Определение по дело №919/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№________________

гр. Варна, 28.05.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

като разгледа докладваното от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№919 по описа за 2019г. на ВОС, съобрази:

     Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г.Т.А. срещу решение № 774/25.02.2019г., постановено по гражданско дело №11986 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е изменен размера на дължимата в полза на детето А.Ж.Й. за разликата над 140лв. до присъдения размер от 360лв. Излага, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата доводи. Твърди, че е подписала, приложеното по делото писмено споразумение, че е съгласно да заплаща издръжка в размер на 360лв., след като получила уверение от процесуалния представител на ищеца, че няма да претендират заплащане на цялата сума, а само сумата от 127,50лв. Излага, че не е получавала съобщения и призовки по делото, а след като разбрала, че Община Аксаково ще заплаща на детето определения в закона минимален размер на издръжка, на 12.02.2019г. депозирала в съда молба с искане за отмяна на определението, с което е даден ход по същество на делото, тъй като не е съгласна с подписаното от нея споразумение. Твърди, че подписаното споразумение е нищожно, тъй като е сключено между жалбоподателката и бащата на ищеца, който не е страна по спора, същото е привидно и действителното такова за поемане от страна на жалбоподателката  на задължение да заплаща минимална издръжка, а разликата до 360лв. да се поеме от община Аксаково. Жалбоподателката твърди също, че към момента на подписване на споразумението е била безработна и не е получавала никакви доходи, няма имущество и няма възможност да заплаща издръжка в размер на 360лв. От 30.11.2018г. жалбоподателката получава доходи от трудово възнаграждение в размер на 510лв. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът за увеличение на дължимата в полза на детето А.Й. за разликата над 140лв. се отхвърли като неоснователен.

С въззивната жалба са направени искания за приемане като доказателства по делото, на представени с въззивната жалба справка – данни за осигуряване на Г.Т.А., трудов договор, справка от Служба по вписвания, решение №1601/03.07.2006г. по гр.д. №808/2006г. по описа на ВРС, служебна бележка от 18.03.2019г. от Агенция по заетостта Добрич, 2 бр. епикризи; за допускане на двама свидетели, за установяване на твърденията, изложени в жалбата, както и да се задължи ищеца да представи доказателства, че е ученик и за доходите и имуществото на бащата.

С писмен отговор А.Ж.Й., чрез адв. П. е оспорил подадената от Г. А. въззивна жалба като неоснователна.

Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта, необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като съобрази разпоредбата на член  266 от ГПК, намира следното:

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Спорът пред въззивната инстанция е досежно размера на издръжката за детето А.. При разрешаване на спора относно размера на дължимата от родителите издръжка, съдът следва да съобрази интересите на детето.

Доколкото във въззивната жалба и отговора не се твърдят новонастъпили обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че не е налице необходимост от събиране на допълнителни доказателства, с изключение на такива, установяващи размера на получаваните от родителите трудови възнаграждения и доходи и установяващи размера на необходимите разходи за издръжката на детето. Поради изложеното, следва да се даде възможност на двете страни, в срок до съдебно заседание да представят писмени доказателства относно размера на получаваните от тях доходи и относно необходимите средства за издръжката на детето А..

Исканията на въззивницата за приемане като доказателства по делото на представените 2 бр. епикризи, копие на съдебно решение и допускане на гласни доказателства следва да се оставят без уважение, като недопустими и неотносими към предмета на спора.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И  :

 

Дава възможност на въззивницата и въззиваемия да представят в срок до съдебно заседание писмени доказателства относно размера на получаваните от тях доходи и средствата, необходими за издръжката на детето А..

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07. 2019 година от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: 1.               2.