О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 01.07.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на първи
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1402 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на Ю.Г.К. и Г.Ч.Г. срещу Решение № 230 от 15.11.2019г. по гр.д. № 526/2016г.
по описа на ДРС, IV-ти
състав, поправено с Решение № 146 от
13.05.2020г., с което на основание чл.
42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1, пр. I и III от ЗН вр. чл. 26, ал. 1, пр. I и ал. 2, пр. I от ЗЗД са отхвърлени предявените от
въззивниците срещу Д.И.М. с ЕГН ********** искове за прогласяване нищожността
на завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от
04.05.2015г., извършено от Анка Добрева К., п. на 20.12.2015г. поради
ненаписване и неподписване на завещанието лично от завещателя, евентуално
поради невъзможен предмет, както и за унищожаване на завещанието поради
неспособност на завещателя Анка Добрева К. да извършва завещателни
разпореждания към датата на съставяне на завещанието, както и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
прието за установено в отношенията между страните, че Д.И.М. с ЕГН ********** е
собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. Кипра, община Девня,
област Варна, м. „Картал тарла“, представляващ поземлен имот с идентификатор 36868.45.104 по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-57/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от
12794 кв.м. и при граници: ПИ с ид. 36868.124.17; 36868.45.105; 36868.45.79 и
36868.59.7 на основание саморъчно
завещание от Анка Добрева К., п. на 20.12.2005г., датирано от 04.05.2015г.,
обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание, рег. № 106 от
11.01.2016г. по описа на Нотариус, рег. № 194 Александър Ганчев, с район на
действие този на ВРС, както и.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон
и на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Съдържа доводи, че в
нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест между
страните, съдът не е съдействал на страните за изясняване на спорните въпроси
относно индивидуализацията на имотите, предмет на завещанието; относно предмета
на завещанието, както и относно наличието на имотите в патримониума на
завещателката към момента на откриване на наследството й. Наред с това
валидността на завещанието е оспорена с доводи, че текста не е написан и не е подписано
саморъчно от завещателката; има неясен предмет и волята на завещателката не
може да се изясни чрез тълкуване на завещанието; съдържа съкращения, поправки,
добавен текст и зачерквания и не е съставено в цялост на 04.05.2015г.
Евентуално навели доводи за унищожаемост – липса на завещателна дееспособност
към момента на съставяне на завещанието. В решението си съдът не е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, както не се е произнесъл и по всички
наведени възражения на страните. Свидетелските показания са обсъдени
противоречиво, а част от тях – кредитирани безкритично. Вследствие допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, ДРС не е допуснал събиране на
гласни доказателства, искането за което е направено с молба от 11.09.2018г. Не е съобразено
изявлението на ищеца, че съобразно завещателното разпореждане е придобил
¼ ид.ч. от завещаните имоти, а исковата претенция има за предмет целия
имот в с. Кипра. Молят в заключение обжалваното решение да се отмени и вместо
него се постанови друго, с което искът за собственост бъде отхвърлен с извод за
неоснователност, а исковете за недействителност на завещанието – уважени.
В отговор на жалбата Д.И.М. оспорва
доводите в нея. Поддържа неоснователност на оплакванията за допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди, че имотите, предмет на завета са в достатъчна
степен индивидуализирани и определяеми чрез представените по делото писмени
доказателства; реституцията е завършена преди съставяне на завещанието и не е
установено спорният имот да е бил предмет на разпореждане преди момента на
откриване на наследството; волята на завещателката е ясна и не е доказано към
момента на съставяне на завещанието да е била опорочена, както е спазена и
формата за действителност на завещанието. В този смисъл установителният иск е
доказан, а решението на ДРС – правилно. Същевременно инцидентните установителни
искове не са доказани и правилно са отхвърлени. Доколкото исканията за събиране
на гласни доказателства са били направени несвоевременно, то недопускането им
не е нарушение на процесуални правила. Моли в тази връзка жалбата и
обективираните в нея искания да се оставят без уважение.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
В жалбата са обективирани
доказателствени искания, както следва: за приемане на писмени доказателства –
Епикриза от 05.08.2015г. и молба от 09.12.2019г., по която е получен преписът
от първата, както и за допускане на гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Станимир Димитров Панайотов в режим на довеждане и клиничният
психолог Румяна Г. – в режим на призоваване.
За да се произнесе, съдът съобрази следното: обект на
въззивната дейност е именно решаването на материалноправния спор. Във
въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства
за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят,
посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл.
266, ал. 2 от ГПК. Настъпващата още с първоинстанционното производство поетапна
преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност
страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност. Във
въззивното производство страната може да иска събиране на доказателства, които
не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения –
чл. 266, ал. 3 от ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е
поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените
правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск
на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 от ГПК да
разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да
укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
В конкретния случай, независимо от съдържащото се
оплакване в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка с приложението на чл. 146 от ГПК, релевираните
в жалбата доказателствени искания се явяват недопустими на основание чл. 266,
ал. 3 от ГПК. В частта относно свидетелските показания – искането за събирането
им е било направено от въззивниците много след срока по чл. 143, ал. 3 от ГПК,
без твърдение за наличие на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 147 от ГПК.
В този смисъл недопускането на доказателствата е при правилно приложение на чл.
159 от ГПК и не съставлява нарушение на процесуалните правила, от категорията
на съществените такива. Не е налице хипотезата на допустимост по чл. 266, ал. 3
от ГПК, поради което искането следва да се остави без уважение. Искането е
недопустимо и доколкото не е уточнено съобразно изискването на чл. 156, ал. 2
от ГПК. Искането за допускане събирането
на писмени доказателства, съставени много преди образуване на делото е
преклудирано на самостоятелно основание и също следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
31.08.2020г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл.
266, ал. 1 и ал. 3 от ГПК доказателствените
искания обективирани във въззивната
жалба за приемане на писмени доказателства и за допускане на гласни
доказателства посредством разпит на двама свидетели.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.