М О Т И В И
към присъда № 98 от 02.05.2011 година
по н.о.х.дело № 505 на Старозагорския районен съд
по описа за 2011 година:
Обвинението
против подсъдимата А.И.Г., ЕГН **********, е в това, че през периода 24.07.2010
год. – 07.08.2010 год. в гр.Стара Загора в условията на продължавано
престъпление отнела чужди движими вещи – пари в размер на сумата от 300 лева,
лична карта на стойност 30 лева, свидетелство за управление на моторно превозно
средство на стойност 30 лева, дебитна карта на Банка ДСК на стойност 3 лева и
мъжки кожен портфейл на стойност 8 лева или вещи на обща стойност 371 лева от
владението на Ж.Г.В. и пари в размер на сумата от 834 лева от владението на Х.С.С.,
всичко на обща стойност 1205 лева, без съгласието на съгласието на владеещите
ги собственици с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена повторно в немаловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението. Пледира подсъдимата
да бъде призната за виновна и да й бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от около две години, размерът на което на основание чл.373, ал.2 във
връзка с чл.58а от НК да бъде намален с 1/3, като изпълнението му бъде отложено
на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Служебният
защитникът адв.Б.Д. не оспорва обвинението и пледира на подзащитния й да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението
на което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимата
А.И.Г. се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, съжалява за извършеното
и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата
А.И.Г. е осъждана с присъда по н.о.х.дело № 259/2007 год. по описа на РС-Стара Загора,
влязла в сила на 08.06.2007 год., за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, на „пробация"
с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от
7 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок
от 7 месеца. 0т изтърпяването на така наложеното й наказание до извършване на
деянието, за което подсъдимата е предадена на съд по настоящото дело, не са
изтекли 5 години. Следователно настоящото деяние на подсъдимата се явява
извършено от нея в условията на повторност по смисъла чл.28, ал.1 от НК.
Подсъдимата
по прякор „Нела Джингизката" живее в кв.„Лозенец" на гр.Стара Загора.
Вечерта на 23 срещу 24 юли 2010 год. подсъдимата се намирала в заведение до
ж.п. гара на гр.Стара Загора. На
съседната маса се намирали свидетелите Ж.Г.В. и Николай Койнов Петков, които се
черпели. На подсъдимата направило впечатление, че св.В. явно разполага с
парични средства, седнала на масата му и го попитала дали ще я почерпи. Св.В. й
купил водка, а после двамата отишли до чакалнята на гарата, за да й купи и
цигари. През това време св.Петков, който бил заспал на масата, се събудил, видял,
че св.В. го няма и мислейки, че си е тръгнал, също напуснал заведението. Св.В.
и подсъдимата се върнали на масата, където установили, че св.Петков го няма.
Малко по-късно в малките часове на 24.07.2010 год. св.В. поискал също да си
тръгне и подсъдимата предложила да вземат таксиметров автомобил. На пиацата
пред ж.п. гарата двамата се качили в таксиметров автомобил „Шевролет Авео", управляван от св.Митко Иванов Димитров. Подсъдимата
и св.В. седнали на задната седалка на автомобила и св.В. казал на св.Димитров
да ги закара на домашния му адрес - ул.„Цар Калоян" № 29. Автомобилът
спрял до паричния салон на „EVN Електроразпределение - Стара Загора” и св.В.
платил курса на св.Димитров, след което пъхнал портфейла си в задния джоб на
дънките си, и слязъл от таксиметровия автомобил. В този момент подсъдимата
успяла да бръкне в задния джоб на св.В. и да вземе портфейла му. Св.В., който
бил замаян от употребата на алкохол, не успял да реагира достатъчно бързо, а
междувременно св.Димитров вече бил потеглил с таксиметровия си автомобил. В
мъжкия кожен портфейл, който подсъдимата успяла да вземе, св.В. държал лична
карта, свидетелство за управление на МПС с контролен талон към него, дебитна
карта към банка „ДСК" и сумата от 300 лева. Тъй като бил под влияние на
консумирания алкохол, св.В. *** веднага, а едва на другия ден.
Портфейлът
с документите и паричната сума на св.В. подсъдимата задържала в себе си, като
употребила паричната сума за лични нужди, но няколко дни по-късно се
притеснила, че може да бъде разкрита от органите на реда, тъй като свидетелите В.
и Петков я познавали визуално и по прякор от заведенията край ж.п. гара на Стара
Загора, и решила да се освободи от документите на св.В.. Подсъдимата отишла при
св.Желка Желязкова Тодорова - барман в снек-бар „Атлас", която познавала св.В.
и св.Петков, както и подсъдимата, и през нощта на деянието била на смяна. Подсъдимата
заявила на св.Тодорова, че след като си тръгнал, св.В. нямал пари да си плати
курса и затова бил оставил портфейла с документите си при таксиметровия шофьор,
и сега подсъдимата искала да ги върне на св.Тодорова, за да ги предаде на св.В.
като негова позната (без подсъдимата да споменава нищо за сумата от 300 лева).
Целта на подсъдимата била да предаде другиму отнетите от пострадалия вещи (без
паричната сума), освобождавайки се от улики срещу нея и изграждайки си привидна
защитна версия. Св.Тодорова обаче отказала да получи документите.
Няколко дни по-късно с протокол за
доброволно предаване от 28.07.2010 год. подсъдимата предала на служител на
РУП-Стара Загора портфейла със свидетелството за правоуправление на МПС,
контролния талон, личната карта и дебитната карта от ДСК и въпросните вещи били
върнати на св.В..
Няколко седмици по късно - през нощта на 06
срещу 07 август 2010 год., подсъдимата отново била в заведение край ж.п. гара на
гр.Стара Загора. На съседна маса били седнали свидетелите Х.С.С. и Христо
Николов Иванов. Двамата се черпили по повод на получено от св.С. възнаграждение
за допълнително извършена от него работа. На подсъдимата направило впечатление,
че св.С. видимо разполага с парични средства. Седнала на масата до тях и
попитала няма ли да я почерпят. Св.С. й поръчал концентрат, а след това дал на подсъдимата
20 лева, тъй като същата се оплакала, че има малко дете и изпитва парични затруднения.
Впоследствие подсъдимата предложила на св.С. да правят секс, като не му казала
предварително някаква цена, а поискала само той да плати стаята в хотела. Св.С.
се съгласил и в ранните часове на 07.08.2010 год. от ж.п. гарата двамата се
качили в таксиметровия автомобил на св.Митко Димитров и отишли до хотел
„Живел". Там св.С. наел стая за сумата от 26 лева, при което била издадена
квитанция на името на подсъдимата. Двамата се качили в стаята, а подсъдимата заявила,
че иска да се изкъпе, и влязла в банята. След като тя излязла, св.С. влязъл на
свой ред в банята, като оставил дрехите си (заедно с панталона в задния джоб,
на който държал парите си - сумата от 834 лева) върху леглото. Докато св.С. се
къпел, подсъдимата взела от задния джоб на панталона му сумата от 834 лева,
след което напуснала стаята. Скоро след това св.С. излязъл от банята и
установил, че подсъдимата я няма и парите му са откраднати. От св.Георги Желев Г.
- портиер в хотел „Живел", той разбрал, че подсъдимата е напуснала хотела
малко преди това. Рано сутринта - около 07.00 часа на 07.08.2010 год., св.С.
отишъл в района на ж.п. гарата, където отново видял подсъдимата. Отишъл до
намиращите се наблизо служители на РУП-Стара Загора, сред които бил и св.Иван
Стоянов Колаксъзов, посочил им подсъдимата и им обяснил, че същата му е
откраднала сумата от над 800 лева, като описал и обстоятелствата по кражбата. Полицейските
служители задържали подсъдимата и същата била отведена в РУП-Стара Загора. Там
на подсъдимата бил извършен обиск, при което от същата били иззети 5 банкноти с
номинал по 50 лева, 1 банкнота с номинал 20 лева, 1 банкота с номинал 10 лева и
банкнота с номинал 2 лева, както и монети на обща стойност 3,80 лева и касови
бележки за покупка от магазин от 07.08.2010 год.. Съставеният за целта протокол
за обиск и изземване бил одобрен по надлежния ред от съдия в РС-Стара Загора в
законния 24-часов срок. С останалите пари, отнети от св.С., подсъдимата Г. се
разпоредила по неустановен в хода на разследването начин.
С разписка от 07.10.2010 год. иззетата от подсъдимата
Г. сума от 285,80 лева била върната на св.Х.С.С..
От заключението на извършената при
разследването съдебнооценителна експертиза се установява, че стойността на
вещите, които подсъдимата е отнела от владението на св.В. с намерение за
своене, възлиза на 8 лева за мъжкия кожен портфейл, 30 лева за личната карта,
30 лева за свидетелството за правоуправление на МПС и 3 лева за дебитната карта
на банка „ДСК" или заедно с отнетата сума от 300 лева всички вещи възлизат
на обща стойност от 371 лева.
Предвид,
че се касае за две престъпни деяния и с оглед съдебното минало на подсъдимата и
стойността на отнетите вещи, надхвърлящи повече от 5 пъти размера на 1 минимална работна заплата /240
лева/ към момента на извършване на деянието, последното не разкрива
характерните белези на маловажен случай по чл.93, т.9 от НК.
Предвид обстоятелството, че двете отнемания
на вещи от двамата пострадали са извършени през непродължителен период от време
при сходна фактическа обстановка и еднородност на вината, същите съставляват
едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от самопризнанията на подсъдимата
по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство /определение от 07.08.2010 год. по ч.н.дело №
503/2010 год. на РС-Стара Загора, протокол за обиск и изземване от 07.08.2010
год., протоколи от 28.07.2010 год. и 13.09.2010 за разпит на св.Ж.Г.В., протоколи
от 20.09.2010 год. за разпит на свидетелите Николай Койнов Петков и Желка
Желязкова Тодорова, протокол от 30.09.2010 год. за разпит пред съдия на св.Митко
Иванов Димитров, протокол от 06.08.2010 год. за разпит на св.Х.С.С., протокол
от 29.09.2010 год. за разпит на св.Христо Николов Иванов, протокол от 28.09.2010
год. за разпит на св.Огнян Димов Чернев, протокол от 06.10.2010 год. за разпит
на св.Митко Иванов Димитров, протоколи от 04.10.2010 год. за разпит на свидетелите
Иван Недков Иванов и Иван Стоянов Колаксъзов, квитанция от 07.08.2010 год., протокол
от 24.01.2011 год. за разпит на св.Георги Желев Г., заключение на съдебно-икономическа
експертиза от 18.09.2010 год., разписка от 07.10.2010 год., протокол за
доброволно предаване от 28.07.2010 год., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимата/, както и приетата в хода на
съдебното следствие като писмено доказателство справка за съдимост на подсъдимата
с приложени към нея преписи от бюлетините й за съдимост, като в тази насока
следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, между които да са налице
съществени противоречия, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани
поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че през периода 24.07.2010 год. – 07.08.2010 год. в гр.Стара
Загора в условията на продължавано престъпление подсъдимата А.И.Г. е отнела
чужди движими вещи – пари в размер на сумата от 300 лева, лична карта на
стойност 30 лева, свидетелство за управление на моторно превозно средство на
стойност 30 лева, дебитна карта на Банка ДСК на стойност 3 лева и мъжки кожен
портфейл на стойност 8 лева или вещи на обща стойност 371 лева от владението на
Ж.Г.В. и пари в размер на сумата от 834 лева от владението на Х.С.С., всичко на
обща стойност 1205 лева, без съгласието на съгласието на владеещите ги
собственици с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена
повторно в немаловажен случай, с което свое деяние тя е осъществила от
обективна страна признаците на престъпния състав на чл.195, ал.1, т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
За да
признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, съдът прие, че тя е
извършила престъпните си деяния виновно под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавала
общественоопасния им характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните
им последици и е искала настъпването им. Междувпрочем, на този извод навеждат
навеждат не само механизмът и начинът на извършване на престъплението, както и
последвалите разпоредителни действия от страна на подсъдимата с част от вещите,
предмет на престъплението, но и самопризнанията на подсъдимата по реда на
чл.371, т.2 от НПК, обхващащи, както фактите, изложени в обвинителния акт и
касаещи обективната страна на престъплението, така и фактите, изложени от
прокурора в обвинителния акт относно субективната страна на престъплението
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на
вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в
закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от 1 до 10
години;
направените от подсъдимата
самопризнания, изразеното от нея критично отношение към извършеното и тежкото й
материално и семейно положение според приложената в тази насока към досъдебното
производство декларация, които съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства;
високия размер на
причинените имуществени вреди и предходните осъждания на подсъдимата според
справката й за съдимост, приета като писмено доказателство /с изключение на
осъждането й, обуславящо квалификацията на настоящото й деяние като извършено в
условията на повторност/, които съдът отечете като отегчаващи отговорността
обстоятелства;
разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително
приложение на чл.58а от НК.
Ето защо,
отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи на подсъдимата А.И.Г. наказание „лишаване от
свобода” за срок от три години, след което на основание чл.58а, ал.1 от НК
намали размера му с една трета и й наложи наказание „лишаване от свобода” за
срок от две години.
Видно от справката
й за съдимост, последната е извършила настоящите си деяния в условията на
реална съвкупност /преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила
присъда/ с деянието, извършено от нея през периода м.януари 2009 год. –
13.07.2010 год. и предмет на осъждането й с влязло в сила на 16.11.2010 год.
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по н.о.х.дело № 1776/2010 год. на РС-Стара Загора, поради което и
съдът на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК групира
наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимата с наказанието,
наложено й по н.о.х.дело № 1776/2010 год. на Старозагорския районен съд
/лишаване от свобода за срок от шест месеца/, като й определи и наложи едно
общо наказание, а именно най-тежкото от тях – наказанието по настоящата присъда:
„лишаване от свобода” за срок от две години.
В
случая съдът намери, че не са налице основания за увеличаване на размера на
определеното и наложено с настоящата присъда общо най-тежко наказание на
подсъдимата, поради което и не приложи чл.24 от НК.
Имайки
предвид от една страна, че предмет на конкретната реална съвкупност са две
умишлени престъпления, едното от които е тежко по смисъла на закона и включва в
състава си две престъпни деяния, а от друга страна – останалите осъждания на
подсъдимата според справката й за съдимост за деяния, извършени преди
включените в разглежданата реална съвкупност, което означава, че наложените й
за последните наказания не са изиграли своя поправителен ефект, съдът намери,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимата същата следва да изтърпи ефективно наложеното й с настоящата
присъда общо най-тежко наказание, поради което и на основание чл.25, ал.4 от НК
постанови последното да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип
при първоначален „общ” режим съгласно чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС.
На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна при изпълнение на определеното и
наложено с настоящата присъда общо най-тежко наказание на подсъдимата времето,
през което тя е била задържана и спрямо нея е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” по настоящото наказателно производство, считано то
21.10.2010 год. до датата на привеждане в изпълнение на присъдата, като един
ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимата направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 40 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: