№ 92
гр. Пазарджик, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20235220201556 по описа за 2023 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление №ПЗ-14-ДНСК-249/
02.10.2023г. на Началник на Дирекция на ДНСК гр.София, жалбоподателят
***********“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с.**,
ул.“ **************** , представлявано от управителя В. Ц. Д., чрез адв.И.
С. твърди, че постановлението е издадено при съществени процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон.Моли да бъде отменено
обжалваното постановление.Сочи доказателства и претендира разноски.
За ответника се явява юрисконсулт **, с изложени съображения за
неоснователност на подадената жалба.Сочи доказателства и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
съвкупност, взе предвид следното:
На жалбоподателя ***********“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление с.**, ул.“ **************** , представлявано от
управителя В. Ц. Д. * е съставен АУАН № ПЗ-14/24.04.2023г. и е издадено
1
обжалваното постановление за това, че ***********” ЕООД във функциите
си на строител, съгласно Договор за строителство №45/14.07.2020 г., сключен
с възложителя Община *, Булстат: ********, представлявана от
*****************-кмет и ***********“ ЕООД, изпълнява строително-
монтажни работи /СМР/ на строеж: „Аварийно-възстановителни работи на
левия бряг на дигата и подпорна стена на р.Тополница в с.Калугерово, Първи
етап: Подпорна стена; изпълнена е стоманобетонова подпорна стена с
дължина 45 м. на ляв бряг на р.Тополница при с.Калугерово, под пътно
транспортно съоръжение-мост на разстояние 1,1м от устоя на моста.
Височината на подпорната стена е 1,60м. мерена от котата на коритото на
реката и е с ширина 0,25м.
Местонахождението на строеж: Първи етап: Подпорна стена е в имот с
идентификатор 35571.1.991, публична държавна собственост, на ляв бряг на
р.Тополница, с.Калугерово, община *, същият е първа категория, съгласно
чл.137 , ал.1, т.1, буква „ж“ от ЗУТ и чл.2, ал.7 от Наредба №1/2003г. за
номенклатурата на видовете строежи.
Фирмата изпълняваща строителството- ***********“ ЕООД, притежава
Удостоверение № IV- TV 010177 от Камарата на строителите за строежи от
четвърта група /строежи от благоустройствената инфраструктура,
хидротехническо строителство и опазването на околната среда/, съответно по
ЗУТ от трета до пета категория, т.е. налице е нарушение по смисъла на чл.
163 ал.2, т.6 от ЗУТ.
В изпълнение на разпореждане, дадено от Окръжна прокуратура
Пазарджик с писмо №142/2023 от 10.01.2023г. е извършена проверка на
20.02.2023г. от служители на РДНСК Пазарджик, относно
законосъобразността на СМР, извършващи се в имот с 35571.1.991- публична
държавна собственост, на ляв бряг на р.Тополница, с.Калугерово.
Съставен е Констативен акт №261/20.02.2023г., като с него е
установено, че строителството на горецитираният строеж е започнало в
условията на аварийно бедствена ситуация, но не е издадено разрешение за
строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.6 от ЗУТ. Строителят
***********" ЕООД е извършил СМР на строеж: „Аварийно-
възстановителни работи на левия бряг на дигата и подпорна стена на
р.Тополница в с.Калугерово, Първи етап: Подпорна стена - първа категория,
2
без да има издадено удостоверение за изпълнение на строежи от първа
категория.
Нарушението е извършено на 20.02.2023г„ на мястото на строежа, а
именно в имот с идентификатор 35571.1.991- публична държавна
собственост, на ляв бряг на р.Тополница, с.Калугерово, община *. Въз основа
на горното е съставен акт по ЗАНН № ПЗ-14/24.04.2023 г„ връчен на
“
********-упълномощен представител на *********** ЕООД на 24.04.2023г.
Съгласно констативен протокол № 716/09.05.2023г. на служители в РДНСК
Пазарджик, срещу акт по ЗАНН № ПЗ-14/24.04.2023г. не са постъпили
възражения.
От правна страна е прието от наказващия орган, че с горното деяние
***********" ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.163, ал.2, т.6 от ЗУТ и е
осъществило състава на чл.237, ал.1, т.8 от ЗУТ.Съобразно изискването на чл.
57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН при определяне на вида и размера на наказанието
административнонаказващият орган е взел предвид обстоятелството, че от
страна на ***********“ ЕООД не е извършено друго нарушение на чл. 163,
ал.2, т.6 от ЗУТ, като на дружеството не е налагано предходно
административно наказание.Прието е , че чл.28 ЗАНН е неприложим в
случая.
Наложена е на ***********“ ЕООД имуществена санкция в размер на
50 000лв., на основание чл.237ал.1т.8 ЗУТ във вр. с чл.239ал.1т.2 и
чл.222ал.1т.15 ЗУТ.
При съвкупна преценка показанията на разпитания по делото свидетел
И. Х. и относимите писмени доказателствени средства, Съдът възприе
следната фактическа обстановка:
На 20.02.2023г. свидетелят И. Х., в качеството си на гл.инспектор в
РДНСК Пазарджик, заедно с колегата си инж.** извършили проверка в обект
- строеж: „Аварийно-възстановителни работи на левия бряг на дигата и
подпорна стена на р.Тополница в с.Калугерово, както и били изискани и
представени документи във връзка с това строителство от Община *.
Една от констатациите, отразена и в Констативен акт №261/20.02.2023г.
/л.42-43 / e, че за строеж: Първи етап: Подпорна стена в имот с
идентификатор 35571.1.991, публична държавна собственост, на ляв бряг на
р.Тополница, с.Калугерово, община *, същият е първа категория, съгласно
3
чл.137 , ал.1, т.1, буква „ж“ от ЗУТ и чл.2, ал.7 от Наредба №1/2003г. за
номенклатурата на видовете строежи. В същото време, фирмата изпълняваща
строителството- ***********“ ЕООД, притежава Удостоверение № IV- TV
010177 от Камарата на строителите за строежи от четвърта група /строежи от
благоустройствената инфраструктура, хидротехническо строителство и
опазването на околната среда/, съответно по ЗУТ от трета до пета категория.
С Констативен акт №261/20.02.2023г. било установено още, че
строителството на цитираният строеж е започнало в условията на аварийно
бедствена ситуация, но не е издадено разрешение за строеж, с което са
нарушени разпоредбите на чл.148, ал.6 от ЗУТ. Била изпълнена
стоманобетонова подпорна стена с дължина 45 м. на ляв бряг на р.Тополница
при с.Калугерово, под пътно транспортно съоръжение-мост на разстояние
1,1м от устоя на моста. Височината на подпорната стена е 1,60м. мерена от
котата на коритото на реката и е с ширина 0,25м.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе,кредитирайки изцяло
показанията на свидетеля Х., за която макар и служител на наказващия орган,
няма съмнение в обективността на тези показания. Последните кореспондират
и с приетите релевантни писмени доказателствени средства. Тази фактическа
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна
страна приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е
процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по
чл.59ал.2 ЗАНН .Доколкото НП е връчено на 12.10.2023г., а жалбата е
входирана на 30.10.2023г., то наказващият орган не възразява, че жалбата е
просрочена.По същество Съдът намира жалбата за основателна.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на
техните правомощия .
Съдът намира обаче за основателни доводите на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл.42т.3
ЗАНН и чл.57ал.1т.5 ЗАНН, доколкото в процесните АУАН и НП само
формално е посочена датата на извършване на нарушение , а именно на
20.02.2023г. Всъщност това е датата, на която е извършена проверка на място
и е съставен Констативен акт №261/20.02.2023г. Очевидно е , че самият
4
строеж не е изпълнен на този ден, а преди това, както и е необходими някакъв
период от време, за да бъде извършен строежа.
Последното обстоятелство се потвърди и от показанието на
актосъставителя – св.Х. – „..физически тя /стената/ е изпълнена в някакъв
период..“.Т.е. на практика липсва в процесните АУАН и НП съществен
реквизит - дата или период на извършване на нарушението. Това нарушение
е съществено, тъй като препятства нарушителя да разбере за какво точно е
санкциониран , доколкото датата на нарушение е задължителен реквизит на
всяко обвинение, включително административно наказателно.
В такъв смисъл е и съдебната практика – така и Решение
№51/12.07.2023г. на АдмС Ловеч по к.н.а.х.д.№74/ 2023г., където е обсъден
същият довод при идентичен казус – извършени СМР на Автомагистрала
„Хемус:
„ В съставеният АУАН и в издаденото НП като дата на извършване
на нарушението е посочена датата на извършената проверка от служители
на ДНСК, констатациите от която са отразени в Констативен протокол.
Съдът категорично счита, че така посочената дата е дата, на която
нарушението е установено, но не може да бъде дата на извършване на
нарушението.Административнонаказващият орган е посочил в АУАН и в НП
датата, на която е открито нарушението, но това не е датата на
извършване на нарушението. По този начин наказващият орган се е опитал
формално да спази изискването за съдържание на наказателното
постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но не и изискването за ясно,
пълно и логически последователно описание на нарушението,
съответстващо и на посочената дата на извършване на същото. Безспорно
е налице разлика между датата на извършване на нарушението и датата на
установяване на същото. В разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН законодателят е посочил като задължителен реквизит на
АУАН и НП датата на извършване на нарушението. По този начин
наказващият орган е допуснал вътрешно несъответствие и логическа
непоследователност в твърденията, водещи до невъзможност привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице, в случая чрез законния
си представител да разбере фактите, свързани с обективните признаци от
състава на нарушение, за които впоследствие е реализирана
5
отговорността. Това характеризира процесуалното нарушение като
съществено, съставляващо основание за отмяна на наказателното
постановление. „
Все в този аспект, от наказващият орган е постъпило Становище по
жалбата, в което също е отбелязано, че / л.74 от делото/ „са налице
приключили фактически строително – монтажни действия“ . Именно за тези
приключили фактически строително – монтажни действия е трябвало да се
посочи от наказващия орган периодът в който са извършени, както именно
негова е доказателствената тежест да установи това фактическо
обстоятелство.
Съвсем отделен е въпросът, дали тези действия отговарят на
съответните нормативи, касаещи начален етап на строежа, изпълнение и
приключване, каквито правни съображения са изложени в цитираното
Становище.
При липсата на дата на извършване на нарушението, безпредметно е да
се обсъждат доводите на жалбоподателя откога текат сроковете по чл.34
ЗАНН, 239ал.2 ЗУТ, чл.81ал.3 във вр. с чл.80ал.1т.5 НК и документите,
приложени към жалбата и приети към доказателствения материал, както и
доводите на наказващия орган за извършено по същество нарушение.
Ето защо атакуваното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се
възложат сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4650лв. В тази връзка е представен договор за
правна защита и съдействие, видно от който жалбоподателят ***********“
ЕООД е заплатил на адв. И. С. сумата от 4650лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63ал.2 т.1 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление №ПЗ-14-ДНСК-249/ 02.10.2023г.
на Началник на Дирекция на ДНСК гр.София, с което на ***********“
6
ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с.**, ул.“
**************** , представлявано от управителя В. Ц. Д. е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000лв., на основание чл.237ал.1т.8 ЗУТ
във вр. с чл.239ал.1т.2 и чл.222ал.1т.15 ЗУТ.
Осъжда Началник на Дирекция на ДНСК гр.София да заплати на
***********“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с.**,
ул.“ **************** , представлявано от управителя В. Ц. Д. сумата от
4650лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7