РЕШЕНИЕ
№ 14214
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110144696 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[**********] срещу Л. М. Ц. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
24777/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [**********] твърди, че подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник
за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в [**********], Тъй като издадената
заповед била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на ищеца били дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с
предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
1
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[**********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение
на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че
в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с [**********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на
ищеца сумата от 58,14 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.05.2022г. до изплащане на вземането. Претендира и
направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва предявения иск
като неоснователен. Моли за неговото отхвърляне и едновременно за прекратяване на
производството. В подкрепа на изложените твърди, че на 21.06.2022 г., след издаване
на заповедта е заплатил на ищеца претендираните от него суми. Без да вземе предвид
извършеното плащане, ищцовото дружество предявило иск, без да е налице правен
интерес.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
„Техем сървисис” ЕООД изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение
за аб.№ 125902 в съответствие с действащите през процесния период нормативни
актове. Представя писмени доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалния представител
на ищеца заявява, че поради погрешно посочен вносител и номер на образувано дело,
не е в състояние да вземе становище относно твърденията на ответника за плащанене
2
на останалата част от процесното вземане. В предоставения по реда на чл.149, ал.3
ГПК срок за писмена защита, депозира становище, че ответникът действително е
извършил плащания, но са останали неплатени суми за разноски така, както са
претендирани в хода на устните състезания.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 24777/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**********] издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ
ответник да заплати на кредитора [***********] ½ част от следните суми: сумата от
общо 150,27 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.05.2022г. до изплащане на вземането, сумата от общо
31,84 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 01.10.2019г. до 27.04.2022 г., сумата от общо 12,35 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия през периода от 01.10.2019 г. до 27.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.05.2022г. до изплащане на вземането, сумата от общо 3,00 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019г. до 27.04.2022 г., държавна такса в общ размер на 25,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 50,00 лева.
С разпореждане от 04.08.2022 г. издадената заповед е частично обезсилена
поради плащане на ½ част от другия длъжник. Със същото разпореждане, съдът е
указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
вземането си по отношение на длъжника – настоящ ответник, с оглед подаденото от
него възражение и становището от страна на дружеството, че не е пратил в цялост
претендираните от него суми.
Между страните не се спори, а и от представените по делото нотариални актове
се установява, че ответникът се легитимира като собственик на ½ част от процесния
недвижим имот, до който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна
енергия.
Видно от приложеното по делото заявление от ответника до ищцовото
дружество е, че същият е изразил желание да сключи договор съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от [***********] на
потребителите в гр.София, по отношение на процесния недвижим имот. По делото
няма данни да е сключен договор. Видно от приложената по делото декларация е, че
имотът ще се ползва от юридическо лице, чиито представител е ответника, но за
период извън процесния.
3
От страна на третото лице-помагач са представени индивидуални справки за
използваната топлинна енергия през процесния период в жилището на ответниците,
формуляр за отчет на уредите за ДР на ТЕ, документи за връчване на изравнителните
сметки.
Видно от приложените по делото извлечение от счетоводната система на
ищцовото дружество и съобщения към издадени фактури, неоспорени от ответника е,
че начислените и незаплатени суми за главница и лихва за топлинна енергия и дялово
разпределение в процесния имот, възлизат на претендираните в настоящото
производство суми.
От приложените в хода на производство платежни нареждания се установява, че
на 21.06.2022 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 79,00 лева, а на
17.11.2022 г. сумата от 65,00 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия да процесния недвижим имот за съответния период, потребената от
ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.
В конкретния случай от изложените в исковата молба обстоятелства и
доказателствата по делото, съдът приема, че не се претендира топлинна енергия по
силата на облигационно правоотношение съгласно ОУ за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, за битови такива.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3“.
По делото не се спори, че ответника се легитимира като собственик на ½ част
процесния топлоснабден имот през исковия период. Ответникът не спори, че
стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за процесния имот и на
обезщетението за забава през исковия период възлизат на процесните суми.
4
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите
условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след
публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от
клиентите. Следва да се отбележи още, че в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като
условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен
акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални
условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителя – настоящ ответник, се
е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на
дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния периода между ищцовото дружество и ответника е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия. По силата на това правоотношение ответника се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на същата, съобразно
притежаваната от него част от съсобствеността.
Размерът на дължимите сума за главница за топлинна енергия се установява от
представеното по делото извлечение, в което са отразени отделните фактури, кредитни
известия и техните стойности. Представеното извлечение не е оспорено от ответника.
Видно и от изявлението на ищеца, обективирано в молба с вх.№
224529/21.10.2022 г. е, че по делото е налице плащане в общ размер на 217,48 лева, с
която е погасена частично главница, ведно със законна лихва, мораторна лихва,
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В писмената защита ищецът
потвърждава и извършеното на 17.11.2022 г. плащане в размер на 65,00 лева.
Плащането на претендираните суми представлява факт, настъпил в хода на
процеса, който следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт. В този
смисъл е и т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, с
която е прието, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
5
на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази
този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от
значение за спорното право.
Настоящият съд, като взе предвид приложените по делото доказателства,
съпоставени с изявленията на ищеца и ответника относно извършените и получени
плащания, констатира следното: Поддържаното в молба от ищеца с вх.№
224529/21.10.2022 г. становище, че по делото е постъпило плащане в общ размер на
217,48 лева, не касае единствено ответника в настоящото производство и неправилно е
извършено приспадане на дължимите суми. Това е, тъй като постъпилата сума от
217,48 лева, включва сумата от 138,48 лева – извършено плащане от втория длъжник
по заповедното производство /л.30 и л.31 от ч.гр.д.№ 24777/2022 г. по описа на СРС/.
Плащането от втория длъжник, който не е ответник в исковата производство, е прието
от заявителя – настоящ ищец /видно от молба с вх.№ 158941/29.07.2022 г. – л.34 от
ч.гр.д.№ 24777/2022 г. по описа на СРС/. С оглед предходното и по отношение на този
длъжник издадената заповед е обезсилена. На следващо място, следва да се има
предвид, че отговорността на настоящия ответник от сумите по издадената заповед е
само за ½ част от сумите, като след приспадане на сумата от 138,48 лева /заплатена от
другия длъжник/ от сумата от общо 217,48 лева, остава, че ответникът е заплатил
сумата от 79,00 лева /в какъвто размер е и обективираното от ищеца признание в молба
от 19.07.2022 г. /л.25 от от ч.гр.д.№ 24777/2022 г. по описа на СРС//. С оглед
предходното и съобразно разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД, към датата на извършеното
плащане на сумата от 79,00 лева – 21.06.2022 г., ищецът е следвало да приспадне
дължимата ½ част от сумата за разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение - общо 37,50 лева, ½ част от сумите за лихви върху главницата за ТЕ и
дялово разпределение – общо 17,42 лева и ½ част от главницата. С оглед предходното,
след погасяване на сумите за разноски и лихви за забава от сумата от 79,00 лева е
останала сумата от 24,08 лева, с която кредиторът – настоящ ищец е следвало да
приспадне главница и законна лихва към датата на плащането. С плащането от
ответника на сумата от 65,00 лева в хода на исковото производство, заедно с остатъка
от 24,08 лева, съдът приема, че последния е погасил изцяло задължението си за
главница за ТЕ и дялово разпределение в общ размер на 81,32 лева, ведно със
законната лихва върху същите, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК до датата на извършените плащания.
При горните съображения е налице основание съдът да отхвърли исковете, тъй
6
като вземането е погасено чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца единствено направените от него в хода на исковото
производство разноски. В случая плащането на претендираните от ищеца суми е
настъпило в хода на процеса – частично на 21.06.2022 г. и частично на 17.11.2022 г.,
поради което с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Предвид изложените по-горе съображения, че направените в хода на заповедното
производство разноски са заплатени изцяло, то ответникът дължи на ищеца сумата от
37,50 лева – доплатена държавна такса в исковото производство и 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК в
минималния размер /чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/,
доколкото производството не представлява правна и фактическа сложност и е
приключило в едно съдебно заседание, или сумата от общо 137,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [***********], със седалище и адрес на
управление: [***********] против Л. М. Ц., ЕГН ********** обективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153
ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 58,14 лева, представляваща
остатък от главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
12.05.2022г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л. М. Ц., ЕГН ********** да заплати
на [***********], със седалище и адрес на управление: [***********] сумата от общо
137,50 лева, представляваща направени разноски по настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице [***********], със
седалище и адрес на управление: [***********] помагач на страната на ищеца
[***********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7