Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.05.2024
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и четвърти април
през две хиляди двадесет и четвърта година
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
ВАСИЛЕНА
ДРАНЧОВСКА
при
секретаря Юлиана Шулева сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 9370 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 76961 от 27.04.2020
г. по гр.д.№ 56697 по описа за 2016 г. на СРС, Второ ГО, 77-ми състав се:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба
недвижим имот, представляващ АТЕЛИЕ № 7-б /седем - буква „б“/,
находящо се в гр.София, представляващо по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД 18-48 от 12.10.2011 год. на Изпълнителен
директор на АГКК, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1387.432.1.118 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
хиляда триста осемдесет и седем, точка, четиристотин тридесет и две, точка, едно,
точка, сто и осемнадесет/ с адрес на имота:гр.София, район „Надежда“, улица „*********,
ателие 7-6, който самостоятелен обект се намира на второ ниво на покривното
пространство в сграда №1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 68134.1387.431
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда триста осемдесет
и седем, точка, четиристотин тридесет и едно/ 68134.1387.432 /шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда триста осемдесет и седем, точка,
четиристотин тридесет и две/, предназначение на самостоятелен обект: ателие за
творческа дейност, брой нива на обекта: 2 /две/, със застроена площ от 79.97
/седемдесет и девет цяло и седемдесет и девет стотни/ квадратни метра, и с
разгърната площ от 89.89 /осемдесет и девет цяло и осемдесет и девет стотни/
квадратни метра, състоящо се две нива: първо ниво - дневна, сервизни помещения,
кухня, антре и тераса и на второ ниво: спалня, при съседни самостоятелни обекти
в сградата по схема: на Ниво 1/ едно/: на същия етаж - обекти с идентификатор
68134.1387.432.1.36 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет четири, точка, хиляда
триста осемдесет и седем, точка, четиристотин тридесет и две, точка, едно,
точка, тридесети шест/ и 68134.1387.432.1.37 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет
четири, точка, хиляда триста осемдесет и седем, точка, четиристотин тридесет и
две, точка, едно, точка, тридесет и седем/, под обекта - 68134.1387.432.1.33 /
шестдесет и осем хиляди сто тридесет четири, точка, хиляда триста осемдесет и
седем, точка, четиристотин тридесет и две, точка, едно, точка, тридесет и три/
и 68134.1387.432.1.34 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет четири, точка,
хиляда триста осемдесет и седем, точка, четиристотин тридесет и две, точка,
едно, точка, тридесет и четири/, над обекта - няма, и на Ниво 2/ две/: на същия
етаж — няма, под обекта - 68134.1387.432.1.36 / шестдесет и осем хиляди сто
тридесет четири, точка, хиляда триста осемдесет и седем, точка, четиристотин
тридесет и две, точка, едно, точка, тридесет и шест/ и 68134.1387.432.1.37 /
шестдесет и осем хиляди сто тридесет четири, точка, хиляда триста осемдесет и
седем, точка, четиристотин тридесет и две, точка, едно, точка, тридесет и
седем/, над обекта - няма и при съседи по документ за собственост: изток -
ателие № 6-6 /шест - буква „б“/, собственост на К.К., запад - двор, север -
ателие № 4-6 /четири - буква „б‘7, собственост на Е. П.,*** и редуцирана тераса
на покрива с площ от 13.92 /тринадесет цяло деветдесет и две стотни/ квадратни
метра, заедно с 2.820 % / две цяло осемстотин и двадесет върху сто/ идеални части
от общите части на сградата и правото на стоеж върху общинска място, в което е
построена сградата, съставляващо по доказателствен акт Парцел IV /четвърти/ в
квартал 860 /осемстотин и шестдесет/ по плана на гр.София, местност ж.к
„Надежда-Триъгълника“, като получената от публичната продан сума се подели
между съделителите, съобразно квотите им, а именно: Ц.Н.Г. с ЕГН **********–
1/2 ид.ч. и К.Б.Г. с ЕГН ********** -
1/2 ид.ч.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал.3 ЗС Ц.Н.Г.
да заплати на К.Б.Г., сумата от 758.13
лв., съставляващ половината от направените от ответницата разходи за поддържането
и запазването на съсобствения имот, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 02.02.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 61, ал.2 ЗЗД Ц.Н.Г.
да заплати на К.Б.Г. сумата от 4 666.69 лв., представляваща припадащата
му се част от увеличената стойност на имоти вследствие направени от К.Б.Г. подобрения
в съсобствения имот,ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
02.02.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер
до предявения от 16 757.57 лв.
Разпределени са разноските
за държавна такса в тежест на съделителите.
Постъпила е въззивна
жалба от съделителката /ответник/ в производството пред СРС - К.Б.Г.. Със
същата се обжалва решението от 27.04.2020 г. в частта в която имотът е бил
изнесен на публична продан.
Излагат се доводи за
неправилност на така постановеното от СРС, решение като се сочи, че противно на
приетото от СРС, имотът бил поделяем. Налице бил съгласуван и одобрен
инвестиционен проект. Поделяемостта на имота била установена от изготвените по
делото СТЕ и СТОЕ. В този смисъл било допуснато нарушение на принципа за
получаване на дял в натура прилаган при делба на съсобствен имот. Наред с това
съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК не приемала различието на стойността на
дяловете като пречка за извършването на делбата. Водещ принцип бил този по
чл.69, ал.2 от ЗН. СРС напълно бил пренебрегнал искането на въззивницата за
възлагане на първото ниво на имота. По делото било установено, че въззивницата
не притежава друг жилищен имот и ползвала първото ниво от процесния имот като
основно жилище. Същата живеела в това жилище и към настоящия момент. Погрешно
СРС бил приел и, че стойността на нужното преустройство на второ ниво е
значително като нарушил чл.63 от ЗС. СРС не бил изяснил оценката на имота и
затова достигнал до грешен извод. Допуснато било нарушение и на трайната
съдебна практика на ВКС по чл.39, ал.2 ЗС и чл.203 ЗУТ. От заключенията на
техническите експертизи се установило, че самите преустройства, които следва да
се извършат на ниво 2, не представляват сложност в техническо отношение и не
били в голям обем, тъй като включвали изграждането на преградна стена между
кухненския бокс и банята, и довършване на ел. и ВиК инсталации. Имало изградени
самостоятелни сервизни помещения. Сочи, че били налице нови обстоятелства, а
именно : въззивницата била предприела СМР, които водели до обособяване на два
самостоятелни обекта.
Иска се съдът да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови решение с
което да уважи подадената въззивна жалба.Претендират се разноски.
По въззивната жалба е
постъпил отговор от съделителя /ищец пред СРС/- Ц.Н.Г., в който се излага становище
за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното
решение в обжалваната от въззивницата, част. Счита, че от СРС не са били
допуснати сочените от въззивницата нарушения на материалния и процесуален
закон. Изводите на съда се подкрепяли от събраните по делото писмени
доказателства. Претендират се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 15.06.2020
г., Въззивната
жалба е подадена на 29.06.2020 г./по пощата/, следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
В частта относно
претенциите за сметки, решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След извършена проверка
въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл във
валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото до делба е допуснат един имот.
Видно било от становището на вещото лице по СТЕ и одобрения инвестиционен
проект, че имотът може да бъде разделен на два самостоятелни обекта, които
обаче не били равностойни, а и единият от тях вече фактически бил обособен от
ответницата; тя била направила подобрения в него на значителна стойност и го
ползвала. Ето защо била налице невъзможност и неудобство за тегленето на
жребий, респ. – поради това не следвало да се съставя разделителен протокол,
въпреки че съдът съставил проект за такъв. Последното не било пречка делбата да
бъде извършена въз основа установените по делото обстоятелства, приетите по
делото доказателства и приложимия съобразно тях способ.
Не били налице и
предпоставките на чл. 349, ал.1 ГПК за поставяне на имота в дял на ответницата,
доколкото било установено, че той е бивша съпружеска имуществена общност между
страните и не било налице спор, че те нямат ненавършили пълнолетие деца от
брака си. От друга страна ищецът не бил изразил изрично съгласие за поставяне
на имота в дял на ответницата и уравнение в пари на неговия, поради което
възлагане по чл. 349 ГПК щяло да бъде незаконосъобразно и в този смисъл било невъзможно.
Предвид заключението на
вещото лице, че имотът може да бъде разделен на два дяла, макар и компромисно, била
инициирана от съда и ответницата процедура по чл. 203 ЗУТ, изготвен бил инвестиционен
проект, който бил внесен от ответницата за одобрение от съответната общинска
администрация, одобрен бил от главния архитект на района, на чиято територия се
намирал имотът и било дадено разрешение за строеж, свързано с необходимите
преустройства на имота, така че от него да бъдат обособени два самостоятелни
дяла и по-конкретно – да бъде обособен като самостоятелен обект, отговарящ на
строителните правила и норми втория етаж на ателието, доколкото ответницата
вече – и преди даването на разрешение за строеж била обособила първия.
Макар първоначално ищецът да
се бил съгласил с такова поделяне, впоследствие отстъпвал от тази си позиция с
възражения, че ще бъде ощетен, т.е. че ще получи в дял имот, различаващ се от
този, който ще получи ищцата, че в квадратурата на обекта, който ищцата иска да
бъде поставен в негов дял била включена и покривна тераса, която не била част
от обекта, а съставлявала обща част на сградата, както и че в този обект нямало
изградени баня и кухненски бокс. Възраженията му са приети от СРС за основателни:
В случай, че между страните
съществувало съгласие делбата да бъде извършена съобразно представения по
делото инвестиционен проект, като в дял на ищеца се постави второто ниво на
ателието, а в дял на ответницата – първото, което тя била обособила чрез
поставянето на врата, подобрила го била и живеела в него, нямало пречка това да
бъде направено, без да се държи от съда сметка за други обстоятелства, които в
случай на противоречия между страните следвало да прецени.
Съгласно чл.203, ал.1 ЗУТ
съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършвала само
ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без
значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените, при
спазване на строителите правила и норми. Главният архитект на общината/района/
по предложение на съда и в определен от него срок одобрявал инвестиционен
проект или издавал мотивиран отказ. При наличие на техническа възможност,
доказана с инвестиционен проект, се одобрявал и повече от един вариант за
делба. В случая, макар да не било искано от съда становището на главния
архитект, при представен и приет по делото одобрен от него инвестиционен проект
за преустройство на съществуващото ателие в две самостоятелни такива, това било
без значение.
Съгласно изискването на чл.
203, ал. 2 ЗУТ, освен извършване на съдебен контрол за законосъобразност на
одобрения инвестиционен проект, съдът правел проверка и дали предвидените
преустройства са значителни и дали създават неудобства, по-големи от
обикновените. Преценката за значимостта на преустройството и създадените от
него неудобства се извършвала на основата на правилата на формалната логика за
всеки конкретен случай, при което следвало да се има предвид състоянието и
стойността на имота, както и обема и стойността на необходимото преустройство.
В съдебната практика трайно се приемало, че за да се направи извод дали
преустройствата са значителни, следвало да се съпоставят състоянието и
стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността на
необходимите строително - монтажни работи за обособяването на самостоятелните
обекти в него. В случая, към момента на извършения от вещото лице оглед, от
необходимите преустройства било изпълнено от ответницата само отделянето на обекта
на първия етаж от общото антре, както и отделянето на стълбището към второто
ниво със стена, като не било ясно поставена ли е врата и за второто ниво. Видно
било от представения инвестиционен проект, че за обособяването на двата
самостоятелни обекта са необходими и още
преустройства, най-значителни от които изграждането на баня и кухненски бокс
и изграждането на електрическа и В и К инсталации. Макар да не била събрана
по делото експертиза относно обема и стойността на предвидените
строително-монтажни работи, видно било, че за да бъде изпълнен инвестиционния
проект за преустройство на съществуващото ателие в две нови самостоятелни
ателиета е необходимо на втория етаж да се изградят баня с тоалетна, кухненски
бокс и инсталации. Т.е. налагало се едно значително преустройство и то – само в
обекта на второ ниво, който съгласно желанието на ответницата следвало да се
постави в дял на ищеца. Те не били изградени към настоящия момент, а ако
делбата се извършела съобразно представения инвестиционен проект и второто ниво
се поставело в дял и изключителна собственост на ищеца, тези преустройства щели
да бъдат извършени само за негова сметка, като такива преустройства не било
необходимо да се извършват от ответницата, доколкото видно било, че имота бил закупен
с изградена баня и кухненски бокс на първото ниво. Съгласно установената
практика на съдилищата и на ВКС по чл. 290 ГПК било обобщено, че значителни по
смисъла на чл. 39 ал. 2 ЗС, съответно – по чл. 203 ал. 1 ЗУТ са онези
преустройства, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен
проект – промяна на отделни помещения, премахване или изграждане на стени,
прокарване на отоплителна, водопроводна или електрическа инсталации,
предполагащи значителна техническа трудност, специални материали и механизация
и специални умения, които ги правят трудни за изпълнение. Под неудобства,
по-големи от обикновените, се имало предвид обикновените житейски неудобства, с
оглед жизнения стандарт за дадено време. В случая се налагала промяна на
помещението на горния етаж, като в него се изградят стени за обособяването на
баня и кухненски бокс, което преустройство било според СРС значително.
Поради това съдът е приел,
че в случая два дяла, приблизително съответстващи на правата на страните в
съсобствеността, не могат да бъдат обособени като самостоятелни обекти без
значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените. За да
бъдат обособени като самостоятелни обекти двата етажа на ателието били необходими
значителни преустройства, което било пречка за извършване на делбата по този
ред. Нямало пречка съделителите да извършат каквито и да било по обем и стойност преустройства така,
че да обособят според желанието си от един обект няколко самостоятелни такива,
но това следвало да бъде извършено по взаимно тяхно съгласие. В производството
за съдебна делба, особено когато един от съделителите не бил съгласен с
извършването й съобразно представения от другата страна инвестиционен проект и
изразеното желание за поставяне в дял на един от новообразуваните обекти, съдът следвало да преценява дали необходимите
за това преустройства са значителни и дали разделянето е в интерес и на двете
страни. В случая преустройствата били значителни и освен това следвало да бъдат
извършени единствено от съделителя – ищец, в чийто дял се искало да бъде
поставено второто ниво, поради което делбата не можела да бъде извършена по
този ред.
С оглед на тези си мотиви
СРС е приел че единствено приложимия
способ за извършване на делбата в случая е чрез изнасяне имота на публична
продан.
Освен това, съгласно чл.54,
ал.4 З./вероятно ЗКИР/, при съдебна делба съдът възлагал обособените дялове,
след като се получели идентификатори в кадастъра по реда на същия закон.
Съгласно чл.56, ал.2 З. /вероятно ЗКИР/, при съдебна и доброволна делба, при продажба
на част от недвижим имот, при съединяване на съседни недвижими имоти, както и
при разделяне на недвижим имот по искане на собственика или във връзка с
промяна на трайното предназначение, Службата по геодезия, картография и
кадастър давала идентификатори и издавала скица, а за самостоятелен обект в
сграда – и схема на обекта. Съгласно чл.52, ал.1 З. /вероятно ЗКИР/, съдилищата
предоставяли на Службата по кадастъра по местонахождението на имота преписи от
актовете при делба в седемдневен срок от влизането им в сила – за служебно
отразяване на настъпилите промени в кадастралната карта и кадастралните
регистри. От легалното определение, дадено от § 5, т.39 от ДР на ЗУТ следвало,
че самостоятелен обект на правото на собственост, съответно обект на кадастъра,
можело да бъде отделен строеж или реална част от строеж с наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор. В
чл.57 от Наредба № 3 от 28.04.2005 год. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри били изброени
случаите, при които се отразяват настъпилите изменения, сред които е и този по
т.2: делба и съединяване на сгради или на самостоятелни обекти в тях”. Съгласно
чл.58, ал.1 и ал.3, т.6 от споменатата Наредба, за измененията в кадастралната
карта и кадастралните регистри, към заявлението на заинтересуваното лице се
прилагало копие от одобрения инвестиционен проект по чл.202 и 203 ЗУТ – част
архитектурна в случаите на обособяване на самостоятелен обект на собственост.
От анализа на цитираните
разпоредби следвал извода, че за да бъде извършена съдебна делба на съсобствена
сграда, жилище или друг обект, когато обособяването на отделните обекти ще
възникне в резултат на преустройство, необходимо било самостоятелните обекти по
одобрения от главния архитект на общината инвестиционен проект да са получили
идентификатори в кадастъра, като Службата по геодезия, картография и кадастър
издавала и схема на обекта. В този случай дадените от СГКК идентификатори не се
отразявали в кадастралната карта и в кадастралните регистри, докато не влезело
в сила решението за извършване на делбата. След настъпване на юридическия факт
по преобразуване на съсобствеността, промените в основните кадастрални данни
подлежали на отразяване в кадастралната карта и в кадастралните регистри. Макар
и да имали характера на проектни, дадените от СГКК идентификатори били задължителна
предпоставка за извършване на съдебна делба в случаите на обособяване на
самостоятелни обекти от съсобствена сграда, жилище или друг обект съгласно
одобрен инвестиционен проект. В този смисъл било прието в Решение № 224/2013г
от10.01.2014г. по гр.д. № 2952/2013г., ІІ г.о., решение № 89 от 07.05.2012 год.
по гр.дело № 549/2011 год. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Видно било от
доказателствата по делото, че издаването на проекто идентификатори за двата
новообразувани самостоятелни обекта по инвестиционния проект било отказано от
СГКК, което също било пречка за извършване делбата съобразно представения
инвестиционен проект.
Имотът следвало да бъде
изнесен на публична продан, като цената му се определяла от съдебния
изпълнител. Към настоящия момент стойността му била релевантна единствено с
оглед определяне размера на дължимите държавни такси. Съдът е кредитирал
заключението на тройната експертиза, според което справедливата пазарна
стойност на имота към датата на заключението била 99 400 лв., доколкото СРС е счел
същата за по-обективна и точна с оглед обстоятелството, че при определянето й били
участвали повече от един специалист в съответната област.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Относно поделяемостта на допуснатия до делбата
недвижим имот, представляващ ателие:
Нормата
на чл. 203 ЗУТ е приложима, когато при съдебна делба, с цел обособяване
на реални дялове, се извършва разделяне на съществуващ застроен самостоятелен
обект на вещни права в два или повече нови застроени самостоятелни обекти,
което ясно следва от хипотезата на правната норма.
Въззивната инстанция
констатира, че поделяемостта на допуснатия до делбата имот е установено от
събраните по делото писмени доказателства, както и от заключенията на съдебните
експертизи, депозирани, както пред СРС, така и пред въззивната инстанция.
Пред настоящата инстанция е
представен констативен акт от 03.05.2022 г. за установяване годността за
приемане на строежа- обособяване на два самостоятелни обекта от процесното
ателие, л.85 и следв. от въззивното производство. Видно от съдържанието на
констативния акт по изпълнението на строежа е констатирано следното: извършено
е разделяне и преустройство на бившето ателие № 7-Б като са обособени нови два
входа за новите ателиета- ателие № 7-Б-1 и ателие № 7-Б-2. Новото ателие №
7-Б-1 е разположено на кота + 16,17 и съдържа следните помещения: работно
помещение, кухненски бокс, тоалетна с баня, килер и тераса. Новото ателие №
7-Б-2 е разположено на кота + 18,19 м и съдържа следните помещения: стълба от
кота + 16,17, работно помещение, кухненски бокс към работното помещение, тоалетна с баня и тераса. Изпълнени са нови
преградни стени от газобетонни блокчета за обособяването на новите входове да
ателиетата, обособяване на килер в ателие № 7-Б-1 и обособяването на тоалетна с
баня в ателие № 7-Б-2. Изпълнени са нови облицовки подови и стенни в мокрите
помещения и нови подови облицовки и мазилка на работните помещения. Изпълнени
са нови водопроводни и канализационни инсталации в двете нови ателиета.
Подменена е и електроинсталацията. Строежът е изпълнен съгласно одобрените
проекти. Няма неизвършени, недовършени и не добре извършени работи.
Преустройството е извършено в рамките на имота и не засяга съседните имоти.
Представени са схеми №
15-1280770 от 03.11.2022 г. и № 15-1280762 от 03.11.2022 г./л.83 и л.84 от
настоящето в.гр.д./, видно от които двата самостоятелни обекти имат създадени
идентификатори, съответно: 68134.1387.2423.1.127 и 68134.1387.2423.1.126.
Следователно
първоинстанционното решение е постановено в противоречие с практиката
на ВКС, обективирана в представените с касационната жалба решение № 224 от
21.11.2016 г. по гр. д. № 2378/2016 г. по гр. д. № 6052/2015 г. на І г.о., решение
№ 83 от 10.06.2016 г. по гр. д. № 6052/2015 г. на І г.о. и решение № 38
от 21.06.2017 г. по гр. д. № 3511/2016 г. на І г.о., в които е прието, че
публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, само ако
имотът е реално неподеляем, както и че при делба приоритет има принципът,
залегнал в чл. 69 ЗН, според който, когато това е възможно, всеки
съделител следва да получи дял в натура.
Относно необходимостта на съгласие:
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС преценката за поделяемостта на допуснатия до делбата
недвижим имот е задължение на съда, виж горецитираните решения на ВКС.
Това означава, че за
инициирането на тази процедура не е необходимо изрично съгласие на страните.
Наред с това видно от
представеното по делото придружително писмо, л.60, съделителят Ц.Н.Г. се е
запознал със строителните книжа на 25.06.2022 г. Липсват данни същият да ги е
обжалвал.
По въпроса затова дали преустройствата са значителни:
Видно от отразеното в
становището от 19.10.2021 г. от „Софийска вода“, л.61, преустройствата на ВиК
инсталацията са незначителни, тъй като водното количество не се променя и няма
нарушаване на водоснабдяването на сградата. Освен това проектът е изготвен
така, че да се ползват съществуващите сградни водопроводно и канализационно
отклонения, които не се засягат от преустройството.
Разходите за обособяването
на двата самостоятелни обекти са извършени само от съделителката/ответник,
въззвивник в настоящето производство – К.Б.Г., за което са представени от
същата доказателства с молбата й за първото публично съдебно заседание по
втората фаза на делбата, виж л.66 и следв. пред СРС. Първоинстанционното решение
в частта в която претенцията по сметки на съделителката Г. е уважена относно
извършените от нея СМР, като необжалвано е влязло в сила.
От оценителната експертиза,
депозирана пред СРС, е видно, че пазарната стойност на имота, допуснат до
делбата възлиза на 106 700 лв., а общо извършените от
съделителката/ответник СМР възлизат на 12 911,54 лв., т.е. при
съобразяване съотношението цена на имота и стойността на СМР, не може да бъде
споделен извода на СРС, че същите са „значителни“.
Освен това установява се по
делото, че СМР необходими за обособяването на двата самостоятелни обекти вече
са извършени поради което на съделителя Ц.Н.Г. не ще бъдат причинени неудобства
във връзка с извършването им, респ. с ползването на имота. Не се спори и, че
съделителя Г. притежава и друго жилище.
Относно стойността на обособените дялове:
Съделителите имат равни
дялове в съсобствеността на допуснатия до делбата недвижим имот- по 1/2 идеална
част.
От заключението на
съдебно-оценителната експертиза, депозирана пред въззивната инстанция на
16.04.2024 г. се установява, че първото ниво с идентификатор 68134.1387.2423.1.126
е с площ от 44,99 кв.м. и
пазарната му стойност възлиза на 89 879,42 лв., а второто ниво с
идентификатор 68134.1387.2423.1.127 е с площ от 46,09 кв.м. и 1,52
кв.м. и пазарната му стойност възлиза на 91 308,94 лв.
Следователно двата нови
самостоятелни обекта са с приблизително еднаква площ и стойност.
Относно способа на извършване на делбата:
Видно от съдебния протокол,
съставен за първото по делото публично съдебно заседание по втората фаза на
делбата, л.125, и двамата съделители са предявила претенция по чл.349, ал.1 ГПК
за възлагане като ответницата е предявила такава относно първото ниво на
процесния имот, а ищеца- на второто ниво. Тези претенции са били приети от
СРС/пак там/.
Видно от мотивите на
обжалваното решение СРС не е изложил такива по отношение възлагателната
претенция на ищеца.
Възлагателната претенция на ответницата
е приета за неоснователна, тъй като нямало съгласие на другия съделител.
Съгласието, обаче, не е сред предпоставките за уважаване на претенция за
възлагане по чл.349 ГПК /в случая по алинея първа/.
При положение, че и двамата
съделители имат възлагателна претенция по чл.349, ал.1 ГПК, то настоящата
инстанция намира, че тегленето на жребий е неудачно.
Същевременно, обаче, беше
прието, че допуснатия до делбата недвижим имот е поделяем поради което делбата
следва да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК чрез разпределение.
Видно от заявеното от
съделителя/ищец в о.с.з. на 05.02.2019 г., л.323 същият е поискал след
обособяването на двата самостоятелни обекта да му бъде поставен в дял обекта на
второ ниво. Пред настоящата инстанция в хода на устните състезания същият
претендира този на първо ниво.
Въззивницата/ответник е
заявила претенция да й бъде поставен в дял обекта на първо ниво.
Доколкото
въззивницата/ответник живее в имота, както и е извършила подобрения в него /съдебното
решение в частта за сметките е влязло в сила/, то въззивната инстанция намира,
че новообособените обекти следва да бъдат разпределени по следния начин:
В дял на Ц.Н.Г. - второто ниво с идентификатор 68134.1387.2423.1.127
и с площ от 46,09 кв.м. и 1,52 кв.м. с пазарна стойност 91 308,94
лв.
В дял на К.Б.Г. - първото ниво с идентификатор 68134.1387.2423.1.126 и с площ от 44,99 кв.м. с пазарна стойност 89 879,42 лв.
За уравнение на дяловете Ц.Н.Г.
ще следва да бъде осъден да заплати на К.Б.Г. сумата в размер на 1429,52 лв.
Налага се извод, че обжалваното
пред нас първоинстанционно решение в частта в която имотът е изнесен
на публична продан, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо
това ще бъде постановено друго, с което на всеки един от съделителите ще бъде
поставен по реда на чл.353 ГПК самостоятелен обект.
В останалата част относно сметките между съделителите
първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
СРС е разпределил разноските между съделителите като е
приел, че всеки съделител следва да заплати държавна такса по иска за делба,
съобразно дяловете в делбения имот: или по 1988 лв.
С оглед изхода по спора размера на държавната такса
във връзка с оценката на всеки един от имотите, които се поставят в дял на
съделителите се следва, така: Ц.Н.Г. – 3652,36 лв. или още 1664,36 лв.; К.Б.Г.-
3595,18 лв. или още 1607,18 лв.
Останалите разноски, присъдени от СРС не се променят.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски се следват. Приложимо е правилото на чл.78 ГПК. Същата е направила такива в размер на 3346 лв. поради което й се
присъждат.
На въззиваемата
страна не се следват.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 76961 от
27.04.2020 г. по гр.д.№ 56697 по описа за 2016 г. на СРС, Второ ГО, 77-ми
състав, в частта в която се:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
допуснатия до съдебна делба недвижим имот, представляващ АТЕЛИЕ № 7-б /седем -
буква „б“/, находящо се в гр.София, представляващо по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-48 от 12.10.2011 год. на
Изпълнителен директор на АГКК, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1387.432.1.118 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
хиляда триста осемдесет и седем, точка, четиристотин тридесет и две, точка,
едно, точка, сто и осемнадесет/ с адрес на имота:гр.София, район „Надежда“,
улица „*********, ателие 7-6, който самостоятелен обект се намира на второ ниво
на покривното пространство в сграда №1, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 68134.1387.431 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда триста осемдесет и седем, точка, четиристотин тридесет и едно/
68134.1387.432 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда
триста осемдесет и седем, точка, четиристотин тридесет и две/, предназначение
на самостоятелен обект: ателие за творческа дейност, брой нива на обекта: 2 /две/,
със застроена площ от 79.97 /седемдесет и девет цяло и седемдесет и девет
стотни/ квадратни метра, и с разгърната площ от 89.89 /осемдесет и девет цяло и
осемдесет и девет стотни/ квадратни метра, състоящо се две нива: първо ниво -
дневна, сервизни помещения, кухня, антре и тераса и на второ ниво: спалня, при
съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на Ниво 1/ едно/: на същия
етаж - обекти с идентификатор 68134.1387.432.1.36 /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет четири, точка, хиляда триста осемдесет и седем, точка, четиристотин
тридесет и две, точка, едно, точка, тридесети шест/ и 68134.1387.432.1.37 /
шестдесет и осем хиляди сто тридесет четири, точка, хиляда триста осемдесет и
седем, точка, четиристотин тридесет и две, точка, едно, точка, тридесет и
седем/, под обекта - 68134.1387.432.1.33 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет
четири, точка, хиляда триста осемдесет и седем, точка, четиристотин тридесет и
две, точка, едно, точка, тридесет и три/ и 68134.1387.432.1.34 / шестдесет и
осем хиляди сто тридесет четири, точка, хиляда триста осемдесет и седем, точка,
четиристотин тридесет и две, точка, едно, точка, тридесет и четири/, над обекта
- няма, и на Ниво 2/ две/: на същия етаж — няма, под обекта -
68134.1387.432.1.36 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет четири, точка,
хиляда триста осемдесет и седем, точка, четиристотин тридесет и две, точка,
едно, точка, тридесет и шест/ и 68134.1387.432.1.37 / шестдесет и осем хиляди
сто тридесет четири, точка, хиляда триста осемдесет и седем, точка, четиристотин
тридесет и две, точка, едно, точка, тридесет и седем/, над обекта - няма и при
съседи по документ за собственост: изток - ателие № 6-6 /шест - буква „б“/,
собственост на К.К., запад - двор, север - ателие № 4-6 /четири - буква „б‘7,
собственост на Е. П.,*** и редуцирана тераса на покрива с площ от 13.92
/тринадесет цяло деветдесет и две стотни/ квадратни метра, заедно с 2.820 % /
две цяло осемстотин и двадесет върху сто/ идеални части от общите части на
сградата и правото на стоеж върху общинска място, в което е построена сградата,
съставляващо по доказателствен акт Парцел IV /четвърти/ в квартал 860
/осемстотин и шестдесет/ по плана на гр.София, местност ж.к
„Надежда-Триъгълника“, като получената от публичната продан сума се подели
между съделителите, съобразно квотите им, а именно: Ц.Н.Г. с ЕГН **********–
1/2 ид.ч. и К.Б.Г. с ЕГН ********** -
1/2 ид.ч.
И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на основание чл.353 ГПК на Ц.Н.Г.,
ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***- адв.Л., самостоятелен обект, представляващ ателие № 7-Б-2, разположено на кота +
18,19 м и съдържащо следните помещения: стълба от кота + 16,17, работно
помещение, кухненски бокс към работното помещение, тоалетна с баня и тераса и с площ от 46,09
кв.м. и 1,52 кв.м., с идентификатор 68134.1387.2423.1.127, с пазарна
стойност 91 308,94 лв.,
при съседи: ниво 1 -на същия етаж -68134.1387.2423.1.126
и 68134.1387.2423.1.37, под обекта - 68134.1387.2423.123, над обекта – няма; ниво
2- на същия етаж – няма, под обекта - 68134.1387.2423.1.126, 68134.1387.2423.119,
68134.1387.2423.1.37, над обекта- няма, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, с административен адрес: гр.София, район „Надежда“,
ул.“********сграда №1, разположена в поземлени имоти с идентификатори
68134.1387.431 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда
триста осемдесет и седем, точка, четиристотин тридесет и едно/ 68134.1387.432
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда триста осемдесет
и седем, точка, четиристотин тридесет и две/, по плана на гр.София, местност
ж.к „Надежда-Триъгълника“.
ПОСТАВЯ В
ДЯЛ на основание чл.353 ГПК на К.Б.Г., ЕГН **********,***, ателие
7-Б, съдебен адрес:***- адв.К., самостоятелен обект, представляващ ателие № 7-Б-1, разположено на кота + 16,17 и
съдържащо следните помещения: работно помещение, кухненски бокс, тоалетна с
баня, килер и тераса и с площ от 44,99 кв.м. с идентификатор
68134.1387.2423.1.126, с
пазарна стойност 89 879,42 лв., при
съседи: ниво 1- на същия етаж - 68134.1387.2423.119, 68134.1387.2423.1.127,
68134.1387.2423.1.37, под обекта- 68134.1387.2423.123, 68134.1387.2423.122, над
обекта - 68134.1387.2423.1.127, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата, с административен адрес: гр.София, район „Надежда“, ул.“********сграда
№1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 68134.1387.431 /шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда триста осемдесет и седем,
точка, четиристотин тридесет и едно/ 68134.1387.432 /шестдесет и осем хиляди
сто тридесет и четири, точка, хиляда триста осемдесет и седем, точка,
четиристотин тридесет и две/, по плана на гр.София, местност ж.к
„Надежда-Триъгълника“.
ЗА УРАВНЕНИЕ
НА ДЯЛОВЕТЕ:
ОСЪЖДА Ц.Н.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-
адв.Л., да заплати на К.Б.Г. ЕГН **********,***, ателие 7-Б, съдебен
адрес:***- адв.К., сумата в размер на 1429,52 лв.
ОСЪЖДА Ц.Н.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.Л.,
да заплати по сметката на СРС сумата в размер на 1664, 36 лв., представляваща
доприсъдена държавна такса, на основание чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА К.Б.Г. ЕГН **********,***, ателие 7-Б,
съдебен адрес:***- адв.К., да заплати по сметката на СРС сумата в
размер на 1607,18 лв., представляваща доприсъдена държавна такса, на
основание чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.Н.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-
адв.Л., да заплати на К.Б.Г. ЕГН **********,***, ателие 7-Б,
съдебен адрес:***- адв.К., сумата в размер на 3346 лв.- разноски пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.