Решение по дело №8/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 660
Дата: 13 октомври 2023 г. (в сила от 13 октомври 2023 г.)
Съдия: Димитър Руменов Беровски
Дело: 20231210100008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. Благоевград, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски

при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100008 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. *** офис сграда ****, представляван от
***, чрез пълномощник юрисконсулт *** против С. В. М., ЕГН **********, с адрес село
***.
Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно
съединяване следните искове:
1) иск за сумата от 301,58 лв. - главница по Договор за паричен заем № 391143, сключен на
23.01.2020 г., вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за
цесия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното погасяване;
2) иск за сумата от 8,40 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 20.02.2020
година до 21.05.2020 година, и
3) иск за сумата от 149,32 лв. - лихва за забава по договор за кредит за периода от 21.02.2020
г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.07.2022г.
За претендираните вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл.
47, ал. 5 ГПК.
Ищецът твърди, че:
- между „Сити кеш“ ООД, действащ в качеството му на заемодател, и ответника С. В. М.,
като заемополучател, е бил сключен на 23.01.2020 г. Договор за паричен заем № 391143;
- по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 350
лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 27,61 лв., като общата сума била в
размер на 377,61 лв.;
- кредитополучателят следвало да погаси задълженията си по кредита на 17 равни седмични
погасителни вноски в размер на 22,21 лв. всяка, с краен падеж на целия заем - 21.05.2020г.;
- кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите се парични суми;
- с подписване на 04.03.2021 г. на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от дата 04.03.2021 г., „Сити кеш“ ООД (цедент) е прехвърлило на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД (цесионер) вземанията си към ответника С. В. М., произтичащи
1
от процесния договор за потребителски заем;
- ответникът е бил уведомен за така извършената продажба на вземането чрез изпращането
на уведомително писмо от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащ като
пълномощник на предишния кредитор („Сити кеш“ ООД);
- алтернативно уведомяването на ответника за станалата цесия можело да бъде извършено и
в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от
приложеното към исковата молба уведомление;
- задълженията на ответника към настоящия момент били както следва: 301,58 лв. главница
по договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване; 8,40 лв. - договорна лихва върху
главницата за периода от 20.02.2020 година до 21.05.2020 година и 149,32 лв. - лихва за
забава по договор за кредит за периода от 21.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението
в съда - 27.07.2022г.
- за посочените вземания на 26.08.2022г. по ч. гр. д. № 1769/2022г. по описа на РС-
Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1023, която била
връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
В депозирана на 03.08.2023 година молба от процесуалния представител на ищцовото
дружество е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът С. В. М. не взема становище по спора в рамките на настоящото
производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от
301,58 лв. - главница по Договор за паричен заем № 391143, сключен на 23.01.2020 г.,
вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 8,40 лв. - договорна лихва върху
главницата за периода от 20.02.2020 година до 21.05.2020 година.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно
вземането за сумата от 149,32 лв. - лихва за забава по договор за кредит за периода от
21.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.07.2022г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1023 от 26.08.2022 г. по ч. гр. д. №
1769/2022 г. на Районен съд - гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищцовото дружество за
постановяване на неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 - 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се
до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с
оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата
молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/
предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба
2
обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата
на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника С. В. М. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й
и същият е бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание. Като
въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК той не е представил отговор на исковата молба.
Същевременно в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил
процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при
неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
ищеца писмени доказателства, касаещи: наличието на валидно облигационно
правоотношение, създадено между ответника и „Сити кеш“ ООД по силата на процесния
договор за кредит, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата,
претендирана като неизплатена главница по заема; наличието на твърдения договор за
цесия, с който процесното вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна, и
уведомяване на длъжника за извършената цесия; наличието на уговорка, постигната между
цедента и ответника, в качеството им на страни по твърдения договор за паричен заем, за
дължимост от страна на ответника на договорна лихва; размер на претендираната договорна
лихва и настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за заплащането на
последната; наличието на главен дълг, произтичащ от процесния заемен договор и
наличието на уговорка, според която задължението за главница става изискуемо на
определена дата, или наличието на отправена покана до длъжника, съобразени с
предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140
ГПК, дават основание да се приеме, че същите се явяват вероятно основателни по смисъла
на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени
от ищеца съдебно-деловодни разходи (25 лв. - държавна такса; 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, и 125 лв. - държавна такса за исковото
производство и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал.
8, изр. 2 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ;
отговорността за разноски на ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде
разпределена по следния начин:
-75 лв. - общ размер на разноските, дължими за заповедното производство,
- 225 лв. - общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд - гр.
Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че С. В. М., ЕГН
**********, с адрес село *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. *** офис сграда ****, представляван от ***, следните
суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1023 от
26.08.2022г., издадена по ч. гр. д. № 1769/2022 г. на Районен съд - гр. Благоевград, а
именно:
- сумата от 301,58 лв. /триста и един лева и петдесет и осем стотинки/ - главница по
Договор за паричен заем № 391143, сключен на 23.01.2020 г., вземанията по който са били
прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.07.2022 г. до
окончателното погасяване;
- сумата от 8,40 лв. /осем лева и четиридесет стотинки/ - договорна лихва върху
главницата за периода от 20.02.2020 година до 21.05.2020 година, и
- сумата от 149,32 лв. /сто четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ - лихва
за забава по договор за кредит за периода от 21.02.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 27.07.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГП, С. В. М., ЕГН **********, с адрес село *** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. *** офис сграда ****, представляван от ***, разноски, сторени в
заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - представляваща общ размер на разноските,
дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 1769/2022г. на РС - гр. Благоевград), и
- сумата от 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/ - представляваща общ размер на
разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 8/2023г. на РС - гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд - гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.
1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4