Мотиви към присъда по НОХД №256 по описа за 2011г. на ШРС
На 18.02.2011г. от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 43/2011г.,
по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу С.Й.С. с ЕГН ********** ***, за извършено от него
престъпление от общ характер наказуемо по чл. 195 ал.1 т.7 , във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.28
ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, в периода м. юни 2009г. до
месец август 2010г. в гр. Шумен, при условието на продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи:
3 бр. златни синджирчета по 3.27грама., 1 бр. златно синджирче 4.03 грама, 1
бр. златно кръстче 2 грама, 1 бр. златно синджирче 0.87 грама, 3 бр. златни
пръстени по 2 грама, 2 бр. златни пръстена по 2.3 грама, 1 бр. златен пръстен с
камък 3.41 грама, 1 бр. златен пръстен 5.62 грама, 1 бр. златен пръстен 5
грама, 5 бр. златни пръстена по 2 грама, 1 бр. златна халка 2.8 грама, 2 бр.
златни халки по 3 грама, златни парчета 4.7 грама, 1 чифт златни обеци по 2.8
грама, 2 бр. златни парички по 6.7 грама, 10 бр. сребърни пръстена, 1 чифт
сребърни обеци, 1 чифт сребърни обеци с камъчета, 10 бр. сребърни монети
Фердинанд- всичко на обща стойност 3153.14 лева, от владението и собственост на
М.Г.Р. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено при условията на повторност и представлява немаловажен
случай.
С разпореждане от 22.02.2011г. обвиняемият е
предаден на съд за възведеното с обвинителният акт обвинение.
По искане направени в писмен вид преди началото на съдебното следствие
пострадалата М.Г.Р. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител и е
приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявеният от нея граждански иск за причинени имуществени вреди срещу
подсъдимият, в резултат на извършеното от него деяние посочено в диспозитива на
обвинителния акт.
В
съдебно заседание подсъдимият С.С. се възползва от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимият по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 25.03.2011г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимият за деянието описано в обвинителния
акт.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда на подс.С. да бъде наложено
наказание 1 година и 6 месеца “лишаване от свобода”, което на основание чл.58а от НК да бъде редуцирано
с 1/3 на 1 година, Наказанието да бъде
изтърпяно ефективно при строг режим. По отношение на гражданският иск, според
представителят на ШРП, същият е основателен и доказан в размера, в който е
предявен и следва да бъде уважен.
Гражданският
ищец поддържа
предявеният граждански иск срещу
подсъдимият за посочената сума.
В хода
на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен, че е са наясно с последиците от проведеното съкратено
съдебно следствие и е съгласен с тях.
Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения пледира за налагане на наказание “ пробация ” или “лишаване от свобода”, чието изпълнение да
бъде отложено на основание чл.66 от НК, без да конкретизира размер. Счита, че
наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК. По
отношение на гражданският иск не взема становище. В защитната си реч подс. С. заявява, че няма какво да каже. В последната си дума заявява, че съжалява за постъпката си.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено
от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият
С.С. към момента на извършване на деянието
бил криминално проявен и многократно осъждан за престъпления против собствеността.
Пострадалата
М.Г.Р.,***. Същата притежавала жилище в
гр. Шумен, където тя не ходела често. В него живеел синът й - св. Р.М.Р.. Св. Р. се познавал с
подсъдимия, тъй като го бил наемал да му
помага като общ работник. Така станало и през лятото на 2009г., когато през м.
юни , подсъдимият дошъл в гр. Шумен да си търси работа. Нямало къде да отседне
, поради което св. Р. го приел, заедно с
приятелката му - св. Е.С., в
жилището в гр. Шумен, на ул. “Антим І” №
26 ет.2 ап.3, като му дал и ключ за апартамента. Една сутрин, когато св. Р.
излязъл, подсъдимият претърсил жилището и в един шкаф намерил кутийка с бижута,
които били на пострадалата. Взел една част от златото и личната карта на
приятелката си. Заложил вещите в заложна къща в гр. Шумен от името на
приятелката си срещу сумата от 400 лева.. След около месец подс. С. ***. Отишъл
отново в дома на св. Р., отключил с ключа, която знаел къде се намира и взел
друга част от бижутата в кутийката. Продал ги в гр. Нови пазар за сумата от 600
лева. Последната част от бижутата, подсъдимият взел през м. август 2010г.,
когато отново бил нает на работа от св. Р., който му предоставил и ключ за
апартамента. Заложил ги в заложна къща в гр. Шумен. През м. октомври 2010г.
пострадалата посетила жилището си в гр.
Шумен. Тогава установила липсата на бижутата
си, а именно - 3 бр. златни синджирчета по 3.27грама., 1 бр. златно синджирче
4.03 грама, 1 бр. златно кръстче 2 грама, 1 бр. златно синджирче 0.87 грама, 3
бр. златни пръстени по 2 грама, 2 бр. златни пръстена по 2.3 грама, 1 бр.
златен пръстен с камък 3.41 грама, 1 бр. златен пръстен 5.62 грама, 1 бр.
златен пръстен 5 грама, 5 бр. златни пръстена по 2 грама, 1 бр. златна халка
2.8 грама, 2 бр. златни халки по 3 грама, златни парчета 4.7 грама, 1 чифт
златни обеци по 2.8 грама, 2 бр. златни парички по 6.7 грама, 10 бр. сребърни
пръстена, 1 чифт сребърни обеци, 1 чифт сребърни обеци с камъчета, 10 бр.
сребърни монети Фердинанд. Уведомила сина си и от него разбрала, че той е
говорил с подс. С., който признал за извършената кражба. Стойността на отнетите вещи възлиза на 3153.14 лева.До приключване на
съдебното следствие същите не са възстановени.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимият в хода на съкратеното
съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който
признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти . Освен
това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимият по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК . Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност приема, че с горното деяние подсъдимият С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 195
ал.1 т.7 , във вр. с чл. 194 ал.1, във
вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване
правото на собственост върху движими вещи ;
* от обективна страна подсъдимият,
чрез своите действия отнел чужди движими
вещи , от владението на другиго като е прекратил фактическата власт
върху вещите и е установил своя
фактическа власт върху тях, без
съгласието на владелеца;
*
субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице, коиео не са имало фактическа власт върху движимите вещи предмет на престъплението и не е бил техен
собственик
- квалификацията по т.7 на чл.195
е налице, тъй като престъплението е извършено
от подсъдимият при условията на повторност, тъй като същият е извършил
деянието след като е бил осъден с влезли в сила присъди за престъпления по
чл.195 от НК;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл – той е съзнавал, че лишава
от фактическа власт владелеца на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установят
тази власт върху предметите на престъплението и се разпоредил
с тях в свой интерес (имал е намерение противозаконно да ги присвои)-
т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването
на обществено-опасните последици.
Квалификацията на престъплението
следва да се приложи във връзка с чл.26
от НК, тъй като отделните деяния
осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите деяния от обективна и
субективна страна представляват продължение на първото деяние.
Причините за
извършване на престъплението
се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към
придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него
престъпление съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимият, както
и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства - самопризнания,
добросъвестно поведение в наказателния процес;
* отегчаващи
вината обстоятелства – предходни
осъждания за престъпления от общ характер извън тези обуславящи повторността;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият, като наказанието бъде определено при условията на
чл.58а от НК. Съдът намира, че наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства не обуславят определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, тъй като те не са многобройни, а в същото време не е налице и изключително
такова сред тях. За
престъплението по чл.195 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода” от 1 до 10 години. Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства счита, че справедливо и
съответно на извършеното от подс. С. ще бъде определяне на наказание
1 година и 6 месеца «лишаване от
свобода». На основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на наказанието « лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и на подсъдимият С. следва да бъде наложено
наказание 1 година “лишаване от свобода”. На осн. чл. 61 т.2
от ЗИНЗС редуцираното наказание следва
да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Съдът определи това наказание с
оглед обществената опасност на подсъдимият според данните за личността му . Така определеното наказание , съдът намира за справедливо и съответстващо
на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на
предявеният от гражданският ищец иск за претърпени имуществени вреди предвид установения факт, че противозакконо отнетите вещи не са върнати ,
нито е възстановена тяхната стойност съдът счита, че иска се явява основателен и доказан до
пълния предявен размер. Съдът счита, че сумата следва да бъде присъдена ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Доколкото в
обвенението е посочен период на извършване
м.юни 2009г. до м. август 2010г. и не е визирана конкретна дата на
довършване на деянието съдът намира, че
законната лихва следва да бъде присъдена от 01.09.2010г.Не следва да бъдат
присъдени и разноски по делото, доколкото
не са представени доказателства за направени такива..
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените в досъдебното
производство разноски, както и да
заплати в полза на държавата държавна такса върху уважения размер на гражданският иск.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: