№ 1627
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20231100900982 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 ТЗ.
Ищецът - синдик на „И.**“ ООД (н.), твърди, че по молба на
кредитор, подадена на 27.02.2020 г., било открито производство по
несъстоятелност на „И.**“ ООД (н.) и била определена начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2015 г. На 02.04.2021 г. несъстоятелният
длъжник сключил с ответника договор за продажба, по силата на който му
прехвърлил право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.25.1.150, находяща се в гр. София, ул. „*******.
Недвижимият имот бил в степен на завършеност „груб строеж“ и
представлявал помещение за вграден подземен трансформаторен пост, а
уговорената цена била в размер от 28 570 лв. без ДДС, платима по сметка на
трето лице. Същевременно данъчната оценка на прехвърленото вещно право
била в размер от 38 560,20 лв., а имотът имал отлично местонахождение и
инфраструктура. Това според ищеца сочело, че стойността на отчужденото
имущество значително надхвърляла по стойност полученото от
несъстоятелния длъжник. Уговорката за плащане на цената в полза на трето
лице пък се явявала допълнително увреждащ кредиторите на
несъстоятелността факт, а и нямало данни дали тази цена действително е
платена. Ето защо и тъй като сделката била извършена след началната дата на
неплатежоспособността и след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, ищецът
моли съда да обяви за относително недействителен спрямо кредиторите на
несъстоятелния длъжник горепосочения договор, сключен с Нотариален акт
№ 21/02.04.2021 г. на нотариус, рег. № 620 на НК. Претендира разноски.
Ответникът „И.**“ ООД (н.) не взема становище.
Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД твърди,
че съгласно § 1, т. 23 ЗЕ трафопостът бил специфичен енергиен обект,
предназначен за предлагане на услуга по разпределение и снабдяване с
електрическа енергия, осъществявана единствено от енергийно предприятие.
1
Поради това правото на собственост върху трафопоста можело да принадлежи
само на дружество, лицензирано да разпределя електроенергия, каквото за гр.
София бил ответникът. Тъй като обектът на сделката бил изваден от
свободния оборот, то нямало пряко намаляване на масата на
несъстоятелността - при евентуален търг в производството по несъстоятелност
единствен купувач отново би бил ответникът. Наред с това сочи, че сделката
била сключена преди вписване на молбата по чл. 625 ТЗ, поради което той като
приобретател бил добросъвестен. Оспорва да е налице и значителна
нееквивалентност, тъй като продажната цена била определена след
извършване на оценка от лицензиран оценител, която отчитала разходите за
строителство, тип строителство, местонахождение на имота, ценовата
конюнктура, фактическото състояние на имота и начина му на ползване.
Данъчната оценка не била меродавна за определяне на пазарната цена, тъй
като зависела от декларираната от собственика отчетна стойност и имала
отношение към определяне на данъка и таксата за сметосъбиране, докато
изкупуването на енергийни обекти се извършвало по взаимно признати
разходи съгласно чл. 21, ал. 7 от Наредба № 6/2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи (отм.), независимо от декларираната
отчетна стойност. Допълва, че продажбата не се извършвала с цел печалба, а
имотът бил изграден от името и за сметка на енергийното предприятие с оглед
по-бързото обслужване на обществения интерес. При преценката относно
еквивалентността на престациите според ответника не следвало да се отчита и
обстоятелството дали цената е реално платена. Въпреки това сочи, че в случая
цената била платена в полза на трето лице с цел частично погасяване на
задължения на продавача съгласно споразумение от 02.04.2021 г. и договор за
финансови услуги от 07.08.2017 г. При тези съображения ответникът моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За основателността на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ следва да се
установи, че процесната възмездна сделка, по която даденото от
несъстоятелния длъжник значително надхвърля полученото от него, е
извършена до две години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-
рано от датата на неплатежоспособността.
1). Общоизвестно (като вписано в търговския регистър) е, че с решение
от 30.05.2022 г., постановено по в.т.д. № 214/2022 г. на Апелативен съд – гр.
София, е открито производство по несъстоятелност за „И.**“ ООД и за
начална дата на неплатежоспособността е определена датата 31.12.2015 г.
2). Служебно известно е, че производството по несъстоятелност е
открито по молба, подадена на 27.02.2020 г.
3). Безспорно между страните е, че на 02.04.2021 г. с Нотариален акт №
21, т. V, рег. № 1777, дело № 15/2021 г. на нотариус рег. № 620 на НК, е
сключен договор за продажба, по силата на който „И.**“ ООД (н.) е продало
на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишна фирма „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“) правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ помещение за вграден подземен трансформаторен пост с
площ от 22,48 кв.м., изградено на етап „груб строеж“ и представляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.25.1.150, находяща
се в гр. София, ул. „*******, срещу цена в размер от 28 570 лв. без ДДС.
2
Следователно процесната сделка е възмездна и е сключена след
началната дата на неплатежоспособността, а извършването й след
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ квалифицира иска като такъв по чл. 647,
ал. 2 ТЗ. Възражението на ответника-приобретател, направено в отговора, че
сделката била извършена „преди вписване на молбата по чл. 625 ТЗ“, е
напълно ирелевантно за предявения иск, тъй като уредените в ал. 3 на чл. 647
ТЗ последици на добросъвестността касаят третото лице, придобило имота
след атакуваната сделка, а и се определят от вписването на процесната искова
молба, а не на молбата по чл. 625 ТЗ (която в случая не е и обявена в
търговския регистър, тъй като е била подадена от кредитор).
4). При изложените факти спорен между страните е въпросът дали
даденото по процесния договор от страна на несъстоятелния длъжник
надхвърля значително по стойност полученото. За отговор на този въпрос
съдът съобрази следното:
На 13.08.2004 г. в полза на ответника „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия за
срок от 35 години. В качеството си на електроразпределително дружество на
15.01.2017 г. той е сключил договор с несъстоятелния длъжник и две
физически лица за присъединяване към електроразпределителната мрежа на
сградата, в която се намира и процесният самостоятелен обект. Договорено е
присъединяването да се извърши чрез изграждане от потребителя на нов
трансформаторен пост, като съгласно чл. 7 от договора изградените
съоръжения е следвало да се поставят под напрежение след сключване на
договор между присъединяваното лице и предприятието за прехвърляне на
собствеността им и след прехвърляне на правото на собственост или
учредяване на право на строеж върху съответната част от имота или
учредяване на сервитутни права.
На 02.04.2021 г. е сключена процесната сделка, по силата на която
„И.**“ ООД е прехвърлило на електроразпределителното дружество правото
на собственост върху вече изграденото на етап „груб строеж“ помещение за
вграден подземен трансформаторен пост, ведно със съответните сервитутни
права по чл. 64 ЗЕ. Според заключението на СОЕ, прието в настоящото
производство, това помещение е с площ от 22,48 кв.м., намира се на етаж – 1
на сградата с административен адрес гр. София, ул. „*******, и достъпът до
него се осъществява през находящ се на пода метален капак, ситуиран пред
входната врата на сградата.
Уговорената между ответниците продажна цена е в размер от 28 570 лв.
без ДДС и същата е определена на база разходите за строителство за единица
площ, коригирани в съответствие с ценовата конюнктура и фактическото
състояние на имота според доклад на лицензиран оценител. Съгласно
заключението на СОЕ пък цената на имота към датата на сделката е 27 530 лв.,
като това е неговата т.нар. справедлива стойност, предопределена от
реализацията на актива между идентифицирани страни, в случая – двамата
ответници. За да определи цената по този метод, вещото лице е изходило от
предпоставката, че единствено възможен купувач на имота е
електроразпределителното дружество (вж. дадените в о.с.з. на 08.11.2024 г.
разяснения). Според експерта неприложими за процесната оценка са методи,
водещи до определяне на пазарна стойност на актива, тъй като тя
съставлявала цената, срещу която той би могъл да се продаде на всеки желаещ
купувач от всеки желаещ продавач в регулирана от пазарни условия сделка.
3
Поради тези съображения вещото лице е използвало разходния подход и
метода на вещната стойност, базиран на стойността на разходите (преки – за
труд, материали, механизация; допълнителни – административно-
управленски; печалба на предприемача; и съпътстващи разходи –
проектиране, строителен надзор, инвеститорски контрол, такси).
На 10.03.2023 г. е сключен и договор, с който електроразпределителното
дружество е придобило собствеността върху енергийното оборудване,
разположено в горепосочения имот.
При тези факти може да се обобщи, че оспорената сделка е сключена
между присъединяваното към електроразпределителната мрежа лице и
електроразпределителното предприятие, имащо лицензия да осъществи
присъединяването на съответната територия, като сключването й е част от
отношенията, възникнали по повод осигуряване на електрозахранването на
сградата. Това налага да се направят някои разяснения относно спецификата
на тези отношения:
Присъединяването към електроразпределителната мрежа предполага
изграждане на съоръжения за присъединяване (енергийно оборудване) по
смисъла на § 1, т. 14 ДР на Наредба № 6/2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи (отменена, но действала към
процесния момент) на определено място.
Наредбата допуска изграждането на съоръженията за присъединяване
да бъде извършено от електроразпределителното предприятие или от
присъединяваното лице – чл. 21, ал. 3, съответно ал. 5, т. 3 от Наредбата. Във
втория случай същите задължително трябва да бъдат продадени на
електроразпределителното предприятие на цена, определена на база взаимно
признати разходи (ал. 7).
От своя страна мястото, в което съоръженията за присъединяване се
поставят, може да бъде извън сградата, подлежаща на присъединяване, или в
нея. Относно задължителното придобиване от електроразпределителното
дружество на вещно право върху това място Наредбата не съдържа изрична
разпоредба, а въпросът е уреден в няколко норми и отговорът му следва да се
извлече чрез тълкуването им. Така съгласно чл. 10 от Наредбата, когато за
осъществяване на присъединяването се налага съоръжението да се изгради в
имота, където е разположен обектът за присъединяване, съответният мрежови
оператор договаря със собственика на имота да прехвърли в негова полза
правото на собственост на съответна част от имота, да учреди право на
строеж или сервитутни права. Същевременно чл. 21, ал. 3 от Наредбата
сочи, че операторът започва изграждането на съоръженията за
присъединяване след: 1. прехвърляне на собствеността или учредяване право
на строеж в случаите по чл. 10 от Наредбата; 2. учредяване на сервитутни
права от собственика на имота. Най-сетне разпоредбата на чл. 24 от
Наредбата предвижда, че когато съоръженията за присъединяване са
изградени от присъединяваното лице, те се поставят под напрежение след
сключване на договор между собственика на имота и на съоръженията и
съответния мрежови оператор за прехвърляне на собствеността върху
съоръженията, правото на собственост или правото на строеж върху
съответната част от имота и учредяване на сервитутни права.
От посочените разпоредби може да се заключи, че във всички случаи
4
електроразпределителното дружество следва да придобие права, даващи му
възможност да експлоатира мястото, в което са разположени съоръженията
за присъединяване, както и прилежащото на него място, щом това е
необходимо. Тези права могат да произтекат от придобиване от него на
собствеността върху имота, на правото на строеж върху обекта или на
сервитутни права (последните относно експлоатиране на прилежащото на
обекта място възникват по силата на закона съгласно чл. 64 ЗЕ).
Видно е следователно, че мястото, в което са разположени съоръженията
за присъединяване, независимо от това дали правото на собственост върху
него ще се придобие от електроразпределителното дружество или то ще има
само сервитутни права, във всички случаи се явява с ограничено относно
ползването си предназначение – то може да се използва само за разполагане
на съоръженията за присъединяване. Това обстоятелство ограничава кръга от
потенциални купувачи на имота, дори ако електроразпределителното
дружество не единствен негов възможен приобретател, а оттук влияе върху
цената на имота в посока на нейното намаляване.
Ето защо разходният метод, използван от вещото лице, дава най-точна
представа за еквивалентната стойност на продавания актив, който не би могъл
да има друго предназначение освен за трафопост и придобиването на който от
друго лице, дори да е правно възможно, не би довело до генериране на печалба
от продавача, разглеждана като стойност над вложените разходи за
изграждането му. В частност, неприложим за оценката е приходният метод,
тъй като той, както сочи вещото лице при разпита си, се използва основно при
оценка на имоти, които генерират приход. Ако би се приложил пък методът на
пазарните аналози, то подходящият аналог за сравнение не би бил имот,
освободен от сервитутна тежест, а напротив – имот, предназначен да се
използва за трафопост, и това би доближило оценката до дадената от вещото
лице.
Поради това съдът възприема определената от СОЕ стойност на актива,
като този извод не се променя от посочената в нотариалния акт стойност
на данъчната оценка, защото няма данни дали същата е била определена при
съобразяване на специфичния характер на обекта (според данъчната оценка,
представена в настоящото производство, имотът е деклариран като офис).
С оглед определената от вещото лице цена даденото по сделката не се
явява по-малко от полученото по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и това е
достатъчно условие за отхвърляне на иска. Ирелевантно е дали и кому е
платена продажната цена, тъй като преценката относно увреждащия характер
на сделката се извършва от гледна точка на постигнатите с нея условия, а не от
последващото поведение на страните.
Ето защо съдът счита, че не са налице предпоставките за обявяване
на относителната недействителност на процесната сделка на основание
чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ в полза на държавата следва да се
присъди държавна такса в размер от 361,99 лв.
На ответника-приобретател следва да се присъдят разноски за
юрисконсулт в размер от 300 лв.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „И.**“ ООД (н.), ЕИК *******,
иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 ТЗ за обявяване за
относително недействителен по отношение на кредиторите на „И.**“ ООД
(н.), ЕИК *******, на договор за продажба на право на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.25.1.150 и
административен адрес гр. София, ул. „*******, сключен с Нотариален акт
№ 21/02.04.2021 г. на нотариус, рег. № 620 на НКО, между „И.**“ ООД (н.),
ЕИК *******, като продавач и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
ЕИК *******, като купувач.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „И.**“ ООД (н.), ЕИК
*******, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер от 361,99 лв., а
на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК ******* – разноски в
размер от 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6