№ 8931
гр. *******, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110149681 по описа за 2024 година
Предявени са от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер
на 1032.42 лева, представляваща регресно вземане за
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС”, полица № 0306X0320177,
валидна към датата на ПТП, щета № 10017030131977, по
повод реализирано на дата 12.10.2017 г. в гр. *******, на
кръстовището на ****************** и
******************* ПТП, от и поради противоправното
поведение на водача на л.а. „Мерцедес“ с ДК №
***********, чиято отговорност е застрахована при
ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“, и при което ПТП са нанесени щети по л.а
1
„Пежо Партнер“, ДК № **************, застрахован при
ищеца по силата на застраховка „Каско на МПС“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 21.08.2024г. до окончателно
изплащане на вземането, за сумата в размер на 363.43 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, за
периода от 19.08.2021 г. до 18.09.2024 г.
Ищецът излага, че по повод процесното
застрахователно събитие при него е образувана
горепосочената щета по която е определено обезщетение в
размер на 1032.42 лева, с включени 15,00 лева
ликвидационни разноски, предявена за заплащане от
ответника. Твърди, че на основание гореизложените факти
е поканил ответника да му възстанови изплатената като
застрахователно обезщетение сума, но към настоящия
момент регресната претенция не е изцяло възстановена.
Моли съда да уважи исковите претенции. Прави искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер.Счита, че не са изяснени
обстоятелствата, причините и механизма, довели до
настъпване на процесното събитие, както и, че не са
представени доказателства от ищеца в тази насока.
Оспорва твърдението, че вредите по л. а. ”Пежо Партнер” с
ДК ************** са в причинно – следствена връзка с
2
твърдяното събитие. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП. Навежда доводи за съпричиняване,
изразяващо се в несъобразяване от водача на увреденото
ППС с пътната обстановка. Оспорва иска и по размер.
Моли за отхвърляне на исковете. Прави искане да му се
присъдят деловодните разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/ АД, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт К., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито
съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт П.,
която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ
спорното материално право се обуславя от възникването на
следните материално-правни предпоставки: 1) валидно
възникнало застрахователно правоотношение; 2)
установяване на настъпването на покрит от
застрахователния договор застрахователен риск; 3)
механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в
причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на
3
делинквента, застрахован при ответното дружество по
силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4)
изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.
С определението си, постановено по реда на 140 от
ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в производството на следните факти и
обстоятелства, касателно спора: че отговорността на водача
на л.а. „Мерцедес“ с ДК № *********** е застрахована при
ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“ – полица № BG/23/117000730477, че е
заплатена от страна на ищеца като застрахователно
обезщетение сумата в размер на 1032.42 лева; че към датата
на застрахователното събитие, автомобил марка „Пежо
Партнер“, ДК № **************, има валидна застраховка
„Каско на МПС и Злополука“ при ищеца. По
горепосоченото съдът не ще коментрира по същество тези
релеватни за спора факти.
Спорно в производството е настъпването на ПТП,
механизма му, както и дали щетите по л.а. „Пежо Партнер”
са в причинна връзка с ПТП.
По делото е допуснато изслушване на съдебно -
автотехническа експертиза. Според експертизата, която
съдът кредитира, като съотносима на приетият по делото
Двустранен констативен протокол за ПТП от 12.10.2017г. и
на показанията на водача на т.а. „Мерцедес” с ДК №
*********** – П. П., ПТП е настъпило на 12.10.2017г., около
4
13:30 часа в гр.*******, когато по ************** с посока
***** – ******* се движи л.а. „Пежо Партнер“, с рег. №
**************, управляван от В. В., като при ситуиране в
районна на кръстовището с ул. „*******“ в лява пътна
лентна за завой наляво е засечен по траектория от водача
на т.а. „Мерцедес“, ситуиран в съседна дясна лента.
Траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва
процесното ПТП между тях, като за л.а. „Пежо Партнер“
ударът е в странична дясна част и са му нанесени щети на
предна броня, десен преден калник, бенда на дясно
огледало, предна дясна врата, десен фар и десен панел.
Експертът е категоричен, че щетите по л.а. „Пежо Партнер“
от техническа гледна точка могат да настъпят и са в
причинна връзка с така описания механизъм на ПТП.
Самият водач на товарния автомобил – свидетелят П. П.
потвърждава механизма на ПТП в показанията си и че
последното е реализирано по негова вина, като в тази
връзка експертизата е съотносима на така приетия
двустранен протокол за ПТП и на събраните по реда на
ГПК гласни доказателствени средства.
Двустранният констативен протокол за ПТП е частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от
участниците в ПТП факти, относими за механизма на ПТП,
каквото удостоверяване е налично в конкретиката на
5
случая, както и относно факта, че удостоверяването
изхожда от подписалите протокола лица.Това се потвърди
от самия свидетел – П. П.. Когато фактът, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът
има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Това в случая
е факта за удостоверената вина за настъпване на ПТП,
неизгоден за ответника факт. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва
да ангажира и други доказателства, когато протоколът за
ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на
ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава. В конкретиката на
случая ответникът не обори презумпцията, доколкото
негова е доказателствената тежест, че водача на
застрахования при него автомобил по застраховка
„Гражданска отговорност“ няма вина за настъпване на
ПТП. Вещото лице е категорично, че за водача на т.а
„Мерцедес“ ударът е бил предотвратим, ако същият не бе
извършвал маневра завой наляво от пътна лента,
предвидена за движение направо. Следователно с
поведението си на пътя водачът на т.а. „Мерцедес“ е
нарушил правилото на чл. 36 от ЗДвП.
Установява се от приетите по досието на делото на л.31
и л.32 фактури осъществяването на релевантния за спора
6
факт, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 1017,42 лева, като в тази връзка вещото лице е
калуклирало по изслушаната експретиза, че стойността на
щетата с ДДС възлиза на сумата от 1427,20 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест в производството, проведе пълно
и главно доказване на твърдението си за настъпило
застрахователно събитие – ПТП. От съвкупната преценка
на събраните писмени доказателства по делото,
показанията на свидетеля П. и заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, се установява по безспорен
начин механизма на ПТП и причинно-следствената връзка
между него и вредите. Както бе посочено по-горе,
двустранният протокол за ПТП е частен свидетелстващ
документ, ползващ се само с формална доказателствена
сила и при наличие на други доказателства, каквито са
събрани в настоящото производство, като изслушаната
САТЕ и показанията на свидетеля П., категорично
доказват, че вина за настъпване на ПТП има водача на
МПС, застраховано при ответника. По гореизложеното
съдът приема, че ищецът доказа в производството
механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между
ПТП и вредите.
Не се установява и съпричиняване от водача на
увреденото ППС – В. В. за допринасяне на вредоносния
резултат. Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
7
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. При определяне размера на
обезщетението по реда на чл.51 ал.2 от ЗЗД от значение е
наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и
вината на увредения, като в този смисъл е т.7 от ППВС
№17/18.11.63 г. и ТР №88/12.09.62 г. на ОСГК, които са
задължителни за съда, както и трайната съдебна практика.
Съпричиняване на вредите в настоящият случай ще е
налице ако със свое противоправно деяние водача на
увреденото МПС, наред с противоправното деяние на
делинквента е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Предвид събраните доказателствата по делото, и
доколкото в доказателствена тежест на ответника бе да
докаже наличието на противоправно поведение от страна
на водача на увреденото ППС, то не се установи такова
поведение от негова страна.
По изложеното съдът намира, че исковата претенция е
доказана по основание, а от изслушаната САТЕ и по размер.
На обезщетяване подлежат действителните вреди
вследствие ПТП, които се установиха в производството.
Следователно главната искова претенция следва да
бъде уважена в цялост и включва сумата за обезщетение от
1017,42 лева и 15,00 лева ликвидационни разноски за
ликвидиране на щетата, или общо процесната сума от
1032,42 лева.
8
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция
възниква принципно от момента на заплащане на
обезщетението, но за да бъдат постигнати последиците на
забавата не е достатъчен само фактът на плащането, а е
нужна покана – чл. 84, ал.2 от ЗЗД. С поканата е предвиден
тридесетдневен срок за заплащане на обезщетението.
Поканата е получена от ответника на 06.03.2020г.
Следователно тридесетдневеният срок, предвиден в чл. 412,
ал.3 от КЗ е изтекъл на 06.04.2020г., а от 07.04.2020г.
ответникът е изпаднал в забава. Лихвата обаче с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес се
претендира от 19.08.2021г. до 18.09.2024г., като изчислена
служебно от съда на основание чл. 162 от ГПК върху
размера на главничното вземане, лихвата възлиза и дори
надвишава пълно предявената сума в размер на 363,43
лева, което обосновава извод и че акцесорната претенция
следва да бъде уважена до пълно предявения размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. В
производството ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 100,00 лева, 350,00 лева за депозит за изслушване
на експертиза, като на ищеца следва на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ да му бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева,
съобразно правната и фактическа сложност на делото и
цената на исковете. Или на ищеца в исковото производство
9
следва да му се присъдят разноски в общ размер на 650,00
лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ****************** ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***************, сумата в
размер на 1032.42 лева /хиляда тридесет и два лева и 42
стотинки/, представляваща регресно вземане за
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС”, полица № 0306X0320177,
валидна към датата на ПТП, щета № 10017030131977, по
повод реализирано на дата 12.10.2017 г. в гр. *******, на
кръстовището на ****************** и
******************* ПТП, от и поради противоправното
поведение на водача на л.а. „Мерцедес“ с ДК №
***********, чиято отговорност е застрахована при
ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“, и при което ПТП са нанесени щети по л.а
„Пежо Партнер“, ДК № **************, застрахован при
ищеца по силата на застраховка „Каско на МПС“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 21.08.2024г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата в размер на 363.43 лева,
10
представляваща мораторна лихва върху главницата, за
периода от 19.08.2021 г. до 18.09.2024 г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ****************** ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***************, сумата в
размер на 650,00 лева, деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11