Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261191 06.11.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХV- ти граждански състав, в публично засеД.е на шести
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2763 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЕТ ********, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: ******** против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ №
19, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 439, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
***** г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ЕТ „****************“, ЕИК ********, е сключен
Договор за кредит № ******** г., по силата на който на едноличния търговец е
отпуснат кредит в размер на 49 210 лв. В договора е уговорен краен срок на
издължаване 20.06.2014 г. На ***** г. между същите страни е сключен Договор за
залог на движими вещи по Закона за особените залози към Договор за кредит № ****
от ***** г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, чрез Регионален център
Пловдив, клон „****“ и ЕТ „****************“ гр. Пловдив. Предметът на този
договор е учредяване на особен залог по реда на ЗОЗ на движими вещи,
представляващи Товарен автомобил **** с peг. № ****, с рама № ******** и
Полуремарке ******** с peг. № ********, с рама № ********, с цел обезпечение на
вземането на Банката по гореописания договор за кредит.
На **** г. В.Й.К. починал. Следвайки това, ищецът
подал заявление **** за вписване на обстоятелства относно прехвърляне и поемане
на търговско предприятие до Агенцията по вписванията. С него тя поема
търговското предприятие на ЕТ „****************“, ЕИК ******** в качеството й
на наследник по реда на чл. 60, ал. **** ТЗ. Поради създалата се ситуация
кредитът не е обслужван регулярно, от което се стига до забава на вноските. Ето
защо, на основание чл. 22, б. „б“ и б. „з“ от Договора и взето решение на
компетентните органи на банката кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от
дата 21.01.2014 г.
На 30.01.2014 г. Банката подала в Районен съд -
Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника. С посоченото заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № ****/30.01.2014 г.
Банката претендирала да й бъде заплатена сумата от 13 102,20 лв.,
представляваща сбор от: 12 059,99 лв. - главница; 627,98 лв. - неплатена
редовна лихва и 414, 23 лв. - санкционна лихва. На база заявлението било
образувано ч.гр.д. № 1444/2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIX състав,
по което била издадена заповед за изпълнение № ****/********* г. Заповедта за
изпълнение от ********* г. била получена лично от ищцовата страна на 17.02.2014
г. Срещу така издадената заповед за изпълнение не е подавано възражение, като
същата влязла в сила и бил издаден изпълнителен лист на **** г. На ********* г.
„Банка ДСК“ ЕАД подала молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ *********
въз основа на Изпълнителен лист от **** г., издаден от Районен съд - Пловдив,
XIX състав. Било образувано изп. д. № **** г. по описа на ЧСИ ********* **** с
район на действие Окръжен съд - Пловдив за събиране на сумата от 13 102,20 лв.,
от която: 12059,99 лв. - главница; 627,98 лв. - неплатена редовна лихва и 414,
23 лв. - санкционна лихва. Сочи се, че по изпълнителното дело били извършени
множество изпълнителни действия, включително и публична продан на: Влекач *********
с peг. № ****, с рама № ********, цвят ****, първа регистрация - ***** г. и Полуремарке
******** с peг. № ********, с рама № ********, цвят *****, първа регистрация - *****
г. Освен сумите, събрани от извършените публичните ****, ЧСИ ********* е
разпределил и внесената от ищцата на ****** г. сума от 2500 лв. С молба с вх. №
*********г. ищцата поискала от „Банка ДСК“ ЕАД, поделение **** /тъй като това
поделение обслужва Договор за кредит № ******** г./ информация относно това
какви суми са постъпвали за погасяване на задълженията по кредита, кой и кога е
плащал суми за погасяване на кредита. От предоставения отговор на Банката се
установило, че от момента на издаване на заповедта за изпълнение на *********
г., за сумата от 13 102,20 лв. до момента на подаване на молба за образуване на
изпълнително дело № **** г. на ********* г. по кредита са погасени следните
суми: на 03.02.2014 г. – сумата от 650 лв., разпределена от банката по
следния начин - 387,96 лв. за погасяване на лихва и 262,04 лв. за погасяване на
разноски; на **** г. – сумата от 8441,99 лв., разпределена от банката по
следния начин - 7535,99 лв. за погасяване на главница; 251,75 лв. за погасяване
на лихва и 654,25 лв. за погасяване на лихва; на 06.06.2014 г. – сумата от
650 лв., разпределена от банката по следния начин - 584,52 лв. за
погасяване на главница и 65,48 лв. за погасяване на лихва; на 31.10.2014 г. – сумата от 1300
лв., разпределена от банката по следния начин - 1138,68 лв. за погасяване
на главница и 161,32 лв. за погасяване на лихва; на 28.11.2014 г. – сумата от 650
лв., разпределена от банката по следния начин - 628,16 лв. за погасяване на
главница и 21,84 лв. за погасяване на лихва. Следователно преди образуване на
изпълнителното производство при ЧСИ ********* банката е получила плащания в общ
размер на 11 691,99 лв., които са разнесени по следния начин: 9887,35 лв. -
главница; 1542,60 лв. - лихва и 262,04 лв. - разноски. Въпреки платените
11691,99 лв. обаче, Банката образувала изпълнителното дело при ЧСИ ********* за
цялата сума по изпълнителния лист, а не за непогасената част. По този начин
вместо за разликата от сумата по изпълнителния лист - 13 102,20 лв. и платената
в периода ********* -********* г. сума от 11 691,99 лв., а именно 1410,21 лв.,
било образувано изпълнително дело за почти десетократно по-голяма сума. Предвид
това, ищецът поддържа, че изпълнителното производство в частта си над действително
дължимата сума е материално незаконосъобразно, тъй като голямата част от
претендираното задължение било погасено чрез гореописаните плащания, извършени
директно към банката преди датата на образуване на изпълнително дело. Нещо
повече, след като ЕТ „***********“ поискала справка за актуалния размер на
дълга по изпълнително дело № **** г. по неговия опис, ЧСИ ********* й предоставил
удостоверение с изх. № ********* г., от което станало ясно какъв е остатъкът от
задължението по изпълнителното дело.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че ЕТ „********Г.К.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: ******** не
дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, сумата от общо 11691,99
лв., представляваща изплатени преди образуване на изпълнително дело № **** г.
по описа на ЧСИ ********* **** с район на действие Окръжен съд - Пловдив
задължения по Договор за кредит № ******** г. към „Банка ДСК“ ЕАД, от които:
9887,35 лв. /девет хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и тридесет и пет
стотинки/ - главница; 1542,60 лв. /хиляда петстотин четиридесет и два лева и
шестдесет стотинки/ -лихва и 262,04 лв. /двеста шестдесет и два лева и четири
стотинки/ - разноски, за събирането на които суми по принудителен ред е
образувано изп. дело № **** г. по описа на ЧСИ *********, peг. ****, с район на
действие Окръжен съд - Пловдив. Претендира направените съдебни разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита исковете за недопустими, както и неоснователни.
Заявява, че издаденият изпълнителен лист е въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и има предвиден специален ред, по който
длъжникът може да оспори вземането по исков ред в 3-месечен срок от деня, в
който на длъжника е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който
длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно
от една година от погасяване на вземането /чл. 424 ал. 1 и **** ГПК/.
На второ място счита, че искът е неоснователен и
недоказан. Във връзка с изложените в исковата молба твърдения, изразява
становище относно фактическата обстановка:
Не се оспорва възникването на правоотношение между
страните по повод на сключен договор за кредит. Сочи се, че освен основните
права и задължения на договарящите, банковата сделка регламентирала и
допълнителни условия, както и правните последици, настъпващи в случай на
неизпълнение на поетите от страните ангажименти. Кредитът е обезпечен със залог
по реда на ЗОЗ върху закупените с кредита товарен автомобил и полуремарке, вписан
в ЦРОЗ с №*********, подновен с вписване №********* и №*********. Кредитът бил
предоставен по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“ на Министерство на
труда и социалната политика, съгласно Рамков договор от ********* г. между МТСП
и Банка ДСК, анекс № ********* г. Рамковият договор регламентира правилата, по
които Банка ДСК ще отпуска банкови кредити на кредитоискатели по проекта, срещу
задължението на МТСП да обезпечава изпълнението по договорите за банкови
кредити посредством депозирането и блокирането в полза на Банка ДСК ЕАД на
парични средства на стойност 70% или 100% от главниците по предоставените
кредити. На основание сключено Гаранционно споразумение от ********* г. между „БДСК“
ЕАД, „Българска банка за развитие“ АД и МТСП в глава първа чл. 1 и 2 ББР АД
поема функциите на МТСП по обезпечаване /гарантиране на кредитите, предоставени
от БДСК в рамките на проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“. Всички
предоставени от МТСП парични обезпечения, отпуснати в рамките на проекта, се
заменят с банкови гаранции от „ББР“ АД, включени в обща банкова гаранция
/приложение № 4/, наричана по-долу портфейлна гаранция. В изпълнение на
цитираното гаранционното споразумение било сключено отделно Споразумение от *********
г. между „БДСК“ ЕАД и „ББР“ АД за замяна на предоставените обезпечения с
банкови гаранции и ББР АД издала такава Портфейлна гаранция с реф. № *********
от ********* г. с приложение, в което фирмата ищец е включена сред
гарантираните и съгласно, която ББР АД се задължава да плати всяка сума в
размер на 100/ 70% от главницата по кредитите, посочени в приложението в
рамките на 3 дни по предсрочно изискуеми кредит заради неизпълнено от страна на
кредитополучателя договорно задължение при представяне на договор за кредит,
извлечение от сметка и издаден Изпълнителен лист. На основание пък сключен
Договор за процесуално представителство от ********* г. „ББР“ АД възлага на „БДСК“
ЕАД да извършва действия по принудителното събиране на вземането с цел
окончателно удовлетворяване на „ББР“ АД по издадения в полза на „БДСК“
изпълнителен лист срещу кредитополучателя, включително и действия по започване,
спиране и прекратяване на изпълнителното производство, както и действия по
представляване на ББР АД пред съд или друг надлежен орган при възникнал спор в
хода на и във връзка със заповедното и изпълнителното производство.
Въз основа на издаден изпълнителен лист „Банка ДСК“
ЕАД образувало изпълнително дело № **** г. при частен съдебен изпълнител *********,
peг. **** с район на действие Окръжен съд - Пловдив.
Между момента на издаване на ИЛ - **** г. и образуване
на ИД **** г. на дата **** г. по **** /вътрешни разчети по междубанкови
разплащания на ЦУ/ е постъпила сума от Българска банка за развитие АД общо в
размер на 8 441,99 лева, именно по цитираната Банкова гаранция с референция № *********
по кредита на ЕТ ************.
Сумата е била отнесена за погасяване частично на дълга
по кредитната сметка на ЕТ „**** ********“, заемна сметка ******* и е погасила
по както следва: Законна лихва - 251,75 лева; Договорна лихва и санкционна лихва
общо - 654,25 лева и Главница - 7 535,99 лева. Т.е. в изпълнение на
задължението си по издадената в полза на „БДСК“ ЕАД банкова гаранция „ББР“ АД е
изплатила на БДСК сума, представляваща част от задължението по кредита, с което
по закон се е суброгирала частично в правата на БДСК против длъжника и на
основание чл. 74 от ЗЗД и чл. 429, ал. 1 от ГПК Сочи се, че самите клаузи от
процесния договор за кредит, обвързващи го с условията за предоставяне и
обезпечаване на кредити по Гаранционното споразумение с „Българска банка за
развитие“ АД /ББР АД/, са във връзка и със Закона за българската банка за
развитие и във връзка с визираните в чл. **** същия цели и принципи. В
изпълнение на целите на този закон „ББР“ АД е поела гаранционно-обезпечително
задължение, възникнало въз основа разпоредбите на същия закон, договорните
отношения между страните по Гаранционното споразумение и издадената в тази
връзка и от същата банка Банкова гаранция реф. № ********* от ********* г.
Поради тази причина, платената от „ББР“ АД сума в изпълнение на гаранцията
продължава да е дължима от кредитополучателя на „БДСК“ ЕАД съгласно издадения
изпълнителен лист, като „Банка ДСК“ ЕАД я претендира и събира по изпълнителното
дело вече от името и за сметка на „ББР“ АД. Моли се исковата претенция да бъде
отхвърлена. Претендират се разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените
от страните доводи, счита за установено от фактическа страна следното:
Между страните няма спор, а
това се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че на *******
г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ЕТ „****************“, ЕИК ******** е сключен
Договор за кредит № ******** г., по силата на който на едноличния търговец е
отпуснат кредит в размер на сумата от 49 210 лв., с краен срок за погасяване –
20.06.2014 г. Съгласно посоченото в Раздел І, чл. **** договора, кредитът се
предоставя като стандартен, по реда и условията за предоставяне и обезпечаване
на кредити по Проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“. Установява се, че
кредитът е обезпечен с парично обезпечение в размер на 70%, предоставено от
Министерство на труда и социалната политика.
На **** г. е сключен и
договор за залог на движими вещи по Закона за особените залози, по силата на
който за обезпечаване вземането на банката по договор за кредит от ******* г.,
е учреден особен залог по реда на ЗОЗ върху следните движими вещи: товарен
автомобил „****“ ****, с регистрационен № ****, № на шаси ********
и полуремарке „****“ *******, с регистрационен № ********,
№ на шаси *******. Във връзка със сключения на **** г. договор за
залог, по делото са приложени: удостоверение за вписвания във връзка определена
сделка в ЦРОЗ от ***** г.; Опис № **** за заложеното имущество и данъчните
задължения; заявление за подновяване на вписването; декларация по чл. 27, ал. 2,
т. 4 от ЗОЗ от **** г. и потвърждение за вписване в ЦРОЗ от **** г.
По делото са приложени
Рамков договор за реда и условията за предоставяне и обезпечаване на кредити по
проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“ от ********* г., по силата на
който банката отправя искане, а МТСП поема ангажимент от подписване на договора
да обезпечава пред банката отпуснати от нея кредити по проект „Гаранционен фонд
за микрокредитиране“ с размер до 30 000 лева. По силата на Анекс № 1 към
рамков договор за реда и условията за
предоставяне и обезпечаване на кредити по проект „Гаранционен фонд за
микрокредитиране“ от ********* г., МТСП поема ангажимент да обезпечава
отпуснати от банката кредити по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“ с
размер до 50 000 лева. По силата на Гаранционно споразумение от **** г.,
сключено между МТСП, „Българска банка за развитие“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, „ББР“
АД, поема функциите на МТСП, включително функциите по обезпечаване/гарантиране
на кредитите, предоставени от банката в рамките на проект „Гаранционен фонд за
микрокредитиране“. Съгласно чл. 39 от същото, „Банка ДСК“ ЕАД се задължава,
след получаване на плащане по гаранции, да положи всички усилия на добър
търговец за събиране на сумите, дължими от длъжници и от трети задължени лица, както
но и не само, да започне и приключи успешно и в разумни срокове процедура по
принудително изпълнение, по реализиране предоставените от длъжниците
обезпечения, съгласно задълженията, които е поела по договора за процесуално
представителство. В чл. 41 е посочено, че гарантиращата банка възлага на
ответника да организира извършването на всички необходими правни и фактически
действия във връзка с успешното събиране на дълговете по изискуемите кредити,
платени от гарантиращата банка, при следване правилата на закона и сключения
между страните договор за процесуално представителство. Съгласно чл. 42,
гарантиращата банка изготвя необходимата документация за конституирането й в
образуваното производство по принудително изпълнение. На ********* г. между
„ББР“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД е сключено Споразумение, неразделна част от Рамковия
договор, в което е уговорено, че предоставените от МТСП парични обезпечения се
заменят с банкови гаранции от „БРР“ АД. Към споразумението е сключен и Анекс №
1 от ******* г., съгласно което срокът за предявяване на искания за плащане по
кредитите, включени в издадената референция ********* от ******* г., съответно
за кредитите, по които е издадена индивидуална банкова гаранция, както и по
новоотпуснати, след сключването на анекса кредити, за които се издава
индивидуална банкова гаранция, се променя на 6 месеца, считано от получаването
на изпълнителен лист/пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество, но
не по-късно от изтичането на 6 месеца от крайния срок за издължаване на
кредита, или 30 дни считано от деня на издаване на изпълнителен лист. От
приложената по делото Гаранция Реф. № ********* от **** г., се установява, че
„ББР“ АД, е предоставила в полза на ответника банкова гаранция в общ размер на
сумата от 27979114,72 лв., като е посочено, че гаранцията е валидна до
погасяването на всички кредити, посочени в приложение към гаранцията. Видно от
приложение към Гаранция Реф. № ********* от ****** г., в рамките на банковата
гаранция е включен и договор за кредит от ******* г., сключен между „Банка ДСК“
ЕАД и ЕТ „****************“, ЕИК ********. По делото е приложен и договор за
процесуално представителство от ********* г., съгласно който „Българска банка
за развитие“ АД, в качеството на доверител, възлага на „Банка ДСК“ ЕАД, в
качеството на довереник, да организира извършването на предприемане на действия
по реализиране на обезпечението по установения в ГПК и ЗОЗ ред за окончателното
удовлетворяване на доверителя по издадения в полза на довереника изпълнителен
лист срещу кредитополучателя, а именно: действия по започване, спиране и
прекратяване на изпълнителното производство; действия по издаване на заповед за
изпълнение и по издаване на дубликат на ИЛ, когато това се налага; действия по
представляване на доверителя пред съд или друг надлежен орган при възникнал
спор в хода на и във връзка със заповедното и изпълнителното производство;
действия по упълномощаване на допустимите от чл. 32 ГПК лица за надлежно
извършване на всички горепосочени действия и с цел защита интересите на
доверителя. Съгласно чл. **** договора, довереникът се задължава да изпълни
поръчката от свое име и за сметка на доверителя.
Установява се, че въз
основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ч. гр. д. № 1444/2014 г. по описа на ПдРС,
ХІХ гр. с., по което в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издадена Заповед № **** *********
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу ЕТ ********, ЕИК ********,
за сумата от 12059,99 лв. – главница; 627,98 лв. – редовна лихва за периода
25.03.2013 г. – 30.01.2014 г.; 414,23 лв. – санкционираща лихва за периода
25.03.2013 г. – 30.01.2014 г., дължими по Договор за кредит № **** ******* г.,
обезпечен с особен залог на ДМА по Договор за особен залог от **** г., ведно
със законната лихва върху главницата от 30.01.2014 г. до изплащане на вземането
и разноски. С разпореждане № 10138 от 18.02.2014 г., съдът е допуснал поправка
на явна фактическа грешка, досежно изписването на ЕИК на длъжника. Въз основа
на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в полза на ответното
дружество е издаден изпълнителен лист от **** г. за посочените в заповедта
суми.
От приложеното по делото
изп. д. № **** г. по описа на ЧСИ *********, рег. ****, с район на действие
Окръжен съд – Пловдив, се установява, че въз основа на издадения по ч. гр. д. №
1444/2014 г. по описа на ПдРС, ХІХ гр. с. изпълнителен лист от **** г., с молба от ********* г.,
изходяща от ответното дружество, е образувано посоченото изпълнително дело. С
молбата е поискано извършването на справки за имуществото на длъжника, както и
предприемане на конкретни изпълнителни действия. Установява се, че на
26.02.2015 г. ищцата е получила покана за доброволно изпълнение. По посоченото
изпълнително дело са предприети редица изпълнителни действия, включително
насрочване и осъществяване на публична продан на влекач „**** ****“ с рег. № ****,
с рама ********, с двигател № ****, цвят ****, Първа регистрация –
***** г., като по силата на Постановление от **** г., влязло в сила на **** г.,
частният съдебен изпълнител е възложил, след редовно проведена публична продан
и платена цена в размер на 6550 лв. в собственост на И.В. посоченото движимо
имущество. Във връзка с извършената публична продан на движимо имущество,
съдебният изпълнител е издал Протокол за извършване на разпределение на
постъпилите от проданта суми от **** г., влязло в сила на **** г., по силата на
който с право на предпочтително удовлетворение на първо място е вземането за
разноските по изпълнението – 638,54 лв., от които – 60 лв. – неплатени разноски
по изп. д. и 578,54 лв. – т. 26 от ТТРЗЧСИ; за вземането на държавата за
данъци, дължими за влекача, съдебният изпълнител, е определил да бъде изплатена
сумата от 4257,08 лв., а за вземането на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, обезпечено
с особен залог на ДМА по договор за особен залог от **** г., е определено да
бъде изплатен остатъкът от постъпилата по делото сума в размер на 1654,38 лв. С разпореждане от ***** г.,
сумата от 6550 лв., е разпределена по посочения по-горе начин. От материалите
по изп. д. № **** г., се установява, че на **** г., е извършена публична продан
на полуремарке ******** с рег. № ********, с рама № ********, цвят ****, първа
регистрация – **** г., като движимата вещ е продадена за сумата от 2600 лева. С
постановление за възлагане от **** г., влязло в сила на същата дата, движимата
вещ, предмет на публичната продан, извършена на **** г., е възложена на
купувача И.И.. С постановление за извършване на разпределение на **** г., влязло
в сила на **** г., съдебният изпълнител е разпределил сумата от 2600 лв., както
следва: 420 лв. – неплатени разноски по изп. д.; 227,89 лв. – т. 26 от ТТРЗЧСИ;
а сумата от 1952,11 лв., е изплатена за вземането на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД. Във връзка с
постановление за
извършване на разпределение на постъпили суми по приключила публична продан на
движима вещ от ***** г., е изготвен протокол за извършено разпределение от *****
г. по силата на който на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е изплатена сумата от
1952,11 лв. С писмо от ******* г. /л. 340/, съдебният изпълнител е уведомил
взискателя, че остатъкът по кредита по изп. д. № **** г., е както следва: 8441,99
лв. – главница и 2370,77 лв. – законна лихва. От издаденото от ЧСИ *********,
рег. ****, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, удостоверение с изх. № ********* г. /л. 12 и л. 343/, се
установява, че остатъкът от задължението на ЕТ ******** по изп. д. № **** г., е
в общ размер на 11659,34 лв.,
формирано както следва: 8441,99 лв.
– главница; 2373,11 лв. – законна
лихва; 420 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ и 424,24 лв. – т. 26 по ТТР към ЗЧСИ. От
протокол за извършено разпределение от 16.01.2018 г., се установява, че на *****
г. ЕТ ********, е извършил плащане в размер на сумата от 2500 лв., от която сума на взискателя е преведена сумата от 1922,42 лв. С молба с вх. № ****** г.,
взискателят по изп. д. № **** г., е уведомил съдебния изпълнител, че актуалният
размер на задължението по кредита към дата 30.07.2018
г. е както следва: главница в размер на сумата от 8441,99 лв. и законна лихва в размер на 922,04 лв. или общо дължимата сума е в размер на 9364,03 лв. От
отбелязванията, извършени от съдебния изпълнител по изп. д. № **** г., върху
изпълнителен лист от **** г. /л. 104/, се установява, че на взискателя са
преведени следните суми: 1654,38 лв. – на 18.12.2015 г.; 638,54 лв. – на
18.12.2015 г. /такси и разноски ТТРЗЧСИ/; 1952,11 лв. – на 04.12.2017 г.; 647,89 лв. – 04.12.2017 г. /такси и разноски
ТТРЗЧСИ/; 1922,42 лв. – на 16.01.2018 г., както и сумата от 577,58 лв. на
16.01.2018 г. /такси
и разноски ТТРЗЧСИ/.
От приложеното по делото
писмо до ищеца /л. 13/, изходящо от ответното дружество, се установява, че ББР
е погасила по кредита сумата от 8441,99 лв., като остатъкът по кредита към дата
05.09.2018 г., е в размер на сумата от 9450,80 лв., от които 8441,99 лв. –
главница и 1008,81 лв. – законна лихва.
От писмо на ответното
дружество, адресирано до Отдел „Кредитна администрация на бизнес клиенти„ на
ББР /л. 58/, се установява, че за кредитополучател ЕТ „****************“,
следва да се погаси сумата от 8441,99
лв., представляваща 70% от остатъчната стойност на главницата по изискуем
кредит предоставен в рамките на проект ГФМК, обезпечен /гарантиран с потфейлна
гаранция от „ББР“ АД, рег. № ********* от **** г. и на основание ****
Гаранционното споразумение/. От приложената по делото вноска бележка /л.
59-60/, се установява, че на 14.04.2014
г., ББР АД е превело на ответното дружество сумата от 8441,99 лв., с
посочено основание на плащане – *** ********* – *******************.
По делото е прието и заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза с вх. № ***** от **** г., по което вещото лице е
установило, че за погасяване на задълженията по договор за кредит от *******
г., са постъпили следните суми от ЕТ „****************“ по сметка на „Банка
ДСК“ ЕАД и суми, преведени от „ББР“ АД като гарант по гаранционно споразумение
от 2008 г. за покриване задълженията по посочения договор за кредит в размер на
62921,68 лв., както следва: 47037,36 лв. – главница; 13758,49 лв. – лихва;
2125,83 лв. – такса управление. Вещото лице е посочило, че към датата на
образуване на изп. д. № **** г. – ********* г., като се вземат предвид
извършените плащания, общият размер на непогасените суми по договора за кредит,
е в размер на 3906,13 лв., от която: 2172,64 лв. – главница; 1166,49 лв. –
лихва; 55 лв. – разноски; 512 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По изп. д. №
**** г. са погасени следните суми въз основа на принудително изпълнение:
2172,64 лв. – главница; 1166,49 лв. – лихва; 55 лв. – разноски и 512 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
При устното изслушване на
експерта /протокол от о.с.з. от 06.10.2020 г./, същият заяви пред съда, че има
разлика между информацията за погасяванията по кредита, която е дадена от
банката на длъжника и това, което се намира в досието на банката, като се
установило, че по делото са представени други документи от банката. За
изготвеното заключение /с вх. № ***** от **** г./, вещото лице съобразило
документите, представени по делото, които били предоставени от банката и на
длъжника. Вещото лице заяви пред съда, че съобразно представените по делото
документи, сумите към „Банка ДСК“ са изцяло издължени.
Съдът кредитира
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /с вх. № *****
от 01.10.2020 г./, като компетентно изготвено, от лице с необходимата
квалификация, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси. Следва да се
акцентира и върху следното: видно е, че е налице разминаване между
представените от „Банка ДСК“ АД по делото доказателства за дълга и тези,
съдържащи се в досието на длъжника, което се съхранява в банката. Съдът счита,
че релевантни за производството следва да бъдат именно писмените доказателства
за дълга, представени и приети по делото, а не тези, които фигурират в досието
на длъжника, съхранявано в банката и което впрочем, е неясно с какви документи
и данни е попълвано. В тази връзка, то достатъчно красноречиво е изявлението на
вещото лице в ОСЗ от 06.10.2020г. / л. 434 гръб/, че в банковото досие на
длъжника е посочено, че „ББР“ АД е платила на 24.01.2015г., а видно от
платежното нареждане, представено по делото / л. 59/, това се е случило още на
14.04.2014г.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По
допустимостта на предявения иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството в
което е издадено изпълнителното основание. Доколкото издадената по ч. гр. д. №
1444/2014 г. по описа на ПдРС, ХІХ гр. с., Заповед № ************ г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е влязла в сила най-късно на ****
г. – датата на издаване на изпълнителния лист, то и предявеният отрицателен
установителен иск е допустим, тъй като същият се основава на обстоятелства
настъпили след приключване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
По
основателността на предявения иск:
Безспорно по делото се установи, че между „Банка ДСК“
ЕАД и ЕТ „****************“, ЕИК ********, чийто правоприемник е ЕТ ********
ЕИК ********, е сключен договор за кредит № ******** г., вземанията по който и
във връзка с които е издаден изпълнителен лист от **** г. по ч. гр. д. №
1444/2014 г. по описа на ПдРС, ХІХ гр. с., са погасени. Съдът счита, че
погасяването на вземането е настъпило освен чрез извършеното на **** г. плащане
на банковата гаранция, учредена от „Българска банка за развитие“ АД, и чрез
извършени в хода на образуваното въз основа на изпълнителния лист от **** г.,
изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ *********, ****, с район на
действие Окръжен съд – Пловдив, плащания. Следва да се посочи, че в тази насока
е и приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в която
вещото лице е посочило, че към ********* г. – датата на образуване на изп. д. №
**** г., общият размер на непогасените суми по договор за кредит № ******** г.
е в размер на сумата от 3906,13 лв., от която 2172,64 лв. – главница; 1166,49
лв. – лихва; 55 лв. – разноски и 512 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Вещото лице е посочило, че по изп. д. № **** г. са погасени следните суми, въз
основа на принудително изпълнение: 2172,64 лв. – главница; 1166,49 лв. – лихва;
55 лв. – разноски и 512 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като дължимите по
договора за кредит суми към ответното дружество са напълно издължени ( в тази
насока са и разясненията на вещото лице, при защита на изготвеното заключение в
ОСЗ, проведено на 06.10.2020г. – л. 434 гръб ).
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответното
дружество досежно материалноправната му легитимация като кредитор на ищеца.
Безспорно по делото се доказа, че част от дълга – сумата от 8441,99 лв., е
погасена чрез изплащане на банкова гаранция, учредена от трето за спора лице –
„Българска банка за развитие“ АД. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен
интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Съгласно посочената
разпоредба, гарантът, погасил част от дълга, може да встъпи в правата на
кредитора по договора за кредит и да претендира всичко, което е платил, от
длъжника. В настоящият случай съдът намира, че единствено третото лице,
изплатило част от дълга, би могло да търси платеното от ищеца и да се
легитимира като кредитор въз основа на разпоредбата на чл. 74 ЗЗД, но не и
ответникът, спрямо когото дългът е погасен и който е удовлетворен изцяло.
Следва да се посочи, че гаранционното споразумение / л. 43- 52/ и договорът за
процесуално представителство от ********* г. / л.61-62/, не легитимират
ответното дружество като кредитор на ищеца след погасяване на дълга. Гаранционното
споразумение и по-конкретно, раздел VІ от същото, имат характер на договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, с който третото лице – „Българска банка за
развитие“ АД възлага на ответника да извършва определени правни действия по
принудително изпълнение от негово име и за негова сметка ( чл. 41 от
споразумението). Така установеният мандат между страните по споразумението,
определя материалните правоотношения между страните, съгласно разпоредбата на
чл. 292, ал. 2 ЗЗД. Съдът счита обаче, че така възложеният мандат не може да
породи процесуално правоотношение, като в изпълнителното производство, страни
са лицата от чието име и срещу които се води делото. Освен това,
материалноправното упълномощаване няма за последица създаването на процесуална
правоспособност, тъй като не създава собствени права на пълномощника и по
материалното право /в т.см. Решение № 28
от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 331/2010 г., І т.о./. С оглед мандата,
произтичащ от договора за процесуално представителство от ********* г. за
доверителят / „ББР“ АД/ е възникнало правото да упълномощи надлежен процесуален
представител, който да предяви защитата на материалното право от името на
доверителя, който е негов действителен носител, след извършеното плащане с
вносна бележка от 14.04.2014г. /л. 60/. Ето защо и ако ищецът не е погасил
задължението по процесния изпълнителен лист, то кредитор вече ще е не ответното
дружество, което както се установи от приетите по делото доказателства е изцяло
удовлетворено по договора за кредит, а третото за настоящия спор лице –
„Българска банка за развитие“ АД, което е заплатило сумата от 8 441,99 лв. и по
този начин е встъпило в правата на удовлетворения кредитор до размера на
посочената сума. С оглед пълнота на изложението, следва да се посочи, че по
силата на договора за процесуално представителство от ********* г., третото
лице „Българска банка за развитие“ АД, би могло да придобие качеството на
взискател по изпълнителното дело, а ответникът – само да го представлява и
извършва процесуалноправни действия от негово име, но не и да търси
удовлетворение по договора за кредит за себе си, каквото е фактическото
положение към настоящия момент ( доколкото „Банка ДСК“ АД все още има
качеството на взискател по изпълнителното дело и от материалите по същото се
налага разбирането, че продължава да търси парично удовлетворение за себе си,
въпреки че дължимите суми към „Банка ДСК“ АД са погасени изцяло ).
С оглед гореизложеното, съдът счита, че предявения иск
е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза ищеца. Представен е списък на разноските по чл. 80 ГПК, включващ сумата от 507,19 лева – държавна такса за образуване на
настоящото производство и 150 лева – разноски за ССЕ, които следва да се
присъдят в полза на ищеца.
Искането на ищеца за присъждане възнаграждение на
пълномощника- адвокат, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. ****
ЗАдв. следва да се остави без уважение. Искът е предявен от ищеца в качеството
му на едноличен търговец ( извършващ търговска дейност по занятие) и в това си
качество не попада сред лицата, имащи право на безплатна адвокатска защита ( в
тази насока - Определение №
563/28.10.15г. по ч. т. д. № 2900/15г. на ВКС, І т. о.)
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ЕТ ********,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, НЕ ДЪЛЖИ
на „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, ул. „Московска“ № 19, сумата от 9887,35 лева /девет хиляди осемстотин
осемдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/ - неизплатена главница, дължима
по изпълнителен лист от **** г., издаден по ч.гр.д. № 1444/2014 г. по описа на РС-
Пловдив, ХІХ- ти граждански състав, сумата от 1542,60 лева /хиляда петстотин четиридесет и два лева и шестдесет
стотинки/ - лихва, както и сумата от 262,04
лева /двеста шестдесет и два лева и четири стотинки/ - разноски, за
събиране на които суми е образувано изп. дело № **** г. по описа на ЧСИ *********
с рег. ****, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на вземанията по изпълнителния лист в хода на
принудителното изпълнение, в това число, чрез плащане на банкова гаранция с
реф. № ********* от 04.12.2008 г., издадена от „Българска банка за развитие“АД.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул.
„Московска“ № 19 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ ********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, СУМАТА от 657,19
лева /шестстотин петдесет и седем лева и деветнадесет стотинки/ – разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ