РЕШЕНИЕ
№ 321
гр.
Пловдив, 11.01.2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Д. Й. и с участието на прокурора Г. Л.,
като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2678 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр.
2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на К.Н.Й.,с адрес: *** против Решение
№ 1549 от 04.09.2023г.,постановено по АНД № 5970/23 по описа на Районен съд
Пловдив,XV състав,с
което е потвърдено Наказателно постановление №22-1030-005843/11.08.2022г.
издадено от Началник Сектор ПП - Пловдив, с което на К.Н.Й. е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 / хиляда / лв. и лишаване от
право на управление на МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и глоба в размер на
50 лева за нарушение по чл.147, ал.1, вр с чл.181,
т.1 ЗДвП.
При бланкетно изложени
съображения в жалбата се иска да бъде отменено решението като неправилно ,необосновано
и незаконосъобразно.
Ответникът –Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив редовно
призован,не взима становище по делото.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна
и сочи, че решението на РС като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде
отменено.
Съдът, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната
проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери
следното:
При извършената от касационната инстанция на основание
чл. 218, ал.2 АПК служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на решението на районния съд с материалния закон, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е недопустим.
Производството пред районен съд е образувано на 26.10.2022
г., след влизане в сила на измененията
на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Във
връзка със законодателната неяснота в разпоредбата на чл.61 от ЗАНН на
28.04.2023г. е постановено Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на
ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г. Обжалваното тук решение е постановено
след това на 04.09.2023г.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.)
при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят,
поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на
вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата,
ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението,
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.
В Разпореждането на РС от 01.11.2022г. за насрочване
на въззивното дело не се конкретизира кой е
конституиран като страна. За участие в производството е призован ПП Пловдив.
Такава е и страната, записана в протокола от проведеното открито съдебно
заседание. В съдебното решение като ответник се посочва ПП-Пловдив. Административнонаказващ орган обаче, видно от обжалваното
НП, е началник сектор в ОДМВР,Сектор „Пътна полиция Пловдив“. Именно този орган
е следвало и да бъде конституиран в производството като ответник и надлежно
призоваван.
В този смисъл е и задължителното за съда Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г., в което се приема, че в случаите на
обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва
да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на
защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и
от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен
акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява
електронно изявление.
Като не е конституирал надлежната страна, въззивният съд е провел незаконосъобразно производството и
е постановил недопустим съдебен акт. Следва да се отбележи, че ненадлежното
конституиране на страна има тежка последица, а именно правните последици на
постановеното съдебно решение нямат обвързващ ефект.
Касае се за съществено нарушение на процесуалните
правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр.
с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.
По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от
28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2022
г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в
производствата по чл. 63в ЗАНН.
Ето защо установеният порок на обжалвания съдебен акт
– недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното
решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото да се
върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото следва да се
конституира административнонакзващия орган като
ответник.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № № 1549 от
04.09.2023г.,постановено по АНД № 5970/23 по описа на Районен съд Пловдив,XV
състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.