. В последната си дума
подсъдимия изразява съжаление за стореното.
От преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
25.07.2011 г. подс. Т.Т. управлявал лек автомобил "Опел Астра ", с
ДКН В 83 47 РА, от гр.* за с.*, *. Същата
вечер свидетелите И. И., Я. Е. и П. С., полицейски служители, на смяна, съобразно списък на нарядите за
25.07.2011 -26.07.2011 г. на РУП А. -
извършвали проверка на автомобили пред зърнобаза "Фарин" АД И.. На
това място подс. Т. бил спрян от полицейския
патрул за проверка. От проверката на
документите полицаите установили, че Т.
управлява МПС, след като му е
съставен акт и контролния му талон е иззет,
като едномесечният срок на АУАН за валидност бил изтекъл, без
подновяване, което е нарушение по ЗДП. Това било обяснено на подсъдимия и тогава той
предложил на полицейските служители
да ги почерпи . Св.И. му обяснил, че това не е редно и му заявил, че ще му състави акт, но
подсъдимият продължил да настоява, за да не
му се съставя акт и протегнал ръката си към пода на предната седалка на полицейския автомобил, където
били краката на полицая и оставил банкнота от 10 лв. Като видял това,
св. И. извикал колегите си –св. Е. и С.
да задържат лицето, а след което
слязъл от автомобила, а св. С. го заключил.
Веднага бил уведомен дежурния на РУ П А.
и произшествието било запазено до
идването на дежурна следствено оперативна
група. Видно от извършения оглед на
местопроизшествие, в служебния
автомобил марка "Опел- Астра
" с ДКН В 7784 СР била открита и иззета банкнота с номинал 10 лв. и сериен
№ АФ *.
Горната фактическа обстановка се
установява от събрания по делото доказателствен материал: самопризнанието на
подсъдимия; показанията на свидетелите от ДП; материалите от предварителното
производство: полицейски рапорти; свидетелство за съдимост и други, приобщени
по реда на чл.283 от НПК, както и ВД – банкнота от 10лв. Изброените по-горе
доказателства, които съдът кредитира изцяло, са пълни и непротиворечиви - те се подкрепят и допълват взаимно.
С оглед на изложеното и след като прецени доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.14 от НПК, съдът призна за виновен
подс. Т.Т. в това, че на 25.07.2011г. в гр.И. обл.В. дал дар- сумата от
10 лв. на длъжностни
лица - полицейските служители на РУП - А. И. , С. и Е., за да
не извършат действия по служба – съставяне на
АУАН по ЗДП, поради което и на основание чл. 304 ал.1 пр.3 от НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му наложи наказание пробация - по чл. 42 а ал.2 т.1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Съдът
постанови и отнемане в полза на Държавата на предмета на престъплението по
чл.304 от НК, на основание чл.307а от НК – банкнота от 10лв.
Съдът взе горното решение по следните правни съображения:
От
обективна страна: изпълнителните деяния по обвиненията е извършено с действия –
подсъдимия, след спирането му за проверка от компетентните органи предложил материална
облага на длъжностните лица, с цел те да не извършат определени служебни задължения
– след установяване на административно нарушение по ЗДвП да не
съставят АУАН .
Към момента на деянието
свидетелите са били длъжностни лица
по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК – на
инкриминираната дата, в качеството си на полицаи от състава на РУП-А., са извършили
проверка на подсъдимия на документите и са установили нарушение.
За да наложи наказанието
съдът се съобрази със степента на обществена опасност на деянията и на дееца -
ниска, като отекчаващи отговорността
обстоятелства не констатира - подс. Т. е
с чисто съдебно минало, без данни за противообществени прояви или други
негативни данни за него. Престъплението по чл.304 от НК е тежко по смисъла на
закона и проблемно за обществото в настоящият момент, насочено срещу нормалното
функциониране на държавните органи и целящо постигане на безнаказаност от
страна на подсъдимия, но конкретния случай, за който Т. е осъден не разкрива
висока степен на обществена опасност с оглед на установените по делото факти и
размер на дадения подкуп. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 58 а
ал.1 от НК, съдът счете, че в случая е налице и хипотезата на ал.3 на същия
текст. След самопризнание на подсъдимия, ангажиращо съдът да проведе съкратено
съдебно следствие и да приложи смекчена
наказателна отговорност, като прецени,
че при налични условия за приложение на чл.55 от НК, той е по-благоприятен за
подсъдимия, тъй като предполага налагане на различно по вид наказание –
пробация. Поради това и съдът наложи наказание пробация с двете задължителни
мерки по чл. 42 а ал.2 т. 1 и 2 от НК,
за минимален срок от шест месеца и не наложи наказанието глоба, съгласно предоставената
от закона възможност по чл. 55 ал.3 от НК, тъй като счете, че кумулативното
наказание би било несъразмерно тежко с оглед материалното положение на
подсъдимия.
На основание чл. 307 А от НК
съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението- сумата от 10 лева.
Осъди подсъдимия да заплати сторените
разноски по делото.
Водим от изложеното съдът
постанови присъдата си.
Съдия: