Мотиви по НОХД № 58 по описа за 2020 г. на Поповски районен съд
Подсъдимият Р.Д.Р. ***, е
предаден на съд по реда на Глава ХХІV-та от НПК по обвинение за това,че „на 28.02.2020 г., около 23.35 ч., в гр.П.,
ул.“**“, до дом № **, е управлявал МПС
–л.а. “Ауди А6“ с рег.№ **, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда – 2.5 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410“ с № 0047, след
като е бил осъждан с влезли в сила присъди за деяния по чл.343б,ал.1 НК,
както следва: 1.по нохд № 361/2010 г. на ПпРС в сила от 08.11.2010 г. – 10 м.
ЛОС отложено по реда на чл.66 НК с изпитателен срок от 3 г. и 2.По нохд
№153/2016 г. на ПпРС в сила от 01.08.2016 г. – 1 г. и 4 м. ЛОС и 2 г. и 3 м.
лишаване от право да управлява МПС ” – престъпление
по чл.343 б, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК.
Районна прокуратура Търговище, ТО Попово чрез
прокурор Трифонов в с.з. поддържа обвинението като безспорно доказано,пледира
за определяне на наказанието при превес на отегчаващите вината обстоятелства –
ЛОС и глоба над средния размер, както и кумулативно наказание лишаване от право
да управлява МПС.
Подсъдимият се явява в с.з., признава се за
виновен, дава обяснения, в които признава вината си, разкайва се и съжалява за извършеното.
Упълномощеният от него защитник адв.В. М. *** също счита, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, с оглед на което пледира за определяне на
наказанието при условията на чл.55 НК, изтъкват се съображения свързани
най-вече с тежкото социално и семейно положение на подсъдимия.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.Д.Р. *** със семейството си –
фактическа съпруга и две деца, работел като ** във „**“-Т., клон По. Бил
осъждан неколкократно и освобождаван от наказателна отговорност само за престъпления по чл.343б,ал.1 НК,както
следва: 1. С присъда №
150/07.10.1999 г. по нохд №243/1999 г. на ПпРС, за престъпления по чл.343в,ал.1
и чл.343б, ал.1 НК при условията на чл.23 НК е наложено общо наказание 6 м. ЛОС
отложено по реда на чл.66 НК за изпитателен срок от 3 г. Присъдата влязла в
сила на 08.11.1999 г. За това осъждане настъпила реабилитация по право съгласно
чл.86,ал.1,т.1 от НК и съдът го отбелязва само като характеристични данни; 2. С решение № 444/01.09.2005 г. по
анд № 314/2005 г. на ПпРС, за престъпление по чл.343б,ал.1 НК е освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК с налагане на административно
наказание глоба в размер на 500 лв. Решението влязло в сила на 16.09.2005 г. За
това осъждане също е настъпила
реабилитация по смисъла на чл.88а, във вр. с чл.82,ал.1,т.5 НК и във връзка със
задължителните указания дадени в ППВС № 7/1985 г.; По последните две осъждания
относими към настоящата деятелност на подсъдимия не е настъпила реабилитация по
право или давност – 3. С присъда №
305/22.10.2010 г. по нохд № 361/2010 г.
на ПпРС за престъпление по чл.343б,ал.1 НК извършено на 03.10.2010 г. е
наложено наказание 10 м. ЛОС отложено по реда на чл.66,ал.1 НК и 2 г. лишаване
от право да управлява МПС. Присъдата влязла в сила на 08.11.2010 г.; 4. С пр.№103/13.06.2016 г. по нохд № 153/2016 г. на ПпРС потвърдена с
реш.№ 77/01.08.2016 г. по внохд
№ 130/2016 г. на ТОС, за престъпление по чл. 343б,ал.1 НК извършено на
28.05.2016 г. са наложени наказание 1 г. и 4 м. ЛОС при „строг“ режим и 2 г. и
3 м. лишаване от право да управлява МПС. Присъдата влязла в сила на
01.08.2016 г. С опр. по чнд № 495/2017 г. на ПлОС е освободен предсрочно условно с остатък от
наказанието 4 м. и 16 дни при същият изпитателен срок.
Подсъдимият бил правоспособен водач по смисъла на
чл.150 от ЗДвП, /справка л.9-10/ за категории
„А“, „АМ“,“В“, „В1“, „А2“ и „А1“, придобити преди повече от 20 години,
като в този период бил санкциониран многократно за различни по вид нарушения на
правилата за движение по пътищата. На 28.02.2020 г. вечерта подс.Р.
употребил значително количество алкохол /по него обяснения вино/, след което и
тъй като не се чувствал повлиян от алкохола предприел управление на МПС – собствения
си л.а.“Ауди А6“ с рег.№ Т 86 31 АК.
Пазарувал в денонощен магазин „**“, находящ се на бул.“**“ в гр.П. След
като излязъл от магазина и се насочил към автомобила си, бил забелязан от
полицейски автопатрул в състав свидетелите Х.А. и Б.Б.,
на които направило впечатление, че лицето е неадекватно. Подсъдимият потеглил
по бул.“**“, докато полицейския патрул се придвижил по успоредната на нея ул.“**“
и излязъл на ул.“**“. В този момент полицаите забелязали, че л.а. управляван от
подсъдимия не спрял на пътния знак „Стоп“ на бул.“**“, а без да се огледа /в
частност и да забележи намиращия от дясната му страна полицейски л.а./ завил на
ляво и продължил по ул.“**“ в посока към ул.“**“, на която живеел. Тогава полицейския автомобил подал
звуков и светлинен сигнал, при което л.а. управляван от подс. Р. ***. Св.А.
усетил силен мирис на алкохол и предвид неадекватните движения на подсъдимия
уведомил дежурния в РУП Попово, който изпратил на място дежурен полицай по КАТ
– св.П.Б.. С помощта на техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410” с фабр.№ 0047 св.Б. извършил на място проверка
за употреба на алкохол на водача, като в 23.40 ч. техническото средство отчело
2.50 на хиляда концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух. Бил
издаден талон за изследване № 0035518 /приложен л.7/, в който подсъдимия
отбелязал, че приема резултата от техническото средство. Със служебният
автомобил бил отведен до филиала на ЦСМП гр. Попово, където при стриктно
спазване на процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози бил съставен протокол /приложен л.8/, в който подс.Р.
посочил, че отказва да даде кръвна проба за химическо изследване. При така
установеното от фактическа страна започнало БП против подс.Р.Р. за престъпление по чл. 343б,ал.2,вр. с ал.1 от НК.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва
по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства посредством приложените по
БП № 86/2020 г. по описа на РУП Попово писмени доказателствени средства –
свидетелство за съдимост, справка за нарушител, АУАН, протокол за техническа
годност на използвания „Алкотест Дрегер 7410“ с № 0047; както от показанията на
изслушаните в с.з. свидетели А., Б. и Б., на които съдът даде вяра като прие, че са логични,
последователни и подкрепят изцяло установеното в хода на съдебното следствие.
По същият начин съдът прие за достоверни обясненията на подс.Р.
депозирани в хода на съдебното следствие и ги постави в основата на
постановената присъда. От цялостният анализ на доказателствата съдът
направи несъмнения и безспорен правен
извод, че именно подсъдимият е извършител на инкриминираното в обвинителния акт
престъпно деяние, за което следва да се ангажира наказателната му отговорност.
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подс.Р.Д.Р. е осъществил състава на престъпление по
чл.343б,ал.2,вр. с ал.1 от НК като на 28.02.2020 г., около 23.35 ч., в гр.П.,
ул.“**“, до дом № **, е управлявал МПС
–л.а. “Ауди А6“ с рег.№ **, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда – 2.5 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410“ с № 0047, след
като е бил осъждан с влезли в сила присъди за деяния по чл.343б,ал.1 НК,
както следва: 1.по нохд № 361/2010 г. на ПпРС в сила от 08.11.2010 г. – 10 м.
ЛОС отложено по реда на чл.66 НК с изпитателен срок от 3 г. и 2.По нохд
№153/2016 г. на ПпРС в сила от 01.08.2016 г. – 1 г. и 4 м. ЛОС и 2 г. и 3 м.
лишаване от право да управлява МПС. От субективна страна деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните действия на подсъдимия.
Подсъдимият несъмнено е знаел, че вече е осъждан за употреба на алкохол, но
въпреки това и след употреба на значително количество алкохол е предприел да
управлява МПС, при което е съзнавал всички фактически обстоятелства на
престъплението и тяхното увреждащо действие спрямо защитените обществени
отношения, а именно, че поставя в
опасност останалите участници в движението именно поради употребения алкохол.
При индивидуализацията на наказанието,след извършване на цялостна
проверка на събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите
на чл. 36 и чл.54 от НК като отчете, че не са налице нито многобройни нито
едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелства, което да го мотивира да
определи наказанието при условията на чл.55 от НК. Наказанията, предвидени от законодателя в
санкционната част на нормата по чл.343б,ал.1 НК са кумулативни – от 1 до 5 г.
ЛОС и глоба в размер от 500 до 1500 лв. Отчитайки наличието на специален
минимум непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на
осн. чл.54 НК го определи в тази рамки, под средния размер, а именно ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ ЗИНЗС постанови да
изтърпи при първоначален „строг“ режим, и ГЛОБА в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/. Съдът не обсъжда възможността за приложение на чл.66,ал.1 НК предвид
съдебното минало на подсъдимия обуславящо законова пречка за приложение на този
институт. При определяне на конкретния размер на наказанието, съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания, трудовата
ангажираност и полагане на грижи за семейство, а като отегчаващи обстоятелства
– високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия /5 пъти над
криминализирания минимум, което несъмнено изключително завишава обществената
опасност на деянието и дееца и следва да се отчита именно като такова обстоятелство – в т.см. и
т.2 от ТР № 2/2016 г. на ОСНК по т.д.№ 2/2016 г./; осъжданията само за такива
престъпления по транспорта, в т.ч. съобрази и размера на предходното ефективно
наказание ЛОС и не на последно място многобройните нарушения на правилата за
движение по пътищата, които го определят като системен извършител. На тази
основа, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства съдът
прие, че за осъществяване на генералната и най-вече на индивидуалната превенция
е достатъчно на подсъдимия да бъде наложено наказание ефективно наказание в
размер на 2 г. лишаване от свобода и 1000 лв. глоба., като в тази насока и при
съпоставка с тежестта на престъплението, наказанието е справедлив отговор на
обществената му опасност и морална укоримост.
На следващо място,
съобразявайки с императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът наложи на
подсъдимия и допълнително наказание по чл.37, ал.1,т.7 НК – лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в
сила. При определяне размера на кумулативното наказание съдът отчете и това, че
съгласно чл.174,ал.1 от ЗДвП се налага такъв вид наказание в размер от 1 до 12
месеца за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда до 1.2 на хиляда включително. Отнесено към текста на престъплението по
чл.343б,ал.1 от НК, в частност и размера на наложеното ефективно наказание ЛОС
/по арг. и от чл.49,ал.2 НК/ съдът приема, че
лишаването от правоуправление следва да бъде за значително по дълъг период от 3
г., който изцяло съответства на използваната от законодателя възходяща градация
в наказанията по ЗДвП и НК. Съдът приема, че времето изминало от нарушението до
постановяване на присъдата, през което подсъдимият е бил лишен от възможността
да управлява МПС не е достатъчно за преосмисляне на поведението му и
съобразяването му занапред с установените в ЗДвП правила, поради което следва
да бъде продължено до посочения размер. Доколкото при констатиране на
нарушението от подсъдимия не е било иззето СУМПС и контролен талон, съдът
приема, че не е налице хипотезата за временно отнемане лишаване от право да
управлява МПС, поради което и не са налице предпоставките за приложение на
чл.59,ал.4 НК.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: