№ 238
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900795 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Глобо Енерджи" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."България" № 51 Б, ет. 4,
представлявано от К.-К.Д. - управител, срещу „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс
– Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258, представлявано заедно от всеки от двамата членове
на управителния съвет: П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл. 31 ал.5 от ЗЕВИ и чл.86, ал.1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1/ сумата от 21 710,51 лв. /двадесет и една хиляди седемстотин и десет лева и
петдесет и една стотинки/, представляваща неплатена продажна цена за м. септември 2018г.
на произведена електрическа енергия от ВтЕЦ „Храброво-4“ по договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 195/24.02.2012г.
по дебитно известие № 127 / 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба -16.11.2021г. до окончателното й
изплащане.
2/ сумата от 6 434,71 лв. /шест хиляди четиристотин тридесет и четири лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
21 710,51 лв. за периода от 16.12.2018г. до 15.11.2021г.;
3/ сумата от 177 268,15 лв. /сто седемдесет и седем хиляди двеста шестдесет и осем
лева и петнадесет стотинки/, представляваща неплатена продажна цена за м. октомври
2018г. на произведена в количество 826.030 МWh електрическа енергия от ВтЕЦ
1
„Храброво-4“ по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник №195/24.02.2012г. по депитно известие № 128 /30.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба - 16.11.2021г. до окончателното й изплащане.
4/ сумата от 52 540,43 лв. /петдесет и две хиляди петстотин и четиридесет лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
177 268,15 лв. за периода от 16.12.2018г. до 15.11.2021г.;
Производството е проведено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ на
страната на ответника: „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“ №8,
конституирано с Определение No 428 / 21.03.2022г.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е производител на електроенергия от възобновяем източник -
вятър, която продава по регулирани от КЕВР преференциални цени и която в процесния
период се е изкупувала от ответника съгласно договор за изкупуване на електроенергия №
195 от 24.02.2012г. Вятърната електрическа централа е присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи" АД на основание договор за
присъединяване на обект на независим производител на електроенергия № 3054-2008-ПД-
10-173-23.08.2010 от 02.09.2009г.
Сочи, че през м.септември 2018 г. е произвел и доставил ел.енергия в размер на
808,932 MWh, за която е издал Фактура № 122/30.09.2018 г. на стойност 162 035.69 лв. с
ДДС, като продажната цена за количеството от 706,962 била 191лв./MWh. Фактурата била
издадена по тази цена, тъй като съответните количества ел.енергия били произведени докато
централата работила под 2250 часа и преди да е надхвърлен прагът от 1 907 KWh нетно
специфично производство на електроенергия – НСПЕ от инсталирам 1 kW мощност. Тази
фактура била изцяло платена. Впоследствие, през същия месец септември, ВяЕЦ била
произвела електроенергия в размер на 101,970 MWh, за която Ищецът е издал Фактура №
123/11.10.2018 г. на стойност 1 661,02 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството
101,970 MWh е 13.57 лв. (а именно, съответно приложимата цена за излишък на
балансиращия пазар), като към този момент през месец септември 2018 г, ВяЕЦ била
работила при прехвърлянето на прага от 1907 kWh, НСПЕ, но без да е достигнала 2250
ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW
мощност. Тази фактура също била заплатена от ответника изцяло.
През целия месец септември 2018 г. ВяЕЦ била работила под 2250 часа и без да
надхвърля прага от 2 139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Затова след като в края
на месец октомври 2018 г. ВяЕЦ достигнала 2 139 kWh НСПЕ, Ищецът издал Дебитно
известие № 127/30.11.2018 г. към Фактура № 123 на стойност 21 710,51 лв., с ДДС, с което
коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7 от
Решение СП-1 (а именно, на цена 191 лв./MWh) за количеството електроенергия,
произведено през месец септември 2018 г. преди достигането на 2 139 kWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност, в размер на 101,970 MWh. През целия процесен месец септември
2
2018 г. ВяЕЦ работила при прехвърлянето на прага от 1 907 kWh. НСПЕ, но без да е
достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 139 kWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност. Следователно, през целият месец септември 2018 г.,
произведеното количество електроенергия е подлежало на изкупване по преференциалната
цена, установена в т. 7 от Решение Ц-18 в размер на 191лв./MWh.
Към настоящия момент ответникът не бил заплатил на ищеца сумата в размер на 21
710,51 лв., с ДДС по Дебитно известие № 127, като тя оставала дължима и неплатена. Освен
заплащането на дължимата сума в размер на 21 710,51 лв., с ДДС по Дебитно известие №
127, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 6 434,71 лв. за забава
на плащането на сумата от на 21 710,51 лв., считано от 16.12.2018 г. -датата на която
ответникът бил изпаднал в забава до датата на подаване на настоящата искова молба,
съгласно чл. 86 от ЗЗД.
През месец октомври 2018 г., ищецът произвел чрез своята ВяЕЦ и доставил на
ответника, електроенергия в общ размер на 976,732 MWh, произведена след достигане на
границата от 1 907 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но преди достигане на 2250
ефективни годишни часове работа, за която е издал Фактура № 126/12.11.2018 г. на обща
стойност 14 257,79 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 976,732 MWh е 12.16
лв. (а именно, съответно приложимата цена за излишък на балансиращия пазар), като към
този момент през месец октомври 2018 г., ВяЕЦ е работила при прехвърлянето на прага от 1
907 kWh, НСПЕ, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от
2 139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. През процесния месец октомври 2018 г.
ВяЕЦ била работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2 139 kWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност, когато е произвела електроенергия в размер на 826,030 MWh от
общо произведеното количество през същия месец в размер на 976,732 MWh. Следователно,
единствено и само разликата в размер на 150,702 MWh електроенергия била произведена
при надхвърляне на прага от 2 139 kWh НСПЕ и само това количество подлежало на
изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Затова, след като в края на месец
октомври 2018 г. ВяЕЦ достигнала 2 139 kWh НСПЕ, ищецът издал Дебитно известие №
128/30.11.2018 г. към Фактура № 126 на стойност 177 268,15 лв., с ДДС, с което коригирал
продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1
(а именно, на цена 191 лв./MWh) за количеството електроенергия, произведено през месец
октомври 2018 г. преди достигането на 2 139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, в
размер на 826,030 MWh. През процесния период на м. октомври 2018 г. ВяЕЦ работила при
прехвърлянето на прага от 1 907 kWh, НСПЕ, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и
без да е достигнала прага от 2 139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Следователно,
произведеното количество електроенергия в размер на 826,030 MWh през м. октомври 2018
г. подлежало на изкупване по преференциалната цена, установена в т. 7 от Решение Ц-18 в
размер на 191 лв. лв./MWh.
Към настоящия момент ответникът не бил заплатил на ищеца сумата в размер на 177
268,15 лв., с ДДС по Дебитно известие № 128, като тя оставала дължима и неплатена. Освен
3
заплащането на дължимата сума в размер на 177 268,15 лв., с ДДС по Дебитно известие №
128, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 52 540,43 лв. за
забава на плащането на сумата от на 177 268,15 лв., считано от 16.12.2018г. – датата, на
която ответникът изпаднал в забава до датата на подаване на настоящата искова молба,
съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е налице валидно сключен договор за изкупуване на
електроенергия с ответника, който е в сила за страните, считано от 24.02.2012г. и се е
изпълнявал в процесния период. С оглед промените в Закона за енергетиката, въведени със
ЗИД ЗЕ публикувани в ДВ № 41 от 21.05.2019 г. се въвел нов механизъм за изкупуване на
електроенергия, произведена от производители на електроенергия от ВИ, а именно
посредством продажба през организиран пазар на електроенергия и договори за
компенсация с премии сключен между производители на електроенергия от ВИ и Фонд
Сигурност на Електроенергийната Система. Вследствие на тези промени на ЗЕ, считано от
01.10.2019 г. договорите за изкупуване на електроенергия, произведена от ВИ от краен
снабдител и обществен доставчик били прекратени, но независимо от това, през процесния
период валидността, както и действието на клаузите на договора за изкупуване не били
оспорвани нито от ищеца, нито от ответника.
Ищецът бил произвел и доставил електроенергия на ответника за м. септември и
м.октомври 2018 г., която фактурирал в съответствие с Договора за изкупуване и
действащото законодателство.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от Договора за изкупуване цената, дължима от ответника за
количествата електроенергия, произведени и доставени от ищеца на ответника се определя
от ДКЕВР (сега КЕВР). Видно от чл. 16, ал. 3 от Договора за изкупуване, към момента на
сключване на договора се прилага преференциалната цена, определена в Решение Ц-018 на
ДКЕВР. Съгласно действащото законодателство и Договора за изкупуване, тази
преференциална цена се прилага за период от 12 години и е била приложима към процесния
период. Съгласно чл. 16, ал.2 от Договора за изкупуване, в случай че с решение на КЕВР
преференциалната цена за изкупуване на електроенергия бъде променена, то тя се прилага
между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да бъде
подписано допълнително споразумение между страните. С влизане в сила на Закона за
енергията от възобновяеми източници (обн. в ДВ бр.35 от 03.05.2011 г., в сила от същата
дата), по силата на § 7 ПЗР от ЗЕВИ, Договорът за изкупуване между ищеца и ответника
запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата
на влизане в сила на закона, т.е. преференциалната цена по Решение Ц-18.
Видно от Решение Ц-18 на КЕВР при определяне на преференциалните цени по това
решение, КЕВР е използвала въведения с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. специален
критерий по отношение на производителите на електроенергия от вятърни електро
централи, а именно - "наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори - до 2250 часа включително, и
над 2250 часа годишни часове". Въз основа на това, за производителите на електроенергия
4
от ВяЕЦ били определени две различни преференциални цени за изкупуване на
електроенергия, които се прилагали в зависимост, колко работни часове била достигнала
съответната ВяЕЦ. Така в т. 7 на Решение Ц-18 била определена цена от 191 лв./MWh за
ВяЕЦ, работили до 2250 часа, и в т. 8 на Решение Ц-18 била определена цена от 173,06
лв./MWh за ВяЕЦ, работили над 2250 часа. Това разбиране било потвърдено и от ДКЕВР,
като такава била и трайната практиката в отношенията между производителите на
електроенергия с възобновяем източник вятър и крайните снабдители, включително и между
ищеца и ответника, продължила повече от 6 (шест) години.
Съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в редакцията към влизане в сила на закона (03.05.2011
г.), на изкупуване по тази преференциална цена подлежи цялото количество електроенергия,
а съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗЕВИ цената на електроенергия от възобновяеми източници, не се
изменя за срока на договора за изкупуване, т.е. и по времето на процесния период. С оглед
на това, след влизането в сила на ЗЕВИ Ищецът следва да продава цялата произведена от
него електроенергия на Ответника по преференциална цена определена в Решение Ц-18,
като тази цена не може да бъде изменяна за срока на Договора за изкупуване. С изменението
на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. публикувано в ДВ бр. № 109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г., е
въведена промяна в количествата електроенергия от възобновяеми източници, които
подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата преференциална
цена. Така според изменената разпоредба общественият доставчик ("Национална
електрическа компания" ЕАД или "НЕК"), съответно крайният снабдител (в случая
ответникът), има задължение да изкупува произведената електроенергия от възобновяеми
източници по преференциална цена за количествата до размера на средногодишна
продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове производители, а за
количества произведена електроенергия надхвърлящи средногодишната продължителност
на работа произведени количества – по утвърдената от КЕВР цена, по която общественият
доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и електроразпределителните
дружества при надхвърляне на средногодишната продължителност на работа.С последващо
изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в бр. № 56 от 2015 г. на ДВ, в сила от 24.07.2015г.,
количествата електроенергия, подлежащи на изкупуване по
преференциални цени, се определят чрез въвеждане на допълнителен критерий, отново без
да се променя преференциалната цена. С тази разпоредба е създадено задължение за
обществения доставчик- НЕК, съответно за крайните снабдители- "Енерго-Про Продажби"
АД, да изкупуват произведената електроенергия от възобновяеми източници "по
преференциална цена, за количествата електроенергия до размера на НСПЕ, въз основа на
което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР", като за
количествата, надхвърлящи НСПЕ, последната следва да се изкупува по цена за излишък на
балансиращия пазар. Съгласно § 1, т. 29 от ЗЕВИ НСПЕ е "средногодишното производство
на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
определяне на преференциални цени след приспадане на собствени нужди". В § 17 от ПЗР
на ЗИД на Закона за енергетиката е предвиден срок до 31.07.2015 г., в който КЕВР да
приеме решение, с което да установи стойността на НСПЕ, въз основа на което са
5
определени преференциалните цени в съответните ценови решения, приети от КЕВР до
влизане в сила на измененията в ЗЕВИ и ЗЕ. В резултат на горните изменения на ЗЕ, КЕВР
постановява Решение № СП-1, с което установява НСПЕ, въз основа на което са определени
преференциални цени със съответни решения на КЕВР през периода 2008-2015 г за
изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници,
включително и с възобновяем енергиен източник- вятър. Съгласно т. 2.7 от Решение СП-1,
НСПЕ на вятърни електрически централи при определена цена от 191 лв/MWh, без ДДС (т.е.
т. 7 от Решение Ц-18) е 1 907 kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2250
часа, а съгласно т. 2.8 от Решение СП-1 НСПЕ на вятърни електрически централи при
определена цена от 173,06 лв./MWh, без ДДС (т.е. т. 8 от Решение Ц-18), е 2 139 kWh за
вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа. С оглед на така определените
стойности на НСПЕ, за които се прилага преференциална цена по т. 7 и т 8 от Решение Ц-18
в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана
мощност на вятърната електрическа централа, то ответникът следва да изкупува
количествата електроенергия, произведени от вятърната електрическа централа на Ищеца,
по преференциална цена по т. 7 от Решение Ц-18 до достигане на максималното количество
от 1 907 kWh НСПЕ и при условие, че вятърната електрическа централа на Ищеца не
достигне 2250 ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната електрическа
централа на Ищеца достигне 2250 ефективни годишни часове работа, то Ответникът следва
да изкупува количествата електроенергия произведени от вятърната електрическа централа
на Ищеца над 2250 ефективни годишни часа по преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-
18. В случай, че не достигне 2250 ефективни годишни часове работа произведената
електроенергия, ще се изкупува по цена на излишък на балансиращ пазар.
С Решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм. дело № 14112/2018 г. на ВАС се потвърди
Решение № 5483/26.09.2018 г. по адм.дело № 8493/2015 г. по описа АССГ, с което по
жалбата на "Марк 2" ЕООД било отменено издаденото от КЕВР Решение СП-1 в частта по
точка 2.7 и точка 2.8, раздел втори, за определяне НСПЕ. С оглед на това КЕВР приела
Решение № СП-1/15.10 2020 г., с което определила НСПЕ на вятърни електрически
централи при определена цена от 191,00 лв./MWh, без ДДС (т.е. по т. 7 от Решение Ц-18) в
размер на 1 907 kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа, т.е. същата
стойност като определената в отменената т. 2.7 от Решение СП-1. Наред с това, КЕВР
приела Решение № СП-2/15.10.2020 г, с което определила НСПЕ на вятърни електрически
централи при определена цена от 173,06 лв./MWh, без ДДС (т.е. по т. 8 от Решение Ц-18) в
размер на 2 139 kWh за вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа, т.е. същата
стойност като определената в отменената т. 2.8 от Решение СП-1. Същевременно,
новоприетите решение на КЕВР към настоящия момент били оспорени и предмет на
висящи административни производства, в които се проверява тяхната законосъобразност,
както следва: Решение № СП-1/15.10.2020 г. на КЕВР е предмет на оспорване по адм. д. №
10875/2020 г. по описа на АССГ. по адм.д. № 11143/2020 г. по описа на АССГ, както и по
адм.д. № 7587/2021 г. по описа на ВАС. От друга страна. Решение № СП-2/15.10.2020 г. на
6
КЕВР е предмет на оспорване по адм. д. № 9338/2021 г. по описа на ВАС, по адм.д. №
8593/2021 г. по описа на ВАС, както и по адм.д. № 10873/2020 г. по описа на АССГ.
Следователно, ако Решение № СП-1/15.10.2020 г. на КЕВР и Решение № СП-
2/15.10.2020 г. на КЕВР бъдат прогласени за нищожни, респ. бъдат отменени, то съгласно
принципите на АПК, обявената нищожност действа ретроактивно и спрямо всички, и
следователно, всички позовавания от страна на ответника на това решение и/или
установените с него стойности НСПЕ ще бъдат неоснователни и не могат да породят правно
действие.
От позицията на НЕК и ответника било видно, че и двете дружества се позовават на
Решение СП-1, което било отменено в частта по т. 2.7 и 2.8. с влязло в сила с Решение №
5483/26.09.2018 г. по адм.д. № 8493/2015 г., по описа на АССГ, потвърдено в тази му част от
Решение № 3312/04.03.2020 г. по адм.д. № 14112/2018 г. на ВАС. Трайната съдебна
практика на българските съдилища приемала, че отмяната на индивидуален
административен акт има действие считано от датата на постановяването му и спрямо
всички. В този смисъл, всяко позоваване на т. 2.7. и т, 2.8. от Решение СП-1 и съответното
НСПЕ определено в тях било незаконосъобразно и не следвало да се зачита от съда. Така, т.
2.7. и 2.8. от Решение СП-1 не са съществували в правния мир, от тях не може да има
правни и/или фактически последствия, и ответникът или което и да е трето лице не можели
да се позовават на тях и да черпят права. С оглед на горното КЕВР била приела Решение №
СП-1/15.10.2020 г. и Решение № СП-2/15.10.2020 г., с които се определяли стойности на
НСПЕ на вятърни електрически централи, каквито са били при отменените т. 2.7 и 2.8. от
Решение СП-1. Решение № СП-1/15.10.2020 г. и Решение № СП-2/15.10.2020 г. на КЕВР не
са влезли в законова сила, тъй като, все още са предмет на висящи административни дела.
Счита, че докато ВАС не постанови стабилни и влезли в сила решение, които да отговорят
на въпроса дали Решение № СП-1/15.10.2020 г. и Решение № СП-2/15.10.2020г. са валидно
и законосъобразно издадени, то настоящия търговски спор не следвало да бъде решаван.
Твърди, че ако съдът по настоящото търговско дело приложи Решение № СП-
1/15.10.2020 г. и Решение № СП-2/15.10.2020 г., преди окончателното произнасяне на ВАС,
то решението на търговския съд ще бъде недопустимо - арг. от Тълкувателно решение №
1/2017 от 09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът твърди, че съдът не следва да прилага Решение № СП-1/15.10.2020 г. и
Решение № СП-2/15.10.2020 г. на КЕВР към настоящия правен спор, а в случай че ги
приложи предвид предварителната им изпълняемост, то ищецът прави искане съдът да се
произнесе инцидентно относно законосъобразността на тези актове на основание чл. 17, ал.
2 ГПК.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, с който изразява становище за допустимост на исковете, но за тяхната
неоснователност. Сочи за безпорни обстоятелствата, че ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна електрическа централа, а
ответникът - краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността
7
крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР
(допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Не оспорва
произведените и доставени от ищеца количества електрическа енергия. Твърди, че спорът
между страните се свежда до спор относно цената, която следва да бъде заплатена за
процесните количества електрическа енергия - дали това е преференциалната цена,
определена с Решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, или е цена за излишък на балансиращия
пазар, определяна от „Електроенергиен Системен Оператор" ЕАД по реда на Правила за
търговия с електрическа енергия. Спорът относно приложимата цена възниква във връзка с
тълкуване на административен акт на КЕВР- Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., с който се
определя нетното специфично производство на електрическа енергия, което единствено
подлежи на заплащане по преференциални цени, съгласно изменената разпоредба на чл. 31,
ал. 5 3ЕВИ.
С писмо изх. № 185/24.01.2019 г. „Енерго-Про Продажби" АД било уведомило
производителите от ВяЕЦ, в т. ч. и ищеца, че „НЕК" оспорват изадените за месец септември
и октомври на 2018 г. счетоводни документи за закупената от крайния снабдител
електрическа енергия, тъй като производителите са фактурирали продадената електрическа
енергия над лимита по чл. 31 от ЗЕВИ. Поради този отказ на „НЕК" ЕАД да заплати
фактурираната от производителя електрическа енергия по преференциална цена след
достигане на НСП, „Енерго-Про Продажби" АД и изискало ищецът да издаде съответните
кредитни известия и било посочило, че ще заплати на производителя преференциална цена
само в случай, че крайният купувач „НЕК" ЕАД заплати същата на ответника. Ищецът не се
бил съобразил със становището на крайния снабдител - ответника и „НЕК“ ЕАД - обществен
доставчик и не бил извършил корекция на цената по издадените счетоводни документи - от
преференциална цена на цена за излишък на балансиращия пазар, съответна на часа на
производство. Вместо да коригира така предявените за плащане счетоводни документи,
„Глобо Енерджи“ ЕООД завел настоящия иск въз основа на същите, като претендира
заплащането на преференциална цена за произведените през месец септември и октомври
2018 г. количества електрическа енергия над нетно специфично производство от 1 907 KWh
за 1 KW инсталирана мощност по преференциалната цена по т. 7 от Решение Ц-
18/20.06.2011г. на КЕВР.
През месец септември 2018 г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала нетно специфично
производство от 1907 кВтч. при работа на електроцентралата до 2 250 часа. Произведените
количества електрическа енергия над НСП от 1907 КВтч през месец септември 2018 г. и
тези, продадени на ответника през месец октомври 2018 г. били своевременно платени от
последния по съответната за часа на производство цена за излишък на балансиращия пазар,
което било безспорно между страните. Претендираните от ищеца суми за продадената на
ответника електрическа енергия за м. септември 2018 г. с дебитно известие № 127/30.11.2018
г., както и за м. октомври 2017 г. с дебитно известие № 128/30.11.2018 г. били недължими
поради противоречие с нормата на чл. 31 ал. 5 ЗЕВИ и влезлия в законна сила акт на КЕВР-
Решение № СП-1 от 20.10.2020г., както и в нарушение на чл. 16 от Договора за изкупуване.
8
Съгласно Решение № СП-1 от 20.10.2020г. на КЕВР нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което била определена преференциалната цена по т. 7
на Решение Ц - 18 от 20.06.2011 г. на КЕВР за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа /каквато е и
ВяЕЦ на ищеца/, е 1907 КВтч, при определена цена от 191 лева/ МВтч. След отмяната на
Решение СП-1, в частта му по т. 2.7 с Решение СП-1/15.10.2020г., КЕВР е установила,
считано от 31.07.2015 г. нетното специфично производство за електрическа енергия в размер
на 1907 КВтч, въз основа на което в Решение Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР, в частта по т. 7, е
определена преференциална цена в размер на 191 лв./МВтч за вятърни електрически
централи, работещи до 2 250 часа. Количествата на произведената и продадена електрическа
енергия над определените с Решението 1907 КВтч следва да се заплащат по цена за излишък.
Ответникът бил уведомил надлежно и своевременно писмено ищеца за отказа на „НЕК“
ЕАД в качеството му на краен купувач на процесната електрическа енергия, да изкупува
количествата електрическа енергия, надвишаващи годишното нетното специфично
производство по преференциалната цена в размер на 191 лв./MWh, тъй като същото
противоречи на чл. 31 от ЗЕВИ.
Ответникът сочи, че нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ е ясна и безпротиворечива-
преференциална цена се дължи за количествата електрическа енергия, произведени до
достигане на размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз
основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР.
Противно на поддържаното от ищеца в исковата молба, дали централата изработва до 2250
ефективни часа годишно или изработва над този праг, е от значение само за определяне на
това коя от двете преференциални цени се прилага - тази по т. 7 от Решение № Ц-18/11 или
т. 8 от същото решение. Прагът, след който не се дължи преференциална цена за
произведената енергия, е съответстващото за категорията нетно специфично производство, а
не ефективните часове за ценовата категория. Или казано с други думи, дори и ВяЕЦ да
работи 2250 ефективни часа (да работи на максималната си инсталирана мощност) и да
произведе съответно 2250 KWh енергия от 1KW мощност, то по преференциална цена
законът допуска да бъдат заплатени само 1907 KWh, остатъкът от 343 KWh, ако бъде
продаден на крайния снабдител, се заплаща по цена за излишък. Сочи, че съща била
логиката и при другата ценова категория - тази на ВяЕЦ, работещи над 2250 часа. За
определяне на количеството енергия, за което производителят има право да получи
преференциална цена по силата на ЗЕВИ, е от значение единствено нетното специфично
производство, използвано от КЕВР при утвърждаване на преференциалната цена. След
достигане на НСП от 2139 KWh преференция не се следва, независимо колко още часове е
продължило производството на ВяЕЦ според конкретните климатични условия през
годината.
Твърди още, че нe са налице предпоставките на чл. 17, ал. 2 ГПК за провеждане на
инцидентен контрол за законосъобразност на индивидуален административен акт, а именно
актът да се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му. Сочи, че именно „Глобо
9
Енерджи" ЕООД е обжалвало Решение № СП-1/ 15.10.2020г. на КЕВР по съдебен ред, като
по жалбата е образувано адм. д.№ 10874/2020г. АССГ отхвърля жалбата, а така
постановеното решение е потвърдено от ВАС с цитираното Решение № 12972/17.12.2021г.
по адм. д.№ 7587/21г., като е потвърдена валидността и законосъобразността на решение №
СП-1/15.10.2020 г. на КЕВР.
Обобщава, че ответникът е изпълнил точно задължението си за плащане на цената на
доставената му електрическа енергия, поради което и главните искове са неоснователни.
Доколкото са неоснователни главните искове, такива са и акцесорните за присъждане на
законна лихва върху главниците.
В срока по чл. 372 от ГПК, по делото от ИЩЕЦА е постъпила допълнителна искова
молба, с която оспорва възраженията в отговора и поддържа вече изложеното в исковата
молба. Твърди, че единственият мотив, който ответникът изтъкнал, за да не изпълни
договорното си задължение, а именно да плати точно цената на изкупената електрическа
енергия, бил отказът на „НЕК“ ЕАД впоследствие да заплати произведената от ищеца
електрическа енергия по преференциална цена след достигане на НСПЕ в размер на 1907
кВтч. Сочи, че тезата на „НЕК“ ЕАД е неоснователна, а и не изключвала облигационното
задължение на ответника да изпълни задълженията си по валиден и действащ към момента
на неизпълнението договор. Трайна била практиката между ищеца и ответника относно
прилагането на двете преференциални цени по т.7 и т.8 от Решение Ц-18, която била
продължила до 2015г., т.е. докато „НЕК“ ЕАД неоснователно и незаконосъобразно не
отказала да закупува произведената ел.енергия по двете различни преференциални цени за
едногодишен период на производство. Твърди, че ответникът се опитвал да оправдае
нарушаването на договорните си задължения с неотносимо към тези задължения тълкуване
от страна на НЕК, противоречащо на закона. Според ищеца са неверни твърденията на
ответника относно тълкуването на Решение СП-1/ 2015г. и ЗЕ.
Изразява становище да се приемат за безспорни посочените от ответника
обстоятелства, освен това, че НСПЕ, въз основа, на което са определени преференциални
цени в съответните решения на КЕВР, се определя от Решение СП-1/ 15.10.2020г., след
отмяната на т.2.7 от Решение СП -1 / 2015г.
Моли съда да се произнесе инцидентно по валидността на Решение СП -1 /
15.10.2020г., тъй като законосъобразността му е преюдициална за изхода на настоящия спор.
Моли също да бъдат разгледани, като релевантни аргументите за нищожност на
ретроактивното приложение на Решение СП-1 / 15.10.2020г., поради противоречие с
разпоредбите на закона, както и с диспозитива на Решение No 1115 / 28.01.2019г. по адм. д.
5284 / 2018г. по описа на ВАС, които не предоставят на КЕВР възможност да приеме ново
решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото Решение СП -1 / 2015г.
В срока по чл. 373 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
допълнителна искова молба, с който поддържа всички направени с отговора възражения и
оспорва твърденията в допълнителната искова молба, и поддържа/развива своите за
неоснователност на исковете. Решение № СП-1 от 15.10.2020 г. на КЕВР е валидно и
10
законосъобразно и няма ретроактивно действие и не е преюдициално за търговския спор.
Сочи, че отношенията между ответника и „Национална Електрическа Компания" ЕАД във
връзка с продажбата на електрическа енергия, произведена от ВИ са нормативно
регулирани от чл. 94а ЗЕ и имат белезите на отношения между косвен представител и
представляван. Поради изложеното и доколкото ответникът е своеобразен косвен
представител на „НЕК" ЕАД, становището на последното относно приложимата цена е от
съществено значение за представителя в отношенията му с производителите. Мотивите на
Решение №3312 / 04.03.2020г. на ВАС по адм.д. № 14112/2018г., които ищецът привежда в
подкрепа на тезата си, че е допустимо преминаването от една ценова категория в друга в
рамките на календарната година, не са в сочения смисъл
В законоустановения срок ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ депозира писмен
отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Разпоредбата на чл. 31, ал.5 на ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., ограничава
количествата електрическа енергия, които се изкупуват по преференциална цена, а именно:
Общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената
електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1/ по
преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР; 2/ по цена за излишък на
балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1.
Сочи, че като краен снабдител, по силата на чл. 31 от ЗЕВИ, "Енерго- Про Продажби"
АД е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници
при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък. "Национална
електрическа компания" ЕАД е обществен доставчик и като такъв, по силата на чл. 94 от ЗЕ,
НЕК ЕАД е задължено да купува от "Енерго- Про Продажби" АД, в качеството на последния
на краен снабдител, количествата електрическа енергия от възобновяеми източници, която
крайният снабдител е закупил от производителите на лицензионната му територия, по
цената, по която я е закупил.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата молба, моли за
уважаване на исковете и присъждане на заплатената държавна такса. Ответникът, чрез
пълномощник, оспорва исковете, поддържа отговора си и моли за отхвърляне на
претенцията, като прилага списък с разноски и моли за тяхното присъждане. Третото лице –
помагач не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е налице спор и от събраните доказателства се установи, че ищецът е
производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, която е присъединена към
11
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на
независим производител на електрическа енергия № 3054-2008-ПД-10-173-23.08.2020,
сключен на 02.09.2009г., а ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия.
Не се спори, че между страните е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 195/24.02.2012г.; че НЕК е обществен
доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; до достигане на
НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференциална цена по т.7 от Решение Ц-
18/20.06.2011г.; количествата произведена и фактурирана електроенергия; факта на
получаване на фактурите от ответника, плащанията, извършени от ответника за двата
месеца по издадените първоначално фактури.
Съгласно чл. 16 от Договора цената за продажба на електрическа енергия е
регулирана и се определя от ДКЕВР. Към момента на сключване на договора, цената, по
която производителят продава на купувача произведената ел. енергия е тази по т. 7 от
Решение № Ц - 18 / 20.06.2011г. на ДКЕВР.
На основание чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в процесния период тази преференцална цена е
била дължима до достигане размер на нетното специфично производство /НСП/ на
електрическа енергия, определен с Решение № СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР, а за
количествата, надхвърлящи размера на НСП, се заплаща цена по цена за излишък на
балансиращия пазар.
С влязло в сила решение на АССг е отменено Решение № СП-1/31.07.2015г. на
ДЕКВР в частта му по т. 2.7 и т. 2. 8, на които ищецът основава твърденията си за
дължимост на друг размер преференциална цена за изкупените количества ел. енергия до
достигане на втори праг на нетно специфично производство, приложим за ВяЕЦ, работещи
над 2 250 часа.
С Решение № СП – 1/15.10.2020г. и Решение № СП-2/15.10.2020г. на КЕВР са
определени идентични с отменените т. 2.7 и т. 2. 8 от Решение № СП-1/31.07.2015г. на
ДЕКВР размери на нетно специфично производство на електрическа енергия съответно за
ВяЕЦ с характеристиките на процесната, работещи до и над 2 250 часа.
От ищеца е отправено искане за осъществяване на инцидентен контрол по
валидността на тези два административните актове, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, по което
настоящият състав, доколкото прие, че не са налице основания за спиране на
производството, следва да се произнесе.
С § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ / обн. ДВ бр. 56 от 2015г./ на комисията е вменено
законовото задължение да приеме решение, с което да установи нетното специфично
производство на електрическа енергия за съответните категории енергийни обекти, въз
основа на което са определени преференциалните цени в съответните нейни решения,
приети до влизането в сила на ЗЕВИ. Обстоятелството, че Решение № СП-1 от 31.07.2015г.
в съответните части е отменено с влязъл в сила съдебен акт, е породило необходимостта
регулаторът да изпълни вменените му със закон задължения и отново да установи нетното
12
специфично производство на електрическа енергия за преференциалните цени по Решение
№ Ц-18 от 20.06.2011г. на КЕВР за двете категории енергийни обекти, за които са
приложими отменените разпоредби. Следователно Решение № СП – 1/15.10.2020г. и
Решение № СП-2/15.10.2020г. на КЕВР са валидни административни актове, постановени от
административен орган, който е единственият легитимиран от закона за определяне на НСП
са всички категории енергийни обекти, за които е предвидено изкупуване на ел енергия по
преференциални цени.
Съгласно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното
изпълнение, което е изключение от общото правило в административния процес, че
оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта, предвидено в специален
закон. Ето защо и към момента Решение № СП – 1/15.10.2020г. и Решение № СП-
2/15.10.2020г. на КЕВР подлежат на изпълнение и намират приложение в отношенията
между страните по спора.
Доколкото през месеците до 08.2015г., които са преди процесния период, ищецът е
фактурирал продаваната на ответника ел. енергия на преференциална цена в размер на
191лв. за МWh, която се дължи съгласно т. 7 от Решение № Ц-018/20.06.2011г. за ВяЕЦ,
работещи до 2 250 часа, това поведение съставлява и съдът го възприема като признание за
принадлежност на енергийния обект на производителя към групата на производителите по т.
2.7 от отмененото № СП-1/31.07.2015г. и съответно по заместващото го Решение № СП –
1/15.10.2020г. на КЕВР.
Основният спорен по делото въпрос, който е и от значение за основателността на
претенциите, е дали съществува нормативно ограничение в рамките на едногодишен период
ВяЕЦ да попадат едновременно в две ценови категории за заплащане на преференциални
цени, определени с решение на КЕВР. Според настоящия съдебен състав, на този въпрос
следва да се отговори утвърдително. По силата на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ, ответникът, като
краен снабдител на ел.енергия, е задължен да изкупува ел.енергия, произведена от
възобновяеми източници по преференциална цена, действала към датата на съставяне на
констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект, съгласно чл.176, ал.1 от
ЗУТ. Наред с това според ал. 4 на посочената правна норма цената на електрическата
енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал.
2, освен в случаите по чл. 32, ал.4, като след изтичане на този срок преференции за цените
не се предоставят. Съгласно изменението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ /в сила от 24.07.2015г./
общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват
произведената ел.енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, като за
определяне на количествата ел.енергия, се използва критерия - “нетното специфично
производство на ел.енергия“. В §1, т.29 от ДР на ЗЕВИ е дадено легално определение на
“нетно специфично производство на електрическа енергия“, а имено това е
средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност,
съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на
собствените нужди. На основание § 17 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ Комисията за енергийно и
13
водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.
Пазарните отношения по повод производство и изкупуване на ел. енергия се
регулират от специфични норми, поставящи рамка на свободата на договаряне в обществен
интерес – аргумент от чл. 2 ЗЕ. При започването на производството на енергия от процесния
възобновяем източник е действал Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни
източници и биогорива (отменен 03.05.2011 г.), който е предвиждал в срок от 15 години
изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от
средните на пазара, с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна
периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник.
Новият Закон за енергията от възобновяеми източници, Обн. ДВ, бр. 35 от 2011г., в сила от
03.05.2011г.) предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна изкупна
преференциална цена на производството в рамките на дългосрочните договори за
изкупуване – чл. 31 ЗЕВИ, но и възможност за договаряне на произведени количества на
свободен и балансиращ пазар. Същевременно, в Преходните правила на новия ЗЕВИ са
съхранени отношенията с досегашните производители, като е запазено действието на
дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила
на закона. В случая такива цени за енергийния обект на ищеца са били определени с
Решение № Ц - 18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР в два варианта, приложими според мотивите на
регулаторния орган поради специфични за всеки вид производство критерии. С
разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ е въведена промяна на регламентацията на пазара на
произведената от възобновяем източник ел. енергия, като се ограничава преференциално
изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, с въвеждането на праг –
"нетно специфично производство" (НСП), до който крайният снабдител е задължен за
изкупи ел. енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството –
по цена за излишък на балансиращия пазар. В отмененото Решение № СП-1 от 31.07.2015 г.,
както и в подлежащото на предварително изпълнение Решение № СП – 1/15.10.2020г., КЕВР
е запазила разграничението според годишни часове работа и посочва различни обеми на
НСП за централи, работещи до и над 2250 часа годишно, въз основа на същите, определящи
според регулатора специфични критерии за този вид производители. Разпоредбата на чл. 31,
ал. 5 ЗЕВИ на общо основание намира приложение както към бъдещи производители, така и
към тези, които вече имат сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не
съдържа норми, изключващи действието му от определени заварени правоотношения.
Трайно се е наложило в съдебната практика по приложението на посочената разпоредба
разбирането, че ако се допусне, че един и същи производител може да промени началното си
планиране и да преминава от една към друга тарифа в рамките на една и съща година, би
довело до получаване на приход на производителя над заложената за съответната група
централи норма на възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата нова регулация,
целяща ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза
14
на обществото.
Следователно, на основание чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ преференциална цена за изкупена
ел. енергия по процесното правоотношение е дължима до достигане размера на нетното
специфично производство /НСП/, определено в Решение № СП – 1/15.10.2020г. на КЕВР.,
идентичен с този по отмененото Решение № СП-1/31.07.2015г. За количествата,
надхвърлящи размера на НСП, се заплаща цена по цена за излишък на балансиращия пазар.
Предвид неоснователността на главните претенции, неоснователни се явяват и
акцесорните такива за заплащане на мораторна лихва.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответника се
дължат деловодни разноски, които според доказателствата за извършени такива и списъка с
разноски, съставляват заплатен адвокатския хонорар в размер на 9 012 лв. с ДДС Налице са
обаче основания за редуциране на въпросния хонорар, по възражението на ищеца за
прекомерност, доколкото съобразно приложимата в случая разпоредба на чл. 7, ал.2, т.5 от
НМРАВ, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 6689,08 лв. без
ДДС или на 8026,89 лв. с ДДС. Тук е мястото да се посочи, че не е налице основание за
определяне на отделно възнаграждение по всеки иск, тъй като съобразно горецитираната
наредба хонорарът се определя на база интерес, т.е. върху съвкупно претендираните
парични средства. На следващо място делото не е с фактическа сложност, а фактът, че
настоящият спор е пореден такъв за ответната страна, води до понижаване на правната му
сложност. Ето защо съдът намира, че е налице основание за редукция на хонорара на
основание чл.78, ал.5 от ГПК до сумата от 8026,89 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Глобо Енерджи" ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул."България" № 51 Б, ет. 4, представлявано от
К.-К.Д. - управител, срещу “Енерго –Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния съвет: П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д., обективно кумулативно съединени искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл. 31 ал.5 от
ЗЕВИ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, следните суми: 1/ сумата от 21 710,51 лв. /двадесет и една
хиляди седемстотин и десет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща неплатена
продажна цена за м. септември 2018г. на произведена електрическа енергия от ВтЕЦ
„Храброво-4“ по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 195/24.02.2012г. по дебитно известие № 127 /
30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба -16.11.2021г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 6 434,71 лв. /шест
хиляди четиристотин тридесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
15
обезщетение за забава върху главницата от 21 710,51 лв. за периода от 16.12.2018г. до
15.11.2021г.; 3/ сумата от 177 268,15 лв. /сто седемдесет и седем хиляди двеста шестдесет и
осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща неплатена продажна цена за м. октомври
2018г. на произведена в количество 826.030 МWh електрическа енергия от ВтЕЦ
„Храброво-4“ по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник №195/24.02.2012г. по депитно известие № 128 /30.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба - 16.11.2021г. до окончателното й изплащане и 4/ сумата от 52 540,43 лв. /петдесет и
две хиляди петстотин и четиридесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 177 268,15 лв. за периода от 16.12.2018г. до
15.11.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Глобо Енерджи" ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул."България" № 51 Б, ет. 4, представлявано от К.-К.Д. – управител,
ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго –Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик“ 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет:
П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д., сумата от 8026,89 лв. /осем хиляди двадесет и шест лева и осемдесет
и девет стотинки/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в скл. ДДС за
процесуално представителство в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника – „Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” №8, представлявана от Иван
Тодоров Йончев.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16