Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на седми юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 3220/2019 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 555083 от 06.12.2018 г., постановено по
гр. дело № 42935/2016 г., по описа на СРС, 75 състав, са уважени предявените от
М.Й.В. срещу Б.Н.Р., кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение“, извършено със Заповед № 2089 от 21.06.2016 г. на генералния
директор на Б.Н.Р.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „ръководител
отдел „Транспортно осигуряване“ при Б.Н.Р.;
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на
сумата от 8064,00 лв., представляващо обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода от 22.06.2016 г. до 22.12.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от подаването на исковата молба - 29.07.2016 г., до окончателното изплащане
на сумата. Със същото решение, предвид изхода на спора, ответникът е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв., както и на основание
чл.78,ал.6 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер
на сумата от 422,56 лв. и сумата от 200,00 лв., представляваща платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответника Б.Н.Р., в която са изложени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Поддържа се, че са налице визираните в разпоредбата на чл. 328,
ал. 2 КТ кумулативни предпоставки, обуславящи законност на уволнението на ищеца.
Моли съда обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове –
отхвърлени, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият
ищец - М.Й.В., чрез пълномощника си - адв. Я. А., с надлежно учредена
представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба, с която оспорва същата. Изтъква, че основанието по чл. 328, ал. 2 КТ не е приложимо в случая,
излагайки подробни аргументи в тази насока. Претендира разноски за настоящата
съдебна инстанция.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за неснователна по следните съображения:
За
да уважи предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ първоинстанционният
съд е приел, че основанието чл. 328, ал. 2 КТ е неприложимо, тъй като
работодателят не е субект, който сключва договор за управление по смисъла на
цитираната разпоредба, тъй като основната функция на БНР е да бъде обществена медия, да задоволява
информационните потребностите на различни слоеве от население и не е свързана с
постигането на конкретни бизнес и стопански задачи с цел печалба.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин
те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По
отношение единственото въведено с въззивната жалба
оплакване, касаещо приложимостта по отношение на
ищеца на уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ следва да се отбележи
следното:
Страните
не спорят, а и от приложените писмени доказателства безспорно се установява, че по силата на
трудов договор за неопределено време ищецът е работил в БНР на длъжността „ръководител
отдел „Транспортно осигуряване“ при Б.Н.Р.
/БНР/, като това трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328,
ал. 2 КТ със Заповед № 2089 от 21.06.2016 г. на генералния директор на Б.Н.Р.,
считано от 21.06.2016 г. с връчването на заповедта на ищеца, удостоверено с
подписа му.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя
от проявлението на следните юридически факти: 1. компетентен орган на
работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; 2. ищецът да е
бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието”
по смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3. преди прекратяването на трудовото правоотношение
да е бил сключен договор за управление на предприятието, т.е. на работодателя
по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4. да е започнало изпълнението на договора за
управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.
Българското национално радио обаче не може да се
определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че целта, с която е създадено БНР,
неговата обществена роля и възложена мисия, както и преследваните от него
търговски и стопански интереси, включително начинът, по който се формира
бюджетът му и основните източници на финансиране, не го определят като
стопански субект, който има своя пряка цел постигане на печалба.
Обстоятелството, че част от приходната част на приетия от Народното събрание на
Република България самостоятелен бюджет на БНР, включен в единния Републикански
бюджет, се формира и чрез частни финансови източници - реклами и спонсорство,
не превръща обществената масмедия в търговско предприятие, чиято основна задача
е постигане на търговска, стопанска печалба. Осъществяването на посочената
стопанска дейност не представлява пряко намерение и обществено стремление на
националната обществена медия, а само една, макар и незначителна, финансова
възможност за финансиране на съществената, целевата дейност на БНР. Практически
всяко юридическо лице е страна и по гражданско-правни сделки, но само това
обстоятелство не го превръща в стопански субект. Нормативно установено
изискване е БНР като обществена медия да осигурява услуги и съдържание, отговарящо на специфичните
нужди и на малки групи, и на гражданите като индивидуални потребители; мисията
й е насочена към реализиране на основното право на гражданите за равен достъп
до информация, гарантиране на идейно и мисловно многообразие в обществото чрез
отразяване на различните идеи и убеждения във всяко от новинарските и
актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика - арг. чл. 6, ал.3, т.3 ЗРТ, чл. 39, ал.1 и чл. 41, ал.1 Конституцията на РБ. Ето
защо БНР не може да се определи като „предприятие в широк смисъл“, даващо право
на работодателя за уволнение на разглежданото основание. Това е така, тъй като работодателят не е субект, който сключва
договор за управление по см. чл. 328, ал. 2 КТ, доколкото той не
осъществява като основен предмет на дейност стопански функции и в процесния договор за управление 20.05.2016 г., сключен между
СЕМ и Александър Велев – генерален директор на БНР, не е уговорено постигането
на конкретни бизнес задачи. По тези съображения е обоснован и
законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че уволнителното
основание чл. 328, ал. 2 КТ е неприложимо в случай. Ето защо уволнението на
ищеца извършено със Заповед № 2089 от 21.06.2016 г. на генералния
директор на БНР е незаконосъобразно и следва да се отмени. /в този
смисъл е разрешението дадено в Решение №
102 от 02.07.2018 г., постановено по гр.д. № 2512/2017 г. което напълно се
споделя от настоящия състав на съда/
Доколкото
по правилността на обжалваното решение не са въведи други конкретни оплаквания,
включително и по отношение размера на присъденото обезщетение за оставане без
работа и поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на правния спор, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК във връзка с чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемия следва да бъде
присъдена сумата от 800,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение може да бъде обжалвано пред ВКС.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 555083 от 06.12.2018 г., постановено по гр. дело № 42935/2016
г., по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА Б.Н.Р., БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, да плати на М.Й.В. ЕГН **********, на
основание 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 273 ГПК сумата от 800,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: