№ 2473
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100505895 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 166132 от 29.07.2020 г., постановено в открито съдебно заседание по
гр.д. № 49957/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 58 състав, е признато за установено по
предявения от „ЕОС М.“ ЕООД срещу Т.П. С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен
иск, че последната дължи сумата от 721,67 лв., представляваща изискуема главница по
Договор за потребителски кредит от 25.05.2011 г., ведно със законна лихва от 12.04.2018 г.
до изплащане на вземането, договорна лихва върху главницата, в размер на 347,03 лева за
периода от 25.06.2011 г. от 25.05.2013 г., такси, съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, в размер на
122,50 лв., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 21.09.2018 г., по ч. гр. дело № 23518/2018 г. по описа на СРС, 58 състав.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която съдът е признал за установено
между страните, че длъжникът С. дължи на „ЕОС М.“ ЕООД договорна лихва за периода
25.06.2011 г. до 25.05.2013 г., в размер на 347,03 лева, е постъпила въззивна жалба от
ответника Т.С., чрез процесуалния представител адв. И. И., с оплаквания за недопустимост
на решението в тази му част, поддържайки че съдът се произнесъл по искане, с което не е
бил сезиран. Моли съда да обезсили решението в тази му част и присъди направените
разноски.
Срещу решението в частта, с която съдът е признал за установено между страните, че
ответникът С. дължи на „ЕОС М.“ ЕООД сумата от 122,50 лв., представляваща такси по чл.
2, ал. 2 от договора, е постъпила въззивна жалба и от ищеца „ЕОС М.“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител адв. Г.Х., с оплаквания за неговата недопустимост в тази му
част, поддържайки, че съдът се е произнесъл с установителен диспозитив по отношение на
дължимостта на обективираните в заповедта за изпълнение вземания, които не били
въведени в предмета на производството по чл. 422 ГПК. Претендира разноски.
1
Срещу жалбата на ищеца е постъпил отговор от ответника С., с който оспорва
същата, поддържайки че за ищеца не е налице правен интерес да обжалва съдебно решение,
постановено изцяло в негова полза.
Решението в частта, с която предявеният от ищеца срещу ответника по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителен иск е бил уважен за сумата от 721,67 лв., представляваща
изискуема главница по Договор за потребителски кредит от 25.05.2011 г., ведно със законна
лихва от 12.04.2018 г. до изплащане на вземането, не е обжалвано от ответника и е влязло в
законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими, като по
отношение жалбата на ищеца следва да се отбележи, че когато в жалбата се съдържат
оплаквания за недопустимост на съдебното решение поради нарушаване принципа на
диспозитивното начало регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК, то право на жалба има и ищецът.
Разгледани по същество жалбите, касаещи недопустимост на решението в
обжалваните му части са основателни по следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по предявено от страна на „Еос
М.“ ЕООД, като частен правоприемник на „Ю.Б.“ АД, по силата на договор за цесия от
18.01.2016 г., Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу
Т.П. С., за следните суми: 721,67 лева - просрочена главница по договор за потребителски
кредит от 25.05.2011 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до
окончателното погасяване на вземането; начислена върху просрочената главница за периода
25.06.2011 г. до 25.05.2013 г. договорна лихва в размер на 347,03 лева; банкови такси,
съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, като СРС е уважил искането и е разпоредил издаване на
заповед за изпълнение на парично вземане за описаните по горе-суми суми.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника Т.П. С.
срещу издадената заповед.
В изпълнение на дадените по реда на чл. 415 ГПК от СРС указания, заявителят „ЕОС
М.“ ЕООД е предявил установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за признаване между
страните, че длъжникът Т.П. С. му дължи единствено сумата от 721,67 лева,
представляваща просрочена главница по договора за кредит, като е претендирал и разноски
в производството. Ето защо като е приел за установено в отношенията между страните, че
ответникът Т.П. С. дължи на „Еос М.“ ЕООД сумата от 347,03 лева за периода от 25.06.2011
г. от 25.05.2013 г. и сумата от 122,50 лв., представляваща такси по чл. 2, ал. 2 от договора
СРС се е произнесъл със свръх петитум в отклонение на принципа на диспозитивното
начало залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, според което съдът дължи защита само в
рамките на заявеното искане и по начина, по който е поискан от ищеца. В този смисъл са и
указанията дадени в т. 9 на ППВС 1/10.11.1985 г. Ето защо обжалваното решение като
недопустимо следва да бъде обезсилено в частта, с която е признато за установено, че Т.П.
С. дължи на „Еос М.“ ЕООД сумата от 347,03 лева за периода от 25.06.2011 г. от 25.05.2013
г. и сумата от 122,50 лв., представляваща такси по чл. 2, ал. 2 от договора.
С оглед основателността на жалбите и на двете страни, то разноските следва да
останат за страните така, както са направени от тях.
С оглед цената на исковете, по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 113, вр. чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
2
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 166132 от 29.07.2020 г., постановено в открито съдебно
заседание по гр.д. № 49957/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 58 състав, в обжалваната част, с
която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.П. С., ЕГН **********, дължи на „ЕОС М.“
ЕООД договорна лихва върху главницата, в размер на 347,03 лева, за периода от 25.06.2011
г. от 25.05.2013 г., по Договор за потребителски кредит от 25.05.2011 г., сключен между Т.П.
С. и „Ю.Б.“ АД и сумата от 122,50 лв., представляваща такси по чл. 2, ал. 2 от договора.
РЕШЕНИЕ № 166132 от 29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 49957/2019 г. по
описа на СРС, II ГО, 58 състав, в необжалваната част, с която е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.П. С. дължи на „Еос М.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 721,67 лв.,
изискуема главница по Договор за потребителски кредит от 25.05.2011 г., ведно със законна
лихва от 12.04.2018 г. до изплащане на вземането е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3